Р Е Ш Е Н И Е № 260284
ПЛОВДИВ 28.06.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII-ти с-в, в публичното заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 359 по описа за 2020 година и констатира
следното:
Предявени са обективно съединени искове от И.Г.А., ЕГН **********,***
чрез процесуалния си представител адв.С.Т. със съдебен адрес:**** против „ЗАД АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, София, бул.”Княз Ал. Дондуков” 59 с правна квалификация чл.432 КЗ и
чл.86 ЗЗД във връзка с чл.497 КЗ.
Твърди се в исковата молба, че на 27.05.2017 г. при
управление на товарен автомобил – влекач „МЕРЦЕДЕС 1884 ЛС АКТРОС” **** с
полуремарке „ШМИТЦ КАРГОБУЛ СЦБ СТЗ” **** В.О.А. е нарушил правилата за
движение и е причинил ПТП, при което за И.А. са настъпили следните увреждания –
счупване в областта на глезена, контузия на главата със счупване на носните
кости, контузии на гърдите, корема и крайниците.
Със Споразумение, одобрено по НОХД 4059/2019 г. по описа на
РС Пловдив, влязло в сила на 29.08.2019 г., В.О.А. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.А, предл. второ във връзка с чл.343,
ал.1, б. Б, предл. второ във връзка с чл.342, ал.1 НК.
В резултат на настъпилото на 27.05.2017 г. И.А. е претърпял
хирургично лечение и въпреки бързото възстановяване за периода от месец и
половина не е могъл да се обслужва сам, имал е затруднено дишане предвид
счупените носни кости, не е могъл да полага труд за период от три месеца. В
резултат на настъпилите наранявания ищецът е претърпял силни физически болки и
страдания, затруднения да се обслужва сам, изпитвал е необходимост от чужда
помощ, страдал е от тревожност, безпокойство, притеснение, неспокоен сън и
ниско самочувствие. Изритва страх при пътуване с МПС. Твърди се също, че ищецът
е заплатил сумата от 84.34 лв за лечението си, от които 17.40 лв потребителска
такса за болничен престой, 40 лв за санитарни материали и 26.94 лв за
лекарства.
Към момента на настъпване на ПТП собственикът на товарен
автомобил – влекач „МЕРЦЕДЕС 1884 ЛС АКТРОС” **** с полуремарке „ШМИТЦ КАРГОБУЛ
СЦБ СТЗ” **** е сключил със застрахователя договори по риска „Гражданска
отговорност”, обективирани във застрахователни полици Gо № 55421348 и Gо №
52790370. На 14.11.2019 г. ищецът е отправил до застрахователя искане за
заплащане на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди.
Застрахователят е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди на 15 000 лв, като е и изплатил обезщетение в посочения размер, което
според ищеца е недостатъчно да възмезди претърпените от него вреди.
Иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът
да заплати:
-сумата 25 000 лв, представляваща разлика между заплатеното
от 15 000 лв от застрахователя обезщетение и дължимото такова за претърпените
от ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпили увреждания при ПТП от
27.05.2017 г., причинено от В.О.А. при управление на товарен автомобил – влекач
„МЕРЦЕДЕС 1884 ЛС АКТРОС” **** с полуремарке „ШМИТЦ КАРГОБУЛ СЦБ СТЗ” ****, за
който собственикът е сключил договори по риска „Гражданска отговорност”,
изразяващи се във физически болки и страдания, невъзможност да се
обслужва, ведно с обезщетение за забава
от подаването на исковата молба до окончателното плащане;
-сумата 12 356.54 лв, представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 25 000 лв за периода 27.05.2017 г. – 11.06.2020 г. – подаването
на исковата молба;
-сумата 84.34 лв, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, заплатена потребителска такса в
болнично заведение, санитарни материали, ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба до окончателното изплащане;
-сумата 26.06 лв, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 84.34 лв за периода 27.05.2017 г. – 11.06.2020 г. – подаването на
исковата молба. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове със следните
аргументи:
Не се оспорва наличието на елементите от фактическия състав
на нормата на чл.45 ЗЗД и с оглед одобреното споразумение по НОХД 4059/2019 на
РС Пловдив при условията на чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд.
Твърди се, че ищецът не доказва претърпените от него
увреждания. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като заявява, че
заплатеното от застрахователя обезщетение изцяло покрива настъпилите в
патримониума на ищеца вреди.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
като твърди, че ищецът е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан и по
този начин е допринесъл за настъпването на вредите.
