Р Е Ш Е Н
И Е
260030/25.9.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, втори
състав, на четиринадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Д. Георгиева
При участието на секретаря В.
Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 938 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20–1729-000166/30.03.2020г. на Началник РУ към
ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДв.П на Х.А.Х., ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания:
"глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон като
излага конкретни доводи за това. Не оспорва фактическите обстоятелства. Сочи,
че служебното прекратяване на регистрацията не му било съобщено.
В
съдебно заседание, редовно призован жалбоподателя се явява лично и с
упълномощен процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата и излага
подробните си доводи. Въззиваемата
страна, редовно призована не изпраща представител за съдебното заседание.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е неоснователна по следните
съображения:
От събраните по делото доказателства
и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установи следното от фактическа страна: На 05.02.2020г. в 10.00 часа, свидетелите Б.Б.Б. и Я.Г.А. – служители
в охранителна полиция в РУ Шумен
работили по контрол на пътното движение. На ул. Алеко Константинов в гр. Шумен
свидетелите установили лек автомобил спрян обратно посоката на движението, в
близост до входа за „Автомагистрали“, поради което спрели служебния автомобил
пред него. Лекият автомобил бил „Опел Астра“ с рег. № В54 57РХ. Свидетелите
започнали да правят справка за собственост на автомобила и тогава забелязали,
че водача на „Опел Астра“ бил вътре в него. Отишли до неправилно паркирания лек
автомобил и поискали документите за него и на водача му. Установили, че водач
на автомобила бил жалбоподателя Х.А.Х.. Жалбоподателят обяснил на свидетелите Б.
и А., че той бил управлявал лекия автомобил и той го е паркирал на ул. Алеко
Константинов. Жалбоподателят предоставил на свидетелите СУ МПС, талон за
регистрация, част 2, застраховка ГО и талона за технически преглед, от който
констатирали, че автомобила не е представен в срок на годишен технически
преглед. Тъй като свидетелите Б. и А. не били служители на сектор „ПП“ и не разполагали с
таблети, извършили проверка чрез техния дежурен и установили, че водача Х. имал
неплатена глоба по фиш. Обяснили му, че трябва по административен ред да му
отнемат СУ МПС, тъй като има неплатена глоба.
Жалбоподателят
обяснил, че се налагало да вземе сина от Математическа гимназия, както и, че
трябва да отиде до кв. Тракия да вземел пари и да заплати глобата по фиш, за да
не му отнемат свидетелството за управление. Свидетелите се съгласили и
уговорили с жалбоподателя да се срещнат пред МГ, където ще взема сина си и да
им представи бележка за заплатена глоба. Жалбоподателят потеглил към кв. Тракия
за изпълнение на уговорката. След около половин час свидетелите Б. и А. отишли
пред Математическа гимназия в гр. Шумен, където се срещнали с жалбоподателя Х..
Жалбоподателят представил на свидетелите документа за заплатената от него,
глоба, но се оказало, че бил сгрешен номера на банковата сметка или на фиша.
Тогава свидетелите със служебния автомобил потеглили за кв. Тракия, а
жалбоподателя с лек автомобил „Опел Астра“ ги последвал. Всички отишли до „Изи
пей“ в близост до магазин „Аляска“, където било анулирано едното плащане и
направено друго плащане на вярната банкова сметка. ***. Б. съставил акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че бил
паркирал неправилно и не бил представил автомобила на годишен технически
преглед. По-късно
при въвеждане данните за съставения АУАН, било установено от предоставения от
жалбоподателя, талон за регистрация, част втора, че собственик на лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № В54 57РХ било друго лице – различно от жалбоподателя Х.Х..
Било установено още, че имало сключен договор за покупко-продажба на автомобила
от 22.12.2016г. В хода на проверката било констатирано, че лекият
автомобил, управляван и паркиран от жалбоподателя на 05.02.2020г. не е регистриран по надлежният ред за Р. България. Автомобилът бил с прекратена регистрация по чл.143,
ал.15 от ЗДвП, тъй като в двуседмичен срок от придобиването /по тогава
действащата редакция на цчл.145, ал.2 от ЗДв.П/ не е изпълнил задължението си
да го регистрира. Регистрацията на управлявания от жалбоподателя, лек автомобил
била прекратена на 15.012020г., тъй като договора за покупко-продажба от
22.12.2016г. бил представен в сектор «ПП» на 16.12.2019г. За констатираното
административно нарушение на чл.140 ал.1
от ЗДв.П жалбоподателя Х.,
бил призован да се яви на 18.02.2020г.,
когато свид. Б.Б. му съставил АУАН бл. № 164109. Акта бил
съставен в присъствие на свидетеля Я.А. и на жалбоподателя Х., който го
подписал без възражения. Жалбоподателят не се е възползвал от законното си право
да депозира писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок.
