Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 30.08.2021 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ..…..… в
публично заседание ……..……
на трети август ........................................................................................................................................
през 2021/две
хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретар …………………………… Мариана Кадиева,
…........………..….……….
като
разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов ......................................
административно
дело №143 по описа за ........................ 2021 година
.....................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба от „Древода Интернешънъл” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** *** представлявано от управителя му П. П. Т., против
Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920002001-091-01 от 03.11.2020 год., издаден от Г.
Н. Ч., на длъжност ***, възложил ревизията и Р. Б. М., на длъжност *** -
ръководител на ревизията, при ТД на НАП – град Пловдив, потвърден с Решение
№236 от 19.04.2021 год. на директора на Дирекция
„ОДОП” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт/РА/, на жалбоподателя са
установени задължения за: корпоративен данък за 2018 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева и корпоративен данък за 2019 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на ** лева.
Жалбодателят заявява в жалбата, че на основание
чл.156, ал.1 от ДОПК обжалва изцяло и в срок посочения Ревизионен акт
№Р-16000920002001-091-01 от 03.11.2020 год. на ТД на НАП - град Пловдив, потвърден с Решение от
19.04.2019 год. на директора на Дирекция „ОДОП” - град Пловдив при ЦУ на НАП и
моли съдът да го отмени като неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Счита, че ревизионният
акт е необоснован, издаден при несъобразяване с материалния данъчен закон и издаден
при съществени процесуални нарушения. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че ревизионният
акт е издаден при допуснати нарушения на ДОПК, включително и при нарушение на
чл.2, чл.3, чл.5 и чл.6, чл.122 - 124 ДОПК, в резултат на което актът е
незаконосъобразен. Сочи, че с оглед чл.2, чл.3, чл.5 и чл.6 от ДОПК, органите
по приходите са длъжни обективно и служебно да установят всички факти и
обстоятелства от значение за ревизията и в тази връзка, за да бъде
законосъобразен и обоснован РА, органът по приходите е длъжен да събере всички
относими доказателства и едва след това да пристъпи към установяване на
задълженията и че това произтича и от разпоредбата на чл.37, ал.1 от ДОПК,
съгласно която, доказателствата в административното производство се събират
служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Сочи, че наред с
това, чл.37, ал.1 от ДОПК задължава органа по приходите да направи обективна
преценка и анализ на всички събрани доказателства, което в конкретния случай
при издаване на обжалвания РА не било направено. Излага и довод, че изискването
за служебното изясняване касае всички правно релевантни за спора факти, които
са от значение за определянето на данъчните права и задължения в съответствие с
конкретната данъчна правна норма. Сочи, че настоящото ревизионно производство е
проведено по реда на чл.122 от ДОПК, за непълни счетоводни данни и липса на
информация по отношение на първичните счетоводни документи, като счита, че дори
да се приеме, че ревизията е следвало да се проведе по реда на чл.122 от ДОПК,
правните изводи подлежат на обосноваване от страна на органите по приходите със
събраните в производството доказателства, както и счита, че органът по
приходите не е извършил всички законови действия по събиране на доказателства и
информация, по отношение на насрещни проверки и документи, във връзка със
сключените договори между страните, а така също, директорът на Дирекция „ОДОП”
от своя страна, също потвърдил незаконосъобразния акт. Излага се аргумент, че за
да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации,
на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект и че следва да се има предвид, че разпоредбата на
чл.122 от ДОПК не представлява самостоятелна материалноправна уредба за
възникване на данъчни задължения, а по своята същност е набор от особени
доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните
норми на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на
необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в
материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Сочи, че съгласно
чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена
ревизия по реда на чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за
верни до доказване на противното, но че за да може да действа тази презумпция
обаче, следва наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК да е подкрепено
със събраните доказателства. В тази връзка счита, че следва да се отбележи, че освен
наличието на основания по чл.122, ал.1 от ДОПК да е подкрепено със събраните
доказателства, за да е тежестта за насрещно доказване върху ревизирания субект,
то следва да е налице и друго важно условие, а именно - да има фактически
констатации, като сочи, че фактическите констатации са онази част от акта,
която категоризира, описва, систематизира и анализира установените от органа по
приходите факти и обстоятелства и тези факти и обстоятелства следва да се
подкрепят от събраните от органа по приходите доказателства. Сочи също, че във
фактическите констатации в издадения ревизионен акт и прилежащия му ревизионен
доклад се описват факти и обстоятелства, които не се подкрепят от събраните по
производството доказателства, като твърди, че в случая, фактически констатации
всъщност липсват, а документите и счетоводната отчетност били представени и на
практика, констатациите в РА представлявали предположения и твърдения на органа
по приходите, които не могат да се ползват от презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК.
На следващо място, относно определената за 2018 год. данъчна основа за
облагане по ЗКПО, на основание чл.122 от ДОПК и определен допълнителен данък по
ЗКПО, в размер на *** лева и лихви за забава, в размер на *** лева, сочи, че ревизиращият екип увеличил приходите и
съответно данъчната основа, основайки се само на постъпленията по банковите
сметки. Жалбоподателят сочи, че първичните и вторичните счетоводни документи
отразяват реалните стопански операции, а не обратното - единствено и само от
факта, че са получени суми по банковите сметки без наличието първичен документ,
не следва да се прави извод, че е извършена реална стопанска операция и че освен
това, извън хипотезите на чл.123 от ДОПК, неотчетеният приход не може да се
предполага, а следва да е безспорно установен, като тежестта за това е на
приходната администрация и още повече, част от получените преводи били без
основание. Жалбоподателят сочи, че в ревизионния доклад самите органи по
приходите описвали тези преводи и отбелязали, че са без основание и независимо
от това, увеличили приходите с тях. Жалбоподателят е описал тези суми в таблица
в жалбата, като твърди, че същите представляват получени заемни средства, за
които „Древода Интернешънъл” ЕООД дължи лихва и за които предстоял падеж на
връщането им. Предвид това твърди, че органите по приходите грешно, неправилно
и неправомерно са увеличили приходите за 2018 год. с *** EUR, с левова равностойност *** лева.
