Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2568 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 29.10.2012 г. сключил с „К.“ ЕООД
– кредитополучател, К.Б.К. и „К.“ ЕООД – солидарни длъжници
договор за банков револвиращ кредит № 7933134 А. С
договора страните уговорили банката да предостави сума на кредит в размер на
300 000 лева за „оборотни средства за зареждане със стоки на два нови
магазина в гр. София“. Съгласно Анекс № 1 от 29.08.2013 г. размерът на
предоставения кредит е предоговорен на 400 000
лева. Посочва, че отпуснал сумата по разплащателна сметка на кредитополучателя,
която била усвоена с десет превода в периода от 05.11.2012 г. до 29.08.2013 г.
Кредитополучателят погасил на 29.08.2013 г. сума в размер на 100 000 лева,
след което на същата дата е усвоил сума в общ размер на 200 000 лева, като
е извършил два превода по 100 000 лева. След тази дата движението по
кредита се изразява в начисляване на дължимите месечни лихви – редовна и/или
наказателна в зависимост от статуса на задълженията по кредита. Твърди, че с
предоставянето на кредита в уговорения размер и усвояването му от
кредитополучателя, банката е изпълнила поетите с договора задължения. Посочва,
че с анекси крайният срок на договора бил удължаван, считано до 27.10.2017 г. С
договора била уговорена солидарна отговорност като К.Б.К. и „К.“ ЕООД са
встъпили в кредитното задължение на всички задължения до погасяването им. На
03.08.2016 г. банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като уведомлението било връчено лично на К.Б.К. на 01.10.2016 г.,
действащ лично за себе си и в качеството на представляващ и управляващ
дружествата. Подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като му била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответниците възразили. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците
дължат при условията на солидарност просрочена главница в размер на
350 000 лева, ведно със законната лихва считано от 11.10.2016 г. до
погасяването й, договорна лихва в размер на редовен лихвен процент в размер на
14 893,92 лева за периода от 25.12.2015 г. до 04.08.2016 г., лихва върху
просрочена главница в размер на 8 726,91 лева за периода от 25.12.2016 г.
до 10.10.2016 г., наказателна лихва при просрочие в размер на 13 928,05 лева за периода от
25.12.2015 г. до 10.10.2016 г. и такса за управление
в размер на 3 518,66 лева, начислена на 27.10.2015 г. Претендира разноски
за заповедното производство и за настоящото производство.
Ответникът „К.“ ЕООД оспорва исковете. Твърди, че процесният кредит е изцяло погасен от поръчителите по
кредита: гаранционен фонд JEREMIE, „К.“ ЕООД, К.К.
– ипотекарен длъжник. Погасяването на кредита е
станало по погасителна сметка на кредита и е отразено в движенията по
погасителната сметка като преводи получени по банков път плащания в брой.
Следователно дружеството не е длъжник и не би следвало да отговаря по отношение
на ищеца за дълг, който не съществува.
Ответниците К.Б.К. и „К.“ ЕООД считат исковете
за недопустими и неоснователни. Считат, че към момента на подписване на
договора не е налице определено задължение, тъй като липсва такова. Посочват,
че не са съзнавали, че е възможно да встъпват като съдлъжници
в задължение, което в този момент не съществува. Поддържат, че отговорността им
е до размера на 24 % от договора, съгласно т. 8.1. Твърдят, че по договора има
още един гарант и това, което прави ищеца е незаконно и неморално, тъй като
иска два пъти да се плати едно и също по кредита. Считат, че в извлечението на
банката не е отразено погасяване на кредита в размер на 266 000 лева от
постъпило плащане по погасителната сметка на кредита от 04.08.2016 г.
С допълнителна искова молба ищецът оспорва направените
възражения от ответниците в отговорите на исковата
молба. Посочва, че с подписване на договора за кредит е възникнало определеното
по параметри кредитно задължение, макар и бъдещо поради консенсуалния
характер на договора за кредит, по който отпускането на сумата е последица от
спазването на редица други условия. Желанието на К.К.
и на „К.“ ЕООД да встъпят в договора като поръчители с „лимитирана
отговорност“ е декларирано едва с отговора на исковата молба. Не оспорва, че процесният кредит действително се покрива от гаранционна
програма, но усвояването на сумата, с която е покрит съответния кредит не
представлява реализация на обезпечение, поради което не погасява кредита, а
служи на целите, които страните са уговорили в гаранционното задължение.