Във връзка с констатираното управление на МПС с
прекратена регистрация е била образувана преписка вх.№ 848/2020г. по описа на
РП – Шумен, с оглед евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
постановление от 02.03.2020г. прокурор при Районна прокуратура гр.Шумен отказал
за образува досъдебно производство и
прекратил преписката като е приел, че е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. След постановения отказ на Районна прокуратура гр. Шумен,
административно-наказващият орган издал
обжалваното НП като възприел изцяло
констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП на Х.А.Х. били
наложени административно наказание "глоба" в размер на 200 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Гореизложената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетели – Б.Б.Б. и Я.Г.А., чийто показания
подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства. Установената фактическа обстановка не се опровергава от
показанията на поискания от страна на жалбоподателя, свидетел М. Иванов Точев.
При така установената фактическа обстановка съдът приема,
че жалбоподателят е извършил визираното в акта и
в НП, нарушение по следните правни съображения: Съдът
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да доведат до неговата
отмяна. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и препис от него е връчен на нарушителя, според
изискванията на чл.40 и 43 от ЗАНН. Съдържа всички
необходими елементи, посочени в чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е
съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН.
Същественото в административно – наказателното производство
е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като
нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
Административно
– наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175,
ал.3, предл. първо от ЗДв.П, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140, ал.1 от
ЗДв.П, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това
нарушение чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДв.П предвижда налагане на глоба в
размер от 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца
на
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от
жалбоподателя автомобил „Опел Астра“ с рег. № В54 57РХ е бил
управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване - улиците на гр. Шумен. Жалбоподателят не оспорва и
фактът, че е придобил собствеността на автомобила в предвидената за това форма
съгласно чл. 144, ал.2 ЗДвП (писмен договор с нотариална
заверка на подписите), както и че в двуседмичен срок от
придобиването му не е изпълнил задължението си по чл.145, ал.1 ЗДв.П и чл. 14 и
сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. да регистрира превозното средство на
свое име, но въпреки това е продължил да го управлява. По делото са приложени писмени доказателства – Заявление №
170869000086 от 03.01.2017г. за промяна на регистрацията, но такава не е била
извършена, поради обстоятелството, че автомобила не е бил представен на за
преглед на техническа изправност, т. е. не е била извършена промяна на
регистрацията. Безспорно е
установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място, жалбоподателят
е управлявал нерегистриран по надлежният ред за Р. България, лек автомобил„Опел Астра“ с рег. №
В54 57РХ, тъй
като същият бил със служебно прекратена на 15.01.2020г.
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДв.П. Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Б.Б.
и Я.А., тъй като показанията им са конкретни, ясни и последователни, изясняват
в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие
на жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения
относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на
наличието на мотив да набеди жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Кореспондират
със събраните
по делото писмени доказателства.
Съобразно определението по §6 т.18а
от ДР на ЗДвП и §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства – „Регистрация“ е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо
идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен
номер. Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба №
I-45 собственикът е длъжен да представи
превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване
на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а
според чл.145, ал.2 от ЗДв.П /в редакцията към датата на придобиване/
приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в двуседмичен срок да регистрира
придобитото ППС в службата по регистрация по постоянен адрес. След валидно осъществена промяна на собствеността
върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия
собственик в законоустановения срок да регистрира придобитото превозно средство
в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла
на чл.140, ал.1 от ЗДв.П. Статуса „не регистрирано по надлежния ред моторно
превозно средство“ е пряка последица от неизпълнение в срок на
задължението по чл.145, ал.2 от ЗДв.П.
