№ 30727
гр. София, 19.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. В. М.
като разгледа докладваното от В. В. М. Гражданско дело № 20241110108608
по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
Следва да бъде допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза
със задачите, поставени в исковата молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 08.10.2025 г. от 15.30 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба на ответника.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба
документи като писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 2111/2020 г. по описа на СРС,
119 състав.
ДОПУСКА изслушването на заключение на съдебно-счетоводна
експертиза по въпросите, поставени от ищеца в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. С..
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ за изготвянето на ССчЕ в размер на 400 лева,
вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок по
делото да бъдат представени доказателства за внасянето на депозита.
Да се уведоми вещото лице за поставената задача и да се призове за
съдебно заседание с указания да работи след представяне на платежен
документ за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
1
уреждане на спора.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1.
Ищецът „Д. К.“ АДСИЦ е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. В. М. за заплащане на сумата от 754,49
лв., представляваща сбора от три броя неплатени месечни вноски за периода
30.01.2015 г – 30.03.2015 г. по споразумение от 27.04.2010 г., представляващи
неплатена част от задължения по Договор за потребителски кредит - ваканция
№ ***-***/2008 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор
за продажба на вземания от 29.03.2010 г., ведно със законна лихва от
17.01.2020 г. до изплащане на вземането и сумата от 229,68 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.01.2017 г. до
16.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 2111/2020 г. по описа на СРС, 119 състав. След дадени указания
по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 19.05.2008 г. между „А. Б.“ АД, действащо чрез
клона си „А. Б.А - К. Б.“, ЕИК *************, понастоящем „Ю. Б.“ АД, и В.
В. М. е сключен Договор за потребителски кредит - ваканция № ***-***/2008.
Съгласно последния банката предоставя на В. В. М., в качеството й на
кредитополучател, банков кредит в размер на 10 000 лв. с краен срок за
окончателно издължаване на кредитните суми до 19.05.2016 г., а същата се
задължава да го върне заедно с начислените договорни лихви, разсрочено на
ежемесечни анюитетни вноски с размери и падежи, подробно описани в чл.10
от договора за кредит.
Твърди, че с договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г. „А. Б.А -
К. Б.“, ЕИК *************, в качеството си на цедент, прехвърля на „М. П.“
ЕООД, ЕИК ***********, в качеството му на цесионер, вземания по договори
за кредит, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности
към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва, срещу
посочената в договора цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента.
Сред цедираните вземания фигурирало и вземането спрямо В. В. М.,
произтичащо от сключения между нея и „А. Б.А - К. Б.“ Договор за
потребителски кредит - ваканция № ***-***/2008 г. Към 25.03.2010 г. -
датата на прехвърлянето на вземането от цедента - дължимата от В. В. М. сума
възлизала на общо 11409,01 лв.
Сочи се, че на 29.03.2010 г. се сключва Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) между „М. П.“ ЕООД, ЕИК ***********, в качеството на
цедент, от една страна и „А. К.“ АДСИЦ, ЕИК *********, понастоящем „Д.
К.“ АДСИЦ, в качеството на цесионер. С него „М. П.“ ЕООД, ЕИК
2
***********, като продавач, прехвърля на „А. К.“ АДСИЦ, ЕИК *********,
понастоящем „Д. К.“ АДСИЦ, всички свои вземания по отношение на В. В.
М., произтичащи от Договор за потребителски кредит ваканция № ***-
***/2008 г. (дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и
другите му принадлежности), видно от извлечение от Приложение към
договора за цесия.
Твърди, че длъжникът е уведомен за извършените цесии и за новия си
кредитор, а именно „Д. К.“ АДСИЦ, ЕИК *********, тогава „А. К.“ АДСИЦ.
„А. К. М.“ АД от своя страна, понастоящем „Д. К. М.“ ЕАД, действащо като
обслужващо дружество по смисъла на чл. 18 от Закона за дружествата със
специална инвестиционна цел от 2003 г. (отм.), по възлагане на „Д. К.“
АДСИЦ сключва Договор за събиране на вземания от 29.03.2010 г. с „М. П.“
ЕООД, ЕИК ***********. Предмет на последния е извършване от страна на
„М. П.“ ЕООД, ЕИК ***********, в качеството на изпълнител, на действия по
извънсъдебно събиране на вземания за сметка на „Д. К.“ АДСИЦ,
произтичащи от потребителски кредити с първоначален кредитор „А. Б.А“ - К.
Б., ЕИК *************.
Твърди, че със Споразумение от 27.04.2010 г., сключено е
упълномощения представител на кредитора „Д. К.“ АДСИЦ, длъжникът В. В.
М. признава съществуването на дълга си, като страните постигат уговорка за
разсрочено погасяване на задължението при следните условия, подробно
описани в чл. 7 от споразумението, както следва: първоначална вноска в
размер на 250,64 лв., дължима на 30.05.2010 г., последващи ежемесечни
вноски, всяка в размер на 250,64 лв., дължими на всяко 30-то число в периода
от 30.06.2010 г. до 30.03.2015 г. като последната вноска се явява изравнителна.
Така бил уговорен краен срок за окончателно издължаване на процесното
задължение до 30.03.2015 г. Ищецът твърди, че е налице неизпълнение по
смисъла на Споразумение от 27.04.2010 г. С оглед настъпване на крайния срок
за издължаване на дължимите суми на дата 30.03.2015 г. съгласно чл. 7.4 от
споразумението и неизпълнение на поетите задължения, непогасената част от
задължението станала изцяло изискуема и дължима на посочената дата, върху
която претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г. Моли съда да установи вземанията
така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника В. В. М., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. Р., с която оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва „А. Б.“ АД, действащо чрез клона си „А. Б.А - К. Б.“ да е
изпълнил задължението си по Договор за потребителски кредит - ваканция №
***-***/2008 г. да предостави на ответника банков кредит в размер 10 000
лева и кредитът да е усвоен от ответника респ. твърди, че е върнала
процесната сума. Оспорва да е уведомена за договорите за цесия от 25.03.2010
г. и 29.03.2010 г. Оспорва договорите за цесия, тъй като вземането не е
индивидуализирано и не е платена покупната цена, поради което счита
договорите за недействителни. Оспорва споразумението от 27.04.2010 г., тъй
като не е подписано от кредитора. Счита, че поради недействителността на
3
цесиите, споразумението няма действие между страните. Прави възражение,
че вземанията са погасени по давност. Счита, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да претендира процесните вземания. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
По исковете по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: наличието на валиден Договор за потребителски
кредит - ваканция № ***-***/2008 г., сключването на валидно допълнително
споразумение към него, заемодателят да е предоставил, съответно ответникът
да е усвоил сумата по отпуснатия заем; изпълнение на задълженията на
заемодателя по договора, конкретния размер на неизплатените на съответните
падежи суми, прехвърляне на вземанията по договора на ищеца въз основа на
валидно сключени договори за цесия; надлежно съобщаване на длъжника на
извършените цесии.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на
посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.
По иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на
неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4