Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
гр. Велико
Търново, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в съдебно заседание на двадесет и втори
ноември хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
разгледа
докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10277/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от ***П.С. от ВТАК, като пълномощник на С.Б.Б. с ЕГН **********, адрес
***, срещу Решение № 260/ 19.07.2019 г. по АНД № 341/ 2019 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица. С решението на районния съд е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство Серия К № 2141737, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с
който на С.Б., за извършено от него административно нарушение по чл. 21, ал. 2,
вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от
същия закон, му е наложена глоба в размер на 100,00 лева. Касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила
- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Конкретните сочени пороци са недопускането от
въззивния съд до разпит като свидетели, служителите на ОД на МВР, боравили с
техническото средство към момента на заснемане на нарушението, както и че
посоченото място на извършване е извън обхвата на действие на пътен знак В-26.
От настоящата инстанция се иска да отмени решението на РС – Горна Оряховица и
разреши спора по същество, като отмени потвърдения от районния съд електронен
фиш. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В становище, депозирано чрез пълномощника му по делото заявява,
че поддържа касационната жалба с направените искания, по изложените в нея
съображения.
Ответникът по касационната жалба,
Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново, редовно призован, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че не е налице соченото от касатора нарушение на
процесуални правила, доколкото разпитът на свидетелите, искането за който
мотивирано е било оставено без уважение, не би допринесъл за изясняване на
обективната истина. Намира, че въззивният съд е попълнил делото с необходимите
доказателства, включително относно мястото на нарушението, а по същество – че
същото е безспорно установено и съставлява основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на касатора. С тези съображения
предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията за редовност по чл. 212 и чл. 213 от АПК и за
допустимост по чл. 215 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Обратно на поддържаното в касационната
жалба, фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд.
На дата 14.06.2018 г. в 11:01 часа, на път I-4
при км 135+500, до КОО „Оазис“ в посока към гр. Велико Търново, при въведено с
пътен знак ограничение на скоростта в този пътен участък от 60 км/ч., моторно
превозно средство лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ с peг. № ***, собственост на касатора, се движело със
скорост 82 км/ч. Скоростта била фиксирана с автоматизирано техническо средство
/АТС/ тип мобилна система за контрол на скоростта TFR1-M с
per. № 602, за което е изготвен снимков материал. На С.Б.Б.,
в качеството му на собственик на МПС, е издаден Електронен фиш Серия К №
2141737, връчен на адресата му на 28.03.2019 г. и обжалван по съдебен ред в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Няма данни и не се твърди касаторът, като
собственик на лек автомобил „Мерцедес 190 Е“ с peг. № ***, да е предприемал действия по чл. 189, ал. 5 –
ал. 7, вр. с чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Тази фактическа обстановка районният съд е
установил въз основа на събраните по делото документи, вкл. представените с
административната преписка доказателства за годността и техническата изправност
на АТС и справка, снимков материал, справка за собствеността на автомобила и
служебно събрана схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация
на път I-4 „Севлиево – Велико Търново – Антоново“, в
процесния пътен участък.
С жалбата пред районния съд нарушителят
е навел възражения, че към електронния фиш, който му е връчен, не е имало
снимков материал, при което счита, че констатираната скорост не е на неговия
автомобил. Направил е редица доказателствени искания, едно от които за разпит
като свидетели на служителите на ОД на МВР, работили с АТС при засичането на
отразената в ЕФ скорост. В производството пред ГОРС делото е било попълнено с
писмените доказателства, посочени в жалбата на Б., искането му за разпит на
свидетели е било оставено без уважение, с мотиви, че събирането на гласни
доказателства не е необходимо. След преценка на събрания от него доказателствен
материал, установяващ описаната по-горе фактическа обстановка, възраженията на С.Б.
