ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 352
гр. Велико Търново, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. Ас. К.
като разгледа докладваното от М.Ас. К. Частно наказателно дело №
20224100200496 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Производството по делото е образувано по жалба, депозирана от С. Я. Й. - наследник на
починалия пострадал Е.С. А., чрез повереник - адвокат М.В., срещу Постановление от 21.09.2022
г. на прокурор при ВТОП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № 85/2019 г. на РУ - Е., пр. пр. № 3080/19 г. на ВТОП,
провеждано срещу обвиняемия Х. И. М.за престъпление по чл.343, ал. 1, б."в", вр. чл. 342, ал. 1 от
НК, вр. чл. 16, ал. 1,т. 1 и чл.20, ал. 1 от ЗДвП.
С. Я. Й. в качеството си на наследник на починалия пострадал е получил препис от
постановлението на 07.10.22г. и го е обжалвал в законоустановения 7-дневен срок съгласно чл.
243, ал. 4 от НПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок и от Л.,
притежаващо процесуална легитимация, както и срещу подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Правното съдържание на съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 от НПК включва задължението
на първата инстанция да извърши проверка на осъществената от прокурора дейност по съвкупната
оценка на всички относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства,
при което да прецени правилността на фактическите изводи (обоснованост) и дали установените
при разследването фактически данни са правилно подвеждане към съответна материалноправна
норма от НК (законосъобразност).
В разглеждания казус настоящата съдебна инстанция приема, че фактическата обстановка,
възприета от представителя на държавното обвинение, е недоизяснена. Преценявайки
доказателствената съвкупност прокурорът е приел следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Х.И.М., живущ в с.М., е правоспособен водач, притежаващ лек автомобил
„О.З." с рег. № ВТ9837КН. На 05.07.2019 г. сутринта обвиняемият и свидетелите А.Х.Х. и Ю. С.Х.
отпътували с притежавания от първия горепосочен лек автомобил за гр.Е.. Когато пристигнали се
уговорили след като обвиняемият се върне по-късно през деня от гр.В.Т. заедно да се приберат в
с.М.. Поводът обвиняемият да отиде и в гр.В.Т. бил молба от свидетеля С. Я. Й. да транспортира
изписаната от МОБАЛ – В.Т. Е.С. А., майка на последния. Обвиняемият изпълнил молбата на този
свидетел и на връщане в гр.Елена в автомобила се качили свидетелите А.Х.Х. и Ю.С.Х.. Първият
седнал на предната седалка до шофьора, вторият – на задната седалка зад свидетеля, а
пострадалата Е.С.А. се возела на задната седалка зад обвиняемия. По пътя за с.М. се водел
1
непринуден разговор, като пътуващите си разменяли шеги. Обвиняемият управлявал автомобила
със съобразена скорост според поставените пътни знаци и условията на пътя. На влизане в с.М. по
ул.„П." при № 9, движейки се със скорост от около 43 км/ч, обвиненото Л. водач се почувствало
недобре. В резултат на това управляваното от него МПС напуснало полагащата му се дясна пътна
лента и преминавайки през лявата пътна лента за насрещно движение се ударило в намиращата се
там бетонна основа. Според показанията на Ю.С./л.148,том II/ още преди удара Х. карал колата,
като на няколко пъти навлизал в лява лента за движение и се връщал обратно. Вследствие на удара
пътниците в автомобила, както и обвиняемият получили различни телесни увреждания. За
случилото се веднага бил подаден сигнал на тел. 112, като по-късно органите на полицията
извършили оглед на местопроизшествието, а пострадалите били откарани в МОБАЛ „Д-р Ст. Ч."
АД – Търново, за да им бъде оказана медицинска помощ. А. била настанена последователно в
МОБАЛ „Д-р Ст. Ч." АД – В.Т.и в УМБАЛСМ „Н.И.П." ЕАД – гр.С. за лечение, но след
връщането си впоследствие вкъщи, на 02.08.2019 г. тя починала от усложнения в резултат на
причинените й при ПТП травми.
ВТОП е приела за установена тази фактическа обстановка, обосновавайки своите фактически
изводи на събраните по делото гласни доказателства – обяснения на обвиняемия, разпити на
свидетелите А.Х.Х., Ю.С.Х., С.Я.Й., СА.И., Ю.А.И., съвкупно със съдебно-медицински,
автотехническа и техническа експертизи. Съгласно съдебномедицинска експертиза за изследване
на труп № 95/19 г. пряката причина за смъртта на пострадалата Е.А. е остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност в резултат от масивна белодробна тромбоемболия. Непосредствената
причина за смъртта на А. е усложнение, настъпило в резултат от тежкото общо значително
увредено, продължило дълго време здравословно състояние, причинило обездвижване и
залежаване на пострадалата, благоприятствало за нарушение на кръвосъсирването и образуването
на тромби в големите съдове на белия дроб и настъпването на смъртта. Всички травматични
увреждания са в резултат от удари и притискане с или между твърди тъпи и тъпоръбести предмети
и отговарят да са получени по начин и време, отразено в предварителните сведение-травми при
настъпилото ПТП. Съгласно останалите съдебномедицински експертизи свидетелите А.Х.Х. и
Ю.С.Х. са получили в резултат на претърпяното от тях ПТП леки телесни повреди, изразяващи се
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а обвиняемият, самонаранявайки се –
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на ляв долен крайник.
Съгласно заключението на техническата експертиза процесното МПС е технически
изправно и неговото техническо състояние не се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Видно от назначената автотехническа експертиза, скоростта на управлявания от обвиняемия
автомобил е под максимално разрешената за участъка, а именно 43.8 км/ч. С тази скорост
обвиняемият обективно е имал възможност да преодолее кривата на завоя и да продължи
безопасно движението си. Поради това като причини за произшествието от експлоатационно-
техническа гледна точка са визирани напускането на лентата за движение и последвалият удар в
бетонния праг пред дом № 9 на ул. „П." в с.М. – ситуация, в която водачът сам се е поставил.
Съгласно допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 220/20
г./л.141-144 от ДП-том II/, към момента на ПТП обвиняемият е страдал от исхемична болест на
сърцето, артериална хипертония, преживян остър миоакарден инфаркт - стендиран, преживян
исхемичен мозъчен инсулт, оперативно имплантирана изкуствена тазобедрена става, шийна
дискова херния. Прокурорът е приел, че съгласно заключението на вещото Л. е напълно възможно
обвиняемият да е получил временна загуба на съзнание, болки в гърдите, световъртеж,
дезориентиране и др. оплаквания, които категорично могат да му попречат краткотрайно или за
продължително време да управлява МПС.
Въз основа на тези констатации е заключено, че причината за разследваното ПТП напълно
реално и твърде възможно е свързана с временна загуба на съзнание от обвиняемия, докато е
управлявал МПС на 05.07.2019 г.
Прави впечатление, че вещото Л. д-р Г. не е обсъждал и не е взел предвид установеното по
отношение на обвинения Х.М. като случайна находка състояние- интрапулмонални метастази и
медиастинални лимфни възли с дата на изследване 05.07.19г./л.53, том III от ДП/, както и не е
правил изводи в насока какво е конкретното проявление на едно такова физиологично състояние в
съвкупност с останалите заболявания на М. и само по себе си. Съдът без да разполага със
специални знания има представа, че пулмологичния статус пряко влияе на работата на сърдечната
система/без конкретиката на такова проявление/, както и че ако се касае до карцином, предвид
2
употребата на понятието „метастази“, то същите могат да имат проявление и в мозъка,
респективно-да засягат психичната функция на индивида, а в случая е изследван само бял дроб
чрез компютърно-томографско изследване. Естествено е съдът да не може да се ангажира при
липса на експертиза с изводи в тази насока, както и прокурора, правейки изводи в обжалвания и
ревизиран прокурорски акт. Изложеното има връзка с наведените в жалбата доводи, че
здравословното състояние на обвиняемия е следвало да се подложи на проверка чрез нова
комплексна съдебно-медицинска експертиза в състав от кардиолог, невролог, респ.онколог, като
след цялостен анализ на установените у М. заболявания и страдания даде заключение относно
физиологичното му състояние преди датата на ПТП и към настоящия момент, описвайки коя от
проявните форми на установено заболяване като симптоматика би могла да кореспондира със
съобщените от него факти относно това как е почувставл себе си в деня на
инцидента/притъмняване, прилошаване, болка, изтръпване/. Няма пречка да се отговори и на
наведените в жалбата въпроси има ли обективни данни за настъпил инсулт, инфаркт, емболия или
изпадане в безсъзнателно състояние в деня на инцидента, както и да се допълни експертизата с
отговор на въпрос всякога ли при наличните у М. и по принцип посочени заболявания, следва да
има „обективни данни“ и находки за състояния като описаните, респективно е ли възможно
преходно съдово или по друг начин обусловено проявление на физиологично състояние, за което
няма обективна находка, видима с известните форми за изследване.
Тук е мястото да се посочи, че конкретното физиологично състояние на водача има връзка със
значимото обстоятелство, и то е безспорно, че водачът към момента на произшествието не е
контролирал превозното средство. Именно този факт е възприет от прокурора, но от този факт е
възможно да се направят и изводи, различни от мотивирания. Водачът, когато психоФ.то му
състояние не позволява да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, не
следва да започва или продължава такова управление.Така например възприетата липса на
контрол, извън волевите възможности на дееца, е възможно да се дължи на негово
поведение/пример в тази насока actio libera in causa/. До този извод към момента не може да се
достигне, тъй като няма данни, извън свидетелските показания на синовете на М. за неговите
състояния преди датата на ПТП, но с помощта на експертизата може да се установи какви проявни
форми и с каква честота при наличните заболявания, са имали неговите заболявания, след което да
се даде отговор на въпроса деецът съзнавал ли е измененията в собственото си здраве. ВЛ Г. е
обобщил, че М. не е в състояние да управлява безопасно МПС. Няма пречка и следва по делото да
бъде разпитан и посочения в жалбата до съда С.А.А., ако действително неговите възприятия са със
значение за предмета на делото-включително относно конкретното състояние на М.,
непосредствено след произшествието.
По станалите доводи в жалбата: същите са неоснователни.Минали нарушения, санкционирани
по ЗДвП, не са и не биха могли да бъдат индиция за осъществено престъпление, те биха имали
значение при евентуална индивидуализация на наказание при произнасяне по същество. Също така
категорично ирелевантно е какви са обществените нагласи относно изхода на производството в
населеното място с.Майско, както и начина, по който обвиняемият е упражнил правото си на
обяснения, респективно- от кого са били подсказани те.
В резултат на гореизложеното прокурорът необосновано към настоящия момент е приел, че
се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Мотивирал е своя правен извод с липсата
на съставомерна причина за обективираното поведение на обвиняемия и вероятното влошаване на
здравословното му състояние, обусловено от неговите хронични сърдечно-съдови и мозъчни
заболявания. Това според представителя на държавното обвинение пораждало основателно
съмнение в обвинителната теза, поради което е и прекратил наказателното производство по
делото.
Фактическите и правни изводи на представителя на държавното обвинение не могат да бъдат
споделени от настоящата съдебна инстанция при наличния доказателствен материал. Това е така,
защото при установяване на фактологията, определени релевантни факти са останали
недоизяснени.
Събирането и приобщаването на посочените доказателства следва да бъде последвано от
ново пълноценно и всеобхватно обсъждане на доказателствената съвкупност, след което правилно
да бъдат приложени материалният и процесуалният закон.
3
Ето защо атакуваното постановление на ВТОП за прекратяване на наказателното
производство следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на прокурора.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 21.09.2022 г. на прокурор при ВТОП, с което е прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК наказателното производство по ДП № 85/2019 г. на РУ -
Елена, пр. пр. № 3080/19 г. на ВТОП, водено срещу обвиняемия Х. И. М. за престъпление по
чл.343, ал. 1, б."в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 16, ал. 1,т. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
Връща делото на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на
определението.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред АС – В. Търново в 7-дневен срок
от съобщението на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4