РЕШЕНИЕ
№ 1685
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110203378 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от „*“ АД, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №03-013309 от 02.12.2020 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение
по чл.70, ал.5, КТ, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер 2000.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения и от некомпетентен орган. Оспорва да е
извършил нарушението, за което е санкциониран. Сочи, че в случая се касае за явна
фактическа грешка, без да има извършено нарушение. Излага и становище за маловажност
на нарушението с твърдение за липса на виновно поведение. Моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.10.2011 г. и на 20.11.2020 г. била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Варна в обект павильон, стопанисван от въззивника „*“ ЕООД. При проверката,
било установено, че въззивникът, в качеството на работодател, е сключил трудов договор с
лицето Валентина И. Атанасова, на длъжност „продавач-консултант“ със срок на изпитване
на основание чл.67, ал.1, т.1 , вр. чл.70, ал.1 КТ, считано от 25.05.2020 г., след като
посоченото лице е работило в предприятието на същата длъжност, съгласно трудов
договор от 02.10.2015 г., сключен също със срок на изпитване. Резултатите от проверката
били обективирани в Протокол от 24.11.2020 г., връчен на управителят на дружеството на
1
24.04.2015 г.
Въз основа на установените обстоятелства, на 24.11.2020 г. спрямо въззивника
бил съставен АУАН № 03-013309, за нарушение по чл.70, ал.5 КТ, извършено на 22.05.2020
г. Актът е бил съставен в присъствие на представител на въззивника, който подписал
документа без възражения. Впоследствие, от въззивното дружеството били депозирани
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, които наказващият орган приел за
неоснователни и на 02.12.2020 г. издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел
направените в АУАН фактически и правни констатации и наложил на въззивника
предвиденото в чл.414, ал.1 КТ наказание имуществена санкция в размер между
минималния и средния установен, в посока към минималния – 2000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетели А. А., така и от
приобщените документи – Жалба от „*“ ЕООД, НП №03-013309 от 02.12.2020 г., АУАН
№03-013309 от 24.11.2020 г., Протокол за проверка, призовка връчена при проверка на
„Крес 13 Варна“ ЕООД, Идентификационна карта на „*“ ЕООД, Трудов договор 00015 от
02.10.2015 г., Заповед 00014/28.04.2020 г., Трудов договор от 22.05.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание. Макар и твърде лаконични, описанието на твърдяното нарушение както в
АУАН, така и в НП съдържа фактически твърдения, които в достатъчна степен описват
вмененото на въззивника нарушение, който в качеството му на работодател е сключил
трудов договор с лицето В. И. А., на длъжност „продавач-консултант“ в обект, на основание
чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70, ал.1 КТ със срок на изпитване, считано от 22.05.2020 г., след като
посоченото лице е работило в предприятието на същата длъжност, съгласно сключен трудов
договор на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70, ал.1 КТ със срок на изпитване, считано от
02.10.2015 г.
Действително, в НП липсват изрични мотиви, защо възражението срещу
АУАН не е било възприето от наказващия орган, но това не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото формалните реквизити на НП са
изчерпателно посочени в нормата на чл.57, ал.1 ЗАНН и там не фигурира изискване за
излагане на мотиви по оправени възражения, а и в производствата с наказателен характер
защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу становища и аргументи.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
По същество, въззивникът не оспорва и дори потвърждава направената в
АУАН и в НП констатация, че в качеството на работодател е сключил трудов договор с
лицето В. И. А. за длъжност „продавач-консултант“ в обект, на основание чл.67, ал.1, т.1,
2
вр. чл.70, ал.1 КТ със срок на изпитване в полза на работодателя, считано от 22.05.2020 г.,
след като посоченото лице е работило в предприятието на същата длъжност, съгласно
сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70, ал.1 КТ със срок на
изпитване в полза на работодателя, считано от 02.10.2015 г., което обстоятелство съдът
приема за несъмнено установено и от приобщените документи – трудови договори.
Съгласно чл.70, ал.1 КТ, трудов договор със срок за изпитване се сключва,
когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява, като такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят
желае да провери дали работата е подходяща за него. Следва да се изтъкне, че, във всяка от
двете хипотези и независимо, дали срока на изпитване е уговорен в полза само на една от
страните или в интерес и на двете страни, трудовият договор представлява двустранна
сделка, сключвана със съвпадащи насрещни волеизявления на двете страни. В този смисъл,
всички изисквания за съдържанието и основанието на съответните сделки, са еднакво
валидни за всяка от двете страни в това правоотношение и в това число, разпоредбата на
чл.71, ал.2 КТ не прави изключение и ограничава както за работодателя, така и за работника,
възможността за сключване повече от веднъж на трудов договор със срок за изпитване с
един и същ работник за една и съща длъжност. Доколкото тази норма по същество
регламентира за двете страни в трудовото правоотношение липсата на основание за
повторно сключване на договор за изпитване, нейното неспазване от договарящите страни
води до нищожност на съответната клауза и това е основната цел, с която е включена от
законодателя при регламентацията на договора за изпитване. При така изтъкнатите
съображения, съдът намира, че разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ по своята същност не
съдържа вменено за работодателя императивно правило за поведение, а регламентира частна
хипотеза в двустранните трудово-правни договорни отношения, която изключва наличието
на основание за повторно сключване на трудов договор със срок за изпитване за една и съща
длъжност с един и същ работник и пряка последица, при неспазването на тази норма, е
нищожността на съответната клауза. Да, адресат на тази регламентация, наред с работника
се явява и работодателя, но в нейната хипотеза не само не е изрично включен работодателят
като субект, а в същата няма и формулиран императив, при което не следва да се приема, че
тя вменява задължително изискване за конкретно поведение на работодателя и затова,
нейното неспазване не нарушава установения ред на държавно управление в сферата на
трудово-правните отношения, а води до нищожност на съответната клауза в трудовия
договор.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че с констатираното повторно
сключване на трудов договор със срок за изпитване с работника В. А. за идентична
длъжност в противоречие с разпоредбата на чл.71, ал.2 КТ, не е нарушено императивно
регламентирано изискване за спазване определено поведение от работодателя-въззивник и
не е осъществен състав на административно нарушение, поради което оспореното НП се
явява издадено в противоречие с материалния закон и съобразно чл.63, ал.2, т.1, вр ал.3, т.1
ЗАНН, подлежи на отмяна.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК,
за въззивника е налице основание присъждане на разноски, но при липса на представени
3
доказателства за плащане на възнаграждение на процесуален представител, отправената
претенция следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-013309 от 02.12.2020 г.,
издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, с което за нарушение
по чл.70, ал.5 КТ, на “*” ЕООД, ЕИК *, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер 2000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1
ЗАНН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията от “*” ЕООД, ЕИК *, за
присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Варна в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4