Приобретателя на моторно превозно средство, което той не е регистрирал по реда
и в срока по чл.145, ал.2 от ЗДв.П,
следва да знае, че това превозно средство не е регистрирано по надлежния ред и
съответно не е снабдено с
административно разрешение да участва в пътното движение. Нерегистрирането на превозното средство по
реда на чл.145, ал.2 от ЗДв.П само по
себе си е пречка, то да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване.
Съдът намира, че нарушението е извършено както от обективна,
така и от субективна страна,
доколкото за административните нарушения не се изисква умисъл, достатъчно е да
са извършени по непредпазливост. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител
на жалбоподателя, че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не
е бил надлежно информиран за прекратяване на регистрацията. В случая приложение
намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП, съгласно която – служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не
изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират собственика за прекратяването на регистрацията. Нито в закона, нито в наредбата е
регламентирано задължение на контролните органи да уведомяват собствениците
при служебно прекратяване на регистрация на МПС на основание чл.143, ал.15 от ЗДв.П, а само извършват отбелязване в
автоматизираната информационна система, ако в двумесечен срок собственикът не
изпълни задължението си да регистрира МПС. Всеки гражданин е длъжен да познава
закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде
прекратена, вследствие на неговото бездействие. Като собственик на процесното МПС жалбоподателят е бил наясно, че следва да
регистрира лекия си автомобил в сектор ПП при ОД на МВР по постоянен адрес и е съзнавал, че
управлява лек автомобил със свидетелство за регистрация, в което е вписан
стария собственик на автомобила, без да го е регистрирал по съответния ред. В настоящия случай жалбоподателят Х. е направил опит да
регистрира автомобила, като е попълнил заявление, но поради липса на автомобила
не му е бил извършен технически оглед и не е била довършена процедурата по
промяна на регистрацията, което води до безспорния извод, че съзнава, че
управлява нерегистриран автомобил. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила
е бил 06.01.2017г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и
правилно регистрацията му е била служебно прекратена, макар и доста по-късно - считано от 15.01.2020г., тъй като договора за покупко-продажба на лекия автомобил
от 22.12.2016г. е бил регистриран едва на 16.1.2019г. в сектор „ПП“ при ОДМВР
Варна.
Служебното прекратяване на регистрацията на основание
чл.143, ал.15 от ЗДв.П няма характера на принудителна административна мярка,
поради което не се издава и заповед за прилагането й, следователно не е налице и индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Съдът намира за напълно неоснователен изложения в съдебно
заседание, довод на процесуалния представител на жалбоподателя за процесуално
нарушение в описанието на нарушението, тъй като жалбоподателя не бил управлявал
автомобила, а същия бил паркиран. Действително проверката на автомобила и водача
му е била извършена по повод неправилно паркиране, но самия жалбоподател е
обяснил на свидетелите, че той е управлявал и паркирал автомобила. Освен това и
двамата свидетели дадоха показания, че са дали възмажност на жалбоподателя да
си плати гвлобата, като същия е потеглил управлявайки автомобила към кв.
Тракия. По-късно са се срещнали пред Математическа гимназия в гр. Шумен, след
което отново са тръгнали към кв. Тракия, като жалбоподателя е управлявал
нерегистрирания по надлежния ред, лек автомобил.
Съдът
намира, че в хода на съдебното производство
безспорно се установи, че нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя е консумирано виновно от
лицето, посочено като нарушител. Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното НП законови разпоредби. Наказващият орган се е съобразил с
действителната фактическа обстановка.
Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализирането на
амнистративно – наказателна отговорност. По делото не съществува спор относно
личността на административно – наказателно отговорното лице, качеството му на
водач на МПС. От обективна страна осъщественото деяние съдържа признаците на
административно нарушение на
транспортното законодателство в частта му за спазване на законоустановения
режим за движение по пътищата в Р. България. Административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна
разпоредба, а именно чл.175, ал.3, предл. първо
от ЗДв.П. Наложените наказания са в минимално предвидения размер.
Искането на административно - наказващият орган, направено в
съпроводителното писмо за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съда намира за
неоснователно. Съгласно чл.63,
ал.5 от ЗАНН, в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. В настоящото производство не е осъществявана защита от юрисконсулт
нито под формата на процесуално представителство в съдебно заседание, нито под
формата на писмена защита.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20–1729-000166/30.03.2020г. на Началник РУ към ОДМВР -
Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДв.П на Х.А.Х., ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания:
"глоба" в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДв.П като правилно
и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: