Р Е Ш Е Н И Е № 275
ПЛОВДИВ 17.05.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIII – ти с-в, в откритото заседание на девети март през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 776 по описа за 2016 година и констатира
следното:
Предявен е иск от „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, София, бул. „Тодор Александров” 26, БУЛСТАТ *********
против Едноличен търговец И.Т.В. с фирма „Теди -93 И.В.”,
Пловдив, ул.”Коматевско шосе” 145, ЕИК ********* с
правна квалификация чл.422 ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по
силата на Договор за банков кредит 020Д05401/13.09.2005 г. на ответника е предоставен
банков кредит в размер на 35 000 лв при лихвен
процент в размер на шестмесечен ЕURIBOR
плюс 9.5 пункта надбавка, като ответникът е задължен да върне предоставения
кредит на 120 месечни вноски. С Анекси от 29.10.2010 г. и 31.03.2010 г. се
променя начинът на погасяване на задължението и е променен моментът на
месечните вноски – от първо число от месеца на четвърто число от месеца. Поради
неизпълнение на задължението за заплащане в срок на дължимата вноска по кредита
с дата на плащане 01.10.2010 г. с Протокол от заседание на кредитен съвет на
Банката от 02.11.2010 г. и на основание Раздел V, т.25 и 26 от Общите условия
за кредитиране, вземанията по Договора за кредит са обявени за предсрочно
изискуеми. Съгласно т.32, ал.1 от Общите условия към договора за кредит в случай, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, Банката по своя преценка може да приложи алтернативно някоя от
следните възможности: след писмено предупреждение или без да дава срок
едностранно да прекрати договора за
кредит, да блокира средствата по разплащателната сметка и да пристъпи към
предсрочно и принудително събиране на кредита, както и други възможности,
предвидени в ал.2 и ал.3. В конкретния случай страните са се спогодили при
наличие на предсрочна изискуемост на задължението Банката да предприема
действия за принудителното събиране без да е необходимо да уведомява страните
за това.
Ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на
основание чл.417 ГПК; по ч.гр.д. 18 755/2010 г. по описа на Районен съд –
Пловдив е издадена заповед за изпълнение, като ответникът следва да заплати :
-25354.18 лв, представляваща
просрочена главница
-425.32 лв – просрочена лихва за
периода 04.10.2010 г. – 10.11.2010 г.
-234.11 лв – наказателна лихва от
01.11.2010 г. – 10.11.2010 г.
-63.39 лв – такса управление
-521.54 лв – разноски по делото.
На 01.03.2011 г. е постигнато споразумение със съпругата на
ответника Д.В., която е солидарен длъжник с ответника по други договори за
кредит, от което се установява, че длъжникът е запознат и съгласен с
предсрочната изискуемост на посочени в споразумението три договора за банкови
кредити.
През м.10.2013 г. отново страните са постигнали споразумение
относно разсрочено заплащане на задължението.
В резултат на извършените от ответника плащания вземането на
Банката съставлява:
-23 333.57 лв – главница
-659.43 лв – наказателни лихви
-4651.84 лв съдебни разходи
-11 701.37 лв – лихва до
24.11.2016 г.
На 24.10.2016 г. е подадено възражение от ответника по смисъла на чл.414 ГПК и в
тази връзка ищецът прави възражение, че е изтекъл преклузивният
срок по чл.414 ГПК, тъй като съобщението за доброволно изпълнение до ответника
по образуваното изпълнително производство е получена от съпругата на ответника
още през 2010 г.
Ето защо се иска да се постанови решение, с което да се признае
вземането на ищеца по отношение на ответника, произтичащо от Договор за банков
кредит от 13.09.2005 г. както следва:
-25354.18 лв, представляваща
просрочена главница
-425.32 лв – просрочена лихва за
периода 04.10.2010 г. – 10.11.2010 г.
-234.11 лв – наказателна лихва от
01.11.2010 г. – 10.11.2010 г.
-63.39 лв – такса управление
-521.54 лв – разноски по делото.
Претендира разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с
който се заявява, че възражението по смисъла на чл.414 ГПК е подадено в срок;
това е така, защото към момента на подаване на възражението не са били връчени
заповедта за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение. При връчването на
призовката за доброволно изпълнение липсва подпис на лицето, което е получило
призовката, а само е изписано името на лицето; същевременно не са налице
доказателства за връчването на заповедта за изпълнение, а началото на срока за
защита на длъжника е свързано с получаването на заповедта за изпълнение.
Оспорва се наличието на предсрочна изискуемост, като се твърди,
че към 02.11.2010 г. не е било налице виновно неизпълнение на договорните
задължения на длъжника. С Анекс № 2/31.03.2010 г. страните са постигнали ново
споразумение, с което е предоставен гратисен период,
променена е датата на внасяне на месечната вноска / от първо на четвърто число/
, както и страните са се съгласили да уговорят нов погасителен план, с който да
се конкретизират по размер, съотношение и дата на падеж погасителните вноски.
Такъв погасителен план ищецът не е предоставил на ответника, поради което е и
налице неустановеност на задължението за месечни вноски по размер. Заявява се,
че представеният график за погасяване на кредит не съставлява погасителен план,
а и той е относим към друг договор между страните.
Заявява се, че неплащането на една вноска по договор за кредит е
несъществено неизпълнение и не дава основание за предсрочна изискуемост на
целия кредит още повече, че неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които
отговаря кредитора – неизготвяне на погасителен план към Анекс № 2.
Прави се възражение, че правото на предсрочна изискуемост не е
упражнено надлежно предвид липсата на уведомяване на длъжника. В тази връзка се
заявява, че за да се позове на предсрочна изискуемост кредиторът, е необходимо
преди предявяването на иска да бъде уведомен длъжникът за упражняване правото
на кредитора да направи вземането предсрочно изискуемо, като това уведомяване
не може да се извърши в хода на принудителното изпълнение. Споразумението в
хода на изпълнителното производство е подписано от Д.В. в качеството и на
издател на записа на заповед като обезпечение на задължението по договор за
кредит, но не е подписано от ЕТ И.В. с фирма „Теди –
93 – И.В.”.
Прави се възражение за унищожаемост на
споразумение и анекс към него, сключени в хода на изпълнителното производство,
тъй като те са подписани от ответника в резултат на основателен страх за
имуществото му от провеждането принудително изпълнение.
Заявява се ,че дори и правото на предсрочна изискуемост да е
упражнена преди постановяването на ТР 4/2013 г. на ВКС, то законодателството не
е променено и това означава, че с това тълкувателно решение се приема, че
винаги е било необходимо уведомяване на длъжника.
Прави се възражение, че към момента на подаване на писмения
отговор е налице погасяване на кредита чрез погасяване на задължението. С
постъпили плащания ищецът в разрез с разпоредбата на чл.76 ЗЗД е погасявал
задължения по Договор за кредит № 020-568814/29.10.2009 г., а не по процесния, задълженията по който са по-обременителни и
по-стари от другите съществуващи между страните договори за кредит. Ето защо
направените плащания трябва да се отчетат по процесния
кредит.
В срока по чл.372 ГПК от ищеца е постъпила допълнителна искова
молба, с която се правят следните пояснения:
оспорва се твърдението на ответника, че не е получил покана за
доброволно изпълнение, тъй като на поканата за доброволно изпълнение съпругата
на длъжника - Д.В. саморъчно е изписала трите си имена Д.И.В..
Оспорва се твърдението, че не е настъпила предсрочна изискуемост
с аргумента, че със Споразумение от 01.03.2011 г. длъжникът е приел и признал
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и се е съгласил да сключи извънсъдебно
споразумение, чрез което Банката му дава нова възможност да изплаща на
разсрочени вноски задължението по договора за банков кредит от 13.09.2005 г.,
както и по други два договора за кредит, които не се разглеждат в настоящето
производство. По изп.д. 1737/2010 на ЧСИ М., чийто
предмет е събиране на вземането по процесния договор,
ответникът е изрично се е съгласил да бъде извършен опис на ипотекирания в
полза на кредитора недвижим имот. Ответникът е извършвал плащания по сключеното
споразумение, което следва да се приеме като съгласие на длъжника относно
наличието на задължение по изп.д. 1737/2010 г. на ЧСИ
М..
Оспорва се възражението на ответника, че Споразумение от
01.03.2011 г. е унищожаемо с аргумента, че
имуществото, към което е насочено принудителното изпълнение, е ипотекирано.
Оспорва се и заявлението на ответника, че задължението е
погасявано чрез направени плащания, тъй като със Споразумение от 01.03.2011 г.
страните изрично са се съгласили направените от ответника плащания да погасяват
задължението по изп.д. 1725/2011, чийто предмет е
задължение по договор за кредит, различен от настоящия.
В срока по чл.373 ГПК от ответника е постъпил допълнителен
отговор, с който се поддържат вече направените възражения от ответника. Добавя
се възражение относно твърдението, че ответникът е изразил съгласие кои
задължения да бъдат погасявани; между страните не е образувано изп.д. 1725/2011 по описа на ЧСИ М.. Иска се отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски.
Предвид доказателствата
Съдът намира за установено:
С Договор за банков кредит 020Д05401/13.09.2005 г. на ответника
е предоставен банков кредит в размер на 35 000 лв
при лихвен процент в размер на
шестмесечен ЕURIBOR плюс 9.5 пункта надбавка, като ответникът е задължен да
върне предоставения кредит на 120 месечни вноски.
С Анекси от 29.10.2010 г. и 31.03.2010 г. се променя начинът на
погасяване на задължението и е променен моментът на месечните вноски – от първо
число от месеца на четвърто число от месеца, като изрично е отбелязано, че с
оглед промяната в начина на погасяване, страните подписват и нов погасителен
план /т.2 и от двата анекса/.
В Раздел V от Общите условия
към настоящия договор страните са уговорили предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането; съгласно т.32, ал.1 от Общите условия към
договора за кредит в случай, че кредитът
е обявен за предсрочно изискуем, Банката по своя преценка може да приложи
алтернативно някоя от следните възможности: след писмено предупреждение или без
да дава срок едностранно да прекрати
договора за кредит, да блокира средствата по разплащателната сметка и да
пристъпи към предсрочно и принудително събиране на кредита, както и други
възможности, предвидени в т.32, ал.2 и ал.3.
От представената по делото справка на електронното досие на
ч.гр.д. 18 755/2010 на Районен съд – Пловдив /поради изтичането на
петгодишния срок за съхраняване в цялост на ч.гр.д. 18 755/2010 г. то е
унищожено/ се установява, че с молба вх.№ 40158/12.11.2010 г. „Прокредит Банк (България)“ ЕАД е поискало
издаването на заповед за изпълнение и е разпоредено
ответникът да заплати :
-25354.18 лв, представляваща
просрочена главница
-425.32 лв – просрочена лихва за
периода 04.10.2010 г. – 10.11.2010 г.
-234.11 лв – наказателна лихва от
01.11.2010 г. – 10.11.2010 г.
-63.39 лв – такса управление
-521.54 лв – разноски по делото.
Възразява се от ответника, че ищецът не е упражнил надлежно
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като не е уведомил за това
ответника и не му е дал срок да заплати неизплатените в срок вноски.
В тежест на ищеца е да ангажира доказателства за изпълнение на
процедурата по обявяване на кредита за предсрочно изискуем, т.е. дали е уведомил
кредитополучателя за упражненото си право да промени договора и вземането му да
е станало предсрочно изискуемо.
Ищецът застъпва становището, че страните са уговорили
предпоставките, при наличието на които кредитът става предсрочно изискуем,
както и обстоятелството, че страните са се уговорили, че Банката не е
задължена, а може да уведоми кредитополучателя за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита; заявява също, че със Споразумение от 01.03.2011 г. ответникът
е приел и признал настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и се е съгласил
да сключи извънсъдебно споразумение, чрез което Банката му дава нова възможност
да изплаща на разсрочени вноски задължението по договора за банков кредит от
13.09.2005 г., както и по други два договора за кредит, които не се разглеждат
в настоящето производство.
Следва
да се отбележи, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което настъпва при наличието на два фактора: обективен фактор - неплащането на
част от задължението с настъпил падеж и субективен фактор- упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.
60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на Банката, че ще счита
задължението за предсрочно изискуемо.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните
предпоставки, обуславящи настъпването и.
В конкретния случай „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД не е изпратило уведомление до
кредитополучателя ЕТ И.Т.В. с фирма „ТЕДИ – 93 И.В.“ за предсрочна изискуемост
на кредита, поради което не е налице необходимият субективен фактор, за да
настъпи предсрочно прекратяване на кредитното правоотношение, респ. изискуемост
на цялото формирано задължение. Договорената между страните по Договор
за банков кредит 020Д05401/13.09.2005 г. и Общи условия към него клауза за автоматично прекратяване на договора и незабавна предсрочна
изискуемост на цялото задължение /Раздел V
от Общите условия/ не може да породи правно действие в дадения случай, без да е
налице изрично волеизявление в този смисъл на „ПроКредит
Банк (България)“ EАД, получено от кредитополучателя.
Волеизявлението трябва да е получено преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и в тежест на Банката е да ангажира доказателства за изпълнение на
задължението и да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост, а в конкретния
случай това не е сторено, т.е. ищецът не само че не ангажира доказателства да е
уведомил ответника за настъпването на предсрочна изискуемост на задължението,
но заявява, че не е имал задължение да стори това предвид уговорката за
автоматично настъпване на предсрочна изискуемост предвид неплащане на част от
погасителните вноски.
По задължителен за
съдилищата начин се постановява в т.18 от ТРОСГТКВКС № 4/2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., че в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем, а ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване
на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.
60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита - отново обстоятелства, нито заявявани,
нито доказвани от Банката - кредитор и ищец в настоящото производство. Това
задължително за съдилищата тълкуване на съответните норми, регламентиращи
наличието, респективно липсата на императивно законоустановените
в процесуалния закон условия за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на извлечение от счетоводните книги на Банката - ищец (чл.
417, т. 2 от ГПК), има обратно действие, като разкрива действителния
смисъл, който тълкуваните норми имат още от влизането им в сила, и това е
безспорно, както в съдебната практика, включително и задължителната такава,
така и в доктрината.
Не може да се приеме, че
ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението
предвид сключването на Споразумение от 01.03.2011 г. /лист 37 от делото/, тъй
като споразумението не е сключено с ответника – кредитополучател ЕТ И.В., а с
лицето Д.В., за която не се ангажират доказателства да е представляващ
кредитополучателя, а и самото споразумение е сключено след подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК –
споразумението е сключено на 01.03.2011 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 12.11.2010 г.
Доколкото кредиторът – ищец не е изпълнил задължението си да
уведоми длъжника – ответник за изменението на договора за банков кредит, а
именно за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, то и не може да се
приеме, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение задължението е изискуемо, поради което искът за установяване на
вземането се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Съдът не обсъжда останалите възражения на ответниците предвид
установеното неизпълнение на задължението на ищеца да обяви кредита за
предсрочно изискуем и оттам липсата на предпоставки за издаване на заповед за
изпълнение.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да се осъди да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 2150 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения от „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, София, бул. „Тодор Александров” 26, БУЛСТАТ *********
против Едноличен търговец И.Т.В. с фирма „Теди -93 И.В.”,
Пловдив, ул.”Коматевско шосе” 145, ЕИК ********* иск
за установяване на вземането на „ПроКредит Банк (България)” ЕАД, произтичащо от Договор за банков кредит
020Д05401/13.09.2005 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на основание
чл.417 ГПК по ч.гр.д. 18 755/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив в
следния размер:
-25354.18 лв, представляваща
просрочена главница
-425.32 лв – просрочена лихва за
периода 04.10.2010 г. – 10.11.2010 г.
-234.11 лв – наказателна лихва от
01.11.2010 г. – 10.11.2010 г.
-63.39 лв – такса управление
-521.54 лв – разноски по делото.
Осъжда „ПроКредит Банк
(България)” ЕАД, София, бул.
„Тодор Александров” 26, БУЛСТАТ ********* да заплати на Едноличен търговец И.Т.В.
с фирма „Теди -93 И.В.”, Пловдив, ул.”Коматевско шосе” 145, ЕИК ********* сумата 2150 лв /две хиляди сто и петдесет лева/ разноски по делото
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението
СЪДИЯ: