Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041
26.11.2020 година гр. Омуртаг
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
На двадесет и пети август две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
секретар Стела Викторова
прокурор
като разгледа докладваното от
председателя Невяна Захариева АНД № 118
по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И.С.А., с адрес: ***, действащ чрез
защитника си адв. Р.Р. *** против Наказателно постановление № 38-0000346/11.03.2020 г.
на Директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр. Р.. В жалбата е посочено, че жалбоподателят бил изпълнил всички свои
задължения като водач на автобус и не носел отговорност и вина за нарушението
по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 1999 г. на МТ. Посочено е в жалбата, че в
маршрутното разписание като начална автогара била посочена Автогара Омуртаг, а
от иззетия пътен лист серия А, № 007985/12.02.2020 г. било видно, че същият бил
заверен, като жалбоподателя не бил уведомен, че заверката следва да се получи
другаде. Изтъкнато е в жалбата, че с Решение № 443 по Протокол № 51 от
заседание на ОС – Омуртаг, „Автогара – втори етаж“, с адрес: гр. Омуртаг, ул.
*** № ***, администрирана от „Омуртаг транс“ ООД, била определена за автоспирка,
която била начална, междинна и крайна по маршрута на автобусните линии, имащи
спирка в населените места на територията на Общ. О., като заверката на пътния
лист на водача била именно там. Изложено е становище за наличие на
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на това нарушение.
Относно нарушението на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на
МТС жалбоподателят посочва, че АНО е допуснал съществено нарушение при
прилагане на наказателната норма, т. к. нито в АУАН нито в НП било записано, че
„Омуртаг-транс“ ООД няма редовно издадено маршрутно разписание, а че водачът не
представя такова заверено със свеж печат, поради което правилната санкционна
норма би следвало да бъде чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, а не нормата на чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП. Поради изложеното в жалбата жалбоподателят моли атакуваното НП да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява, явява се защитникът на
жалбоподателя адв. Р.Р. ***, който поддържа жалбата и моли съда обжалваното НП
да бъде отменено, като са изложени съображения в подкрепа на жалбата. Прави
искане за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за
което представя списък.
Ответникът
– РД „Автомобилна администрация“ - гр. Р., редовно призован, не
изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата е
изразено становище, че същата недопустима, с оглед нередовно упълномощаване на адв.
Р., а по същество неоснователна, изложени са съображения в подкрепа на същото и
е направено искане обжалваното НП да бъде потвърдено.
Районна прокуратура – Т., редовно
призована не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Съдът,
като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, включително
с оглед обстоятелството, че към същата е приложено пълномощно, с което адв. Р.
е упълномощен от жалбоподателя да го представлява пред РС - Омуртаг и след
запознаване с представените доказателства, приема за установено следното:
В приложения
към административно - наказателната преписка АУАН Серия А-2019 № 275102 от 12.02.2020
г., е отразено, че на 12.02.2020 г. около 08.45 часа на входа на с. ***, общ.
О., при извършена проверка на жалбоподателя, като водач на автобус марка „Ивеко“,
модел „45.10“, с рег. № ***, от категория М 2, собственост на „Омуртаг транс“
ООД, който извършвал обществен превоз на пътници по линия Омуртаг – *** –
Омуртаг, с пътен лист серия А, № 007985 от 11.02.2020 г., в момента на
проверката без пътници, било констатирано, че А. не е представил пътен лист
серия А, № 007985 /11.02.2020 г. за заверка от длъжностно лице на Автогара – Омуртаг
– „К.“ АД, преди тръгване, както и че при проверката А. не представил маршрутно
разписание заверено със свеж печат от общината възложител. Като нарушени
законови разпоредби са посочени чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 1999 г. на МТ
и чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТ. В АУАН е отразено,
че като доказателство са иззети НП № 44-0000536 и пътен лист №
007985. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 38-0000346/11.03.2020 г. на Директора на РД „Автомобилна
администрация“ - гр. Р., с което за извършено административно нарушение по чл. 57,
ал. 3 от Наредба № 33 от 1999 г. на МТ, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лв., на основание чл. 105, ал.
1 от ЗАП, и за извършено административно нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 2 от 2002 г. на МТ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 000.00 лв., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАП. Описанията на нарушенията в НП са идентични с описанията им в АУАН. Изложено
е становище на АНО, че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Към АНП са приложени и: заверени копия на Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС, пътен лист серия
А № 007985/11.02.2020 г., справка за извършени нарушения към 12.02.2020 г.,
Заповед № РД-01-148/26.02.2019 г. на ИА „Автомобилна инспекция“, лицева страна
на пощенски плик, придружително писмо рег. № 53-00-5/08.01.2019 г., Протокол № 51
от заседание на ОбС – Омуртаг, проведено на 27.12.2018 г., ведно с Решение № 433,
лицева страна на пощенски плик. Като писмено доказателство по делото е прието и
приложено и представеното от защитника на жалбоподателя заверено копие от
Маршрутно разписание на автобусна линия Омуртаг – *** – Омуртаг. За изясняване на констатациите по
акта в съдебно заседание, по искане на административно – наказващия орган, са
допуснати и разпитани като свидетели актосъставителят И.С.И. и И.Д.И. и М. М. – Д. –
свидетели по акта. Свидетелите потвърждават констатациите по акта, като посочват,
че на 12.02.2020 г., в 08.45 часа на входа на с. ***, общ. О. извършили
проверка на автобус марка „Ивеко“ с рег. № ***, собственост на „Омуртаг транс“
ООД – гр. Омуртаг, при която установили, че водачът И.А. извършвал обществен превоз
на пътници по линията Омуртаг – *** - Омуртаг, не е предоставил за заверка
пътния лист на длъжностното лице към Автогара – Омуртаг при тръгването си оттам,
както и че при проверката не представил маршрутно разписание за линията, която
била отразена в пътния лист, заверено със свеж печат от общината - възложител. Св.
И.Д.И. посочва, че едно от задълженията на водачите при пристигане, потегляне и
преминаване, е да предостави на длъжностното лице пътен лист за заверка при
изпълнение на маршрутното разписание. Същият свидетел и св. М. - Д. уточняват, че лицензираната автогара в Омуртаг
е на фирма „К.“ АД, на която има издадено разрешително. Свидетелите посочват, че
в момента на проверката на пътя няма как да установят дали има издадено
маршрутно разписание и не било в техните правомощия да проверяват това, а били
задължени да проверяват документите на място. Свидетелката М. М. – Д. посочва, че жалбоподателят е имал възможност в
тридневен срок от съставянето на акта да представи маршрутното разписание.
Обсъждайки
събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за основателна. От
събраните по делото доказателства се установява, че при съставяне на АУАН и при
издаване на процесното НП, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които ги опорочават. В АУАН и процесното НП са посочени дата и място
на извършване на проверката, но не и точни дата и място на първото от визираните
в тях нарушения, липсва и точно и ясно описание на това нарушение. Административно
– наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено
нарушение по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, която
гласи: „Водачите на автобуси предоставят на длъжностното лице пътния лист за
заверка при всяко пристигане и тръгване от автогарата. “ В случая по отношение
на това нарушение в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателя не е представил
пътен лист серия Н, № 007985 от 11.02.2020 г. за заверка от длъжностно лице на
автогара Омуртаг „К.“ АД преди тръгване. В акта и постановлението изобщо не е
посочена дата на извършване на това нарушение. Посочена е само датата на извършване
на проверката – 12.02.2020 г. Същевременно независимо от посочената дата на
проверката в АУАН и НП се сочи, че жалбоподателя не представил за заверка пътен
лист серия Н, № 007985 от 11.02.2020 г. Това обстоятелство води освен до
неяснота относно датата на извършване на нарушението и до неясното в описанието
на същото, тъй като е видно от приложения към материалите на
административнонаказателната преписка пътен лист серия Н, № 007985, че същият е
от 12.02.2020 г. Наред с това от цитирания по-горе текст на сочената като
нарушена разпоредба е видно, че нарушението може да бъде извършено в
съответната автогара, намираща се в съответното населено място, на която
пристига, респективно тръгва водача на автобуса. В случая е посочено че
жалбоподателят не представил пътния лист за заверка на длъжностно лице „на
автогара Омуртаг „К.“ АД“, с оглед на което може само да се предполага, че
въпросната автогара се намира в гр. О. и че именно това е мястото на извършване
на нарушението. По отношение на второто визирано в АУАН и НП административно
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, от събраните по делото доказателства се установява противоречие
в процесното НП между описание на нарушението, сочената като нарушена
разпоредба и наложеното административно наказание на А.. В акта и НП е описано,
че жалбоподателят извършвал обществен превоз на пътници по линия гр. Омуртаг – с.
*** – гр. Омуртаг и при извършената проверка не представил маршрутно разписание,
заверено със свеж печат на общината възложител. Като нарушена разпоредба е
посочена чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, съгласно
която по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на
контролните органи копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и
подпис от общината възложител по образец /приложение № 1/. В случая от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не
е представил съответното маршрутно разписание, но с обжалваното НП същият е
санкциониран за административно нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП,
предвиждащ при първо нарушение налагане на административно наказание глоба в
размер на 2 000.00 лева на водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. В описанието на нарушението в АУАН и в НП обаче не се сочи, че
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници без да има издадено и
утвърдено в съответствие със законовите изисквания маршрутно разписание за
посочената по-горе линия, а е посочено, че не е представил такова при проверката.
Наред с това в НП, за разлика от АУАН, е създадена и неяснота относно мястото
на извършване на проверката, като е посочено „гр. Р., на входа на с. ***, общ.
О.“. Изложеното води до извод, че в случая АУАН е съставен при нарушаване
разпоредбата на по чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, а обжалваното НП е издадено в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Съставянето на АУАН и издаване
на процесното НП в нарушение на посочените разпоредби от ЗАНН води до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Нарушаването на правото на
защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като
представлява съществено процесуално нарушение. Ето защо съдът намира, че в
процесния случай, са налице допуснати съществени процесуални нарушения по
административнонаказателното производство по издаване на Наказателно
постановление № 38-0000346/11.03.2020 г. на директора на РД „Автомобилна
администрация“ - гр. Р.. Тези съществени процесуални нарушения не могат да
бъдат преодолени в хода на съдебното производство и представляват предпоставка
за отмяна на процесното НП, като незаконосъобразно, на формално основание, без
да се обсъжда спора по същество.
След приключване
на съдебните прения по делото и обявяването му за решаване е постъпила молба от
защитника на жалбоподателя с приложено към нея пълномощно, с която се иска
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Като разгледа постъпилата
молба съдът счита, че същата е прекудирана. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в
съдебните производства образувани по реда на същия закон страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая
обаче искането за присъждане на разноски не е направено своевременно, като
депозирането на молбата за това е осъществено след приключване на съдебното
следствие и съдебните прения по делото. Съответно страната, от която се претендират
разноските е лишена от възможността да се запознае с направеното искане, да
изложи становище по същото евентуално да направи възражение. Наред с това към
молбата е приложено пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие. Съгласно
съдебното практика адвокатското възнаграждение се уговаря в сключен между
клиента и адвоката договор за правна защита и съдействие, в който се посочват и
платената сума и начина на плащане. Предвид изложеното съдът счита, че в случая
не са налице законовите предпоставки за присъждане на съдебни разноски на
жалбоподателя и съответно такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000346/11.03.2020 г. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр. Р., с което на И.С.А., с
адрес: ***, ЕГН **********, са наложени административно наказание глоба в
размер на 200.00 лева, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП, за извършено
нарушение по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България на МТ, и
административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лева, на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАП, за извършено нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредба № 2
от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени
в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Невяна Захариева