Р Е Ш Е Н И Е
№ 1166 15.09.2009 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІІІ-ти граждански състав
на десети септември две хиляди и девета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Г.Русева
при участието на
секретаря С.Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията Русева
гражданско дело № 2556 по
описа на БРС за 2009 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена
от П.Й.Т. против Т.К.Т., с която ищцата моли да бъде прекратен сключеният на 19.11.2000 г. с ответника брак
поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника. Като
основания за разстройството на брака ищцата сочи следните обстоятелства:
злоупотреба с алкохол от страна на ответника, станала причина за ежедневни
скандали, напускане на семейното жилище от ответника, който заминал на работа в
Р Гърция само три месеца след сключването на брака; настъпила трайна фактическа
раздяла между страните от 11.09.2001 г., от когато не са се виждали. Наред с
иска за развод се предявява претенция за възстановяване на предбрачното фамилно
име на ищцата, което е Т. Сочи се, че съпрузите нямат придобито по време на
брака имущество, нито имат родени от брака деца. Ищцата няма претенции към
семейното жилище, представляващо стая в дома на родителите на съпруга й,
находящ се на адрес гр. Камено, ул. „Цар
Асен” № 1.Ангажира
писмени и гласни доказателства. Претендира
разноски.
Правното основание на предявените
искове е чл. 99, ал. 1 и чл. 103 от Семейния кодекс СК/ във вр. с чл. 326 от ГПК.
Ответната страна, чрез назначения
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, също счита, че бракът е дълбоко
и непоправимо разстроен, но намира, че вина за разстройството на брака имат и
двамата съпрузи. Не възразява по отношение на претенцията за възстановяване на
предбрачното фамилно име след развода. Не ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение,
страните са сключили граждански брак на 19.11.2000 г. в гр. К, обл. Б., за което
е съставен акт № ..... г., като съпругата, чието предбрачно фамилно име е Т., е
приела след брака да носи фамилното име Т..
От показанията на разпитания по
делото свидетел Г. Г. /братовчед на ищцата, който от 1995 г. пребивава в Р
Гърция и живее в един град с ответника/ се установява, че страните са заминали
да работят в Р Гърция през 2001 г., като отначало са живели заедно. Ответникът
често употребявал алкохол, тормозил и биел съпругата си и я принуждавал да го
придружава по време на денонощни запои у роднини. Това станало причина ищцата
да го напусне. Свидетелят твърди, че още през 2001 г. ищцата е избягала от
съпруга си и е отишла да живее при близки, като оттогава страните не са се
виждали и не са поддържали връзка помежду си.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правна квалификация чл.
99, ал. 1 от СК: Съгласно цитираната разпоредба всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
В конкретния случай от събраните
по делото доказателства се установява по безспорен начин, че съпрузите не
живеят съвместно от 2001 г. Същите от този момент са във фактическа раздяла, не
обитават общо домакинство и нямат какъвто и да било контакт един с друг. Липсата
на каквито и да било отношения между страните и раздялата им за период от осем
години неминуемо е довела до изпразване на съществуващата между тях брачна
връзка от нормалното й съдържание и същата следва да се приеме за изцяло и
окончателно разстроена. Предвид това съдът намира, че семейната общност е
разкъсана по непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално и по
същество е изчерпана от смисъл и съдържание.
При изследване на въпроса за
вината следва да се преценят данните за поведението на всеки от съпрузите и
тяхното отношение към семейството. От изложеното в исковата молба, което се
потвърждава и от събраните гласни доказателства, се установява по безспорен
начин, че причината ищцата да напусне ответника, което е довело до трайната
фактическа раздяла между страните, е неговото поведение, свързано с употреба на
алкохол и агресивно отношение към ищцата. Ето защо, в разглеждания случай не
може да се приеме, че двамата съпрузи са допринесли за разрушаване на семейната
връзка. Ответникът е показал отрицателно отношение към поетите брачни
задължения за взаимно уважение, разбирателство и вярност, поради което настоящата
инстанция приема, че вина за разстройството на брака има съпругът.
По изложените съображения съдът
намира, че предявения иск за развод е основателен и следва да бъде уважен, като
сключеният между страните брак бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпруга.
По отношение на претенцията за
възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата след развода: След прекратяването на
брака ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име – Т., тъй като това
съответства на нейното желание.
Липсата на данни за родени от
брака деца, както и на искане за произнасяне по въпроса за семейно жилище,
изключва необходимостта от предвиденото с разпоредбите на чл.106 и чл.107 от СК
служебно произнасяне на съда по тези въпроси.
На основание чл. 6, т. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя държавна такса са разглеждане на делото в размер на 20 лева. С оглед
изхода на делото същата следва да бъде възложена на ответника.
На основание чл. 329, ал. 1, изр.1-во от ГПК, ищцата
има право на направените от нея разноски в размер на 130 лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 99, ал. 1 и чл. 103 от СК във вр. с чл. 326 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш
И:
ДОПУСКА
РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен на 19.11.2000 г. в гр. К., обл. Б., за което е
съставен акт № .... г. между П.Й.Т.
ЕГН **********
***, съдебен адрес гр. Б., ул. ... – адв. К., и Т.К.Т. ЕГН ********** ***,
съдебен адрес гр. Б., ул. ... – адв. И.И., поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЕМА, че вина за
разстройството на брака има съпругът Т.К.Т. ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака съпругата П.Й.Т. ЕГН ********** да носи
предбрачното си фамилно име – Т...
ОСЪЖДА Т.К.Т. ЕГН ********** ***,
съдебен адрес гр. Б., ул... – адв. И.И., да заплати на П.Й.Т. ЕГН ********** ***, съдебен адрес гр. Б., ул. ... – адв. К.,
сумата от 130 лв., представляваща направените от нея разноски.
ОСЪЖДА Т.К.Т. ЕГН ********** ***,
съдебен адрес гр. Б., ул. ... – адв. И.И., да заплати по сметка на Бургаския
районен съд държавна такса в размер на 20 лв. за разглеждане на делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………/п/……………
Вярно с оригинала:
Ст.Атанасова