№ 747
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221100603625 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 21.06.2022г. по н.о.х.д. № 16395/2022 г. Софийски районен съд, НО, 9 състав е
признал подсъдимия К. Н. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.1 от
НК, като във вр. с чл. 5 НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца , чието ефективно изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК на
основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия на
основание чл. 189, ал. 3 НПК в полза на Държавата на подсъдимия са присъдени
направените по делото разноски- сумата от 587,08 лева ведно със сумата от 5 лева в полза на
СРС за служебно издаден изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение от упълномощения защитник на
подсъдимия- адв. Р. р. С.- САК , с която се иска да се отмени постановената присъда и
подсъдимият да бъде оправдан по внесеното обвинение, алтернативно да се приложи чл. 55,
т. 2 НК и определяне на наказание „Пробация“. Излагат се аргументи, че подсъдимият Г. е с
чисто съдебно минало. Защитата не приема изложеното в мотивите на първоинстанционният
съд, че невъзстановяването на щетата е отегчаващо обстоятелство като се сочи на факта, че
подсъдимият няма доходи и е наркотично зависим. Адв. С. заявява, че деянието било
улеснено, тъй като инкриминираната вещ била забравена и без надзор и реално не била
отнета от пострадалата; Защитата оспорва и извода на СРС за „изградени престъпни
1
навици“ у подсъдимия, тъй като не са събрани доказателства за това. Защитата сочи на
обстоятелството, че подсъдимия Г. не се е укривал и пред полицейските органи е направил
самопризнание.
В разпоредително заседание от 19.09.2022г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите
НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на инстанционен
контрол. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване
, не се налага разпит на свидетели или събиране на други доказателства като няма и такова
искане от страна на жалбоподателя.
Пред въззивната инстанция в заседание от 07.11.2022г. подсъдимият К. Н. Г. -не се явява,
явява се повереникът му адв. Р. р. С.- САК. За подсъдимият призовката, върната в цялост с
отбелязване, че адресът е посетен по различно време на 23.09, 14.10,25.10.2022г. като лицето
не е открито като и че по сведение на живущите лицето на живее на адреса. Съдът е приел,
че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3 , т. 1 НПК като подсъдимият не е намерен на
посочения от него адрес, променил е същия без да уведоми съдебния орган за това като
неявяването му няма да попречи за разкриване на обективната истина.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия адв. Р. р. С.-
САК поддържа жалбата и допълнението към нея. Пледира определеното наказание да бъде
заменено с „Пробация“.
Прокурорът оспорва въззивната жалба, счита присъдата за правилна и обоснована, както и
че наказанието е индивидуализирано правилно като са съобразени смегчаващите и
отегчаващите обстоятелства , съотнесени с целите на наказанието по чл.3 НК.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и аргументите, изложени
в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл. 314 от НПК провери
служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното-
делото е разгледано от първоинстанционния съд по общия ред; не са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство.
Присъдата на Софийски районен съд е постановена при ясна, безспорно установена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
и в хода на съдебното следствие доказателства, доказателствени средства и приобщени
веществени доказателства. Събраната по делото доказателствена маса е обсъдена
обективно, всестранно и пълно, което е позволило изграждането на правилни и обосновани
правни и фактически изводи от страна на първостепенния съд.
Въз основа на собствен анализ на събраните в хода на досъдебното производство и в хода
на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, въззивната инстанция
приема за достоверна установената от първостепенния съд фактическа обстановка. Липсват
основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в
2
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са
обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен
да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези,
които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение №
372 от 01.10.2012 година по Н. Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен
съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н.
О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о. /.
Липсват обаче аргументи, които да опровергават постановената присъда, както и аргументи,
които вече да не са получили отговор от първоинстанционния съд в неговите мотиви. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не
намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият К. Н. Г. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
неосъждан, безработен, неженен, средно образование с настоящ адрес - гр. София, ж.к. ****
и адрес за призоваване - гр. София, ж.к. „****, ателие, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Г. бил наркотично зависим като към 23.03.2017г. се намирал в терапевтична
хероинова ремисия и посещавал метадонова програма за лечение при ЕТ „АИПСПМП - д-р
А.К.“. Наркотичната зависимост не е психоза и не се приравнява към разстройство на
здравето.
На 23.03.2017г. около 12.00 часа свидетелката П.П.Г. заедно със сестра си и децата им
посетили заведение „Мак Доналдс“, находящо се в гр. София, бул. ****. Свидетелката Г. и
придружаващите я седнали във откритата част на заведението и хапнали. По същото време
в заведението се намирали свидетелката Е.Ю.К. и подсъдимият К. Н. Г., които живеели на
семейни начала. Те седели на съседната маса като по време на престоя си в заведението
свидетелката Г. визуално възприела подсъдимия Г., който се намирал на около половин
метър от нея и бил висок, гологлав, слаб, със синя тениска и кожено яке. Свидетелката Г.
извадила дамската си чанта -тип спортен сак с надпис „Nike“от багажника на бебешката
количка и я сложила на стол до себе си. В момента, в който свидетелката К. отишла до
тоалетната, Г. и придружаващите я лица напуснали заведението като свидетелката Г.
забравила дамската си чанта. Подсъдимият К. Н. Г.,който седял сам на съседната маса,
забелязал оставената на стола чанта на Г.. Веднага след като Г. напуснала заведението
,подсъдимият Г. се насочил към чантата, отворил я и извадил от нея телефон с розов калъф,
който прибрал в джоба си. Действията на подсъдимия Г. били забелязани от свидетелката
В.В.С. -служителка в „Мак Доналдс“, която видяла как подсъдимият Г. рови в чантата и
прибира в джоба на якето си мобилен телефон. С., която също се била насочила към
освободената маса, попитала Г. на кого е чантата, а подсъдимият заявил , че е на
3
приятелката му, след което взел чантата и напуснал заведението. Инкриминираната чанта
била тип спортен сак с надпис „Nike“ на стойност 55,30 лева като в нея се намирали освен
извадения от подсъдимия Г. мобилен телефон марка „Huawei“, модел „P8 lite Dual“ на
стойност 293.22 лева, така и следните вещи - портфейл от изкуствена кожа на стойност 6.00
лева, гръб за мобилен телефон, розов на цвят на стойност 4.00 лева, 5 броя ключове с
единична цена 2.00 лева, на обща стойност 10.00 лева, кутийка с форма на сърце на
стойност 1.00 лева, сребърен пръстен с тегло 4,5 грама на стойност 28.00 лева, комплект
гримове на стойност 15.00 лева и сума в размер на 260.00 лева. Сумата от 260.00 лева
представлявала изплатеното месечно обезщетение за майчинство на свидетелката Г.. След
като свидетелката К. излязла от тоалетната, тя не открила подсъдимия Г. и се прибрала сама
в дома си. Минути след като напуснала заведението свидетелката Г. установила липсата на
чантата си и се върнала в него. От служителката В.В.С. Г. разбрала , че чантата и била взета
от мъж, представил се за неин съпруг.
На следващия ден, 24.03.2017г. свидетелката К. открила в дома си , в джоба на якето си
инкриминирания телефон и пръстена с розов камък, като впоследствие подсъдимият и
признал, че е е взел чанта пред заведението „Макдонадлдс“ като пред служител на
заведението заявил, че чантата е на жена му. К. видяла само част от инкриминираните вещи.
Подсъдимият Г. се разпоредил с инкриминираните вещи като мобилния телефон марка
„Huawei“, модел „P8 lite Dual“заложил в заложна къща „Доверие“, находяща се в гр.София,
бул. „Александър Стамболийски“ срещу сумата от 85.05 лева, където след изтичане на
срока на залога телефонът бил продаден. Част от останалите вещи Г. изхвърлил, а сребърния
пръстен с розов камък и гримовете дал на майка си.
Свидетелката Г. подала жалба в полицията. С протокол за доброволно предаване от
04.09.2017г. подсъдимият Г. предал на разследващите органи сребърен пръстен с розов
камък с тегло 4,5 грама на стойност 28.00 лева.
По делото е назначена и изготвена СОЕ, видно от която общата стойност на
инкриминираните вещи е в размер на 672,52лева, а МРЗ е в размер на 460 лева.
По делото е назначена и изготвена СПЕ, видно от която подсъдимият Г. страда от синдром
на зависимост към хероин в терапевтична ремисия, но към момента на деянието е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По делото и
назначена и изготвена СПЕ на свидетелката К., видно от която същата страда от зависимост
от опиеви производни и психостимуланти в период на ремисия , поради което притежава
свидетелска годност.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след извършен пълен и
обективен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, при което за
въззивния съд не са налице основания за изменение на възприетата от контролираната
инстанция фактическа обстановка относно съществените и правно значими за правилния
изход на делото факти – наличието на престъпление, участието на подсъдимия К. Н. Г. в
инкриминираното деяние, механизма на извършването му и настъпилия противоправен
резултат.
4
Правилно контролираният съд е приел, че фактологията, описана от него и възприета от
настоящата инстанция, се подкрепя от събраните доказателства, а именно: гласните
доказателствени средства: частично от обясненията на подсъдимия К. Н. Г., дадени в хода
на съдебното следствие; от показанията на свидетелката П.П.Г. от разпит от 12.06.2017 г. на
л.72, прочетени частично по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК и от показанията на
свидетелката от съдебната фаза на производството; показанията на свидетелката Е.Ю.К. от
04.09.2017г. / л.79 ДП/, прочетени изцяло по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 и т.5 НПК
(изцяло) и от показанията й от разпит пред съдия от 25.05.2021 г., прочетени изцяло на
основание чл.281, ал.1, т.3 и т.5 НПК; показанията на свидетеля С.П.Р. от 04.09.2017 г.
(изцяло) на л.85 ДП, прочетени изцяло по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК;
показанията на свидетелката В.В.С. от 06.11.2017 г., от 15.12.2017 г. и от 20.09.2018 г.,
частично прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК (изцяло) и от показанията
на свидетелката от съдебната фаза на производството; приобщените писмени доказателства -
справка за ИМЕИ на телефон; договор за кредит за покупка на телефон от 14.02.2017 г.;
заложен билет; справка по ЗЕС; медицински документи на л.157;приобщените писмени
доказателствени средства: заповед за задържане за срок от 24 часа; протокол за доброволно
предаване ; справка за съдимост с бюлетин към нея; заключенията на експертизите и други
документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Протоколът за доброволно предаване от
04.09.2017г. е ценно писмено доказателствено средство, тъй като самият подсъдим Г. лично
и доброволно предава на разследващия орган една от инкриминираните вещи- пръстен с
розов камък и печат от вътрешната страна. За установяване на реалната фактическа
обстановка от значение е и приобщения в хода на ДП протокол за доброволно предаване от
04.09.2017г , с който свидетелят Стоян Рангелов предава заложния билет, с който
подсъдимият Г. е заложил инкриминирания мобилен телефон.
Пред настоящата съдебна инстанция не е провеждано съдебно следствие, респективно не
бяха представени и събрани нови доказателства. Въззивният съд изгради своите фактически
и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя
обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
От най-голямо значение за установяване авторството на деянието, са показанията на
свидетелката В.В.С.. Свидетелката С. била пряк очевидец на инкриминираното деяние като
лично и непосредствено възприела не само външността на подсъдимия, но и
противоправните му действия, а именно видяла как подсъдимият взима инкриминираната
чанта, прибира телефона в джоба си като непосредствено свидетелката осъществила пряка
комуникация с Г., който на нейн въпрос на кого е чантата заявил, че е на съпругата му.
Показанията на свидетелката С. не са изолирани, а се се допълват от показанията на
свидетелката Е.Ю.К., която не била очевидец на деянието, но в нейния дом подсъдимият
занесъл част от инкриминираните вещи, които тя лично възприела, както и заявения лично
от подсъдимия Г. факт, че е взел въпросния сак от заведението, което са посетили. В
подкрепа на обвинението са и показанията на свидетелката П.П.Г., която макар и да не
5
възприела противозаконното отнемане на инкриминираната вещ се върнала незабавно в
заведението и в комуникация със свидетелката С. разбрала, че мъж от заведението се
представил за нейн съпруг и взел чантата. В подкрепа на обвинителната теза са и
показанията на свидетеля С.П.Р.- продавач- консултант в заложна къща „Доверие“ , както и
приобщеното веществено доказателство- заложен билет /л. 108 от ДП/, от който се
установяват разпоредителните действия от страна на подсъдимия Г. с инкриминирания
телефон .
