Определение по дело №149/2019 на Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

                                           гр. Ямбол, 11.06.2019 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.ч.гр. дело №  149/ 2019 г.

 

Производството е по реда на чл. 407 от ГПК.

Подадена е частна жалба от П.Т.П. *** срещу Разпореждане № 297/21.02.2019 г.  по гр.д. № 148 от 2018 г. на ЕРС, с което е разпоредено да се издаде на Д.С.Г. и С.Д.Г.,***, изпълнителен лист против жалбоподателя за сумата от 725.00 лева, представляваща направените от тях разноски по делото пред двете инстанции /ЕРС и ЯОС/, въз основа на влязлото в сила на 08.02.2019 г. решение № 172 от 22.10.2018 г., постановено по гр.д. № 148/18г. на ЕРС, изменено с Решение № 2 от 08.02.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 332/18г. на ЯОС. В жалбата се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт като постановен в противоречие с процесуалния закон. Сочи се, че ЕРС е издал разпореждането, без да уведоми жалбоподателя за влизането на решението в сила. ЯОС в решението си, с което е осъдил страната за разноски, е посочил, че същото не подлежи на касационно обжалване и след като тя не е била уведомена за изхода на делото, се е нарушило правото й на защита пред ВКС. ЯОС е следвало да изясни, че освен чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК приложното поле на чл. 280 е в защита срещу очевидна неправилност и несправедливост. Искането в жалбата е за отмяна на атакувания съдебен акт и издаване на решение №2/02.02.2019 г., постановено по възз. гр.д. № 331/2018 г. на ЯОС.

В срока за отговор въззиваемите не са подали такъв.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С  Решение № 72 от 22.10.2018 г., постановено по гр.д. № 148/18г. на ЕРС, е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави сключения Договор за аренда на земеделски земи от 25.08.2016 г., вписан под рег.№2992 от 29.08.2016 год., акт №263, т.III в СВ при ЕРС, отхвърлен е като неоснователен предявеният от настоящия жалбоподател против Д.С.Г. и С.Д.Г. иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. чл.28, ал.1 от ЗАЗ за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона на същия договор, и е оставен без разглеждане предявеният от ищеца при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 229, ал.2 от ЗЗД - за приемане за установено, че договорът има сила за пет стопански години. Съдът е осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците да заплатят на ищеца  направените по делото разноски в размер на 291.50 лева, както и е осъдил на основание чл.78 ал.3 от ГПК последния да им заплати на разноски в размер на 250.00  лева.

 Решението на ЕРС е било частично обжалвано пред въззивната инстанция и с Решение № 2 от 08.02.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 332/18г. на ЯОС е отменено в частта, с която съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, сключения договор за аренда, както и в частта за разноските, като вместо това е отхвърлен така предявения иск, както и иска за приемане за установено, че договорът има сила за пет стопански години. Със същото решение ЯОС е осъдил П.  Т.  П. да заплати на въззивниците-ответници направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 725.00 лв. В решението е посочено, че не подлежи на касационно обжалване предвид чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК.

По делото на ЕРС е било представено Удостоверение за данъчна оценка от 27.02.2018 г. на Община Болярово, съгласно което оценката на земеделската земя е 2823 лв.

Обжалваното разпореждане е постановено по молба от 19.02.2019 г. от адв. Чиликов за издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски по гр.д. № 148/18г. на ЕРС и възз.гр.д. № 332/18г. на ЯОС в полза на Д.С.Г. и С.Д.Г.,***.

Първоинстанционният съд е уважил молбата, като е посочил, че решението на ЕРС е частично отменено от ЯОС, който е осъдил П.Т.  П. да заплати на Д.С.Г. и С.Д.Г. направените пред двете съдебни инстанции разноски. Приел е, че това решение е влязло в сила и е налице хипотезата на чл.404, т.1 от ГПК, че е редовно от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника за присъдените суми за разноски.

Частната жалба, подадена на осн. чл. 407, ал.1 ГПК, в законовия срок /при съобразяване на чл. 275, ал.2, вр. с чл.259, ал.2 и ал.3 ГПК/ и от легитимирано лице, е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения:

Правилно ЕРС е преценил, че е налице хипотезата на чл.404, т.1 от ГПК-влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска, определена по реда на чл. 69 ал.1 т.4 от ГПК, е 2823 лв. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 от ГПК, на чиято хипотеза за очевидна неправилност се позовава жалбоподателят, се прилага в случаите, когато решението подлежи на касационно обжалване, какъвто настоящият не е. Правилна е преценката на съда и относно наличие на предпоставките по чл. 406 ал.1 от ГПК – че решението е редовно от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. С оглед на изложеното молбата за издаване на изпълнителен лист е била основателна и правилно е уважена.

            Що се отнася до оплакването в жалбата относно неуведомяването на длъжника за решението на ЯОС, същото е неоснователно. Съдът не е бил длъжен да уведоми страните за решението си, с оглед правилото на чл. 7 ал.2 от ГПК, че съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Както се посочи, решението на ЯОС е необжалваемо. Следователно, при липса на право на касационно обжалване не е нарушено твърдяното от жалбоподателя негово право на защита на пред ВКС.

Тъй като не е налице твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване пред ВКС, съобразно Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по т.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради гореизложеното настоящият състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 297/21.02.2019 г.  по гр.д. № 148 от 2018 г. на ЕРС.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   

                                                                                                   

 

                                                                                         2.