Твърди, че вземането по процесния кредит не е
погасено с усвоената гаранция в размер на 285 067,50 лева. Ето защо
поддържа исковете така, както са предявени.
С допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответниците поддържат възраженията си срещу исковете.
Считат, че уговорката за встъпване в бъдещ дълг от К.К.
и „К.“ ЕООД е недействителна и съответно не съществува солидарност. Твърдят, че
при подписването на договора за кредит не са им предоставени „Гаранционно
споразумение сключено между Европейския инвестиционен фонд ката гарант и „У.Б.“
АД като посредник, на което ищецът се позовава; не са имали никаква информация
за отношенията между банката и ЕИФ Джереми и не са
запознати с обстоятелството, че банката е посредник. Посочват, че при
подписване на договора за кредит не са им предоставени Общи условия на банката,
нито представените сега вътрешнобанкови регулации.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е, че на 29.10.2012 г. между „У.Б.“ АД, от една страна
и „К.“ ЕООД, от друга страна като кредитополучател и К.Б.К. и „К.“ ЕООД като
солидарни длъжници, е сключен договор за банков револвиращ кредит № 7933134 А с размер на кредита
300 000 лева с цел: оборотни средства за зареждане със стоки на два нови
магазина в гр. София. В чл. 4 от договора е уговорен годишен лихвен процент за
съответния период на олихвяване. В чл. 4.2 е предвиден годишен лихвен процент
върху просрочена главница, формиран от годишен лихвен процент за редовен дълг
по точка 4.1 и надбавка за просрочие от 2 %. Съгласно
чл. 4.3 се начислява фиксиран лихвен процент, изчисляван върху наличния кредит,
при просрочие на лихва или главница и лихва,
едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг в размер на
5 %. С чл. 5 от договора страните са се съгласили какви са дължимите такси и
комисионни по договора. Крайният срок за издължаване /погасяване/ на главницата
е определен на 28.10.2013 г. /чл. 7.1/. С чл. 16.3 от договора е предвидено, че
с подписването му кредитополучателят и солидарните длъжници
декларират, че са право и дееспособни да сключват, обезпечават и изпълняват
договора в качеството си на главен и солидарни длъжници,
които на основание чл. 101 от ЗЗД и при условията на чл. 121-127 от ЗЗД
встъпват в изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора и се
задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя в качеството на солидарни
длъжници, за изпълняване на задълженията му за
погасяване на кредита, включително лихви, такси, комисионни и разноски съгласно
договорените условия и до окончателното погасяване на всички дължими суми по
договора. Вземанията на кредитора по този договор по отношение на
кредитополучателя и солидарните длъжници са неделими
и се събират изцяло от всеки един от тях, съответно от правоприемниците им, и
от всички заедно, при условията на солидарност, като всеки отговаря за
изпълнението на цялото задължение въз основа на договора и получените по реда
на чл. 417 и сл. ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
С Анекс № 1 към договора за банков револвиращ
кредит № 7933134 А от 29.10.2012 г. е увеличен размерът на кредита до
400 000 лева и е определен краен срок за издължаване на кредита на
28.08.2014 г.
С Анекс № 2 от 27.08.2014 г. и Анекс № 3 от 26.09.2014 г.
към договора за кредит, подписани от страните, са променени сроковете за
ползване и погасяване на суми от кредита.
С Анекс № 4 от 27.10.2014 г., подписан от банката,
кредитополучателя и солидарните длъжници, е удължен
срокът за погасяване на дължимите суми с краен срок 27.10.2017 г. Уговорени са
месечни падежи на погасяване на кредита, като е предвидено, че главницата се
дължи на 34 броя месечни вноски всяка в размер на 2 000 лева за периода от
25.11.2014 г. до 25.08.2017 г. вкл., на 25.09.2017 г. една вноска в размер на
169 000 лева и на 27.10.2017 г. последна изравнителна вноска в размер на
139 000 лева.
Представено е уведомление за предсрочна изискуемост от ищеца
до „К.“ ЕООД, К.Б.К. и „К.“ ЕООД, с което банката, поради нарушение на
сключения договор за банков револвиращ кредит № 7933134
А от 29.10.2012 г. и Анекси към него, изразяващо се в непогасяване в срок на падежирали вноски, е обявила кредитът за изцяло и
предсрочно изискуем и е поканила ответниците в 7-дневен
срок от получаване на уведомлението да погасят доброволно посочените в
уведомлението суми. Видно от направеното отбелязване на ръка, писмото е
получено от ответниците на 01.10.2016 г.
Прието е като доказателство
Гаранционно споразумение за покриване на загубите по портфейл от заеми,
сключено на 14.07.2011 г., изменено и преизчислено на 21.02.2012 г., изменено
на 20.04.2012 г., изменено и преизчислено на 08.10.2012 г. и на 26.02.2013 г.
между Европейския инвестиционен фонд като Гарант и „У.Б.“ АД като посредник. В
чл. 3 е предвидено, че целта на споразумението е предоставянето на гаранция от
гаранта на посредника за частично покриване на кредитния риск на посредника,
свързан с портфейла. Посредникът потвърждава, че гаранцията ще бъде осигурена
от ЕИФ, действайки чрез ХФД в контекста на инициативата JEREMIE на Европейския
съюз в юрисдикцията на JEREMIE.
Представена е вътрешно банкова регулация от 22.03.2012 г.
относно споразумение между УниКредит Булбанк и
Европейски инвестицонен фонд за гарантиране на
инвестиционни кредити и кредити за оборотни средства на юридически лица,
клиенти на банката, съгласно Гаранционната схема по JEREMIE. В чл. 9 е предвидено, че събиране
на вземания по кредити, включени в Гаранционната схема по JEREMIE, се
извършва от банката и за сметка на банката. При възстановяване на вземания по
кредити Екип „Кредитни линии“ изготвя уведомление до ЕИФ по образец, което се
изпраща от Сектор „Европейски фондове“ по е-мейл. На
изплащане към ЕИФ подлежи 80 % от сумата на възстановените вземания, намалени с
разходите, извършени от банката по събирането, като плащането се извършва по
конкретно посочена сметка.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.С. се установява, че
съгласно предоставените данни от информационната система на „У.Б.“ АД, процесният кредит е с номер на кредитен контракт в
системата на банката: 950LREV123100001.
Общият размер на усвоените суми по проецесния кредит,
по две конкретно посочени банкови сметки, с IBAN: ***: ********, с титуляр
„К.“ ЕООД е в общ размер на 500 000 лева /по едната 400 000 лева и по
втората 100 000 лева/. Към 01.02.2017 г. неплатените суми по процесния договор за кредит са, както следва: неплатен
остатък от главница в общ размер на 350 000 лева, от която сума се включва
остатъчна редовна главница 334 000 лева, станала изискуема при обявяване
на кредита за предсрочно изискуем на 04.08.2016 г. и просрочена главница в
размер на 16 000 лева, по 8 броя неплатени месечни вноски в настъпил
падеж, за периода 25.12.2015 г. – 04.08.2016 г. Неплатена възнаградителна
лихва в размер на 14 893,90 лева, отнасящи се за периода от 25.12.2015 г.
до 04.08.2016 г.; неплатена лихва върху просрочена главница по чл. 4.2 на процесния договор за кредит в размер на 6 234,96 лева,
отнасяща се за периода 25.12.2015 г. – 11.10.2016 г.; неплатена наказателна
лихва по процесния договор за кредит в размер на
13 928,06 лева, отнасяща се за периода 25.12.2015 г. – 11.10.2016 г. и
неплатен остатък от една годишна такса за управление в размер на 1 % върху
остатъчната главница, съгласно чл. 5.1.2 на анекс 4 от 27.10.2017 г. към
договора за кредит в размер на 3 518,66 лева, начислена към 27.10.2015 г.
Вещото лице констатира, че по банкова сметка ***: ***, с титуляр „У.Б.“ АД е постъпила сума в размер на
490 990,90 евро с левова равностойност 960 294,65 лева,
представляваща гаранция по програма JEREMIE. След постъпване на сумата, на
основание договор между „У.Б.“ АД и „Европейски инвестиционен фонд“ и Вътрешно-банкова
регулация на „У.Б.“ АД, процесният кредит е разделен
на два контракта, а именно: по единия конткракт с
номер 950LREV123100001 се отчита балансово събирането на частта от непогасените
вземания по кредита, непокрита от гаранцията по програма JEREMIE и по другия
контракт с номер 950LGRD16222005L в информационната система на „У.Б.“ АД се отчита задбалансово събирането на вземането по частта от кредита,
покрита от гаранцията по програма JEREMIE. Контракт с номер 950LGRD16222005L е открит
във връзка с гаранционна програма JEREMIE, като отчита частта от непогасените
задължения по кредита, за която е получена гаранция при „У.Б.“ АД от Европейски
инвестиционен фонд, както следва: 280 000 лева просрочена главница; 53,17
лева възнаградителна лихва и 5 067,50 лева възнаградителна лихва. Контракт с номер 950LREV123100001 е номерът на кредита при отпускането му, по който се
отчитат непогасените задължения по процесния договор
за кредит и анексите към него, за частта, която не се покрива от програма JEREMIE, а именно:
70 000 лева просрочена главница; 14 893,90 лева възнаградителна
лихва; 8 726,91 лева лихва върху просрочена главница и 13 928,05 лева
наказателна лихва. По счетоводни данни на ищеца, не са погасени задълженията на
кредитополучателя по процесния договор за кредит и
анексите към него. В съдебно заседание вещото лице допълва, че кредитът не е
погасен с полученото финансиране от Европейския инвестицонен
фонд.
От
изслушаната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице П.Д., се установява, че за периода от 25.09.2013 г. до 11.08.2017 г.,
съгласно счетоводните записвания по контракт 950LREV123100001, свързан със сметка 70001521074590 е заведена сумата от 100 000 лева, като „усвояване на
главница“, на дата 29.08.2013 г. За посочения период и на 08.08.2016 г.
и на 09.08.2016 г. няма получени преводи, всичките на обща стойност над
300 000 лева. Вещото лице констатира, че за периода 08.08.2016
г. – 09.08.2016 г., съгласно движение по контракт 950LREV123100001, постъпилите за погасяване суми са в общ размер на
285 067,50 лева, от тях погасени суми за главница са в размер на
280 000 лева и за редовна лихва са в размер на 5 067,50 лева.
Остатъчният размер на главница по кредит, отчитан в счетоводството на банката с
контракт 950LREV123100001, номер на договор 7933134, към 16.11.2016 г. е в размер на
70 000 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове по чл. 422 ГПК за наличие вземания на ищеца спрямо кредитополучателя „К.“
ЕООД и солидарните длъжници К.Б.К. и „К.“ ЕООД по
договор за банков револвиращ кредит № 7933134 А от 29.10.2012
г. и анекси към него.
Съдът
намира, че от представения договор за кредит, както и подписаните от страните
анекси може да се направи извод, че между страните са възникнали валидни
облигационни отношения по договор за кредит, сключен на 29.10.2012 г., по който
банката се е съгласила да предостави на „К.“ ЕООД кредит в размер до
300 000 лева, като с анекс № 1 към договора е увеличен размерът на кредита
до 400 000 лева.
Съдът намира
за установено от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че
ищецът е изпълнил задължението си да предостави сумата по сключения договор за
кредит, доколкото кредитополучателят „К.“ ЕООД е усвоил по банкова сметка ***: ***, която сметка е посочена в
сключения договор за кредит, общо сумата от 400 000 лева, но без в нито
един момент същата да надвишава договорената от 300 000 лева, и по банкова
сметка ***: ***, която сметка е посочена в Анекс № 1, сключен към процесния
договор, сумата от 100 000 лева. Предоставените на ответника суми по договора,
който банката е отразила в системата си с номер на контракт 950LREV123100001, напълно отговарят на постигнатите договорки между
страните, поради което съдът намира за доказано, че предоставените суми са
именно по процесния договор за банков револвиращ кредит № 7933134 А от 29.10.2012 г. и анекси към него.
Постигнатото съгласие за сключване на договора валидно обвързва страните, като
този факт не се оспорва от ответника. С оглед изложеното съдът намира, че от
ангажираните доказателства се доказа, че банката е предоставила в полза на „К.“
ЕООД кредитен ресурс така, както е договорен между страните.
При
сключване на договора солидарно са се задължили да отговарят ответниците К.Б.К. и „К.“ ЕООД, които са встъпили на основание
чл. 101 ЗЗД като солидарни длъжници по делото. Съдът
намира за доказано, че с чл. 16.3, още при сключване на договора, ответниците изрично са се съгласили да носят солидарна
отговорност, наред с кредитополучателя за изпълняване на всичките му задължения
по договора за кредит. Солидарните длъжници са
подписали и последващите анекси към договора, поради
което следва да се считат обвързани от тях. Следователно К.Б.К. и „К.“ ЕООД са
встъпили като съдлъжници в определеното задължение по
съгласие с кредитора, като съгласно чл. 101, изр. последно ЗЗД първоначалният
длъжник и встъпилите лица отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Съдът намира за недоказано твърдението на ответниците К.Б.К. и „К.“ ЕООД, че е уговорен лимитиран размер на отговорността им до 24 % от стойността
на кредита. Изрично в договора с чл. 16.3 е уговорена солидарна отговорност на
кредитополучателя и солидарните длъжници, като от чл.
8.1 от договора, която касае даването на обезпечение по договора чрез
учредяване на договора ипотека, за която е посочено, че се равнява на 24 % от
размера на кредита, по никакъв начин не може да се направи извод, че страните
са постигнали съгласие за ограничаване отговорността на солидарния/ните длъжник/ци до определен
размер. Както е изрично предвидено в чл. 16.3 от договора и чрез препращането
към условията на чл. 121-127 ЗЗД, банката може да иска изпълнение за цялото
вземане от когото и да е от задължените лица – от главния, съответно от
солидарните длъжници.
В
разглеждания случай ищецът е насочил претенциите си както към кредиполучателя, така и към солидарно отговорните лица,
като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, а
след това и искова молба по чл. 422 ГПК.
Страните не
спорят, че банката е упражнила валидно своето право да обяви за предсрочно
изискуем процесния договор по отношение на
кредитополучателя и солидарните длъжници, като
уведомлението е получено лично от ответника К.К.,
който е и законен представител на юридическите лица, на 01.10.2016 г., което е
преди датата на подаване на заявлението от 11.10.2016 г. При съобразяване
указанията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС и трайната практика на Върховния касационен съд – решение № 77 от
10.05.2016 г. по т.д. № 3247/2014 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др., предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване
от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем,
ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Ако относимите
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът приема за установено, че
към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателят е
в забава за заплащане на падежирали вноски по
договора за кредит. След 01.10.2016 г. нито кредитополучателят, нито солидарните
длъжници са заплатили суми за погасяване на задължения
за главница, които са възникнали в тяхна тежест по договора за кредит, поради
което са изпаднали в забава за тяхното плащане. С оглед изложеното следва да се
приеме, че към датата на заявлението по чл. 417 ГПК, както твърди и ищецът, са
се осъществили фактите, които по съгласие на страните са предпоставка за
възникване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Както
се посочи, банката е направила нарочно изявление до ответниците,
че поради неизпълнение на задълженията обявява кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, което е достигнало до тяхното знание.
Съдът намира за установено от приетото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, че неплатеният остатък от главницата е в общ размер на 350 000 лева, а неплатената възнаградителна лихва е в размер на 14 893,92 лева,
отнасящи се за периода от 25.12.2015 г. до 04.08.2016 г. По изложените по-горе
мотиви ответниците отговарят при условията на
солидарност за дължимите суми. Същите не представят доказателства да са
изпълнили задълженията си да заплатят посочените суми, поради което установителните искове за присъждане на главница и възнаградителна лихва следва да се уважат изцяло.
Уговорената между страните лихва
върху просрочена главница по чл. 4.2 от договора за процесния
период от 25.12.2015 г. до 10.10.2016 г. е дължима в
размера, изчислен от вещото лице 6 234,96 лева, като за разликата до
пълния предявен размер от 8 726,91 лева претенцията следва да се отхвърли.
Съдът намира, че въвеждането на
допълнителна неустойка по чл. 4.3 от договора, претендирана
като наказателна лихва за просрочие, санкционира за
същия период забавеното изпълнение, като по този начин излиза извън присъщите
на неустойката функции. За да се извърши преценка за действителността на тази неустоечна
клауза, следва да се съобразят задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, в което е прието, че нищожна
поради накърняване на добрите нрави е клаузата за неустойка тогава, когато е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай
и към момента на сключване на договора. Видно и от изчисленията на вещото лице,
че неустойката по чл. 4.3 се начислява върху целия размер на остатъка по
главница, без в този период той да е бил забавен. При съобразяване начина на
уговаряне на неустойката, съдът намира, че клаузата на чл. 4.3 е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и
изначално, още към сключване на договора, предполага неоснователно обогатяване
за кредитора. Ето защо съдът намира, че претенцията за допълнителна неустойка
по чл. 4.3 от договора, за която е предвидено да се начислява върху целия
останал размер на усвоения кредит, подлежи на отхвърляне.
Настоящият съдебен състав счита за доказано, съобразно уговореното в
договора и установеното от вещото лице, че ответниците
дължат сумата за такса за управление в размер на 3 518,66 лева, поради
което в тази част претенцията се явява основателна.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците,
че е налице погасяване на кредита, извършено от гаранционен фонд JEREMIE. Съобразно
известното в публичното пространство, инициативата JEREMIE /“Съвместни европейски ресурси за
малки и средни предприятия“/ предлага на държавите-членки на ЕС възможността да
използват част от отпуснатите им структурни фондове на Европейския съюз за
финансиране на малки и средни предприятия. Средствата по тази програма стигат до
тези предприятия посредством финансови посредници – в
случая банка, като JEREMIE не отпуска безвъзмездна помощ на малките и средни
предприятия.
От
ангажираните доказателства безспорно се установи, че на 14.07.2011 г., по линия
на инициативата JEREMIE, е подписано гаранционно споразумение между
Европейския инвестиционен фонд като гарант и „У.Б.“ АД като посредник. Тези
кредити се отпускат при облекчени условия за обезпечаване, тъй като
Европейският инвестиционен фонд, който управлява средствата по JEREMIE, покрива
загуба от 80 % от всеки отделен кредит, в случай, че не бъде върнат.
Следователно по тези договори кредитополучателят осигурява значително по-нисък
размер на обезпеченията от обичайното изискване на
банката и получава финансиране при по-благоприятни условия.
Ищецът не оспорва, че процесният кредит се
покрива по „Гаранционно споразумение за покриване на загуби по портфейл от
заеми /„ JEREMIE“/. При
неизпълнение на задълженията към кредита, към 90-тия ден от началната дата на просрочие банката има право да усвои гаранцията по кредита
в размер в случая на 80 % от процесното задължение,
отново към 90-тия ден просрочие. Не се спори, че
банката е поискала и получила преди заповедното производство плащане по
гаранцията възлизащо общо на 285 067,50 лева, съответстващо на главница в
размер на 280 000 лева – 80 % от текущия размер на главницата и
5 067,50 лева – 80 % от дължимия размер на договорната лихва начислена към
90 ден просрочие.
Установява
се и от приетите заключения обаче, че с извършеното плащане по програмата JEREMIE обаче не е погасен отпуснатият
кредит, тъй като това обезпечение не е дадено с цел да освободи
кредитополучателят от задължението да връща сумите по кредита. Съгласно чл. 3
от Гаранционното споразумение целта на предоставеното обезпечение е за „частично
покриване на кредитния риск на посредника, свързан с портфейла“.
Съгласно
заключението на вещото лице, след извършеното плащане по програмата JEREMIE и съгласно
вътрешно-банковата регулация, ищецът е отчел процесния
договор по два контракта: конткракт с номер 950LREV123100001, по който се отчита балансово събирането на частта от
непогасените вземания по кредита, непокрита от гаранцията по програма JEREMIE и по
контракт с номер 950LGRD16222005L, с който в информационната система на „У.Б.“ АД се
отчита задбалансово събирането на вземането по частта
от кредита, покрита от гаранцията по програма JEREMIE. Плащането на сумата по
горепосочената програма не е довело до погасяване на задължението на длъжника
по договора за банков кредит, като задълженията са отчетени по двете сметки.
Извод за това, че със сумата не се погасяват задълженията на кредитополучателя,
може се изведе и от разписаните правила в споразумението и във вътрешните
процедури на банката. С чл. 11 от споразумението „посредникът /банката/ поема
ангажимент, във всеки подходящ момент, че ще полага всички усилия, за да
максимизира възстановяването на загуби, в съответствие с вътрешните си насоки и
процедури“. Съгласно чл. 9 от вътрешно-банковата регулация на изплащане към ЕИФ
подлежи 80 % от сумата на възстановените вземания, намалени с разходите,
извършени от банката по събирането, като плащането се извършва по конкретно
посочена сметка. С оглед изложеното съдът намира, че програмата JEREMIE има за цел
да покрие частично кредитния риск на банката, а не представлява даване на
обезпечение в полза на кредитополучателя. Средствата по програмата се дават, за
да се поддържа капиталовата адекватност и ликвидност на банките, в случай на
необслужване на кредитите и задължението за заделяне
на провизии по тях, а не с тези средства да се погасява задължението на
кредитополучателя. Обратното би означавало кредитът да се отпуска от една
страна при облекчени условия, а от друга – при неизпълнение кредитополучателят
да се освободи от задължението си за връщане на кредита в значителна част от 80
%. Постигане на такива договорености обаче не може да се изведе по никакъв
начин от ангажираните доказателства, съгласно които банката отпуска кредит със
собствени средства и има задължение да го обслужва и събира при просрочие. Ето защо не може да се приеме, че кредитът е
погасен с полученото финансиране от Европейския инвестиционен фонд.
Предвид
изложените съображения съдът намира за доказано по делото, че ответниците дължат при условията на солидарност, която е
уговорена в договора, суми за главница, възнаграждителна
лихва, частично неустойка за забава и такса за управление. Исковете са
неоснователни за част от претендирата неустойка за
забава, както и за неустойката, уговорено в чл. 4.3 от договора.
По отношение на разноските: Ищецът претендира заплащане на разноски. Съгласно указанията, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., исковият съд следва да
съобрази и направените разноски в заповедното производство. От страна на ищеца се доказаха
извършени разноски в исковото производство в общ размер на 19 492,99 лева,
от които 7 821,35 лева за държавна такса, 11 221,64 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение и 450 лева за депозит за вещо лице. С оглед уважената
част от исковете на ищеца се дължат разноски за исковото производство в размер
на 18 674,53 лева. В заповедното производство са присъдени разноски в общ
размер на 15 496,56 лева, от които 7 821,35 лева за държавна такса и
7 675,21 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответниците, че липсват доказателства
за упълномощаване на процесуалния представител на заявителя и за заплащане на
адвокатско възнаграждение, тъй като такива са представени към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Основателно е обаче възражението за
прекомерност на претендирания в заповедното
производство хонорар като съдът намалява същия до минималния размер по
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2 и определя същият на 5 440,68 лева, вместо
присъдения от заповедния съд 7 675,21 лева. При съобразяване уважената
част от исковете и изложеното по-горе по отношение на претендирания
хонорар, за заповедното производство на ищеца се дължат разноски в общ размер
на 12 705,19 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „У.Б.“ АД,
с ЕИК: ********, с адрес: ***, пл. „********, срещу „К.“ ЕООД, с ЕГН: *********, с адрес: ***, К.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***7 и „К.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, че „К.“ ЕООД, К.Б.К. и „К.“
ЕООД дължат при условията на солидарност на „У.Б.“ АД следните суми: на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от
350 000 лева /триста и петдесет хиляди лева/, представляваща неплатена
част от месечни вноски за главница, както и целия предсрочно изискуем остатък
от задължението за главница, дължими по договор за кредит, сключен на 29.10.2012
г. и анекси към него, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 11.10.2016 г., датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателно изплащане; на основание чл. 430,
ал. 2 ТЗ сумата от 14 893,92 лева /четиринадесет хиляди осемстотин
деветдесет и три лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща дължима
договорна лихва за периода от 25.12.2015 г. до 04.08.2016 г.; на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 6 234,96 лева /шест хиляди двеста тридесет и
четири лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща неустойка за
забавено плащане на главницата по кредита по чл. 4.2 от договора за периода от 25.12.2015
г. до 10.10.2016 г. и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 518,66 лева /три хиляди петстотин и осемнадесет лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща такса за управление, начислена
на 27.10.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД за установяване дължимостта на неустойка за
забавено плащане на главницата по кредита по чл. 4.2 от договора за сумата над
уважения размер от 6 234,96 лева /шест хиляди двеста тридесет и четири
лева и деветдесет и шест стотинки/ до пълния предявен размер от
8 726,91 лева /осем хиляди седемстотин двадесет и шест лева и деветдесет и
една стотинки/, като недоказан, както и за дължимост
на неустойка по чл. 4.3 от договора за цялата сума от 13 928,05 лева
/тринадесет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и пет стотинки/, тъй
като клаузата на чл. 4.3 от договора е нищожна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „К.“ ЕООД, с ЕГН: *********, с адрес: ***, К.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***7
и „К.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, да заплатят на „У.Б.“ АД,
с ЕИК: ********, с адрес: ***, пл. „********, сума в размер на 18 674,53 лева /осемнадесет хиляди
шестстотин седемдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/, представляващи направени
разноски за исковото производство и сума в размер на 12 705,19 лева /дванадесет хиляди седемстотин и пет лева и
деветнадесет стотинки/,
представляващи направени разноски по заповедното производство по гр.д. № 56974/2016
г. на СРС, 44 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: