Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1132
/ 28.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №1029 по описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят
С.К. – гражданин на Руската федерация, ЛНЧ **********, с адрес: гр. Несебър,
кв. „Чайка“ № 63, вх.1, ет.1, ап.79, чрез представител по пълномощие адвокат Л.К.
и съдебен адрес ***, е оспорил заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0304-000167 от 27.05.2020г. на полицейски инспектор А.А.от
РУ Несебър при ОД на МВР Бургас, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на
основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
В
жалбата се твърди, че жалбоподателят не е отказал да бъде изследван с
техническо средство, напротив, той се опитал да даде проба чрез техническото
средство, но то не отчело валидна проба, тъй като според жалбоподателя това се
дължало на процедура при зъболекар, през която преминал същия ден преди да бъде
спрян от контролните органи на МВР. Твърди, че устната му кухина била
безчувствена от зъбната упойка. Твърди, че не му е дадена възможност да даде
кръвна проба или ако му е предлагана, той не е разбрал, тъй като твърди, че не
разбира български език. По-нататък изтъква възражението, че му е нарушено
правото на защита, тъй като при извършване на самата проверка и съставянето на
АУАН, както и при връчване на процесната заповед за ПАМ не му е осигурен
преводач от български на руски език, който да го запознае с текстовете на документите.
Цитира съдебна практика по административнонаказателни дела, където съдът е
отменил наказателни постановления поради неназначаване на преводач на лице,
невладеещо български език, в процедурата по издаване на АУАН. Счита, че към
момента на връчване на АУАН контролният орган е следвало да назначи с нарочен
акт заклет преводач на родния му език или на друг език, който разбира. По същия
начин следва да се връчи и заповедта за ПАМ чрез осигуряване на заклет
преводач. Твърди, че административният орган е издал процесния административен
акт в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.21, ал.2 от НПК срещу лице – чужд гражданин, за когото няма никакви доказателства, че
владее български език. Жалбоподателят счита, че в тежест на административния
орган е да осигури преводач, тъй като процесът по установяване на
административно нарушение и налагане на съответното наказание следва да се
осъществява от компетентните органи в съответствие със законодателството на
Република България. С тези възражения жалбоподателят иска обжалваната заповед
да бъде отменена като незаконосъобразна и да бъде осъден ответникът да му
заплати направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и с адвокат К.поддържа жалбата. Не
ангажира доказателства, чрез процесуалния си представител пледира за отмяна на
обжалваната заповед въз основа на възраженията, изложени в жалбата. В съдебно
заседание жалбоподателят изрично заяви, че не желае назначаването на преводач,
а ще се ползва от знанията по руски език на своя адвокат.
Ответникът
– редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.
ФАКТИ:
На
27.05.2020г., около 21:00 часа, жалбоподателят като водач на МПС с рег.
№А8427НР, собственост на „К. СА“ ЕООД е бил спрян от контролни органи на МВР в
гр.Несебър, ж.к. „Черно море“ срещу дом № 5 за проверка, в хода на която
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство алкотест дрегер
7410 №0325 за установяване употребата на алкохол. Отказал е и да даде кръв за
химичен анализ за установяване наличието на алкохол в кръвта след издаден талон
за медицинско изследване. Тези обстоятелства са отразени в акт за установяване
на административно нарушение бланков № 388839. От него се установява, че е бил
връчен на настоящия жалбоподател, който се е подписал, удостоверявайки
връчването, не е въвел възражения в акта на разбираем за него език. По делото е
представен и талон за изследване с бланков № 0067602, съставен на 27.05.2020г.,
към 21:30 часа, в който е отразено, че жалбоподателят К. е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за наличие на алкохол. Отказал е и да
даде кръвна проба. Талонът е бил предявен на жалбоподателя, който се е
подписал. Въз основа на така установените данни е издадена процесната заповед,
с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на следващия ден след
издаването й, а именно 28.05.2020г., като той не е написал възражение при
подписване на разписката.
Жалбата,
сезирала съда, е подадена чрез административния орган на 03.06.2020г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалваната заповед,
поради което е допустима за разглеждане.
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1, предл.първо от ЗДвП
принудителната административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП се
прилага с мотивирана заповед от ръководителя на службата за контрол по ЗДвП
съобразно неговата компетентност или от оправомощено длъжностно лице. В
процесния случай заповедта е издадена от полицейски инспектор в РУ Несебър при
ОД на МВР Бургас, който е оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл.172,
ал.1 от ЗДвП въз основа на заповед рег. № 251з-209/18.01.2017г. на директора на
ОД на МВР Бургас, с която на полицейските инспектори в РУ при ОД на МВР Бургас
е предоставено правомощие да издават заповеди за прилагане на ПАМ по Закона за
движение по пътищата.
Заповедта
е мотивирана, съдържа фактически и правни основания за издаването й и е
съставена в нужната писмена форма.
Съгласно
чл.171, ал.1, буква „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техните аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
В
процесния случай мярката е наложена за това, че жалбоподателят е отказал да
бъде проверен с техническо средство, да бъде изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване, за да се
установи дали е употребил алкохол, след като е констатирано, че управлява МПС.
По делото административният орган е представил две писмени доказателства, от
които се установява отказът. Това е актът за установяване на административното
нарушение и талонът за изследване. И двете са били връчени на жалбоподателя и
той е положил подписа си върху тях. Доказателствата не са оспорени. Доколкото
те са съставени от длъжностни лица, в кръга на тяхната компетентност,
представляват официални документи, които обвързват съда да приеме, че
отразеното в тях е вярно. Жалбоподателят и неговият процесуален представил не
са ги оспорили по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 АПК относно верността им
и върху тях жалбоподателят никъде не е отразил възражения на разбираемия за
него език в смисъла на възраженията, изложени в жалбата. За първи път в жабата,
с която е сезирал съда, твърди, че изследването с техническото средство не е
завършило успешно, защото зъбната му кухина била под упойка, тъй като малко
преди проверката е бил на зъболекар. В подкрепа на това твърдение представя
зъбен статус на пациент, изготвен от д-р Димитър Черкезов, от който се
установява, че жалбоподателят К. е посетил кабинета на този лекар, където му
било извършено локално терапевтично ендодонтско лечение плюс инцизия в
преходната гънка и е предписано общо лечение с антибиотик. Документът няма
дата, но от периода на предписаното домашно лечение може да се предположи, че
посещението при лекаря е било именно на 27 май. Час не е посочен никъде. Дори
да се приеме, че жалбоподателят действително е посетил въпросния дентален
кабинет на д-р Черкезов на същата дата, на която е спрян от контролните органи,
това не е достатъчно, за да се приеме изложеното в жалбата твърдение, че той не
е отказал да бъде тестван с техническо средство, а просто опитите му да
осъществи валиден тест са останали неуспешни. В този връзка съдът намира за
нужно да посочи, че в съдебно заседание указа на жалбоподателя, че за тези
твърдения във връзка с неуспешното тестване с техническо средство не сочи
доказателства. Въпреки това жалбоподателят и неговият процесуален представител
не направиха доказателствени искания в тази насока. Само предполагаемото посещение
при лекар по дентална медицина не може да бъде категорично доказателство за
изложеното в жалбата твърдение, не само защото от представения зъбен статус не
се установява точно на коя дата е посещението при лекаря, но и защото
проверката, която контролните органи на МВР са извършили се е осъществила в
21:20 часа, а в този времеви порядък от деня, вероятността жалбоподателят
непосредствено преди това да е бил при стоматолог, не е голяма. От съществено
значение е да се посочи, че възраженията, свързани с неуспешния опит на
жалбоподателя да използва предоставеното техническо средство противоречат на
писмени доказателства, представени с преписката, в които всъщност е заявено, че
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с такова техническо средство,
а същевременно в АУАН и в талона липсват възражения от жалбоподателя дори на
разбираем за него език.
Неоснователни
са изложените в жалбата възражения свързани с нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, поради това, че не му е осигурен преводач. Посочената съдебна
практика, както и всички аргументи в жалбата касаят
административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на
наказателно постановление. Те са неотносими към настоящото производство, което
е административно, а процесуалният ред е регламентиран в АПК, а не в НПК и ЗАНН,
както се сочи във възражението. В чл.14, ал.2 от АПК е уредена възможност за
назначаване на преводач в административното производство. В процесния случай,
обаче, няма никакви данни жалбоподателят да е пожелал извършването на такова
процесуално действие от страна на административния орган. Цитираната в жалбата
Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. в
чл.1, т.3 регламентира правото на устен и писмен превод, но в наказателното
производство, каквото процесното производство не е. Според тази разпоредба от
директивата за леки нарушения, налагани от орган, различен от съд, когато е
налице законова гаранция, че тази санкция може да се обжалва пред съд,
директивата се прилага единствено в производството по обжалване пред съда. В
случая се визира именно налагането на наказание за извършени административни
нарушения, каквото е административнонаказателното производство по ЗАНН. Тоест,
в производството по съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление е
задължително назначаването на преводач само при обжалването на наказателното
постановление пред съда. Както беше посочено вече процесното производство е
административно, оспорва се административен акт, представляващ заповед за
налагане на ПАМ, който не е наказание и затова цитираната директива не е
приложима. Жалбоподателят действително е имал право на преводач в
административното производство пред органа, но само ако изрично е заявил това
си желание. Такова изявление не се съдържа в административната преписка, а и
жалбоподателят не твърди, че го е обективирал в хода на производството пред
органа. Обратно, той счита, че органът е длъжен да му осигури преводач, без да
е нужно изрично изявление на лицето в тази насока. Въобще по делото отсъстват
каквито и да е данни, че жалбоподателят се е объркал и не е разбрал какво се
случва, а отделно от това правото му на защита е осигурено чрез възможността му
да обжалва заповедта за прилагане на ПАМ пред съда, където той отказа
назначаването на преводач.
По
изложените съображения, жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
По
делото е представено становище с административната преписка от главен
юрисконсулт В., която е в правоотношение с ОД на МВР Бургас. Становището е
бланкетно, в него не се съдържа конкретни факти, относими към този спор. От
първото изречение на становището става ясно, че то е подготвено по принцип за
оспорване на наказателно постановление. В края на становището са претендирани
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита, че
такива разноски не се следват на ответника, тъй като той не е бил представляван
от пълномощник в процесното съдебно производство. единственото процесуално
действие, което е извършил ответникът, е да представи административната
преписка, състояща се от обжалваната заповед, цитирания АУАН, талон за
изследване и заповед за компетентността на органа. Никакви други процесуални
действия не са извършени по делото от името на ответника. Становището, което изхожда
от процесуален представител, съдът счита, че не касае процесния спор и затова
не следва да бъде възприемано като процесуално действие на ответника. Отделно
от изложеното, пълномощникът е представил пълномощно, с което е упълномощен от
директора на Областна дирекция на МВР Бургас, който не е страна в този спор.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на С.К. – гражданин на Руската
федерация, ЛНЧ **********, с адрес гр. Несебър, кв. „Чайка“ № 63, вх.1, ет.1,
ап.79, чрез представител по пълномощие адвокат Л.К. и съдебен адрес ***, против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0304-000167 от
27.05.2020г. на полицейски инспектор А.А.от РУ Несебър при ОД на МВР Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: