№ 162
гр. Кърджали, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200466 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1947-000104 от 04.04.2022 г.,
издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на
Л.З.Д. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Л.З.Д. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил процесното нарушение и затова неправилно
била ангажирана отговорността му. В производството по установяване на
административното нарушение и издаване на АУАН и наказателното постановление били
допуснати съществени процесуални нарушения, които нарушили правото му на защита.
Моли съдът да отмени изцяло атакуваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че наказателното постановление е издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, разписани в ЗАНН. Нарушен
бил чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, като в постановлението липсвало посочване на отегчаващи и
смекчаващи вината обстоятелства. Не била спазена и нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй
като наказващият орган не извършил проверка и преценка на възраженията и събраните
доказателства в производството. Единствените данни за наличие на нарушение се
съдържали в твърденията на служителите, които съставили акта, а същите били
недостатъчни. В наказателното постановление изпълнителното деяние на нарушението
1
въобще не било описано с всички обективни признаци, липсвали данни в коя посока бил
автомобилът, къде е спрял, на кое точно кръстовище е извършено нарушението. Моли
атакуваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва
жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага
подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 10.03.2022 г. свидетелите Р.Д. и Б.Д. били на работа като полицейски инспектори
в РУ-Кърджали, като се намирали в района на централната част на гр.Кърджали. Около
16.50 часа, те извършвали обход и с патрулния автомобил пътували по ул.„Булаир“, близо до
комплекс „Орфей“ в гр.Кърджали. По същия маршрут, преди тях, се движел лек автомобил
„***“ рег.№ ***, който се престроил в лявата лента на кръстовището, образувано от ул.
„Булаир“ и бул.„България“. Водачът на автомобила „***“ завил наляво по бул.„България“,
при светещ червен сигнал на светофара, което било възприето от свидетелите Д. и Д.. По
този повод той бил спрян за проверка от полицейските служители със светлинен и звуков
сигнал. Контролните органи установили самоличността на нарушителя, който не спазил
светлинната сигнализация, а именно жалбоподателят Л.З.Д.. Свидетелят Д. съставил АУАН
срещу жалбоподателя за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като той го подписал и
получил с възражението, че светлините на светофара не светели. По повод така съставения
акт, на 04.04.2022 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с
което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно
наказание „глоба” в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Постановено било и отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.Д.
и Б.Д., които съдът кредитира изцяло; показанията на свидетелката А.Г., кредитирани
отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 10.03.2022 г., който като
редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка
за регистрация и собственост на МПС с рег.№ ***; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя; Заповед № 292з-1 от 01.01.2022 г. на директор на ОД МВР-Кърджали и
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, установяващи компетентността на
длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на
2
свидетелите Р.Д. и Б.Д., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и
установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. И двамата са очевидци и
свидетелстват, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото по-
горе моторно превозно средство, при което е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба. От показанията им се опровергава напълно защитната версия на жалбоподателя, че
светлините на светофара не светели и затова преминал. Фактическата обстановка по делото
се подкрепя и от акта за установяване на административно нарушение, чиято
доказателствена сила не бе оборена. Настоящият състав не даде вяра на показанията на
свидетелката А.Г. в частта им, в която се стреми да установи, че жалбоподателят не е
извършил нарушение на процесната дата. Свидетелката се явява заинтересована, поради
факта, че живее на семейни начала с жалбоподателя, при което показанията й се явяват
пристрастни, насочени към изграждане на позиция в негова полза.
Настоящата инстанция не следва да коментира представените от страна на
жалбоподателя 2 бр. снимки, които не са доказателства изготвени по надлежния ред. Освен
това, една от снимките не е ясно изобщо кога е била направена, а втората следва часа на
деянието и съответно не може да се приеме, че отразява реалната фактическа обстановка по
време на нарушението.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Отговорността на жалбоподателя е реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП,
който задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Преценени поотделно и в съвкупност, доказателства по делото категорично сочат, че на
10.03.2022 г. в гр.Кърджали, на кръстовището образувано от ул.„Булаир“ и бул.„България“,
жалбоподателят управлявайки лек автомобил „***“ рег.№ *** е преминал при светещ червен
сигнал на светофара. Затова за съда е безспорно, че Л.Д. е нарушил посочената разпоредба,
която го задължава да съобразява своето поведение със светлинните сигнали. Правилно е
приложена и санкционната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане
на административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за водач, който преминава при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. При индивидуализацията на
наказанието административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.183, ал.5,
т.1 от ЗДвП, като е наложил предвиденото наказание „глоба“ в размер от 100 лв.
Определената на жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер,
при което са неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за
изменение на санкцията. Законосъобразно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат
отнети при влизане на постановлението в сила, а именно 8 точки на основание чл.6, ал.1,
3
т.12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство и съставляващи основание за отмяна на
атакуваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в
акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Видно от акта и наказателното постановление, нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП е описано
по следния начин: на 10.03.2022 г., около 16.50 часа, в гр.Кърджали, на кръстовището
образувано от бул.„България“ и ул.„Булаир“, жалбоподателят управлява лек автомобил
„***“ рег.№ ***, като преминава на светещ /забраняващ/ червен светлинен сигнал на
светофарната уредба, при нормален режим на работа. Това описание на нарушението
напълно отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и дава
възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да
организира в пълен обем защитата си по него. Не би могло да се поставят изисквания към
съдържанието на АУАН и наказателното постановление, повече от предвидените в закона, а
в случая и двата акта отговарят на тях. Обстоятелствата, които защитата сочи, че не били
упоменати – в коя посока бил автомобилът, къде е спрял и пр., всички те не са елемент от
фактическия състав на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и не е необходимо да фигурират в
АУАН и постановлението. Неоснователни са и доводите за неспазване на чл.52, ал.4 от
ЗАНН. Това е така, защото преди да се произнесе по преписката наказващият орган е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е и всички
събрани по преписката доказателства. Що се отнася до твърдяното нарушение на чл.57, ал.1,
т.8 от ЗАНН, то следва да се посочи, че действително в атакуваното постановление липсват
посочени отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. В случая обаче
административното наказание за установеното нарушение по ЗДвП е абсолютно определено
в закона по вид и размер – „глоба“ в размер на 100 лв. Затова дейността на наказващия
орган по индивидуализация на наказанието е ограничена до предвиденото в закона
наказание, без да има възможност да определя вида, размера и срока му въз основа на анализ
на посочени отегчаващи и смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. В тази
връзка непосочването и необсъждането на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства,
макар и да е в разрез с чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, не представлява съществено нарушение,
което да води до отмяна на атакувания акт само на това основание. Още повече, че
нарушението по никакъв начин не е препятства извършването на съдебен контрол върху
наказателното постановление. Предвид изложените съображения, същото следва да бъде
4
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1947-000104 от 04.04.2022 г.,
издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.
и са отнети 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на
Л.З.Д. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Л.З.Д. от ****, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5