Оспорва се иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, като твърди, че не се установява те да са направени във връзка с
уврежданията, причинени от ПТП.
Оспорват се исковете за заплащане на обезщетение за забава,
като се твърди, че застрахователят не е изпаднал в забава до изтичането на
сроковете по чл.497, ал.1,т.2 КЗ. Претендира разноски.
Предвид доказателствата Съдът намира за установено:
По
иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
От представения препис Определение №
729/ 29.08.2019 г., постановено по НОХД
№ 4059/ 2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, се установява, че е одобрено Споразумение, по силата на което В.О.А.
признава, че е извършил виновно престъпление, изразяващо се в това, че
на 27.05.2017 г., при управление на товарен автомобил
- влекач марка „Мерцедес 1884 ЛС Актрос“, с ДК№ **** АВ с полуремарке марка
„Шмитц Каргобул СЦБ СЗТ“, с ДК№ ****, в землището
на с. Войводиново, област Пловдив, на път II - 56 км 90+800 км, е
нарушил правилата за движение, като е причинил по непредпазливост:
- на В.Н.З. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на две дланни кости на
дясната длан и скъсване на сухожилието на третия пръст, довело до трайно
затруднение на движението на горен десен крайник за повече от 30 дни- за около
1.5 месеца,
-на И.Г.А. средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 НК, изразяваща се
в счупване на външния молеол /израстък/ на дясната глезенна става, довело до
трайно затрудняване движенията на десен долен крайник за повече от 30 дни – за
1.5 месеца и
-на Г.А.А. три средни
телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 НК, изразяващи се
в разкъсване на мускули в областта на лява раменна става и счупване на лявата
ключица, довели до трайно затрудняване движението на горен ляв крайник за
повече от 30 дни – за 1.5 – 2 месеца, компресионно счупване на четвърти поясен
прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на снагата за повече от 30
дни – 10 – 11 месеца и счупване на външния ставен израстък на голямопищялната
кост на лявата подбедрица в областта на колянната става, довело до трайно
затрудняване движението на долен ляв крайник за повече от 30 дни – за около 4
месеца.
От
заключението на комплексната съдебна експертиза, което Съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че при ПТП от
27.05.2017 г. И.А. е получил следните травматични увреждания – контузия на
главата, гръдния кош и корема, счупване на носните кости, счупване на малък
фрагмент от глезенния израстък на дясната малкопищялна кост, от които
увреждания ищецът е изпитвал болка, стихваща с времето. счупване на малък фрагмент от глезенния
израстък на дясната малкопищялна кост е причинило трайно затруднение на
движението на десния крак повече от 30 дни; възстановяването трае 45-60 дни;
останалите увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК и възстановяването трае по-малко от 30 дни, като по делото
не се намират медицински документи, установяващи пострадалият да е
претърпял усложнения и да не е напълно възстановен.
Вещите
лица констатират, че лек автомобил „АУДИ 80“ е оборудван с триточкови предпазни
колани на предните две седалки и на задните. От снимките, направени при
настъпването на ПТП, се установява, че предното стъкло на лек автомобил „АУДИ
80“ е здраво пред пътника и водача, което означава, че те не са достигнали до
него. При челен удар с установените скорости, ако водачът е бил без поставен
предпазен колан, то най-вероятно главата би достигнала до стъклото, като би го
счупила, а и биха се появили травми в главата, каквито в случая няма. В
конкретния случай водачът на лек автомобил „АУДИ 80“ А. най-вероятно е бил с
поставен предпазен колан.
