РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. гр.Мадан , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Елка С. Алендарова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20205430100276 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I-во ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Б. Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е., общ.
Р., чрез адв. М.О. със съдебен адрес: гр. Р., бул. „Б.“ № * срещу „К. Й.“ООД,
ЕИК **, със седалище и адрес: гр. Х., ул. „Л.“ № *, с управител В. М. И..
В исковата си молба ищецът, чрез пълномощни си твърди, че на
04.06.2019 г. в гр. Смолян е сключил договор за заем с ответното дружество.
Получил в заем сумата от 1000 лева. Редовно внасял дължимите месечни
погасителни вноски и изплатил заема. В договора било посочено, че общата
сума, която трябва да върне е 1229,42 лева, но се оказало, че той е платил
сумата 2160,00 лева. Оказало се, че той платил и неустойка, която е
фиксирана още при сключване на договора, в размер на 93%, като ищецът
платил 930,58 лева неустойка. Според ищеца, клаузата, регламентираща тази
неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Развива
подробни съображения в исковата молба, в таз0и насока.
Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество,
да му заплати сумата 930,58 лева, представляваща недължима платена
неустойка по чл. 8 от Договора за паричен заем, ведно със законната лихва
1
върху главницата от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
В съдебно заседание, чрез адв. М.О., поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез писмен отговор, оспорва предявения иск и развива
съображения, защо клаузата не е нищожна.
В съдебно заседание, чрез адв. П.П., оспорва иска.
Като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На 04.06.2019 г. между Б. Р. Г. и „К. й.“ООД е подписан договор за заем,
по силата на който, дружеството е отпуснало на Г. заем в размер на 1000
лева. Размерът на месечната погасителна вноска е 102,45 лева – 12 броя
вноски. Последното плащане е следвало да се извърши на 04.06.2020 г.
Общата сума за плащане е посочено, че е 1229,42 лева. В чл. 8 от договора е
договорено, че ако заемателят не предостави обезпечението по чл. 6, а
именно, ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо
имущество, банкова гаранция или ценна книга, в тридневен срок от
сключване на договора за заем, или обезпечението не отговаря на определени
условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка, в размер на 930,58 лева
на разсрочено плащане. Подборно е описано в погасителния план.
Към договора за заем е посочен погасителен план, в който са посочени,
че се дължат 12 вноски по 77,55 лева.
По делото са приложени и общите условия на кредитодателя.
В съдебно заседание адв. П. признава, че плащане към представляваното
от него дружество е извършено от Г. и в претендирания размер. Признава, че
това е станало на основание чл. 8 от договора във вр. с чл.10 от общите
условия, заради непредставяне на надлежно обезпечение.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен. Клаузата в договора – чл. 8, с която е уговорено, че заемателят ще
заплати за главница от 1000 лева, неустойка, в размер на 930,58 лева е
нищожна. Това е така, защото тя противоречи на добрите нрави, в смисъла на
чл. 26, ал.1 ЗЗД. Тази неустойка е предвидена за неизпълнение не на главното
задължение, а именно, да се върне главницата, а за неизпълнение на
акцесорно задължение, а именно, за осигуряване на обезпечение. В настоящия
случай, преди да отпусне кредита, кредитодателят е имал възможност
предварително да проучи кредитната способност на заемателя и ако прецени,
че има рискове от връщане на заема, да откаже предоставяне на кредит.
Горното налага извода, че неустойката излиза извън нейната присъща и
основна функция, а именно, обезщетителна и обезпечителна.
2
От уговореното в договора и погасителния план към него, става ясно, че
кредитодателят предварително е начислил процесната неустойка на
заемателя, като я разсрочил във времето. И договора и погасителния план са
от 04.06.2019 г. Дори не е изчакано да мине тридневния срок.
Тоест от всичко гореизложено, личи явната идея на кредитодателя, да
прикрие, чрез неустойката, по-голяма облага в замяна на отпуснатия заем. В
случая самата неустойка е много близка до размера на главницата по
заема,т.е. целта е, дългът на заемателя да стане много голям. Посочената
клауза в договора за заем между страните противоречи на Закона за защита на
потребителите, тъй като тя се явява неравноправна, по смисъла на чл. 143,
ал.2, т. 3 ЗЗП, тъй като в случая поставя изпълнението на задължението на
търговеца в зависимост от условие, поставено единствено от него.
Заемателят е бил принуден да се съгласи, а освен това му е бил даден и много
кратък срок – три дни. Чл. 146 ЗЗП обявява неравноправите клаузи за
нищожни.
В горния смисъл е съдебната практика на ОС – Смолян – Опредление №
1220/06.11.2019 г., по В.ч.гр.д. № 404/2019 г.
Поради гореизложеното, съдът споделя тезите на ищеца, че в случая,
клаузата, въз основа на която ищецът Г. е платил процесната сума, е
нищожна. Поради това ответното дружество следва да върне това, което е
получило без основание, а именно процесната сума.
Съдът не споделя тезата на ответното дружество, че липсва нищожност
на клаузата. Цитираната съдебна практика (представените решения) не касаят
настоящото правоотношение, а съвсем друг вид правоотношения –
административнонаказателни – за непопълнен изцяло формуляр за
предоставена преддоговорна информация.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото, в размер на 550,00 лева.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал.1, пр. I-во ЗЗД, „К. Й.“ООД, ЕИК **, със
седалище и адрес: гр. Х., ул. „Л.“ № *, с управител В. М. И., да заплати на Б.
Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е., общ. Р., сумата 930,58 лева, която сума е
платена, като неустойка, въз основа на чл. 8 от Договор за паричен заем от
04.06.2019 г. между страните и която клауза се явява нищожна, ведно със
законната лихва върху главницата от 28.10.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА К. Й.“ООД, ЕИК **, със седалище и адрес: гр. Х., ул. „Л.“ № *,
3
с управител В. М. И., да заплати на Б. Р. Г., ЕГН **********, адрес: с. Е.общ.
Р., разноски по делото, в размер на 550,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4