са били преценени като неоснователни от решаващия състав, който въз основа на
приобщените към делото писмени доказателства, е приел за безспорно установени
противоправното деяние, времето и мястото на извършването му и годността на техническото
средство да установи това нарушение. Районният съд е намерил подадената пред
него жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното деяние осъществява
от признаците на нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. След анализ на
събраните доказателства, въззивният съд е формирал извод за законосъобразност
на проведената процедура по издаването на електронен фиш, установяващ и
санкциониращ посоченото деяние, правилност на дадената квалификация на
извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране на
наказанието.
Постановеното от Районен съд – Горна
Оряховица решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са
формулирани в нея, е неоснователна.
Обратно на
посоченото в касационната жалба, при постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Районният
съд е формирал изводите си, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото,
както и наведените от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно
тяхната преценка. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната
истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Оставянето
без уважение на доказателственото искане за разпит на свидетели в случая не е
довело до ограничаване на процесуални права на жалбоподателя в него производство.
Предвид начина на установяване на нарушението и събраните от въззивната
инстанция писмени доказателства, изслушването на показанията на свидетелите по
никакъв начин не би спомогнало за изясняване на факти и обстоятелства от
значение за повдигнатия пред ГОРС спор. В този смисъл са и изложените към
протоколното определение на районния съд мотиви, които се споделят от настоящия
съдебен състав. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е
било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност,
като за заседанията са съставяни протоколи. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
От съдържащите се в делото доказателства се установява, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбите на чл. 165, ал. 2, т. 6 и чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, въвеждащи възможност за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата с технически средства или системи, и изрично установяващи като годни и достатъчни веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с такива средства или системи, като е възможно нарушението да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Доколкото с чл. 188, ал. 1, изр. второ от ЗДвП е установена оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в производството по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
В разглеждания случай електронният фиш е съставен на
основание снимков материал за заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение с
превишена скорост, като нарушението е установено АТС — мобилна система за контрол
на скоростта TFR1-M. От ОД на МВР – Велико Търново
са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
от 24.02.2010 г. на Български институт по метрология, за мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1 –М,
протокол за проверка на същата с № 6-7-17/ 18.10.2017 г., техническо описание и
инструкция за експлоатация, от които се установява, че
мобилната система за контрол е одобрен тип средство за измерване, с
установена изправност. При доказаната годност и изправност на
техническата система, няма основание да се приеме, че някои от отразените в
него параметри, са неверни. От ОД на МВР – Велико Търново е бил представен и протокол за използване на въпросното АТС, съгласно който системата е
използвана на 14.06.2018 г., на път I-4, в пътния участък при км 135+500, до КОО „Оазис“ с начало на работа 08:00 ч. и край 13:00 ч., т.е. на
мястото и в периода, в който е заснето движението на МПС, собственост на С.Б..
В този смисъл неоснователни са и наведените пред районния съд и пред настоящата
инстанция твърдения, че посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението е
извън обхвата на действие на пътен знак В-26. Те се опровергават от съдържащата
се в делото схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на
път I-4 в участъка от
км 135+000 до км 136+000, като за движещите се превозни средства в посока към
гр. В. Търново ограничението е въведено с пътен знак В-26, поставен при км 135+815, в зоната на действие на
който попада и мястото на извършване на процесното деяние.
Въведеното посочения пътен знак ограничение на скоростта за движение извън населено място е 60 км/ч, като след проверка на направените записи от системата, е установено, че е регистрирана скорост на движение на автомобила - собственост на С.Б.Б., от 82 км/ч, след приспадане на толеранс от 3 км/ч (т.е. при действително измерена скорост от 85 км/ч, в полза на нарушителя в ЕФ е отразена такава от 82 км/час). В този смисъл извършеното деяние е безспорно доказано и съдържа признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на избраната от водача на автомобила скорост с въведеното ограничение. То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за което от решаващия състав са изложени нарочни мотиви. Като е достигнал до горните изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.
При така изложеното, настоящият състав
преценява, че обжалваното решение на РС – Горна Оряховица не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административният съд – В. Търново
Р Е Ш
И :
Оставя в сила Решение № 260 от
19.07.2019 г., постановено по АНД № 341 от 2019 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.