На следващо място, относно определената
за 2019 год. данъчна основа за
облагане по ЗКПО, на основание чл.122 от ДОПК и определен допълнителен данък по
ЗКПО, в размер на *** лева и лихви за забава, в размер на *** лева, твърди, че от описаните, получени постъпления,
за 2019 год. в ревизионния доклад/стр.15, 16, 17/ се
виждало, че от *** е получен само един превод - на 01.11.2019 год. – сума, в размер на *** EUR,
а в таблицата на стр.23 ревизиращият екип посочил, че от този контрагент са
получени суми в размер на *** EUR, като сума точно
съвпадала и с получените суми от ***. Според жалбоподателя, така органите по
приходите грешно, неправилно и неправомерно увеличили приходите за 2019 год. с *** EUR/***/ с левова равностойност *** лева.
С оглед
изложеното и представените доказателства, жалбоподателят счита, че определените за 2018 год. и
2019 год. данъчни основи за облагане по ЗКПО и допълнително определения данък
по ЗКПО са незаконосъобразни и необосновани. Предвид гореизложеното, с жалбата
моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт №Р-16000920002001-091-01
от 03.11.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, като
незаконосъобразен и необоснован и да отмени определените с него данъчни задължения.
Редовно
призован за съдебното заседание, жалбодателят „Древода Интернешънъл” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** *** не се представлява.
Ответникът
по жалбата – директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на
НАП, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален
представител - Г.А.К., главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, преди съдебното
заседание е постъпила молба-становище, в която заявява, че оспорва жалбата и
счита същата за неоснователна, като моли съда да потвърди обжалвания ревизионен
акт. В молбата са изложени съображения и доводи по същество в подкрепа на
оспорения ревизионен акт, като със същата се претендира, при отхвърляне на
жалбата, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, да бъде присъдено в полза на Дирекция
„ОДОП” – град Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер, определен
съгласно Наредба №1 на ВАС от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а ако дружеството-жалбоподател се представлява от
адвокат и същият претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в
прекомерен размер, предвид материалния интерес по делото и Наредба №1 на ВАС от
09.07.2004 год., се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Към молбата-становище е приложено и пълномощно №272 от 25.05.2021
год. за упълномощаването на процесуалния представител
на директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив, изготвил и депозирал същата
пред Административен съд – Кърджали.
След
съдебното заседание, от същия пълномощник на директора на Дирекция „ОДОП” – град
Пловдив - Г.А.К., главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, по делото е
представена и писмена защита, в която за изложени подробни доводи и съображения
в подкрепа на оспорения ревизионен акт, като се иска да бъде отхвърлена жалбата
като неоснователна. Отново се иска да бъде присъдено в полза на Дирекция „ОДОП”
– град Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно
Наредба №1 на ВАС от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва
изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като
съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на
Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1,
предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146,
съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на
споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156,
ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с
решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в
14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.
В случая, видно от прието като доказателство
Удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.13/, Решение №236 от 19.04.2021 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив,
с което е потвърден Ревизионен акт Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920002001-091-01
от 03.11.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, е връчено
по електронен път на датата 19.04.2021 год., в 17:42 часа, на електронен адрес /e-mail
адрес/ - ***, с IP адрес: ***. Жалбата против ревизионния акт е подадена по
пощата, с препоръчана пощенска пратка на датата 05.05.2021 год.,
видно от приложения по преписката транспортен етикет с баркод ***/л.12/. Следва да се посочи, че 14-ият календарен
ден, считано от датата на получаване на решението на директора на Дирекция
„ОДОП” – град Пловдив, е изтекъл на датата 03.05.2021 год., но предвид
обстоятелството, че датите 03.05.2021 год. и 04.05.2021 год. са били
неприсъствени дни, то следва да се приеме, че жалбата е подадена в следващия
присъствен ден, а именно – на 05.05.2021 год., като е получена и регистрирана в
деловодството на Дирекция „ОДОП” – град Пловдив с Вх.№96-00-142/10.05.2021
год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.4/. От изложеното следва, че жалбата е
подадена на точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаването по електронен
път на Решение №236 от 19.04.2021 год. на директора на Дирекция „ОДОП” –
Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване
на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е
подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в
закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Предвид
това съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът,
след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен
акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) №P-16000920002001-020-001 от 07.04.2020 год./л.75/, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, от началник сектор в
ТД на НАП – Пловдив, по отношение на жалбодателя „Древода Интернешънъл” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** *** представлявано от управителя му П. П. Т., с обхват на
ревизията по видове задължения и по периоди е както следва: 1. Корпоративен
данък, за периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2019 год.; 2. Данък върху добавената
стойност, за периода от
01.01.2018 год. до 31.12.2019 год., като е определено
ревизията да бъде извършена от екип в състав: 1. Р. Б. М. - *** (ръководител
на ревизията) и 2. Б. П. Т. - *** и е разпоредено, ревизията да бъде извършена в
срок от три месеца от връчване на ЗВР.
Според приложеното Удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол”/л.77/ и
разписка за връчване/л.76/, ЗВР №P-16000920002001-020-001
от 07.04.2020 год. е
била връчена електронно на 23.04.2020 год., като електронната препратка към
съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 08.04.2020 год. е била активирана на 23.04.2020 год., от IP адрес *** и
документът е изтеглен от имейл ***. В удостоверението е
отразено, че документите, които се връчват със съобщението са ЗВР №P-16000920002001-020-001
от 07.04.2020 година.
Ревизията не е приключила и в този срок, поради което
е последвало издаването и на последваща Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) №P-16000920002001-020-003
от 20.08.2020 год. от същия
началник сектор в ТД на НАП – Пловдив/л.70/, с
която, срокът за завършване на ревизията е удължен до 23.09.2020 год., която
заповед връчена на упълномощен представител на ревизираното лице, лично и срещу
подпис, на датата 21.08.2020 год., видно от приложената към заповедта попълнена
и подписана разписка за връчване/л.71/.
В хода
на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден
Ревизионен доклад (РД) №P-16000920002001-092-001 от 07.10.2020 год./л.47-л.69/, изпратен на електронната поща на
ревизираното лице, като според приложеното удостоверение за извършено връчване –
разпечатка от интернет страницата на НАП/л.46/, ревизионният доклад, ведно с приложенията към него, е бил връчен
електронно на 09.10.2020 год., като електронната препратка към съобщението за
електронно връчване на документи е била активирана на 09.10.2020 год., от IP
адрес *** и документите са изтеглени от същия електронен адрес ***.
По административната преписка липсват данни, а няма и
твърдения, срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния
доклад, в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК да е било подадено възражение от
ревизираното лице.
Така, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден и
оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №P-16000920002001-091-001
от 03.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.38-л.46/, като видно от приложеното удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.36/, ревизионният акт и приложенията към него – справка за задължения и
лихвен лист за корпоративен данък към 03.11.2020 год., е бил връчен електронно
на 08.11.2020 год., като електронната препратка към съобщението за електронно
връчване на документи, изпратено на 03.11.2020 год., е била активирана на 08.11.2020
год., от IP адрес *** и документът е бил изтеглен от същия имейл ***.
С този Ревизионен акт №P-16000920002001-091-001
от 03.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбоподателя „Древода
Интернешънъл” ЕООД *** с ЕИК ***, са били определени следните задължения за: 1.
Корпоративен данък за 2018 год., в размер на ***
лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева
и 2. Корпоративен данък за 2019 год., в размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева, т.е. задължения за корпоративен данък за
ревизирания период/главници/, общо в размер на *** лева и прилежащи лихви върху тези задължения, общо в размер на *** лева, видно и от приложената към РА справка за задължения/е-услуга/ към
03.11.2020 год./л.43/.
В ревизионния доклад е отразено, че ревизията за
задължения за корпоративен данък е за периода от 01.01.2018 год. до 31.12.2019 год., като данъчната основа за
облагане е определена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като органът по приходите
е установил наличие на обстоятелствата по ал.1, т.4 и 5 от същия текст. В констативната
част на РД към оспорения ревизионен акт е отразено, че основна дейност,
декларирана в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 год. и 2019 год. е с код 4332 -
монтаж на дограми и дърводелски работи. Посочено е, че в хода на ревизията са
предприети множество процесуални действия, подробно описани в РД, в т.ч.
нееднократно са връчвани искания за представяне на документи и обяснения от ревизираното
лице; искане за представяне на информация от трети лица - до търговски банки
(Банка „ДСК” ЕАД, „Обединена българска банка” АД и „Инвестбанк” АД); с протокол
са присъединени документи от данъчно-осигурително досие на ревизираното лице -
отговор на приходната администрация на ***. В раздел Процесуални действия на РД
е посочено е, че във връзка с връчването на ИПДПОЗЛ №Р-1600092002001-040-001 от
08.04.2020 год., последното е изпратено на декларирани електронни адреси за
кореспонденция- *** и ***; електронната препратка към съобщението за електронно
връчване на документи, изпратено на 08.04.2020 год., е активирана на 23.04.2020
год., но в указания 14-дневен срок не са представени счетоводните документи,
справки и обяснения, изискани с искането. От ревизиращия екип е счетено, че
непредставянето на изисканите счетоводни регистри, касаещи заведено счетоводно
отчитане по реда на ЗСч. и първичнн счетоводни документи от страна на ревизираното
лице, представляват обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК. Предвид
изложеното, на задълженото лице е било връчено уведомление на основание чл.17,
ал.1, т.2 от ДОПК, с №P-16000920002001-139-001 от 17.06.2020 год./л.183-л.184/ и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, с №P-16000920002001-113-001
от 17.06.2020 год./л.187-л.188/,
и двете връчени по електронен път на датата 20.07.2020 год., видно от
приложените удостоверения за извършено връчване/л.186, л.189/. Във връзка с това, на 05.08.2020 год. по електронен
път са постъпили 136 бр. електронни съобщения, съдържащи фактури от 2018 год. и
2017 год., оборотна ведомост и главна книга 2018 год., Справки-декларации по
ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби и VIES-декларации, като впоследствие
са били представени фактури от 2019 год., оборотна ведомост и главна книга 2019
год. и др., договор на *** между „Древода Интернешънъл”
ЕООД и *** (без превод на български език). Във връзка с непреведения договор,
до ЦУ на НАП е било изпратено копие от договора за превод, като преводът е
представен с писмо №04-01-1454/21.09.2020 год. Извършена е била проверка в
базата данни на НАП и поради непредставяне на банкови извлечения от банковите
сметки, е било изискано разрешение от съда за разкриване на банковата тайна
върху сметките на дружеството, като същото е допуснато с постановеното Решение
№314 от 26.08.2020 год. по ч.гр.дело дело №782/2020 год. по описа на Районен
съд – Кърджали/л.170-л.171/ , предоставената информация от банките е
описана в ревизионния доклад. Според мотивите в РД, от предоставените оборотни
ведомости и главни книги за 2018 год. и 2019 год. не може да бъде установено,
кои са документите, формирали оборотите и салдата по счетоводни сметки -
разчетни, приходи, разходи; липсват хронологични и аналитични регистри,
показващи кои първични документи са отразени в тях; липсват документи за
движение между налични пари в брой (каса) и плащанията по банка, както и
документи за изплатените заплати и други плащания. От
предоставената от *** администрация информация за издадени документи от *** (***)
към ревизираното лице е било установено, че за 2018 год. „Древода Интернешънъл” ЕООД е получило преводи по банкова сметка, представляващи плащания за посредническа услуг
по наемане на персонал, в размер на *** евро (*** лева),
а в дневниците за продажби на българското дружество, отчетените продажби към ***
(***) са в размер на *** лева, съответно тази сума е била декларирана като приходи в ГДД
по чл.92 от ЗКПО за 2018 год. Въз основа на това, от
ревизиращия екип е направен извод, че е налице неотчетен приход от този клиент,
в размер на *** лева.
Освен това, по банкови извлечения, предоставени от Банка „ОББ” АД, „Инвестбанк”
АД, Банка „ДСК” ЕАД и „Експресбанк” АД, са били установени постъпления
(различни от преводи между собствени сметки, от управителя, възстановени суми
от приходната администрация на ***), съответно от *** евро (*** лева)
и *** евро (*** лева)
или общо *** лева. Аналогично, за 2019 год., в ГДД по чл.92 от ЗКПО са били декларирани приходи в
размер на *** лева; по предоставени от търговските банки
данни за движения на суми по сметките на дружеството са били установени
постъпления, както следва: Банка „ОББ” АД и „Инвестбанк” АД – *** евро (*** лева)
и Банка „ДСК” ЕАД и „Експресбанк” АД – *** евро
(*** лева) или общо *** лева. Въз основа на това, от ревизиращия екип е направен
извод, че за 2019 год. е налице неотчетен приход от
този клиент, в размер на *** лева.
Във
връзка с горните констатации, ревизиращият екип е определил данъчната основа
след анализ на относимите обстоятелства, посочени в ал.2 на чл.122 от ДОПК, като
са обсъдени събраните доказателства, съставени са таблици, онагледяващи
направените констатации и е установено следното:
В анализа по чл.122, ал.2, т.8 от ДОПК - брутните
приходи/оборота са описани декларираните приходи в подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО за двете години - 2018 год. и 2019 год., съответно в
размер на *** лева и *** лева.
Посочено е, че дружеството е осъществявало дейност на посредник, който снабдява
с персонал *** контрагент ***, с търговското наименование ***.;
последният се явява легален работодател на персонала и е отговорен за плащането
на данъците върху работните заплати, социалните осигуровки, разходите за
обучение, разрешителни и други. От обяснението на
счетоводителя на българското дружество става ясно, че наетият персонал е от ***
и е ангажиран да извършва строително-ремонтни дейности, като дърводелски услуги,
боядисване и други, на кораби и яхти в ***; от търговския оборот на „Древода Интернешънъл”
ЕООД са приспаднати вътрешните разходи/почасова ставка, договорени разходи/ на
наетия персонал и разликата е приета за марж на печалбата. След анализ
на получените суми по банкови сметки от различни контрагенти, от ревизиращият
екип е направен извод, че за 2018 год. установените
приходи са *** лева, при декларирани такива – *** лева, т.е. приети за укрити са приходи в размер на *** лева. Аналогично, за 2019 год. установените
приходи са *** лева, при декларирани в ГДД по чл.92 от ЗКПО – *** лева, т.е. приети за укрити са приходи в
размер на *** лева.
В анализа по чл.122, ал.2, т.16 от ДОПК - други
доказателства, които могат да послужат за определяне на данъчната основа, са
описани декларирани данни в ГДД за предходната 2017 год. и данни от ОПР. Счетено е, че като разход
следва да бъдат признати фактурите от 2018 год. и 2019
год., издадени от „***” (на обща стойност, съответно *** лева и *** лева),
представляващи разходи, свързани с настаняване на персонал. Разходите, свързани
с лица, наети по трудови договори за 2018 год. и 2019 год. са
установени по подадени данни за осигуряване и дължими ЗОВ от работодателя,
съответно са приети в размер на *** лева
и *** лева, описани в таблица на стр.27 от ревизионния
доклад. В доклада е отбелязано, че във връзка с представените оборотни
ведомости и главни книги, в които са отчетени амортизации за заведения актив по
сметка 205 – „Транспортни средства”, при предходно производство е било установено,
че лекият автомобил „***” е вписан в активите на дружеството, но при ревизията
не са представени документи, доказващи използването на актива за дейността
(вкл. разходи за гориво, пътни листове, заповеди за командировка и
др.). От ревизиращия екип е прието, че описаното МПС не се
използва за дейността и ревизията не е включила в разходите, разходи за
амортизация на този актив.
С оглед гореизложеното, в ревизионния доклад данъчната
основа за облагане с корпоративен данък за 2018 год. и 2019 год. е определена като разлика
между установените от ревизията общо приходи /съответно *** лева и *** лева,
в т.ч. укрити приходи, съответно *** лева
и *** лева, изчислени като разлика между
установените приходи, въз основа на получени плащания по банкови сметки и
декларирани приходи в подадени ГДД за съответната година по чл.92 от ЗКПО/ и
установените от ревизията общо разходи /съответно *** лева и *** лева,
включващи разходи за наемане на персонал и разходи за възнаграждения и ЗОВ/. По
този начин е формирана данъчната основа за ревизираните години, като е
предложено да бъдат установени/доначислени/ задължения за корпоративен данък и
лихвите за просрочие върху тях, за 2018 год. и за
20129 год., в посочените по-горе размери.
В издадения Ревизионен акт №P-16000920002001-091-001
от 03.11.2020 год. на
ТД на НАП – Пловдив, предмет на оспорване в настоящото производство, в мотивите
към същия е посочено, че се приемат
изложените мотиви в ревизионния доклад, които са неразделна част от ревизионния
акт и след анализ на всички доказателства, събрани в хода на ревизията, са
установени задължения за корпоративен данък за периода 2018 год. и 2019 год., в размер на *** лева
и са начислени лихви за просрочие, на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 от ДОПК, в размер на *** лева към 03.11.2020 година.
Против този РА P-16000920002001-091-001 от 03.11.2020
год. на ТД на НАП –
Пловдив, връчен на 08.11.2020 год., с пощенска пратка, чрез куриерска фирма „Еконт
експрес”, видно от приложената товарителница/л.32/, е била подадена в срок жалба от ревизираното лице, до директора на
Дирекция „ОДОП” – Пловдив, регистрирана с Вх.№ИТ00-7670/23.11.2020 год. на ТД
на НАП - Пловдив ИРМ – Кърджали, препратена по компетентност със съпроводително
писмо с Изх.№66-21-516#1/26.11.20202 год. ТД на НАП - Пловдив ИРМ – Кърджали/л.30/, на директора на Дирекция „ОДОП” – град
Пловдив и регистрирана с Вх.№20-28-323 от 27.11.2020 год. на Дирекция „ОДОП” –
Пловдив при ЦУ на НАП/л.31/, като
към жалбата не били приложени никакви допълнителни писмени доказателства. С тази жалба жалбоподателят е обжалвал изцяло ревизионния акт като
незаконосъобразен, с единствения мотив, че не са налице основанията по чл.122,
ал.1 и ал.2 от ДОПК.
Впоследствие,
от страна на „Древода Интернешънъл” ЕООД *** е подадена молба до директора на
Дирекция „ОДОП” – град Пловдив, с Вх.№20-28-323#1/31.12.2020 год./л.23/, с посочено правно основание чл.156, ал.7
от ДОПК и с която, ревизираното лице е поискало продължаване на срока за
произнасяне по жалбата срещу Ревизионен акт №Р-16000920002001-091-001 от
03.11.2020 год., издаден от ТД на НАП – Пловдив. Молбата е обоснована със
спецификата и сложността на казуса и поискано подписването на споразумение за
продължаване на срока за произнасяне, в който срок ревизираното лице е заявило,
че ще представи допълнителни доказателства и писмени аргументи. В тази молба е
посочено също, че това се налага и предвид краткия срок за събиране и
представяне на доказателства, който съвпаднал с наложените мерки за справяне с
пандемията от Ковид-19 и че множеството заболели и карантинирани възпрепятствали
както контакта със счетоводството, така и с контрагенти на дружеството и че дружеството
изпитвало затруднения с отдалечената работа в извънредната обстановка и в
почивните дни за коледните и новогодишните празници.
Тази
молба е била уважена и по повод същата е било подписано Споразумение от 21.01.2021
год., на основание чл.156, ал.7 от ДОПК, между директора на Дирекция „ОДОП” –
град Пловдив при ЦУ на НАП и „Древода Интернешънъл” ЕООД *** ЕИК ***/л.19/, като
с това споразумение е продължен срокът по чл.155, ал.1 от ДОПК, за произнасяне
от директор на Дирекция „ОДОП” - Пловдив, по подадената от „Древода Интернешънъл”
ЕООД жалба срещу РА №Р-16000920002001-091-001 от 03.11.2020 год., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив. В споразумението – т.II от същото,
изрично е отразено, че срокът се продължава до 29.04.2021 год. включително, който
се брои от датата на изтичане на законоустановения срок за произнасяне по
жалбата, съгласно чл.155, ал.1 от ДОПК - 29.01.2021 год. и че с настоящото
споразумение се определя срок за представяне на допълнителни доказателства от „Древода
Интернешънъл” ЕООД, от 60 (шестдесет) дни, считано от датата на сключването му.
Изрично е отразено също, че в случай на непредставяне на допълнителни
доказателства в посочения срок, директорът на Дирекция „ОДОП” - Пловдив може да
постанови решение и преди изтичане на срока по т.II от настоящото споразумение.
По преписката не са налични никакви допълнителни
доказателства, които да са представени от ревизираното лице в този срок, а няма
и твърдения такива да са били представени.
Така, по повод подадената жалба срещу ревизионния акт,
директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ -
Пловдив при ЦУ на НАП, след подписано споразумение на 21.01.2021 год. с управителя на ревизираното търговско
дружество, на основание чл.156, ал.7 от ДОПК, за продължаване на срока по
чл.155, ал.1 от ДОПК до 29.04.2020 год. включително, за произнасяне по
подадената от „Древода Интернешънъл” ЕООД *** жалба срещу ревизионния акт, се е
произнесъл в този срок с Решение №236 от 19.04.2021 год./л.14-л.17/, като Е ПОТВЪРДИЛ Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920002001-091-001
от 03.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, издаден на „Древода Интернешънъл”
ЕООД *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** *** за установените задължения на дружеството за: допълнително начислен корпоративен
данък за 2018 год., в размер на ***
лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева и допълнително начислен корпоративен данък за 2019 год., в
размер на *** лева, с прилежаща лихва, в размер на *** лева. В мотивите към решението директорът на Дирекция
„ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП е изложил подробни мотиви, както от фактическа,
така и от правна страна, с които е обосновал постановения от него краен
резултат.
При
така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за
допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК,
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Началото на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) №P-16000920002001-020-001 от 07.04.2020 год., издадена от Г. Н. Ч., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, по отношение
на жалбодателя „Древода Интернешънъл” ЕООД *** с ЕИК
***, като в
заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, посочени по-горе, като и е
определен и ревизиращият екип. Последвало е издаването на две заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР), с посочените по-горе номера и
дати, които са издадени от същия „***” при ТД на НАП – Пловдив – Г. Н. Ч. и с които, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът
на ревизията е бил удължаван, съответно с последната от тях - ЗИЗВР №16000920002001-020-003 от 20.08.2020 год., - до 23.09.2020 год., без с тези две ЗИЗВР да е бил
допълван или изменян обхватът на ревизията. Първите две цитирани по-горе заповеди са надлежно връчени на ревизираното лица,
по електронен път, на посочения адрес на електронната му поща, а трета лично и
срещу подпис, на надлежно упълномощено лице.
В хода
на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: Р. Б. М. - *** в ТД на НАП -
Пловдив (ръководител на ревизията) и Б. П. Т. - *** в ТД на НАП - Пловдив, е съставен Ревизионен доклад (РД) №P-16000920002001-092-001 от 07.10.2020
год., връчен на
ревизираното лице по електронен път на 09.10.2020 год., като въз основа на него и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Г. Н. Ч., на длъжност „***” при ТД на НАП - Пловдив, възложил ревизията и Р. Б. М. - *** в ТД на НАП - Пловдив (ръководител на
ревизията), е издаден оспореният в настоящото
производство Ревизионен
акт №16000920002001-091-001 от 03.11.2020 год. на ТД на НАП - Пловдив, като този РА отговаря на
изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и
също е връчен по електронен път на ревизираното лице, на датата 08.11.2020 год.
От страна на „Древода Интернешънъл” ЕООД ***
както бе посочено и по-горе, е
предприето в срок обжалване по административен ред на този ревизионен акт, като в срока, съгласно подписаното споразумение от 21.04.2020
год., е последвало и издаването на
Решение по жалба
срещу ревизионен акт №236 от 19.04.2020 год. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град
Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е потвърден
за установените задължения за корпоративен данък за 2018 год. и за 2019 год. и
за лихвите за просрочие върху така установените задължения.
Всички цитирани актове са издадени от надлежно
упълномощени органи по приходите. Видно от приложената по
делото Заповед
№РД-09-2433 от 16.12.2019 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.7, ал.3 и чл.11,
ал.3 от ЗНАП, с т.I.2. от същата/л.82-л.83/, началниците на сектори в отдел „Ревизии” с месторабота
в град Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара
Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, са определени като органи по
приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112
от ДОПК/включително и в случаите на връщане на преписките за издаване на нови
ревизионни актове, на основание чл.155, ал.4 от ДОПК/, както и заповеди за
изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно
чл.113, ал.3 от ДОПК, да издават резолюции за възлагане извършването на
проверки, като изпълняват и правомощията по чл.7, ал.3, чл.63, чл.114, ал.2 и
чл.119, ал.2 от ДОПК. Видно от Приложения №1/л.84/ и №2/л.85/ към тази заповед, издалият
заповедта за възлагането на ревизията на „Древода Интернешънъл” ЕООД *** и
последвалите я две заповеди за изменение на ЗВР – Г. Н. Ч. заема такава
длъжност, а именно – *** при ТД на НАП – Пловдив”. Извършените процесуални действия в хода на ревизията и събраните доказателства са допустими по
ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните
принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК
и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4
от ЗНАП, в кръга
на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата,
които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от
органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със
заповедта за възлагане на ревизия), което изискване в случая е спазено. Изложеното налага извод, че в хода на
ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да
обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а такива, между впрочем, не се
твърдят или сочат и в подадената срещу ревизионния акт жалба.
По
отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът
намира следното:
Както
бе отбелязано и по-горе, с жалбата се оспорва изцяло издадения ревизионен акт,
с който са установени посочените задължения, като незаконосъобразен, като
основният аргумент е, че в случая не са налице основанията по чл.122, ал.1 и
ал.2 от ДОПК, респ., че неправилно е определена от органите по приходите
данъчната основа за облагане с корпоративен данък за посочените две години. Няма
спор, че на основание чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него,
по реда на ал.2, основа, когато е налице едно от изброените в него
обстоятелства, а именно, както в случая: по т.4 - липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред и по т.5 -документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до
степен негодни за ползване. Съобразно извършения анализ и съпоставки на
представени от ревизираното лице документи, дадените от същото обяснения и
присъединени официални документи, несъмнено в хода на ревизията са установени
съществени и значителни разминавания и несъответствия във водената счетоводна
отчетност от търговското дружество-жалбоподател, декларираните данни по ГДД в
НАП и оповестените такива в ГФО в НСИ, което е подкрепено и със събраните
документи. В хода на ревизията нееднократно са били изискани и допълнителни
документи, които не са били предоставени на органите по приходите, няма данни
въз основа на какви първични счетоводни документи са направени
записванията по приходните, разходни, разчетни счетоводни сметки, включително и
банкови документи. Въз основа на представените от търговските банки данни за
движения по банковите сметки на дружеството са констатирани постъпления
(различни от преводи: между собствени сметки; от управителя; възстановени суми
от приходната администрация на ***), като в преводите изрично и отбелязано по
кой документ е плащането и за коя година се отнася. В счетоводните регистри на ревизираното
лице са налице неотчетени обороти по счетоводната сметка от индивидуалния
сметкоплан, по която се отчитат тези движения/по сметки в Банка „ОББ”АД/„Инвестбанк”
АД и Банка „ДСК” ЕАД/„Експресбанк” АД/. Видно от оборотната ведомост за периода
01.01.2018 год. - 31.12.2018 год., сметка 504 е с
начално дебитно салдо в размер на *** лева,
а само по банковата сметка в Банка „ДСК” ЕАД/„Експресбанк” АД, валутната сметка
на дружеството към 01.01.2018 год. е с начално салдо
от *** лева; налице са разминавания между
представените оборотни ведомости за ревизирания период и представените
извлечения от банковите институции за движенията по сметките на дружеството,
като всички тези обстоятелства са отразени в съставения ревизионен доклад.
Следователно, несъмнено счетоводната отчетност не е водена редовно, съобразно
изискванията ЗСч., същата не дава възможност коректно да се определи данъчната
основа, подадени са неверни данни в ГДД и ГФО, не са предоставени всички
изискани документи, т.е. налага се извода, че безусловно са налице
горепосочените обстоятелства за извършване на ревизията по особения ред. Предвид
значителното разминаване в данните за отчетените приходи и постъпленията по
банковите сметки на дружеството, като в преводите изрично е отбелязан документ
от съответната година, за която е извършено плащане, логично ревизиращите
органи са счели, че се касае за извършени посреднически услуги по наемане на
персонал за *** контрагент, които не са документирани като продажби в
представените счетоводни регистри и съответно са укрити приходи от това, като
са подходили по възможно най-благоприятния за лицето начин, т.е. извършен е
анализ на постъпленията по банкови сметки и е направено обвързване с
документите, представени от приходната администрация на ***.
В
производството по обжалването на ревизионен акт, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи, при
условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от
него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в
акта. В случая, жалбоподателят не представя доказателства, от които да се изведе друг извод,
различен от направения от ревизиращите органи по повод наличието на
обстоятелства по чл.122 от ДОПК. Ревизиращите органи обективно, в условията на
максимално пълно доказване, са изложили своите мотиви, с оглед на които са
преминали към извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК, като основанията
по т.4 и т.5 от ал.1, са доказани с допустими от ДОПК доказателствени средства.
Разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК изрично предвижда и урежда правната
възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен
закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изчерпателно
изброените в 8 точки обстоятелства. В конкретния случай, ревизиращият орган е установил,
че е изпълнен съставът на т.4 и т.5 от чл.122, ал.1 от ДОПК. За да създаде
възможност определената облагаема основа да е най-близко до обективната истина,
законодателят в ДОПК е посочил различни критерии, по които това може да се
извърши, като в текста няма изискване, при всеки случай на определяне на данъка
по реда на чл.122 от ДОПК, органът по приходите да установи конкретно
съдържание на всички визирани в ал.2 критерии, с оглед на тяхната
разностранност, а е достатъчно е да приложат онези от тях, които биха му дали
възможност да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. В
случая, ревизиращият орган се е позовал на относимите към ревизираното
дружество критерии, визирани в чл.122, ал.2 от ДОПК. Приложеният от органа по
приходите подход за определяне на основата за облагане с пряк данък за
ревизираните отчетни периоди е по принцип законосъобразен, предвид установените
в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са
обосновали прилагането на особения ред за облагане по чл.122 - 124 от ДОПК.
Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите
органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък,
но в разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК, при наличие на посочените
обстоятелства, законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият
орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на
данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли
дължимия данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия,
на субекта на данъчното задължение, законодателят, с оглед на общия принцип, че
никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че
определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по
приходите и именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивировъчната
част на РД са посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, които са използвани от
ревизиращия орган при определяне на облагаема основа по възможно
най-достоверния начин. Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по
обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс,
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от него е подкрепено със
събраните доказателства, като с тази презумпция се ползва и процесният РА, предвид
събраните в хода на ревизията доказателства.
Отново следва да бъде посочено, че в ревизионното
производство нееднократно са били изискани документи и обяснения от
ревизираното дружество, като от органите по приходите са били връчвани искания
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице. Съобразно извършения анализ и съпоставки
на представени от ревизираното лице документи, дадените от същото обяснения и
присъединени официални документи, несъмнено в хода на ревизията са установени
съществени и значителни разминавания и несъответствия във водената счетоводна
отчетност от предприятието, декларираните данни по ГДД в НАП и оповестените
такива в ГФО в НСИ, което е подкрепено и със събраните документи. Няма данни
въз основа на какви първични счетоводни документи са направени записванията по
приходните, разходни, разчетни счетоводни сметки, включително и банкови
документи. Така, данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2018 год.
и 2019 год. е определена като разлика между установените
от ревизията общо приходи, съответно *** лева
и *** лева, в т.ч. укрити приходи съответно *** лева и *** лева,
изчислени като разлика между установени приходи, въз основа на получени
плащания по банкови сметки и декларирани приходи в подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО и установените от ревизията общо разходи, съответно *** лева и *** лева, включващи разходи за наемане на
персонал и разходи за възнаграждения и ЗОВ. По този начин е формирана
данъчната основа за ревизираните две години – 2018 год. и
2019 год., като с ревизионния акт – предмет на обжалване, са доначислени
съответните задължения за корпоративен данък и прилежащи лихви върху тях.
Възможност
за представяне от ревизираното лице на такива писмени доказателства е била
дадена и в административното производство, като по молба на дружеството е бил
даден допълнителен срок за представяне на документи, но такива не са били представени
от страна на същото, а такива доказателства, които да обосноват друг правен
извод, различен от този на органа по приходите, не са предоставени и с жалбата до
съда, нито впоследствие, в хода на проведеното съдебно производство по
оспорване на ревизионния акт. При така изложената фактическа обстановка и предвид
приобщените по делото доказателства и след техния анализ и съвкупна преценка,
настоящият съдебен състав в пълна степен споделя изводите в оспорения
ревизионен акт, възприети от ревизионния доклад, неразделна част от него, т.е.
съдът намира, че оспорения ревизионен акт е и материално законосъобразен. Правилно, съгласно чл.175 от ДОПК, чл.9 от ЗКПО и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ,
върху допълнително установените задължения за корпоративен данък са начислени и
дължими лихви.
Всичко изложеното до тук, според
настоящия съдебен състав, налага
крайния извод, че оспореният в настоящото
производство Ревизионен акт №Р-16000920002001-091-01
от 03.11.2020 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с
Решение по жалба
срещу ревизионен акт №236 от 18.04.2021 год. на директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на
НАП и с който ревизионен акт, на жалбоподателя
„Древода Интернешънъл” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** *** са установени задължения за допълнително начислен корпоративен
данък за 2018 год., в размер на ***
лева, с прилежаща лихва към 03.11.2020 год., в
размер на *** лева и допълнително начислен корпоративен данък за 2019 год., в размер
на *** лева, с прилежаща лихва към 03.11.2020 год., в размер на *** лева, е
законосъобразен, т.к.
е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията
за форма и процедура, т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон
и правните принципи и като такъв, следва да
остане в сила, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и недоказана и като такава,
с решението по настоящото дело същата следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни
разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е
своевременно направено в изпратената и получена преди съдебното заседание молба-становище
от упълномощения процесуален представител на ответника по жалбата – главен
юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град
Пловдив при ЦУ на НАП – Г.К./л.211-л.212/.
Като взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/ и
ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената
част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение, в размер на
минималното възнаграждение за един адвокат, както и че съгласно ал.2 на същия
чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ
на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която наредба е приета с решение на
Висшия адвокатски съвет от 9.07.2004
год. и е издадена на основание чл.121, ал.1,
във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията
на „Древода Интернешънъл” ЕООД *** с ЕИК ***, които са установени с оспорения
ревизионен акт, потвърден с Решение №236 от 19.04.2021 год. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ -
Пловдив при ЦУ на НАП, възлиза общо в размер на *** /*** лв. и *** ст./ лева, т.е. с тази сума се съизмерява материалния
интерес по настоящото дело, в т.ч. главница - установени задължения за
корпоративен данък за периода 2018 год. и 2019 год., в
размер на *** лева и начислени лихви за просрочие върху
тези главници, на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 от ДОПК, в размер на *** лева към 03.11.2020 година. При това положение и
съобразно нормата на чл.8, ал.1/нова, ДВ, бр.68
от 2020 г./, т.4
от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на възнаграждението следва да бъде определен
на 3226.14/три хиляди двеста двадесет и шест лв. и 14 ст./ лева (Чл.8, ал.1, т.4. - при
интерес от 10000 лв. до 100000 лв. – 830 лв. плюс 3% за горницата над 10000 лв.). Предвид горното, съдът намира, че в полза
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ
на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно
цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение
за един адвокат, а именно – в размер на 3226.14/три хиляди двеста двадесет и
шест лв. и 14 ст./ лева.
Ето защо, по изложените по-горе съображения
и на основание чл.160, ал.1,
предл.ІV/четвърто/ от ДОПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Древода Интернешънъл” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** *** представлявано от управителя му П. П. Т., против
Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920002001-091-01 от 03.11.2020 год., издаден от Г.
Н. Ч., на длъжност ***, възложил ревизията и Р. Б. М., на длъжност *** -
ръководител на ревизията, при ТД на НАП – град Пловдив, потвърден с Решение
№236 от 19.04.2021 год. на директора на Дирекция
„ОДОП” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт/РА/, на жалбоподателя са
установени задължения за:
- корпоративен данък за
2018 год., в размер на 48953.27 лева, с прилежаща
лихва към 03.11.2020
год., в размер на 7914.75 лева
и
- корпоративен данък за
2019 год., в размер на 31887.11 лева, с прилежаща
лихва към 03.11.2020
год., в размер на 1116.14 лева.
ОСЪЖДА „Древода Интернешънъл” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** *** представлявано
от управителя му П. П. Т., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на
НАП, сумата в размер
на 3226.14/три хиляди двеста
двадесет и шест лв. и 14 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от
настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в
14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или
връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: