Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 26.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х – ти състав, в
открито съдебно заседание на пети август две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 7647 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника
си юрк. Емилия Максимова, срещу М.М.Р., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от общо 2 119,59 лв. /две хиляди сто и
деветнадесет лева и петдесет и девет стотинки/, от които сумата от 1865,49лв.
/хиляда осемстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017г., сумата 254,10 лв.
/двеста петдесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018г., ,
ведно със законната лихва върху главницата от 1865,49лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
02.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи
условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които
ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени извлечение от сметка
към дата 11.05.2018г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008
г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл.190, ал. 1 ГПК да
представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано
ч. гр. д. № *****/****г . по описа на Пернишки районен съд.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез
пълномощник- адв. Б.В. от Адвокатска
колегия- К. е депозирал отговор на исковата молба, представен в срок. В
отговора на исковата молба, същият оспорва, както по основание, така и по
размер претенциите на ищцовото Дружество. Твърди, че ответникът не е собственик на процесния имот,
както и че не е абонат на Дружеството,
като се оспорва и че не е ясно как се е формирала претендираната сума. Оспорва се и
приложеното извлечение от сметки. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като необосновани и недоказани. Отправени са доказателствени
искания, а именно –ищцовото Дружество да бъде задължено по смисъла на чл.190,
ал.1 ГПК, да представи свидетелства, за първоначална и последстваща проверки на
топломера и сертификация за процесния период. Да представи фактури за процесния
период, както и протокол от ОС на ЕС за адреса за избор на лице по чл.139б от
ЗЕ за извършване на услегата за дялово разпределение. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за сумите.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу М.М.Р., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***,
като е издадена заповед за изпълнение на
парично за следните суми: общо 2 119,59 лв. /две хиляди сто и деветнадесет лева
и петдесет и девет стотинки/, от които сумата от 1865,49лв. /хиляда осемстотин
шестдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г., сумата 254,10 лв. /двеста петдесет и четири
лева и десет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018г., , ведно със законната
лихва върху главницата от 1865,49лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.10.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 42,39 лв. - държавна такса, както и 50,00
лв.-юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 05703 по описа на съда
за 2019 г на ПРС. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, при което в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение, че сумите са погасени
по давност, поради което и са предявени процесните установителни искове за
всички вземания по заповедта за изпълнение.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
По делото по искане на ищеца са били
назначени СИЕ и СТЕ, които да обследват
спорните по делото факти. Заключенията по двете експертизи са били приети по
делото.
По делото съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца ангажира и допълнителни писмени доказателства, а именно:
нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***том ****ДЕЛО № ****/**** г., от дата 19.12.1997 г., по силата на който А.Г.Р.и
М.М.Р., са дарили на своя син- Р.А.Г.процесния недвжим имот, с адрес: гр. П.,
ул. „Н.Ц.“ бл**вх*ап**като са си запазили пожизнено правото на ползване на
същия. По делото е представен и нотариален акт за дарение на недвижим имот №***
рег. №****дело *** от 2009 г., видно от който на 13.10.2009 г. Р.А.Г.е дарил на
съпругата си – К.К.Г.½ ид.ч от процесния имот, като в нотариалния акт е
посочено, че М.М.Р. си запазва правото на ползване върху имота, докато е жива,
като е цитиран и нотариалния акт за дарение на недвижим имот № ***том ****ДЕЛО
№ ****/**** г., от дата 19.12.1997 г..
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:
- че процесният
имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на потребител на
енергия за битови нужди;
- че
между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на
което ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са
начислени процесните суми, за съответния период;
-
начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление
на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо
водоснабдяване;
-
потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й
през исковия период.
Във
връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода
от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който
законът свързва погасяване на вземането, са били налице основания за спиране
или прекъсване течението на давността.
Ответникът
не носи доказателствена тежест по направеното възражение за изтекла погасителна
давност.
При
доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.
По иска
по чл. 86 ЗЗД:
В
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това
качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден
имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От
представените от ответника общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в. „СъП.”, бр.
82/3959/ на 29.04.2008 г.
От
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***том ****ДЕЛО № ****/****
г., от дата 19.12.1997 г., се установява,
че по силата на същия А.Г.Р.и М.М.Р., са дарили на своя син- Р.А.Г.процесния
недвжим имот, с адрес: гр. П., ул. „Н.Ц.“ бл**вх*ап**като са си запазили
пожизнено правото на ползване на същия. От представния по делото нотариален акт
за дарение на недвижим имот №*** рег. №****дело *** от 2009 г., се установява,
че на 13.10.2009 г. Р.А.Г.е дарил на
съпругата си – К.К.Г.½ ид.ч от процесния имот, като в нотариалния акт е
посочено, че М.М.Р. си запазва правото на ползване върху имота, докато е жива,
като е цитиран и нотариалния акт за дарение на недвижим имот № ***том ****ДЕЛО
№ ****/**** г., от дата 19.12.1997 г.
Следователно
по делото се установява, че имотът е съсобствен в равни части /по една втора
ид.ч./ на трети за спора лица, едното от който син на ответницата. Установява
се от съдържанието на цитираните
нотариални актове, че ответницата си е запазила пожизнено правото на ползване
на имота безвъзмездно, като видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот
№*** рег. №****дело *** от 2009 г., вече се посочва, че само ответницата не и
посоченото в първия нотариален акт лице, си е запазила правото на ползване на
имота, поради което макар и да липсват изрично представени доказателства в
посочения смисъл, следва да се приеме, че друго лице е починало и правото на
ползване е запазено пожизнено само за ответницата.
Следователно,
от така представените писмени доказателства се налага извод, че ответницата е
собственик на имота и се явява в облигационна връзка с дружеството- ищец.
При
учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т.
нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице,
той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на
основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на
имота, в частност за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия, е
вещният ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би
възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от
способите, уредени в Закона за собствеността и след надлежно уведомяване за
това на насрещната страна по правоотношението.
С оглед
изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява правото на
ползване, възникнало в полза на ответницата, да е било погасено през процесния
период, то именно, напротив установява се точно обратното, то тя се явява и
задължено лице за заплащането на стойността на доставяната до жилището топлинна
енергия при доказана реална доставка/потребление, респ. единствено тя е
притежавала качеството „клиент“ на стоката – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т.
1 от приложимите Общи условия и то в пълен обем, а не досежно една втора от
дължимото, както застъпва процесуалния представител на ответницата.
Следва
да се посочи в допълнение, че този извод не се разколеба от обстоятелството, че
в процесния случай ответницата, като прехвърлител на имота, си е запазила
вещното право на ползване безвъзмездно. Съдът счита, че така уговорения
безвъзмезден характер на ограниченото вещно право намира проявление единствено
в отношенията между новия собственик на имота и продавача, запазил си вещното
право на ползване, но не и в отношенията между последния и трети за това
договорно правоотношение лица, каквото е и ищцовото топлофикационно дружество.
Спрямо него клиент на топлинна енергия е вещният ползвател на имота, в чиято
правна сфера през процесния период е съществувало правото да ползва жилището и
съответно задължението да заплаща разноските за това. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 20а ЗЗД съгласно която договорът обвързва страните, между
които е сключен и има силата на закон между тях. Ето защо, процесната уговорка,
свързана с безвъзмездния характер на правото на ответницата, не би могла да
произведе действие по отношение на трето лице, каквото в случая се явява
ищцовото дружество „Топлофикация – П.“ АД. Във вътрешните отношения между нея и
собствениците на имота действа уговорката за безвъзмездния характер на
ползването, но в отношенията ѝ с ищеца именно тя се явява ползвател на
имота на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с това и задължено лице за цената на
доставената топлоенергия.
Изложеното
обосновава извода, че през исковия период между страните е съществувало
облигационно правоотношение, което обуславя проверката на съда относно реалната
доставка на стоката до процесния имот. Последното обстоятелство е спорно по
делото, поради което и съдът е допуснал изслушването на СТЕ.
Видно от изслушаното СТЕ по
делото, то се установява, че се касае за
топлофициран имот, като вещото лице инж. Б.Р.Й. е посочил в своята експертиза,
че счита, че „Топлофикация - П.” АД е подавала ежемесечно за разпределение
на ФДР нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната
станция, която е идентична за отчетния период с отразената в индивидуалната
изравнителна сметка.Изчислените от „Топлофикация - П.” АД технологични разходи
на АС са отразени помесечно за процесния период в отделна колона на
предоставената ми справка и са за сметка на топлофикационното
дружество.Технологичните разходи за АС са изчислени от „Топлофикация - П.” АД
съгласно т.4.1 от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 / 06.04.2007г.
за топлоснабдяването.Разликата за м. април 2017г. между определените от
„Топлофикация - П.” АД и от вещото лице технологични разходи в.л. е посочило,
че не оказва съществено влияние на топлоенергията за разпределение. Размерът на
задължението (главница ) на абоната по партида за периода 01.05.2016г. -
30.04.2017г. за топлинна енергия по компоненти: за подгряване на БГВ и
отопление помесечно прогнозно, след отчетните периоди - по отчет, изравняването
за отчетния (процесния ) период съгласно изравнителната сметка, изготвена от
„Директ” ЕООД и справки от „Топлофикация - П.” АД, както и вноските за дялово
разпределение е отразено в Таблица в СТЕ, като в.л. е описало, че общо за
процесния период начислените като задължение суми ( главница ) са:задължение
към 30.04.2017г./вкл. изравняване за 2016/2017г./-1 865.49 лв. В СТЕ е
посочено, че по информация от ФДР и проверка в електронния й регистър за жалби
и възражения констатира, че за процесния период 01.05.2016г. - 30.04.2017г.
няма подадени възражения от страна на ответника срещу изравнителната сметка. От
ФДР му е било предоставено „Известие” за
връчени на представител на СЕС индивидуални изравнителни сметки за отчетния
период, описано в констативната част. Общият топломер като средство за
търговско измерване е освидетелстван по съответния ред през 2010г., 2013г. и
2017г. и това е документирано със Свидетелства за метрологична проверка.
Относно системата за дялово
разпределение е описано,че е била въведена в Сградата етажна собственост
съгласно сключен договор с "Техем Сървисис" ЕООД на 27.11. 2000г. От
„Топлофикация - П.” АД са ми предоставени договори, сключени между
топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение„Техем Сървисис”
ЕООД с подизпълнител "Директ" ЕООД - офис гр. П., обслужваща
сградата-етажна собственост, където се намира имотът на ответника, описани в
констативната част.
Така заявеното от това вещо лице, като констатации се кредитира от настоящия съдебен състав, като същото кореспондира и със заключението по изготвената СИЕ по делото от в.л. П., която при извършените изчисления за потребената енергия и сумите, които се дължат достига до аналогични изводи за главницата, а досежно лихвата съща след изчисления, обективирани и в съответни таблици в костативно-съобразителната част на СИЕ посочва суми, кореспондиращи напълно с исковата молба, а именно- по първи въпрос вещото лице е заключило, че размерът на задължението на ответника към ищеца “Топлофикация - П.” АД за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017г., е главница 1865,49лв. и лихва за забава на месечните плащания за периода 10.07.2016 г. до 11.05.2018г., в размер на 254,10 лв.. Посочило е, че начислените суми на абоната ежемесечно са осчетоводявани като задължение по сметка 411 - клиенти, включително индивидуалните изравнителни сметки изготвяни от ФДР «Директ» за клиент М.М. Райкова за отоплителен сезон 2016/2017 г. общо в размер на 601,81 лева за възстановяване, от тях:284,86 лева за възстановяване на енергия за битова гореща вода, 316,95 лева за възстановяване за енергия за отопление. Съдът кредитира заключението на в.л. по СИЕ, като намира и че претенциите са доказани, както по основание така и по размер.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при установеното по делото, следва извод, че задълженията за главница за потребена топлинна енергия за м.05.2016 г., чиято изискуемост е настъпила на 01.07.2016 г., и изискуемите преди това, са погасени по давност, тоест възражението за изтекла погасителна давност се явява частично основателно, като заявлението е било подадено на 02.10.2019 г. е след изтичане на давностния срок за вземанията или за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г., вземанията за главница са погасени по давност или за сумата от 233,65 лева. Вземането за лихви възниква от изпадане на ответника в забава за плащане на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл погасени по давност са и лихвитие за забава за периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018 г. или за сумата от 40,78 лева върху погасените главници.
Тъй като общото вземане за главница за процесния имот е общо 2 119,59 лв. /две хиляди сто и деветнадесет лева и петдесет и девет стотинки/, от които сумата от 1865,49лв. /хиляда осемстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017г., сумата 254,10 лв. /двеста петдесет и четири лева и десет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 11.05.2018г., , ведно със законната лихва върху главницата от 1865,49лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 02.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, то при извод за частична основателност на възражението за давност, исковете се явяват частично основателни, както следва: за главница- за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2017 г. или за сумата от 1631,84 лева и за лихви за периода от 09.11.2016 до 11.05.2018 г. или за сумата от 213, 32 лева.
В този смисъл исковите претенции са частично основателни и следва да се уважат за сумата, за сумите посочени по-горе, а исковите претенции за разликата над тези стойности до предявените размери касаещи останалия процесен период са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят, тъй като са погасени по давност.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции, съобразно и списъка по чл. 80 ГПК-стр.51 от делото, т. е. направените разноски съобразно уважената част от претенцията или сумата от 622,24 лева.
Съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на направени разноски в исковото и заповедното производство съобразно отхвърлената част на исковете. На ответника следователно се дължат разноски в размер на 103, 58 лева /от претендираното адв. Възнаграждение в размер на 800 лева/.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.М.Р., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 1631,84 лева като непогасена по давност главница представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул„Н.Ц.“ бл**вх*ап.24 за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 213, 32 лева, за периода от 09.11.2016 до 11.05.2018 г., представляваща законна лихва за забава върху главницата, ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5703 по описа на съда за 2019 г. на Пернишки районен съди ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за разликата над уважения размер от 1631,84 лева до предявения размер от 1865,49 лева, тоест за сумата от
233,65 лева, за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г., стойността на топлоенергия, като погасени по давност, както и за разликата от 40,78 лева, до предявения размер от 254,10 лв или за разликата от 213, 32 лева, за периода от 09.11.2016 до 11.05.2018 г.- лихва за забава.
ОСЪЖДА М.М.Р., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 622,24 лева, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Р., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ” сумата в размер на 103, 58 лева, съобразно уважената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. №5703 по
описа на съда за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето
дело.
Районен съдия:
Вярно с оригинала:С.Г.