Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         24.04.2018г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 04.04.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Антоанета Делчева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №3 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Искът е предявен от „АКПЗ“ ООД гр.С. срещу Д.С.Д. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за паричен заем №*** с „В.к.“ ООД. На 01.09.2017г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор  за прехвърляне на парични вземания /цесия/ между „В.к.“ ООД и „АКПЗ“ ООД, по силата на който вземането е прехвърлено на ищеца. Налице било неизпълнение на задълженията на ответника по договора. Поради неизпълнение на задълженията към ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №627/2017г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е намерен на постоянния и настоящия си адрес, поради което за издадената заповед е уведомен чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 425,99лв. – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем №***, 54,76лв. – договорна лихва за периода от 03.01.2017г. до 29.08.2017г., 169,05лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, 160,30лв. – такса за експресно разглеждане на документи, 210,00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и направените в настоящото производство разноски.   

Ответникът, в срока за писмен отговор и в съдебно заседание, не изразява становище по иска, не прави възражения по посочените доказателства и не сочи доказателства.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №627/2017г. по описа на РС-Гълъбово, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 425,99лв. – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем №***, 54,76лв. – договорна лихва за периода от 03.01.2017г. до 29.08.2017г., 169,05лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, 160,30лв. – такса за експресно разглеждане на документи, 210,00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 26,90лв. – законна лихва за периода от 29.08.2017г. до 29.09.2017г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение №457/05.10.2017г., с която е разпоредил на Д.С.Д. да заплати на „АКПЗ“ ООД гр.С. сумата от 425,99лв. – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем №***, 54,76лв. – договорна лихва за периода от 03.01.2017г. до 29.08.2017г., 169,05лв. – неустойка за неизпълнение на задължение, 160,30лв. – такса за експресно разглеждане на документи, 210,00лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 26,90лв. – законна лихва за периода от 29.08.2017г. до 29.09.2017г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски държавна такса в размер на 25,00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. Заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника като е изпълнена процедурата по залепване на уведомление на неговия постоянен адрес, но книжата по делото не са получени от длъжника. Поради тази причина и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането си, като в противен случай съдът следва да обезсили издадената заповед за изпълнение. Това обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за паричен заем №***, Тарифа на „В.к.“ ООД относима към договори за паричен заем се установява, че на 20.12.2016г. ответникът е сключил договор за паричен заем с “Вива кредит” ООД за сумата от 500,00лв. Срокът за погасяване на заема е 36 седмици, като погасителната вноска е 43,50лв. Страните са се договорили за размер на лихва и неустойка при неизпълнение на задълженията за предоставяне на обезпечение в размер на 206,10лв. Начислена е такса за експресно разглеждане на документите в размер на 160,30лв. Тези суми се начисляват към погасителната вноска, която е нараснала на 54,95лв. Поради неизпълнението на задълженията за погасяване на дължимите вноски, съгласно приложената тарифа на „В.к.“ ООД, се начисляват такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение.

Ответникът е правил частични плащания на погасителните вноски, като сумата която е заплатил е общо 214,00лв. Ответникът не оспори фактите изложени в исковата молба относно сключването на договора и неговите клаузи, нито направи някакви доказателствани искания за опровергаване на тези факти, поради което съдът приема, че действително между страните е бил сключен процесният договор за заем и е налице просрочие в задълженията на ответника за изплащане на погасителните вноски.

От приетите като писмени доказателства по делото копия на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016г., Приложение №1/01.09.2017г. към Рамков договор  за прехвърляне на парични вземания /цесия/, Пълномощно на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, оригинал на Уведомление за извършеното прехвърляне на вземането се установява, че на 01.12.2016г. „В.к.“ ООД е сключило Договор за продажба и прехвърляне на парични задължения /цесия/ с „АКПЗ“ ООД. На 01.09.2017г. с подписването на Приложение №1 към Рамковия договор, задължението на ответника е прехвърлено на ищеца. В изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията е било изготвено уведомление за ответника, изпратено заедно с исковата молба.

 При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за заем и последващото прехвърляне на вземането на новия кредитор в лицето на ищеца. По делото не се опроверга факта, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. Не се опроверга и твърдението, че ответникът е преустановил плащането по договора.      

В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането. В случая, ищецът установява правопораждащия факт, от който произтича вземането му. Ответникът не ангажира доказателства, че е изпълнил задължението си по договора. Предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в размер на 225,00лв., представляващи платената от ищеца държавна такса и 150лв., представляващи платеното от ищеца юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №457/05.10.2017г., в размер на 25,00лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв.

Воден от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.Д.,***, ЕГН ********** дължи на „АКПЗ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от управителя Р.Г.А., изпълнение на парично задължение в размер на 425,99лв. /четиристотин двадесет и пет лева и 99 стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за паричен заем №***, 54,76лв. /петдесет и четири лева и 76 стотинки/ – договорна лихва за периода от 03.01.2017г. до 29.08.2017г., 169,05лв. /сто шестдесет и девет лева и 05 стотинки/ – неустойка за неизпълнение на задължение, 160,30лв. /сто и шестдесет лева и 30 стотинки/ – такса за експресно разглеждане на документи, 210,00лв. /двеста и десет лева/ – разходи и такси за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 03.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №457/05.10.2017г. по ч.гр.дело №627/2017г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

ОСЪЖДА Д.С.Д.,***, ЕГН ********** да заплати на „АКПЗ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от управителя Р.Г.А., направените разноски по делото в размер на 375,00лв. /триста седемдесет и пет лева/, представляващи платената от ищеца държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

   ОСЪЖДА Д.С.Д.,***, ЕГН ********** да заплати на „АКПЗ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от управителя Р.Г.А., направените разноски по заповедното производство в размер на общо 75,00лв. /седемдесет и пет лева/, представляващи платената от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №457/05.10.2017г. по ч.гр.дело №627/2017г. по описа на РС гр.Гълъбово.

 

Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: