РЕШЕНИЕ
№ 12377
гр. София, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20221110128433 по описа
за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от “Т С ” ЕАД против
Ю. А. Г. и С. А. Г. с искане да бъде признато за установено по отношение на
ищеца, че ответниците дължат на топлофикационното дружество следните
суми: за Ю. А. Г.: 96,98 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. за
имот с адрес гр. София, ж.к. ведно със законната лихва от 25.01.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 13,25 лева — мораторна лихва върху
тази главница за периода от 15.09.2019г. до 01.07.2021г., както и суми за
дялово разпределение: 1,08 лева- главница за периода от 01.06.2018г. до
31.10.2019г., ведно със законната лихва от 25.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и 0,17 лева – мораторна лихва върху тази главница за
периода от 31.12.2019г. до 01.07.2021 г.; за С. А. Г.: 678,84 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. за имот с адрес гр. София, ж.к. Овча Купел 1, бл.
506, вх. А, ет. 5, ап. 17, ведно със законната лихва от 25.01.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 92,75 лева - мораторна лихва върху
тази главница за периода от 15.09.2019г. до 01.07.2021 г., както и суми за
дялово разпределение: 7,56 лева - главница за периода от 01.06.2018г. до
31.10.2019г., ведно със законната лихва от 25.01.2022г. до окончателното
изплащане на вземането и 1,19 лева - мораторна лихва върху тази главница за
периода от 31.12.2019г. до 01.07.2021 г. Ищецът твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
1
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет
страницата на продавача. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали
писмени отговори, с които оспорват предявените искове. Оспорват
качеството си на потребители. Не оспорват доставянето на услугите и размера
им. Правят възражение за изтекла погасителна давност. В последното по
делото съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява, не изпраща представител, не взима становище. Ответникът С. А. Г., не
се явява, не изпраща представител, взима становище с отделна писмена
молба. Ответникът Ю. А. Г. не се явява, изпраща представител, чрез когото
поддържа исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
2
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов
клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл
изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Нотариален акт от договор за
продажба на недвижим имот от 12.02.1998 г.(л. 20 до л. 21 от делото) по
силата на които процесният имот е бил придобит от Александър Танев
Георгиев и ответникът С. А. Г.. От представеният препис на удостоверение за
наследници (л. 22 от делото) се установява, че същият е починал на
02.04.2004 г. като ответниците са единствени негови наследници. По делото
са представени и преписи от заявление декларация за откриване на партида,
подадена от ответника С. А. Г. (л. 16 и 17 от делото). С оглед така
представените доказателства, съдът намира, че единствено ответникът С. А.
Г. има качеството потребител по смисъла на ЗЕ. На общо основание
качеството „собственик“ на даден имот предопределя качеството
„потребител“ по смисъла на ЗЕ само в хипотеза, в която това качество не
възниква на друго облигационно основание. В случая ответникът С. А. Г. е
подала процесното заявление-декларация като по този начин е изразила
волята си единствена да встъпи в облигационно отношение с ищеца.
Възникналото по този начин облигационно отношение между ищеца и този
ответник дерогира субсидиарно приложимия принцип, че собственикът на
имота е винаги потребител по смисъла на ЗЕ. На следващо място, видно от
доказателствата по делото ищецът претендира процесните суми от двамата
3
ответници, но по отношение на Ю. А. Г. извлича качеството на собственик
на апартамента от качеството на наследник на Александър Танев Георгиев.
Доколкото обаче същият е починал през 2004 г., а процесният период е от
2018 г. до 2020 г. процесното задължение не е възникнало в неговия
патримониум и няма как да е било наследено от двамата ответници. Поради
изложеното съдът намира, че единствено ответникът С. А. Г. има качеството
на потребител в настоящия спор, а исковете по отношение на Ю. А. Г. следва
да бъдат отхвърлени.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения
– да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки
и да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение и ответникът не оспорва доставката и размера на топлинната
енергия.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответниците
следваше да докажат извършване на плащане. Тъй като това не е сторено,
съдът приема, че задължението не е погасено.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
ответника погасителна давност, съдът намира за частично основателно. Искът
е предявен на 25.01.2022 г., а процесният период за доставка на топлинна
енергия е от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Безспорно между страните е
юридическото обстоятелство, че вземанията на Топлофикация София ЕАД са
периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Т.е. погасени по давност
се явяват всички задължения на ответника за периода от 01.05.2018 г. до
31.12.2018 г. включително за топлинна енергия.
Видно от представеното по делото съобщение към фактура №
4
********** (л. 26 от делото) за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.
задължението на ответника за топлинна енергия възлиза на общо 89,75 лева, а
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. – на 411,10 лева. Доколкото по
делото не са представени доказателства за дължимостта на последната сума
по месеци, на основание чл. 162 ГПК, съдът приема, че тя е разделена по
равно. Общият размер е 411,10 лева за период от общо 7 месеца или по
58,73 лева на месец. Доколкото погасено по давност е вземането за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., съдът намира, че неговият размер възлиза на
сумата от общо 295,94 лева – сборът от сумата от 89,75 лева за периода от
01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. и сумата от 176,19 лева за периода от 01.10.2018
г. до 31.12.2018 г. Поради това искът за предоставена топлинна енергия е
основателен за сумата от 479,88 лева, като съобразно посочените квоти,
ответникът С. А. Г. следва да заплати 279,93 лева. По отношение на
задължението за услуга дялово разпределение, същото не е погасено по
давност, тъй като се дължи за периода от 01.11.2019 г., който изтича на
01.11.2022 г. и е прекъснат с подаването на настоящия иск. С. А. Г. следва да
го заплати в пълен размер от 7,56 лева.
По отношение исковете за мораторна лихва върху тези две основни
вземания, съдът намира следното: съгласно твърденията в исковата молба,
вземанията за дължими суми стават изискуеми в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. От
доказателствената съвкупност не се установява на коя дата фактурите са
публикувани. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК съдът счита този факт за
невъзникнал. При това положение на общо основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД –
длъжникът изпада в забава след покана. Тъй като такава не е отправяна от
ищеца, ответниците не са изпаднали в забава т.е. този иск е напълно
неоснователен.
Искът за заплащане на сумата за мораторна лихва върху сумата за такса
за услуга дялово разпределение, съдът също намира за изцяло неоснователен.
В общите условия на ищеца не е предвиден срок, нито друг юридически факт,
с настъпването на който това вземане да става изискуемо. Т.е. отново на общо
основание – чл. 84, ал. 2 ЗЗД – длъжникът изпада в забава след покана. Тъй
като такава не е отправяна от ищеца, ответниците не са изпаднали в забава.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК такива следва да се присъдят на ищеца съобразно уважената част от
исковете. От него бяха доказани сторени разноски в размер на общо 50 лева –
държавна такса в заповедното и настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в настоящото и заповедното производство,
което съдът определя на общо 150 лева. Пълният размер на интереса на
ищеца възлиза на 891,83 лева, а общата стойност на уважената част от него –
на сумата от 287,49 лева. Т.е. размерът на дължащите се на ищеца разноски
съобразно уважената част от иска е 48,35 лева, които следва да бъдат
заплатени единствено от С. А. Г.. Ответникът Ю. А. Г. не е сторила разноски
в производството. На адв. С. К., съобразно цената на исковете и фактическата
и правна сложност на делото следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, дължимо изцяло. Ответникът С. А. Г. не
е сторила разноски в производството. На адв. Д. Черзекова, съобразно цената
на исковете и фактическата и правна сложност на делото следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, от което,
съобразно с отхвърлената част от исковете се дължат 203,29 лева.
5
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. А. Г., ЕГН: **********, с
адрес дължи на „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: г на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр.
чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 279,93 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г.,
за имот с адрес гр. София, ж.к. Овча Купел 1, бл. 506, вх. А, ет. 5, ап. 17 ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата
от 398,91 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. като погасен по
давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. А. Г., ЕГН: ********** дължи
на „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление: на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2
ЗС сумата от 7,56 лева – главница, представляваща стойност на такса дялово
разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес гр.
София, ж.к. Овча Купел 1, бл. 506, вх. А, ет. 5, ап. 17 ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.01.2022 г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „„Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: против С. А. Г., ЕГН: **********, иск за заплащане на сумата
от 92,75 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за ползване на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 01.07.2021 г. като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „„Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес
на управление: против С. А. Г., ЕГН: ********** иск за заплащане на сумата
от 1,19 лева – законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за
услуга Дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 01.07.2021 г. като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения „„Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление:иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че
Ю. А. Г., ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул. Владайска № 35, ет. 3, офис
1, дължи на ищеца сумата от 96,98 лева – главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
за имот с адрес гр. София, ж.к. Овча Купел 1, бл. 506, вх. А, ет. 5, ап. 17 ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2022 г. до
окончателното ѝ изплащане като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление:иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за
признаване за установено, че Ю. А. Г., ЕГН: ********** дължи на ищеца
сумата от 13,25 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
15.09.2019 г. до 01.07.2021 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения „Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че
6
Ю. А. Г., ЕГН: ********** дължи на ищеца сумата от 1,08 лева – главница,
представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., за имот с адрес гр. София, ж.к. Овча Купел 1,
бл. 506, вх. А, ет. 5, ап. 17 ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 25.01.2022 г. до окончателното ѝ изплащане като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения „„Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 2 ЗЗД за
признаване за установено, че Ю. А. Г., ЕГН: ********** дължи на ищеца
сумата от 0,17 лева – мораторна лихва върху тази главница за периода от
31.12.2019 г. до 01.07.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА С. А. Г., ЕГН: ********** да заплати на „„Т С ЕАД, ЕИК:
със седалище и адрес на управление: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
48,35 лева – разноски в производството съобразно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „„Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление:да
заплати на адв. Д. Й. Черзекова, личен № ********** на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 203,29 лева – разноски в производството съобразно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „„Т С ЕАД, ЕИК: със седалище и адрес на управление:да
заплати на адв. С. К. К., личен № ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 300 лева – разноски в производството съобразно с отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7