Въззивният съд установи, че първоинстанционният състав е приобщил показанията на
свидетеля И.Х.Б. от ДП чрез прочитането им. Тези показания контролната инстанция
изключва от доказателствената маса, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 118,ал.1 НПК
Б. е имал друго процесуално качество по ДП 227ЗМК 1311/2017
Въззивната инстанция подкрепя становището на първостепенния съд за непротиворечивост
на останалите свидетелски показания, което е основание контролиращата инстанция да ги
цени като правдиви и достоверни.
Правилно първостепенният съд частично е ценил обясненията на подсъдимия Г. като е отчел
тяхната двойнствена природа, от една страна, като средство за защита, а от друга като
доказателствен източник. Тези обяснения се считат за достоверни относно фактът на
действията по отнемане на инкриминираната вещ от стола, след което Г. напуснал
заведението. Този факт се подкрепя и от приобщения протокол за доброволно предаване от
04.09.2017г. / л.106 ДП/, видно от съдържанието , на който инкриминираната чанта заедно
със съдържанието и са преминали във владението на Г.. В настоящия казус, въззивният съд
намира, че с твърденията на защитата, че вещта била без надзор и на бездомник
,представляват защитна теза, която не намира опора в годни и достоверни доказателства,
събрани по настоящото дело.
Правилно първоинстанционният състав анализира доказателствената съвкупност и прави
извода, че не е налице липса на субективната страна от страна на подсъдимия, тъй като
целенасочено и съзнателно подсъдимият заявява пред свидетелката С., че чантата е на жена
му/ което се опровергава от свидетелката К., която отрича да е забравяла чантата си и
заявява, че подсъдимият Г. и споделил, че е намерил чанта извън заведението.
Първостепенният съд се мотивира, че вещта не е била изгубена, тъй като свидетелката Г. е
знаела местонахождението и бързо се е върнала, за да си я прибере. Първостепенният съд
правилно цитира съдебна практика в тази насока /Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н.
д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), според което
вземането на забравена вещ в превозно транспортно средство, в чакалня или друго
обществено заведение с намерение да бъде присвоена е кражба. В тези случаи лицето, което
е забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй като не е лишено от възможността да
упражни фактическа власт върху нея. Така е в конкретната хипотеза, при която свидетелката
П.П.Г. веднага се връща за да прибере забравената вещ- във времеви диапазон от около
няколко минути. Тук във връзка с изложените аргументи от защитата пред въззивна
6
инстанция настоящият съдебен състав следва да отбележи, че макар и забравена вещта не е
била без надзор, тъй като непосредствено след освобождаване на масата от Г. и сестра към
масата се е насочила свидетелката С., на която е направило впечатление, че подсъдимият Г.
взима чантата и го е попитала на кого е , т. е подсъдимият е съзнавал, че вещта не е негова и
я е взел от стола , преодолявайки словесната съпротива на С. с цел противозаконно да я
присвои.
Въззивната инстанция възприема изводите на първостепенната във връзка с кредитирането
на съдебно- оценителната експертиза и двете комплексни съдебно психологични и
психиатрични експертизи като ясни, пълни, обосновани, както и аргументът, че изброените
експертизи кореспондират със събраната доказателствена маса.
Освен преките доказателства, въззивният съд оценя факта, че част от доказателства, въз
основа на които се изграждат изводите за фактическата обстановка, са косвени. Налице е
единство и безпротиворечивост на преки и косвени доказателства, логическа
последователност , взаимовръзка, водещи до единствения извод досежно авторството на
деянието.
От правна страна:
Въззивната инстанция се съгласява напълно с крайния извод на първоинстанционния съд,
че подсъдимият К. Н. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.194, ал.1 от НК. За да обоснове извода си, че с действията си
подсъдимият Г. е осъществил състава на престъплението ,за което е предаден на съд, СРС е
разгледал подробно всеки от елементите на обективния и субективния състав на
престъплението.
Въззивната инстанция кредитира аргументите на първостепенния съд , че са налице всички
елементи от фактическия състав на престъплението, тъй като отнемането на
инкриминираните вещи е без съгласието на владелеца П.П.Г., подсъдимият Г. е знаел, че
нито той, нито свидетелката К. са собственици или владелци на вещите, както и че
фактическата власт на свидетелката Г. върху забравените вещи не е била прекъсната/
Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление
№ 7 от 6.VII.1987 г./, според което вземането на забравена вещ в превозно транспортно
средство, в чакалня или друго обществено заведение с намерение да бъде присвоена е
кражба. В тези случаи лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй
като не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Подсъдимият Г.
е прекъснал фактическата власт на свидетелката Г. и установил своя. Правилен е изводът на
СРС, че от субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е знаел, че
отнема вещи, които са чужда собственост /не са негови вещи/, съзнавал е обстоятелството,
че отнемането не е въз основа на закона и е без съгласието на владелеца на вещта .
Въззивният съд напълно споделя изложеното от СРС, включително и това, че
престъплението по чл.194, ал.1 НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на
7
подсъдимия Г. не е маловажен случай.
По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд е спазил принципите,
съдържанието на които са в съблюдаване на мярата за използваната наказателна принуда,
предвид изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за
постигане целите си, обявени в чл. 36 от НК, както е взел предвид, както конкретната
фактическа обстановка, така и данните за личността на подсъдимия.
Въззивната инстанция не приема като отегчаващи вината обстоятелства фактът на
невъзстановени щети за собственика на инкриминираните вещи, както и наличие на лоши
характеристични данни. В конкретната хипотеза подсъдимият е доколкото нарушител на
закона и заплаха за обществото, така и жертва на това общество. К. Г. е лице , страдащо от
хероинова зависимост, без доходи, без възможност да изпълнява трудова дейност.
Доколкото криминалистичните регистрации не представляват присъда на съд- е трудно да
се приеме, че могат да се ценят като характеристични данни. По делото липсват и данни за
трайно изградени престъпни навици- подсъдимият е с чисто съдебно минало.
Въззивната инстанция се солидаризира с първостепенния съд досежно индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия К. Н. Г. за извършеното престъпление по чл.194, ал.1 НК при
условията на чл.54 от НК при преценка на смекчаващите/ чисто съдебно минало към датата
на деянието и наличие на наркотична зависимост/ и отегчаващите вината обстоятелства/
висока степен на обществена опасност на престъплението и личността на извършителя ;
проявена дързост и демонстративност в начина на извършване на кражбата и действията на
дееца по отнемане на вещите; упоритост в преследваната престъпна цел и то за да може
подсъдимият да си набавя средства за закупуване на наркотици/, съобразяване на
определеното наказание с продължителния период от време, изминал от момента на
инкриминираното деяние до постановяване на присъдата като е приложил компенсаторен
механизъм за смекчаване на наказателната репресия при определяне на наказанието при
баланс на целите на чл.36 НК. / Присъда № 115 от 10.05.2018 г. на СГС по в. н. о. х. д. №
1315/2018 г., потвърдена с Решение № 234 от 9.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 987/2018 г., II н.
о., НК,; решение № 711 от 22.10.2007 г. по н.д.№ 481/2007 г. на III-то н.о. на ВКС, решение
на ЕСПЧ по делото Б.срещу България, решенията по допустимост по делата Пфайфър срещу
България и Х. и И. срещу България). Първостепенният съд в духа на съдебната практика
/Решение № 285 от 11.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 1018/2016 г., I н. о., НК /правилно е
приел, че целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и с налагането на наказание
„Лишаване от свобода“ , в балансиран размер като с оглед постигането на генералната
превенция съдът е приел, че най- адекватно би било наказание от шест месеца „Лишаване от
свобода“ като именно този вид наказание ще постигне възпиращ предупредителен ефект
спрямо подсъдимия Г. при условията на чл. 66, ал. 1 от НК с отлагане изтърпяването на така
определеното наказание с изпитателен срок от 3 години.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски, както и държавна такса за служебно
8
издаване на изпълнителен лист са възложени в тежест на подсъдимия.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.06.2022г. по н.о.х.д. № 16395/2119 г. Софийски районен
съд, НО, 9 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9