Р
Е Ш Е Н И Е
№202
гр. Велико Търново, 16.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр.Велико Търново – шести състав, в закрито заседание на шестнадесети юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието
на секретаря……………………….. и прокурора …………, изслуша докладваното от председателя адм.
дело №886 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 175 от АПК вр. с §2 от ДОПК.
Образувано е във връзка с определение от 13.05.2020
г., постановено по АД №2640 по описа на ВАС за 2020 г., с което е изпратено по
компетентност на настоящият състав искане на директора на дирекция
„ОДОП“-В.Търново за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по
посоченото дело решение.
Ответникът по молбата „Димаго“ ООД – гр.Лясковец,
не взема становище по нея.
Видо от формулираното в касационната жалба искане,
при сумиране на ДДС по фактурите, издадени от доставчика „Агро Био Пауър“ ЕООД
и отразени в мотивите на решението като такива, по които правото на приспадане
за ответника следва да се признае, се установява стойност от общо 1 945,
33 лв., като това касаело данъчен период месец май на 2014 година. В
диспозитива на решението обаче било посочено, че на ответника по настоящата
молба се следва данъчен резултат за този данъчен период ДДС за възстановяване
от 2 630, 77 лв., като всъщност по този начин е признато /в жалбата е
налице объркана формулировка/ право на приспадане от 4160, 31 лв. или с
2 214,98 лв. повече от това, което е отразено в мотивите на решението.
Молителят за нагледност е начертал и приложение №1 към касационната жалба.
След извършена служебна
проверка на постановеното решение, съобрази следното:
Видно от диспозитива на
решението по дело № 886/2018 г. по описа на съда, по отношение на данъчен
период месец май на 2014 г., вместо установения с ревизионния акт /вж. таблица
1 от процесния РА/ данък за внасяне в размер от 1529, 54 лв. и лихва от 2211,14
лв., съдът е постановил, че се следва ДДС за възстановяване в размер от 2630,
77 лв. Впрочем в диспозитива изрично е отбелязано, че установения с ревизионния
акт данъчен резултат е следствие от
отказ да се признае входящо ДДС /данъчен кредит/ с ревизионния акт в общ размер
от 8139, 03 лв., като това обстоятелство се установява и от оскъдните мотиви на
акта, представляващи таблица, в която не са отграничени фактурите на различните
доставчици, по които се отказва приспадането, и която се намира на страница 15
от него.
Всъщност, администрацията
отрича приспадането на данъчен кредит по общо 21 фактури /без да са
разграничени в РА/, който е в размер от 8139.03 лв.
Видно от мотивите на
съдебното решение /изложени съответно на страници 6, 7 и 14 досежно този
процесен данъчен период/ настоящият състав, въз основа на доказателствата е
приел, че във връзка с предявеното право на приспадане по три от фактурите на
доставчика „Петрол“ /подробно и вярно описани в мотивите на решението, тъй като
е налице техническа грешка в РА/ правилно е отречено това материално право, докато
във връзка с отреченото право на приспадане по 18 от фактурите на доставчика
„Агро“ /също подробно описани като номера и дати в решението/ актът е
незаконосъобразен.
Доколкото отреченото право
на приспадане с РА, който отказ е потвърден с решението на съда до общ размер на
ДДС за този период от 6193, 71 лв., то признатото за същият данъчен период
право на приспадане е в размер от 1945,32 лв. по предявените от РЛ фактури на
доставчика „Агро“, подробно описани в решението.
При това положение, вместо
декларираното ДДС за възстановяване за този данъчен период, което е в размер от
6609, 49 лв., което е ефективно възстановено с АПВ, се следва ДДС за
възстановяване в размер от 415, 78 лв. Съдът, както за улеснение на страните,
така и за улеснение на ВАС, е посочил в решението си механизма на начисляването
и изчисляването на лихвите, който впрочем по никакъв начин не е обоснован и
аргументиран с правни и/или фактически доводи нито в акта, нито в решението на
ответника. Следва само да се отбележи, че в случая действително лихви за този
данъчен период трябва да са в размер от 1674.55 лв.
Безспорно е доктрината и практиката явната
фактическа грешка представлява несъответствие между действителната воля на състава
на съда и външното и обективиране. Тъй като действителната воля на съда е да
отрече приспадането на данъчен кредит по предявените за данъчен период месец
май на 2014 г. от РЛ три фактури на доставчика „Петрол“ и да признае
законосъобразността на ползвания кредит на предявените през същия данъчен
период от РЛ общо 18 фактури на доставчика „Агро“, то следва да се приеме, че изменителният
диспозитив в решението касателно този данъчен период не съответства на тази
воля.
Молбата е частично основателна, като следва да се
допусне поправка на очевидна грешка в решението в посочения по-горе смисъл.
Водим от горното, Административният съд – В.
Търново, шести състав,
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА поправка на явна фактическа грешка в решение №496 от 09.01.2020 г., постановено по
административно дело № 886 по описа на Административен съд – Велико Търново за
2018 г., като диспозитива на решението, с който се изменя ревизионен акт №№Р-04000416002756-091-001/07.03.2017
г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение
№138/22.05.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, да се чете
следният начин:
ИЗМЕНЯ ревизионен акт
№Р-04000416002756-091-001/07.03.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден с решение №138/22.05.2018 г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново, по отношение на отказания на дружеството данъчен
кредит по фактурите на доставчиците „Петрол Трейд БГ“ ЕООД и „Агро Био Пауър“
ЕООД, в частите му, с които : в резултат на отказано право на данъчен кредит от
общо 8920, 96 лв. за месец април на 2014 г. е установен резултат за периода ДДС
за възстановяване в размер от 3 733, 73 лв. и са начислени лихви от 2483,
92 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит от общо 8139, 03 лв. за
месец май на 2014 г. е установен
резултат за периода ДДС за внасяне от 1529, 54 лв. и са начислени лихви от
2211, 14 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит от общо
12 139, 70 лв. за месец юни на 2014 г. е установен резултат за периода ДДС
за възстановяване от 7892,37 лв. и са начислени лихви от 3190, 80 лв., в
резултат на отказано право на данъчен кредит от общо 12 338,31 лв. за
месец юли на 2014 г. е установен резултат за периода ДДС за внасяне от 5254, 80
лв. и са начислени лихви от 3170, 62 лв., в резултат на отказано право на
данъчен кредит от 16 107, 42 лв. за месец август на 2014 г. е установен
резултат за периода ДДС за възстановяване от 24 855,81 лв. и са начислени
лихви от 3955, 45 лв., в резултат на отказано право на данъчен кредит за месец
октомври на 2014 г. от общо 17410, 66 лв. е установен резултат за периода ДДС
за възстановяване от 4216, 29 лв. и са начислени лихви от 3965, 05 лв., в
резултат на отказано право на данъчен кредит за данъчен период месец ноември на
2014 г. от общо 10130, 70 лв.е установен резултат за периода ДДС за възстановяване
от 7120, 47 лв. и са начислени лихви от 2211,23 лв., в резултат на отказано
право на данъчен кредит от общо 5909, 92 лв. за месец януари на 2015 г. е
установен резултат за периода ДДС за възстановяване от 7204, 18 лв. и са
начислени лихви от 1192, 99 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит
от 13 528, 87 лв. за месец март на 2015 г. е установен резултат за периода
в процесната понастоящем част на акта ДДС за възстановяване от 15 179,01
лв. и са начислени следващи се лихви от 2844.56 лв., като вместо това
установява следните данъчни резултати по периоди, а именно: за данъчен период
месец април на 2014 г. ДДС за възстановяване в размер от 6201, 38 лв. в едно с
лихва от 1796.83 лв., за данъчен период месец май на 2014 г. ДДС за
възстановяване от 415, 78 лв. в едно с лихва от 1674.55 лв., за данъчен период
месец юни на 2014 г. ДДС за възстановяване от 10193,38 лв. в едно с лихва от
2586.00 лв., за данъчен период месец юли на 2014 г. ДДС за внасяне от 3841,58
лв. в едно с лихва от 2811, 72 лв., за данъчен период месец август на 2014 г.
ДДС за възстановяване от 31 179,14 лв. в едно с лихва от 2402.65 лв., за
данъчен период месец октомври на 2014 г. ДДС за възстановяване от 12 118,
28 лв. в едно с лихва от 2165.47 лв., за данъчен период месец ноември на 2014
г. ДДС за възстановяване от 9 154, 48 лв. и лихва от 1767.27 лв., за
данъчен период месец януари на 2015 г. ДДС за възстановяване от 8264, 81 лв. в
едно с лихви от 978.89 лв., за данъчен период месец март на 2015 г. ДДС за
възстановяване от 14 743, 51 лв. в едно с лихви от 2006.52 лв. при
съобразяване с влязлата в сила част на решение по АД №449/17 на АСВТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :