Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 06.02.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
заседание на
двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИНА
ТОДОРОВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Радиана Андреева и
присъствието на прокурора Златка Клюнкова, като разгледа докладваното от мл.
съдия ВАСИЛЕВ ВНОХД № 653 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 68 от 04.06.2019
г., постановена по НОХД № 252/2019 г. по описа на Районен съд – С., първи
съдебен състав, подсъдимият М.С.М. е признат за виновен в това, че на 175.06.2015
г., в землището на с. Г., община С., област София, причинил по непредпазливост
смъртта на Л. С. Ц.,***, като смъртта е причинена с огнестрелно оръжие – ловна
пушка „ИЖ МР – 251“ с № 99М1606 и на основание чл. 122, ал. 2, пр. 1, вр. ал.
1, вр. чл. 58а, ал. 4 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца. Изпълнението на така определеното наказание е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
С присъдата подсъдимият е
осъден да заплати на В.Е.Ц. на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 80 000
лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ с престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане.
С присъдата подсъдимият е
осъден да заплати на Е.Л.Ц. и на М.Л.И., на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, по
сумата от 40 000 лева на всеки, представляващи обезщетение за причинените им с
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното изплащане, като гражданските им искове са отхвърлени
за разликата над сумата от 40 000 лева до пълния предявен размер от 60 000
лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати на В.Е.Ц., М.Л.И. и Е.Л.Ц., сумата от 3400
лева – разноски по делото. Подсъдимият е осъден да заплати по сметка на МВР
направените по досъдебното разноски в размер на 1545,01 лева, както и да
заплати по сметка на Районен съд – С. държавна такса в размер на 6 400 лева
върху уважения размер на гражданските искове.
В срока по чл. 319 от НПК са
постъпили две въззивни жалби.
Във въззивната жалба на
подсъдимия М.С.М., депозирана чрез защитника му адв. Н.А. се твърди, че
обжалваната присъда е правилна и законосъобразна в наказателната си част, но в
частта, с която са уважени предявените граждански искове, присъдата е
несправедлива. Счита, че гражданските искове следва да бъдат уважени в по-нисък
размер. Излагат се доводи, че присъдените обезщетения са завишени, тъй като по
делото не се установяват претърпените неимуществени вреди.
Във въззивната жалба,
депозирана от адвокат В.Д. - повереник на гражданските ищци М.И. и Е.Ц.
присъдата се обжалва в частта относно гражданския иск. Считат, че
първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил предявените граждански искове за
разликата над присъдената сума от по 40 000 лева до пълния предявен размер от
по 60 000 лева. Излагат доводи, че определеното от съда обезщетение е ниско и
не отговаря на претърпените от тях неимуществени вреди.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд прокурорът оспорва въззивните жалби. Счита, че в хода на
първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения. Намира
присъдата на районния съд за правилна, а присъдените обезщетения на
гражданските ищци за справедливо определени.
Повереникът на гражданските
ищци поддържа въззивната жалба с изложените в нея съображения. Оспорва въззивната
жалба на подсъдимия. Гражданските ищци и частни обвинители В.Ц., М.И. и Е.Ц. се
присъединяват към казаното от техния повереник.
Защитникът на подсъдимия М.С.М.
– адв. А., поддържа доводите във въззивната жалба. Оспорва присъдата единствено
в гражданската ѝ част. Счита присъдения размер на обезщетенията за
завишен.
Подсъдимият поддържа казаното
от защитника си и изразява съжалението си за случилото се.
В последната си дума моли да
бъдат намалени присъдените обезщетения на гражданските ищци.
С. окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.
313
и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
следното:
От фактическа страна:
Фактическата обстановка по
делото е изяснена от първоинстанционния съд чрез провеждане на съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като
подсъдимият е заявил, че изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и съдът е обявил, че ще ползва направеното
самопризнание, без да събира доказателства за същите. В тази връзка и въз
основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства са
установени по безспорен начин всички обстоятелства, значими за правилното
решаване на делото, фактите относно това извършено ли е инкриминираното деяние,
механизма на осъществяването му и конкретните обстоятелства, при които това е
станало. Въз основа на събрания доказателствен материал и след извършен
самостоятелен анализ, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М.С.М. е роден на ***
***, с постоянен адрес:***. Той е българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, пенсионер, с ЕГН: **********.
Подсъдимият М. и пострадалият Л.
С. Ц. били приятели и се познавали от много години. И двамата били ловци. Л. Ц.
работел и като ловен надзирател. Подсъдимият и пострадалият били в добри
отношения и не са имали конфликти.
Към 15.06.2015 г. подсъдимият М.
притежавал ловна пушка „ИЖ МР - 251" с № 99М1606, за което имал надлежно
разрешително, издадено от служба КОС при РУ – С..
На 15.06.2015 г. по обяд подсъдимият
М. ***, в помещение, стопанисвано от ловно-рибарско сдружение „С." - гр. С.,
когато в помещението дошъл и пострадалият Ц.. Двамата провели разговор, от
който свидетелят Б. доловил, че към края на деня М. и Ц. ще ходят да
прострелват ловните си пушки.
Около 18.00 ч„ подсъдимият М.
отишъл с автомобила си „Нисан Навара" до дома на Ц. и двамата се отправили
към землището на с. Г., общ. С., където се намирал фургон, стопанисван от
местната ловна дружинка. На това място подсъдимият М. отглеждал и пчелни
семейства в кошери. Пострадалият и подсъдимият почистили около фургона и полели
насажденията. След това двамата предприели действия, свързани с прострелване на
оръжията си. Мястото представлявало неоформен земен участък, обрасъл с тревна
растителност. Пострадалият Ц. навлязъл в храсти на около 20 - 30 м., за да намери
дърво, подходящо за мишена и да е на място, което да е безопасно. След като
намерил подходящо дърво пострадалият извикал подсъдимия и тръгнал към него.
Подсъдимият също тръгнал в посока към пострадалия. Пътя бил с лек наклон в
югозападна посока като подсъдимият се намирал в по-високата част. Докато вървял
подсъдимият М. държал в дясната си ръка и в хоризонтално положение комбинирана
ловна пушка с цеви, кал. 12, гладкоцевна и кал. 308 Win, нарезна. В цевите на
пушката имало патрони. Разстоянието между пострадалия и подсъдимия било около
20-30 метра с пряка видимост. Нежелано подсъдимият М., произвел изстрел с
нарезната цев на държаната от него пушка, като проектилът, изстрелян от
оръжието пронизал в лявата част на гърдите тялото на пострадалия Ц., като му
причинил увреждания, несъвместими с живота и същият паднал на земята
безконтактен.
Подсъдимият М. незабавно
предприел всички възможни действия за оказване помощ на пострадалия Ц.. Подсъдимият
изтичал до автомобила си, преместил го до пострадалия и натоварил тялото му.
Веднага след това подсъдимият закарал пострадалия до ФСМП - С., където помолил
дежурния екип да окаже спешна медицинска помощ на Ц. и да се обадят на
полицията. Дежурният медицински екип констатирал смъртта на пострадалия Ц..
При аутопсията на пострадалия е
установено пронизващо огнестрелно нараняване на гръдния кош, вляво с входна
рана вляво от гръдната кост на нивото на 6-то ребро и ход на раневия канал от
горе на долу и отпред назад и изход в долната трета на гърба. Установено е
пронизване на левия белодробен дял, диафрагмата, слезката, обвивките на левия
бъбрек, предната и задната гръдна стена, както и масивна кръвозагуба. Вещото
лице е дало заключение, че смъртта на пострадалия се дължи на огнестрелното
нараняване на гърдите и корема и голяма загуба на кръв. Смъртта е настъпила
сравнително бързо и е била неизбежна. Нараняванията са причинени приживе, което
личи от установените кръвонасядания и кръвоизливи и добре отговарят да се
дължат на изстрели от разстояние по-голямо от 100 см. с нарезно огнестрелно
оръжие с голям калибър. В кръвта на пострадалия не е установена наличието на
алкохол.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на събраните в хода
на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства за тяхното установяване и експертизи, а именно:
1/ гласни доказателства – показанията на свидетелите В.Е.Ц. /л. 100-101, том I от ДП/, Е.Ц. /л.
102-103, том I от ДП/, М.Ц. /л.104, том I от ДП/, Л. Б. /л.105-106, том I от
ДП/, В. Й. /л. 107-108, том I от ДП/, Ю. М. /л. 109, том I от ДП/ и С. Б. /л.
110- 111, том I от ДП/, обясненията на подсъдимия М. /л.23-24 и л.88-89, том I от ДП/
2/ писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие /л. 14-19 от том 1
на ДП/; протокол за оглед на труп /л.32-33 от том 1 на ДП/; протокол за
претърсване и изземване /л.38-42 от том 1 на ДП/; протокол за оглед на
местопроизшествие /л.62-65 от том 1 на ДП/; протокол за следствен експеримент
/л.112-115 от том 1 на ДП/; протокол за извършена експертиза /л. 18-20 от том 2
на ДП/; протокол за извършена експертиза /л. 23-29 от том 2 на ДП/; справка за
съдимост /л. 31 от том 2 на ДП/; характеристична справка /л. 32 от том 2 на
ДП/; декларации за семейно и материално положение и имотно състояние /л.33-35
от том 2 на ДП/; удостоверение за съпруг/а и родствени връзки /л. 41-42 от том
2 на ДП/; препис-извлечение от акт за смърт /л. 46 от том 2 на ДП/; протокол за
вземане на образци за сравнително изследване /л. 59 от том 2 на ДП/; Декларации
/л. 61 и 62 от том 2 на ДП/; протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване /л. 63, 64 и 65 от том 2 на ДП/; декларации /л. 66 и 67 от том 2 на
ДП/; протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 68 от том 2
на ДП/; протоколи за доброволно предаване /л. 69, 70, 72, 73 и 85 от том 2 на
ДП/; гаранционна карта /л. 75 от том 2 на ДП/; договор /л. 77-84 от том 2 на
ДП/; удостоверение /л. 87 от том 2 на ДП/; свидетелство за регистрация част 1
/л. 88 от том 2 на ДП/; справка КОС /л. 94-96 от том 2 на ДП/; приемо -
предавателен протокол /л. 102 от том 2 на ДП/; приемо - предавателен протокол
/л. 105 от том 2 на ДП/;
3/ експертизи: съдебно-медицинска
експертиза на труп /л. 126-127 от том 1 на ДП/; съдебно-химическа експертиза
/л. 130 от том 1 на ДП/; съдебно- химическа експертиза /л. 141 от том 1 на ДП/;
съдебно-медицинска експертиза /л. 147 от том 1 на ДП/; съдебно-химическа
експертиза /л. 153-155 от том 1 на ДП/; съдебно - психиатрични и
съдебно-психологична експертиза /л. 161-166 от том 1 на ДП/; комплексна
съдбно-медицинска, дактилоскопна и балистични експертиза /л. 10-13 от том 2 на
ДП/.
Въззивният съд споделя изцяло
фактическите констатации на първата инстанция, които всъщност са възприети от
обстоятелствената част на обвинителния акт. За фактическите си изводи
първоинстанционният съд е направил преценка на доказателствените средства по
делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на
доказване. Правилно е счетено, че събраните по делото доказателства са
безпротиворечиви, очертават изложената фактическа обстановка и кореспондират
изцяло с направеното от подсъдимия самопризнание.
Извършените
процесуално-следствени действия в хода но досъдебното произвоство /оглед на
местопроизшествие, оглед на труп, претърсване и изземване, следствен
експеримент и др./ са съобразени с процесуалните изисквания и изготвените за
същите протоколи по делото вярно отразяват извършените действия и изцяло
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Що се отнася до писмените
доказателства, съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния
процесуален ред на чл. 283 от НПК и спомагат за изясняването на обстоятелствата
по делото.
Извършените в хода на
досъдебното производство експертизи също правилно са кредитирани от
първоинстанционния съд като компетентно, обективно и професионално изготвени. Вещите
лица са дали заключения, с които са отговорили на всички поставени въпроси пълно,
ясно, точно и безпристрастно и напълно подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
Ето защо въззивния съд също изведе своите фактически изводи от тях.
От правна страна:
При така установената от съда фактическа
обстановка, от правна страна следва да се приеме, че подсъдимият М.М. е
извършил престъплението по чл. 122, ал. 2, пр. 1 от НК, за което е обвинен с внесения
обвинителен акт – причиняване на смърт по непредпазливост с огнестрелно оръжие.
Това престъпление засяга обществените
отношения, които са свързани с физическата неприкосновеност на човешкия живот.
От обективна страна деянието,
чрез което се осъществява престъплението се изразява в умъртвяване, лишаване от
живот на пострадалия, като престъплението е резултатно и се изразява в
причиняване на смъртта на пострадалия. В настоящия случай по делото несъмнено
се установява от самопризнанията на подсъдимия, както и от останалата
доказателствена съвкупност, че подсъдимият е причинил смъртта на пострадалия Л.
Ц., като е произвел нежелан изстрел с притежаваната от него ловна пушка „ИЖ МР
- 251" с № 99М1606. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
действията на подсъдимия и получените телесни увреждания, довели до смъртта на
пострадалия, тъй като видно от заключенията по назначените експертизи
нараняванията на пострадалия са били резултат от огнестрелното нараняване на
гърдите и корема и голяма загуба на кръв. Последвалата смърт на лицето също е
пряка и непосредствена последица от нанесените травми и е била неизбежна.
На следващо място, от обективна
страна се установи наличието на обективен квалифициращ признак, а именно, че
смъртта е причинена с огнестрелно оръжие, каквото представлява ловната пушка
„ИЖ МР - 251" с № 99М1606.
От субективна страна настоящият
съдебен състав намира, че подсъдимият е извършил престъплението при условията
на непредпазливост, под формата на небрежност. Подсъдимият нито е искал, нито е
допуска настъпването на смъртта на пострадалия, но е могъл и е бил длъжен да го
предвиди и предотврати. Подсъдимият е ловец, който е следвало да съобрази, че
докато държи заредено ловно оръжие и върви, то може да произведе изстрел. Бил е
длъжен да съобрази, че оръжието не е следвало да бъде насочено напред, тъй като
в същата посока се е намирал и друг човек. В случая у подсъдимия действително са
липсвали представи относно възможния престъпен резултат, но макар и да не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, той е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Към момента на осъществяване на деянието подсъдимият е
имал интелектуалната способност и личен опит да прецени каква опасност за
живота и здравето на хората по принцип се създава при носене на заредено ловно
оръжие. Подсъдимият е бил в състояние да изведе в съзнанието си представата за
общественоопасните последици, включително и за възможността да бъде причинена
смърт на хора, намиращи се в обсега на оръжието, в случай, че бъде произведен
неволен изстрел.
Поради изложените
аргументи въззивният съд прие, че наказателната отговорност на подсъдимия
правилно е ангажирана за това престъпление.
Относно наказанието:
Провеждането на наказателното
производство по глава двадесет и седма от НПК предпоставя специфични правила за
определяне на наказанието при постановяване на осъдителна присъда. Към тези правила
изрично препраща чл. 373, ал. 2 от НПК. Правната уредба е регламентирана в чл.
58а от НК с императивни правни норми, които съставляват материалноправен
институт. Прилагането им е пряко обвързано с провеждането на диференцираната
процедура, без това да придава смесен (материалноправен и процесуалноправен)
характер на специалните правила за определяне на наказанието.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК
в случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие съдът, ако
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от
Наказателния кодекс. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че тази
разпоредба препраща към чл. 55 от НК, каквато е била редакцията на разпоредбата
до изменението ѝ с ДВ, бр. 27 от 2009 г. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. В случаите, когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е
по-благоприятен за дееца /арг. чл. 58а, ал. 3 от НК/.
За престъплението по чл. 122,
ал. 2, пр. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една
до шест години. При индивидуалицацията на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът
следва да прецени, както обективните и субективни особености на конкретно
извършеното, така и обществената опасност на извършителя и подбудите му за
извършване на деянието. Освен това съдът следва да вземе предвид и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
В случая деянието има висока
обществена опасност, тъй като засяга обществените отношения свързани с
неприкосновеността на човешкия живот като най-висша ценност.
Като смекчаващо вината
обстоятелство следва да се приеме самопризнанието на подсъдимия направено
веднага след извършване на деянието. Доколкото същото е спомогнало своевременно
и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител
още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност
на компетентните органи, то несъмнено би могло да се третира като смекчаващо
обстоятелство. На следващо място като смекчаващо обстоятелство следва да се
третира и чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни,
както и оказаната от него помощ на пострадалия и своевременен, макар и неуспешен
опит да спаси живота му и да предотврати настъпването на престъпния резултат.
Като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се приеме начина на извършване на деянието и неспазване
на правилата за боравене с огнестрелно оръжие.
По предявените граждански искове:
В.Е.Ц. е предявила осъдителен
граждански иск в наказателния процес срещу подсъдимия за заплащане на сумата от
80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
в резултат от смъртта на Л. Ц.. М.Л.И. и Е.Л.Ц. са предявили осъдителен
граждански иск в наказателния процес срещу подсъдимия за заплащане на всеки от
тях по сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат от смъртта на Б. Ц..
Предявените искове са с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, резултат от престъплението за което подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност. Гражданските ищци са съпругата и децата на пострадалия
поради което са легитимирани да искат обезщетение. Исковете са били предявени в
срока по чл. 77, ал. 3 от НПК и лицата са конституирани надлежно от първата
инстанция.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Следователно за да бъде уважена исковата претенция следва по делото да се
установи наличието на следните предпоставки, които се явяват елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно,
че подсъдимият е извършил процесното деяние; 2/ вредата, а именно, че ищците са
претърпели твърдените неимуществени вреди в претендирания размер; 3/
противоправността на деянието и 4/ причинната връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилата смърт на пострадалия, от което неговите
близки са претърпели неимуществени вреди. Вината се предполага до доказване на
противното.
Доколкото настоящият съдебен
състав намери, че подсъдимият е извършил престъплението за което е обвинен, то
с това си деяние той е осъществил и елементите на непозволеното увреждане.
Поради това съдът следва да се произнесе и по отношение на размера на
претендираното от гражданските ищци обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е
съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат
парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики, които при смърт на близък са отношенията, в които са се
намирали преди смъртта, начина, по който всяко едно от тези лица е преживяло
това събитие, последиците от настъпването му и конкретните емоционални
преживявания. Според ППВС № 4/23.12.1968
г., както и трайната практика на ВКС /решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. №
2269/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 142 от 5.06.2013 г. по гр. д. №
419/2012 г. на ВКС, IV г. о. и др./, при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди.
По отношение на предявения от В.Е.Ц.
иск, настоящият съдебен състав напълно споделя аргументите на
първоинстанционният съд, че ищцата е изживяла душевни страдания от загубата на
своя съпруг. Съдът правилно е преценил отношенията, в които е била ищцата приживе
с починалия, както и че е останала без подкрепата на своя съпруг. Една от
най-близките на починалия, каквато неминуемо се явява неговата съпруга, се
ползва с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е правилен изводът, че тя търпи пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата му. Настоящият
съдебен състав счита, че по справедливост следва да бъде определено обезщетение
в размер на 80 000 лева, което напълно съвпада с приетото от първата
инстанция.
По отношение на предявените от М.Л.И.
и Е.Л.Ц. искове, настоящият състав отново споделя аргументите на
първоинстанционният съд, че ищците са изпитали значителни по обем страдания от
загубата на своя родител. Действително ищците са пълнолетни лица, но не бива да
се пропуска обстоятелството, че дори и на този етап от живота си те имат нужда
от моралната подкрепа на своя баща. Освен това по делото се установи, че те са
живели в едно домакинство, което в още по-голяма степен налага извода, че са
били в добри отношения и търпят значителни по степен морални болки и страдания
от загубата на своя баща. Настоящият съдебен състав счита, че по справедливост
следва да бъде определено обезщетение в размер на 50 000 лева на всеки
един от двамата, което в пълна степен ще обезщети претърпените от тях
емоционални страдания. За тази сума следва да бъдат уважени предявените от тях искове
и да бъдат отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от по 60 000
лева.
По разноските:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати държавната такса върху
уважения размер от гражданските искове.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяване или отмяна в наказателната част, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко посочено‚ С. окръжен
съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда
№ 68 от 04.06.2019 г., постановена по НОХД № 252/2019 г. по описа на Районен
съд – С., първи съдебен състав, в гражданско-осъдителната част, като
ОТМЕНЯ
същата, в частта, с която предявеният от М.Л.И. против М.С.М. граждански иск, с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 40
000 лева до сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ
с престъплението по чл. 122, ал. 2, пр. 1, във вр. ал. 1 от НК неимуществени
вреди и в частта, с която предявеният от Е.Л.Ц. против М.С.М. граждански иск, с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 40
000 лева до сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
с престъплението по чл. 122, ал. 2, пр. 1, във вр. ал. 1 от НК неимуществени
вреди, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ОСЪЖДА М.С.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на М.Л.И., ЕГН: **********, с адрес ***,
допълнително сумата от 10 000 лева /освен присъдената ѝ от първата
инстанция сума от 40 000 лева/, представляваща обезщетение за причинените
ѝ с престъплението по чл. 122, ал. 2, пр. 1, във вр. ал. 1 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.
ОСЪЖДА М.С.М.,
ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Е.Л.Ц., ЕГН:**********, с адрес: ***,
допълнително сумата от 10 000 лева /освен присъдената му от първата
инстанция сума от 40 000 лева/, представляваща обезщетение за причинените
му с престъплението по чл. 122, ал. 2, пр. 1, във вр. ал. 1 от НК неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието.
ОСЪЖДА М.С.М.,
ЕГН:**********, с адрес *** да заплати допълнително сумата от 800 лева,
представляваща държавна такса върху уважения от въззивния съд размер от
предявените граждански искове.
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 68 от 04.06.2019 г., постановена по НОХД № 252/2019 г. по описа на Районен
съд – С., първи съдебен състав, в останалата ѝ част.
Решението не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.