Вещите
лица заявяват, че най-вероятният механизъм на ПТП от техническа гледна точка е
следният – водачът В.О.А. е управлявал товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ ****
с прикачено полуремарке „ШМИТЦ“ **** по източната пътна лента на платно за
движение на път II-56 в посока от юг на север с около 80.42 км/ч и в десен за
него завой. По същото време И.А. е управлявал лек автомобил „АУДИ 80“ **** по
същия път в същата посока на дистанция около 36-37 метра зад
товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с прикачено ремарке „ШМИТЦ“. В същото време
Г.А. управлявал лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА“ **** по западната пътна лента на
същия път със скорост 57.67 км/ч в посока север – юг. По време на движението си
в резултат на центробежните сили водачът на товарен автомобил
„МЕР.ЕДЕС АКТРОС“ с прикачено ремарке „ШМИТЦ“ допуска навлизането на
прикаченото ремарке в западната лента, предназначена за движение на лек автомобил
„ОПЕЛ АСТРА“. В този момент товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с прикачено
ремарке „ШМИТЦ“ се е намирал на около 8 метра от мястото на първия удар, който
е възникнал при разминаването на товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ с
прикачено ремарке „ШМИТЦ“ и лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА“. След около 0.36 секунди
е настъпил удар в предната част на лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА“ и задната част на
прикаченото ремарке „ШМИТЦ“, като в така създадената пътна ситуация е
бил неизбежен. След удара със задната част на прикаченото ремарке „ШМИТЦ“
водачът на лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА“ е загубил контрол върху управлението на
автомобила и се е насочил към източната лента, където в този момент е
приближавал лек автомобил „АУДИ 80“. След около 1.05 – 1.06 секунди е настъпил
удар в предната лява част на лек автомобил „АУДИ 80“ и в предната лява част на
лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА“, който по характер е бил кос ексцентричен
при челно сблъскване. След удара лек автомобил „АУДИ 80“ се е установил на
мястото, отразено в протокола за оглед на ПТП, а лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА“ се
е завъртял около вертикалната си ос и се е установил на място, отразено в
протокола за оглед на ПТП.
От
снимките, намиращи се на стр.12 от заключението, се забелязва, че в резултат на
удара се е огънал и таванът на лекия автомобил „АУДИ 80“ и поради това всички
части по автомобила отпред назад са се задвижили към водача. Дори и при
фиксирано тяло с предпазен колан главата, и в частност лицето на водача, биха
могли да получат травма от волана дори и да няма деформация в
кормилната система. Условието за такава травма е позицията на
седалката – колкото по-висок е човек, толкова са по-дълги краката му и издърпва
седалката по-назад. При по-нисък човек седалката е по-напред, по-близо до
волана. При челен удар, какъвто е настоящият, главата извършва махаловидно
движение напред, като амплитудата може да достигне до 30 см. При това движение
на главата е възможно да получи травма в областта на лицето,
особено ако има деформация на кормилната система в посока към купето отпред
назад.
Заявява
се, че с оглед на морфологията и разположението на уврежданията е невъзможно да
се направи извод за наличието или
липсата на поставен предпазен колан; травмираните области са достъпни за
въздействие от енергията на удара дори и при поставен предпазен колан.
От
показанията на свидетеля В.З., които Съдът кредитира като непосредствени, като
отчита възможната и заинтересованост от изхода на спора предвид
обстоятелството, че с ищеца живеят като съпрузи, се установява, че на
27.05.2017 г. е настъпило ПТП с автомобила, в който е пътувала, управляван от И.А..
Водачът А. е пътувал с поставен предпазен колан. Първото нещо, което е направил
след настъпването на ПТП, е да се освободи от колана, както и да освободи
колана на св.З.. Арматурното табло на лек автомобил „АУДИ 80“ е било
деформирано от сблъсъка и се е приближило към пътниците и
водачът се ударил във волана. От обясненията на ищеца А.
при условията на чл.176 ГПК се установява, че в резултат на сблъсъка воланът на
автомобила се е изместил нагоре и се е приближил към лицето му и водачът се е
ударил във волана в областта на носа и горните зъби.
От
показанията на свидетелите Н.Л. и С.К., които Съдът кредитира като
непосредствени, като отчита възможната заинтересованост от изхода на спора на
свидетеля К. – негов шурей, се установява, че свидетелите познават от дълго
време ищеца и са запознати с обстоятелството, че ищецът е
получил наранявания при ПТП. Посещавали са го в болничното заведение
непосредствено след настъпването на ПТП, св.К. му е помагал за първоначалните
изследвания, тъй като А. не е бил в състояние да се движи. След ПТП А. е
изпитвал силни болки, имал е натъртвания по тялото, лицето му е било
пострадало, било насинено, бил със счупен нос, придвижвал се с патерици. След
като И.А. е изписан от болничното заведение, свидетелите го посещавали често –
св.К. – ежедневно, а св.Л. – веднъж седмично и А. се придвижвал трудно, бил
мълчалив, не бил в състояние да се обслужва сам и му помагали родителите му,
имал затруднение с дишането заради счупения нос, оплаквал се, че изпитва болки.
Около три месеца след ПТП И.А. е ползвал отпуск поради временна
нетрудоспособност. Преди ПТП не е имал травми или наранявания.
Доколкото не се спори, че към
момента на настъпването на ПТП от 27.05.2017 г. собственикът на товарен автомобил - влекач марка „Мерцедес 1884 ЛС Актрос“,
с ДК№ **** с полуремарке марка „Шмитц
Каргобул СЦБ СЗТ“, с ДК№ **** е сключил с ответника ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ Договор по риска „Гражданска отговорност“, тъй като застрахователят
на 10.04.2020 г. е заплатил на пострадалия застрахователно обезщетение от
15 000 лв, Съдът приема, че ответникът е приел да носи риска от настъпването
на вреди при управлението на товарен автомобил -
влекач марка „Мерцедес 1884 ЛС Актрос“, с ДК№ **** АВ с полуремарке марка
„Шмитц Каргобул СЦБ СЗТ“, с ДК№ ****, причинени от собственика на това
МПС, както и от всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
Спазена е процедурата по чл.498,
ал.3 КЗ във връзка с чл.496 КЗ във връзка с чл.380 КЗ,
която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ –
изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е
налице, а след изтичане на тримесечния срок в полза на ищеца, като увредено лице,
е възникнало правото и на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач / с
Молба вх.№ 795/14.11.2019 г. ищецът е сезирал застрахователя да му заплати
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди/.
Съгласно чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено престъпление,
неговата противоправност и виновността на дееца. Идентична е разпоредбата на чл. 413, ал.2 НПК, като съгласно чл. 413, ал.3 НПК същата задължителна сила имат и актовете на Съда по глави 28-ма
и 29-та от НПК, т.е. включително и одобреното от Съда споразумение. Ето защо се налага изводът, че посочените в
споразумението вреди са настъпили вследствие виновното и противоправно
поведение на В.А.О., като между това поведение и настъпилия вредоносен резултат
е налице пряка причинно-следствена връзка.
Предвид доказателствата Съдът
приема, че на 27.05.2017 г. през време на действието на застрахователния
договор, сключен между собственика на товарен
автомобил - влекач марка „Мерцедес 1884 ЛС Актрос“, с ДК№ **** АВ с полуремарке
марка „Шмитц Каргобул СЦБ СЗТ“, с ДК№ **** и ЗАД“АЛИАНЦБЪЛГАРИЯ“ е настъпило ПТП, виновно
причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на който е покрита от
ответника. По делото се установява, че в резултат от виновното поведение на
застрахования при ответника водач са причинени средни телесни повреди на И.А.,
като ищецът търпи неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания, затруднение в придвижването и обслужването.
Преди да определи
размера на дължимото обезщетение, следва да се разгледа направеното от
ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ възражение за съпричиняване:
От ответника е
направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца А., изразяващо се в това, че към момента на настъпване на ПТП А. е
пътувал без поставен предпазен колан.
В заключението на
комплексната СЕ вещите лица изрично посочват, че с оглед на морфологията и разположението на
уврежданията е невъзможно да се направи извод за наличието или липсата на поставен предпазен колан, като
травмираните области са достъпни за въздействие от енергията на удара дори и при
поставен предпазен колан; отбелязва се също в експертизата, че доколкото няма
следи от удар в предното стъкло на лек автомобил „АУДИ 80“, то пътникът и
водачът не са достигнали до него, а при този челен удар с установените
скорости, ако водачът е без поставен колан, най-вероятно би достигнал до
стъклото, с което обосновават извод, че най-вероятно водачът е с поставен
предпазен колан към момента на настъпване на ПТП. Същевременно от показанията
на св.В.З. се установява, че към момента на настъпване на ПТП ищецът А. е
пътувал с поставен предпазен колан. При така събраните доказателства Съдът
намира направеното от ответника възражение за съпричиняване за неоснователно и
приема, че към момента на настъпване на ПТП водачът А. е пътувал с поставен
предпазен колан.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди Съдът съобразява характера на причинените телесни увреждания,
продължителността на възстановителния период и интензитета на търпените болки и
страдания – на ищеца са причинени контузия на главата, гръдния кош и корема, счупване
на носните кости, счупване на малък фрагмент от глезенния израстък на дясната
малкопищялна кост, от които увреждания ищецът е изпитвал
болки; счупване на малък фрагмент от
глезенния израстък на дясната малкопищялна кост е причинило трайно затруднение
на движението на десния крак за период от 45 дни, имал е нужда от помощ при
обслужването; ищецът е търпял и негативни емоции – станал е неспокоен,
мълчалив, изпитвал е страх при пътуване с автомобил. Предвид изложеното и прилагайки критерия за справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД,
Съдът намира, че обезщетението за неимуществени вреди в случая следва да бъде
определено в размер на сумата от 30 000 лв; тъй като застрахователят на 10.04.2020 г. е
заплатил на пострадалия застрахователно обезщетение от 15 000 лв по
направено Искане вх.№ 795/14.11.2019 г., на ищеца следва да се присъди сумата
от 15 000 лв, представляваща разликата между дължимото се обезщетение от 30 000
лв и заплатеното такова от 15 000 лв, ведно с обезщетение за забава от
подаването на исковата молба – 11.07.2020 г. до окончателното изплащане, като
за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лв искът следва да се
отхвърли.
По иска за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи с е в
разходи за лечение:
От заключението на комплексната СЕ се установява, че за
периода 27.05.2017 г. – 01.06.2019 г. И.А. е бил хоспитализиран в Първа
хирургия при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД – Пловдив, с оглед на което може да се
приеме, че Фактура **********/01.06.2017 г. удостоверява заплащането в полза на
УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД потребителска такса от 17.40 лв. Представените два броя
фискални бона от 31.05.2017 г. за санитарни материали на стойност 40.00 лв и от
04.06.2017 г. за лекарства на стойност 26.94 лв не удостоверяват направени от
ищеца разходи в причинна връзка с настъпилото на 27.05.2017 г. ПТП, тъй като не
се ангажират доказателства от кого са заплатени средствата за закупуване на
санитарните материали и лекарства и дали с оглед настъпилите травматични
увреждания на ищеца същият се е нуждаел от лечение, за което са необходими
закупуването на санитарни материали и лекарства.
При така изложеното Съдът приема иска за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи в разходи за потребителска такса за болничен престой и
лекарства и санитарни материали за основателен в размера от 17.40 лв, като се
присъди и обезщетение за забава от подаването на исковата молба – 11.06.2020 г.
до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от
84.34 лв искът следва да се отхвърли.
По исковете
за присъждане на обезщетение за забава:
Претендира се обезщетение за забава в размер на 12 356.54
лв, изчислено върху сумата от 40 000 лв /изцяло претендираното от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, в което се включва изплатеното от ответника
обезщетение в размер на 15 000 лв на 10.04.2020 г./ за периода 27.05.2017 г. –
11.06.2020 г., обезщетение за забава в размер на 26.05 лв, изчислено върху
сумата от 84.34 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ
застрахователят дължи обезщетение за
забава, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, която от датите е най- ранна.
В настоящия случай, с оглед на това че няма данни застрахованият
да е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то началният момент на
забавата се определя от датата на уведомяване на застрахователя от ищеца като увредено
лице или от датата на предявяване на претенцията пред него. От представените от
ищеца писмени доказателства – Искане за изплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ вх. № 795/ 14.11.2019 г. по описа
на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ /л.21-л.22/, се установява, че ответното дружество е
уведомено от ищеца като пострадало лице на 14.11.2019 г., като заедно с
уведомяването е направено и искането за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Разпоредбата на чл. 429, ал.3 КЗ е специална по отношение на
разпоредбата на чл.84 ЗЗД и с оглед на това
е неоснователно искането за присъждане на обезщетение за забава от момента на
настъпване на ПТП – 27.05.2017 г.; обезщетение за забава в случая се дължи от 05.12.2019
г., т.е.
с изтичане на 15 работни дни от уведомяването с оглед разпоредбата на чл.497,
ал.1, т.1 КЗ до 10.06.2020 г. – денят, предхождащ
подаването на исковата молба /исковата молба е подадена в канцеларията на Съда
на 11.06.2020 г./. С оглед изложеното обезщетение за забава върху сумата от 17.40 лв
същото ще се присъди за периода 05.12.2019г. – 10.06.2020 г. в размер на 0.91
лв, като за разликата до пълния предявен размер от 26.05 лв и за периода
27.05.2017 г. – 05.12.2019 г. искът следва да се отхвърли.
По отношение на обезщетението за забава върху претендираното
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отчетено, че от ответника е
изплатено на 10.04.2020 г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
от 27.05.2017 г. в размер на 15 000 лв; като начален момент на претенцията
за заплащане на обезщетение следва да се приеме 05.12.2019 г., т.е. с изтичане
на 15 работни дни от уведомяването с оглед разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 КЗ, от който момент на ищеца се дължи обезщетение за забава , т.е върху сумата
от 15 000 лв /обезщетението, определено в настоящия процес/ на ищеца се
дължи обезщетение за забава за периода 05.12.2019 г. – 10.06.2020 г. в размер от 787.80 лв и върху сумата от 15 000 лв
/обезщетението, заплатено от застрахователя на 10.04.2020 г./ за периода
05.12.2019 г. – 09.04.2020 г. се дължи обезщетение за забава в размер на 529.17
лв или общо 1316.97 лв, като за разликата до пълния предявен размер от
12 356.54 лв и за периода 27.05.2017 г. – 05.12.2019 г. искът следва да се
отхвърли.
По
разноските:
При този изход на спора на адв.Т.
като процесуален представител на ищеца при условията на чл. чл.38, ал.1, т.2 и
чл.36 от ЗА, доколкото изрично е уговорено в договора за правна помощ, следва
да се присъди възнаграждение при условията на чл.7, ал.2, т. 1 и т.4 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения както
следва : 980 лв - за иска за заплащане на обезщетение неимуществени вреди, 300
лв - за иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, 300 лв - за иска
за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника съобразно
отхвърлената част от исковете разноски в общ размер от 1785.38 лв.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив - в полза на бюджета
на Съдебната власт следните суми: 653.44 лева – държавна такса съобразно
уважената част от исковете ; 100 лева – възнаграждение на вещи лица
от КСЕ.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, да заплати на И.Г.А.,
ЕГН **********,*** чрез процесуалния си представител адв.С.Т. със съдебен
адрес: сумата 15 000 лв /петнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 27.05.2017 г. в землището на с. Войводиново, област
Пловдив, на път II - 56 км 90+800 км, причинено от В.О.А. при управление на товарен
автомобил – влекач марка „Мерцедес 1884 ЛС Актрос“, с
ДК№ **** АВ с полуремарке марка „Шмитц Каргобул СЦБ СЗТ“, с ДК№ ****, ведно с обезщетение за забава в размера на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.06.2020 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска за разликата
до пълния предявен размер от 25 000 лв;
-сумата 17.40 лв /седемнадесет лева и 40 ст/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП от 27.05.2017 г. в землището на с. Войводиново, област
Пловдив, на път II - 56 км 90+800 км, причинено от В.О.А. при управление на товарен
автомобил – влекач марка „Мерцедес 1884 ЛС Актрос“, с
ДК№ **** с полуремарке марка „Шмитц Каргобул СЦБ СЗТ“, с ДК№ ****, ведно с обезщетение за забава в размера на
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 11.06.2020г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска за разликата
до пълния предявен размер от 84.34 лв;
-сумата 0.91 лв /деветдесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху сумата 17.40 лв за периода 05.12.2019 г. –
10.06.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 26.05 лв ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен;
-сумата 1316.97 лв /хиляда триста и шестнадесет лева и 97
ст/, представляваща обезщетение за забава, от които сумата 787.80 лв
/седемстотин осемдесет и седем лева и 80 ст/, представляваща обезщетение за
забава върху сумата 15 000 лв за периода 05.12.2019 г. – 10.06.2020 г. и сумата 529.17 лв /петстотин двадесет и девет
лева и 17 ст/, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 15 000
лв за периода 05.12.2019 г. – 09.04.2020 г., като за разликата до пълния
предявен размер от 12 356.56 лв и за периода 27.05.2017 г. – 05.12.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59 да заплати по
сметка на Окръжен съд – Пловдив - в полза на бюджета на Съдебната власт,
съобразно уважената част от исковете, държавна такса в размер на 653.44 лв /шестстотин петдесет и три
лева и 44 ст/ и възнаграждение за вещи лица по допусната КСЕ в размер на 100 лв
/сто лева/ за производството по търговско дело
№ 359/ 2020 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, да заплати на адв. С.С.Т. ***, със служебен адрес ****,
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗА в размер на 1 580 /хиляда петстотин и
осемдесет лева/
ОСЪЖДА И.Г.А., ЕГН **********,*** чрез процесуалния си представител
адв.С.Т. със съдебен адрес:**** да заплати на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59, разноски в общ размер от 1785.38 лв /хиляда седемстотин
осемдесет и пет лева и 38 ст/
Сумите могат да бъда изплатени от
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД на И.Г.А., ЕГН **********
по банкова
сметка: *** „УниКредит Булбанк“ АД с титуляр И.Г.А., ЕГН **********
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните
СЪДИЯ: