№ 247
гр. Шумен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630102519 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни,
установителни искове, с правно основание положителни установителни
искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.342 и
сл. от ТЗ, и чл.92 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, действащо чрез адв. З.Й.Ц. от САК,
излага, че по ч.гр.д.№1874/2021 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК,
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника
Д. К. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, за сума в общ размер на 3
668,32 лв. Ищецът сочи, че през периода от 2009 г. до 2019 г. между страните
са сключвани договори за предоставяне на мобилни услуги, изменяни с
допълнителни споразумения, по силата на които ищецът поел задължението
да предоставя мобилни услуги на ответника при условия, цени и срокове,
описани в договорите. В допълнение към тези договори, страните били
сключвали и договори за лизинг, с предмет предоставени от оператора
устройства, при насрещно задължение на ответника да ползва вещите,
предмет на договора, като заплаща уговорената лизингова цена. Ищецът
твърди, че през периода от месец януари 2019 г. до месец май 2019 г.
ответникът е ползвал услугите на дружеството, респ. предоставените му
устройства, но не е изпълнил основните си задължения да заплаща стойността
на услугите и цената на вещите. Предвид това неизпълнение договорите
между страните били са прекратени, като ищецът е начислил и компесаторна
неустойка за предсрочното им прекратяване в общ размер на 791, 98 лева.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ
1
размер на 3 668,32 лева, представляваща сбор от неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги
№31764048 от 09.10.2010 г., с предпочетен номер ++359*********, ведно с
допълнително споразумение от 21.08.2017 г.; неплатени месечни абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги № 31764025 от
09.10.2010 г., с предпочетен номер ++359*********, ведно с допълнително
споразумение от 10.01.2018 г.; неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 15.10.2011
г., с предпочетен номер ++359*********, ведно с допълнителни споразумение
към този договор от 12.04.2017 г. и от 15.01.2019 г.; неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги №
********* от 23.07.2016 г., с предпочетен номер ++359*********, ведно с
допълнително споразумение от 20.05.2018 г.; неплатени месечни абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги №********* от
10.01.2018 г. с предпочетен номер ++359*********, ведно с допълнително
споразумение от 16.10.2018 г.; неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2018
г., с предпочетен номер ++359*********, ведно с допълнително споразумение
от 16.10.2018 г.; неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги
по Договор за мобилни услуги №********* от 15.01.2019 г. с предпочетен
номер ++359*********; неплатени месечни абонаментни такси и използвани
услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
19.01.2019 г., с предоставен мобилен номер **********; неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 10.08.2018 г., с предмет устройство
SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black; неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг от 16.10.2018 г., с предмет устройство LENOVO Tab4 8 4G Black;
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.01.2019 г., с предмет
устройство APPLE iPhone 8 64GB Silver и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 28.11.2018 г., с предмет устройство NOKIA 2 Black,
включително и компесаторни неустойки за неизпълнени задължения по
посочените договори, описани в исковата молба. Тези вземания са
индивидуализирани във фактури с №№ *********/ 20.02.2019 г., **********/
20.03.2019 г., **********/ 20.04.2019 г., **********/ 20.05.2019 г.,
**********/ 20.06.2019 г. и **********/ 20.07.2019 г. Претендира се и
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главните
задължения, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът, в писмена
молба, обективира искане за произнасяне с неприсъствено решение.
Ответникът, редовно призован за първото по делото заседание, не изпраща
представител. Не е направил искане да се разгледа делото в негово отсъствие.
2
Така предявената молба за произнасяне с неприсъствено решение е
допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и
искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и
подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил
редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и
неявяване в съдебно заседание са му били надлежно указани. Събраните
доказателства сочат за вероятната основателност на исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, включително и разноските, извършени в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, в общ
размер на 1 464, 21 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. К. П., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, действащо чрез адв. З.Й.Ц. от САК,
сума в общ размер на 3 668,32 лева /три хиляди шестстотин шестдесет и
осем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща сбор от неплатени
месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги №31764048 от 09.10.2010 г., с предпочетен номер ++359*********,
ведно с допълнително споразумение от 21.08.2017 г.; неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги №
31764025 от 09.10.2010 г., с предпочетен номер ++359*********, ведно с
допълнително споразумение от 10.01.2018 г.; неплатени месечни абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от
15.10.2011 г., с предпочетен номер ++359*********, ведно с допълнителни
споразумение към този договор от 12.04.2017 г. и от 15.01.2019 г.; неплатени
месечни абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги № ********* от 23.07.2016 г., с предпочетен номер ++359*********,
ведно с допълнително споразумение от 20.05.2018 г.; неплатени месечни
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги
№********* от 10.01.2018 г. с предпочетен номер ++359*********, ведно с
допълнително споразумение от 16.10.2018 г.; неплатени месечни абонаментни
3
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от
23.05.2018 г., с предпочетен номер ++359*********, ведно с допълнително
споразумение от 16.10.2018 г.; неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги №********* от 15.01.2019
г. с предпочетен номер ++359*********; неплатени месечни абонаментни
такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 19.01.2019 г., с предоставен мобилен номер **********;
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 10.08.2018 г., с предмет
устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black; неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 16.10.2018 г., с предмет устройство LENOVO Tab4 8 4G
Black; неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.01.2019 г., с
предмет устройство APPLE iPhone 8 64GB Silver и неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 28.11.2018 г., с предмет устройство NOKIA 2
Black, включително и компесаторни неустойки за неизпълнени задължения по
посочените договори, които вземания са индивидуализирани във фактури с
№№ *********/ 20.02.2019 г., **********/ 20.03.2019 г., **********/
20.04.2019 г., **********/ 20.05.2019 г., **********/ 20.06.2019 г. и
**********/ 20.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 08.07.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, присъдени по ч.гр.д. №1874/2021 г. по описа на
ШРС.
ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, действащо чрез адв. З.Й.Ц. от САК, сумата от 1 464, 21 лева
/хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4