Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  гр. Плевен 28.03. 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на деветнадесети  март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

при секретаря Валя Стоянова  и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА АНД№406 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното

 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №2230555 от 13.05.2015г. издаден от О.н.М. е наложил на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП на В.Т. ***, ЕГН:************ административно наказание глоба в размер на 100,00лв.за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Недоволна от издадения електронен фиш е останала жалбоподателката В.Т. ***, която го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразен.

За въззиваемата страна ОД на МВР Плевен не се явява представител. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката в РС - Плевен е посочено,  че се оспорва жалбата и моли  да  се потвърди процесния ЕФ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

От обжалвания електронен фиш за налагане на глоба е видно, че на 13.05.2015г. в 09:18 часа на околовръстен път ***“ –товарен автомобил, с рег.№ *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №00209D32F66С – разрешена скорост 90км/ч, установена скорост 115км/ч, превишаване на разрешената скорост с 25км/ч. Собственик, на когото е регистрирано МПС  е В.Т. ***.

Горните обстоятелства се установяват от приложения към преписка  идентификатор на снимка №00209D32F66С от 12.05.2015г. в 09:18 часа, списък за обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство “MULTA RADAR” №00209D32F66С – 12.05.2015г. – 23.05.2015г., с рег.№316р-33706/16.12.2015г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.12.4888, заверено копие на протокол за проверка №154-ИСИ/19.03.2015г, Заповед №316з-2095/29.07.2015г., относно обработване на заснетите  нарушения от автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата  за движение по пътищата в сектор Пътна полиция на отдел ОП при ОД МВР Плевен,  Заповед №І-з 305/04.02.2011г. относно утвърждаване образец на ел.фиш, заповед за определяне на служителите от сектор “ПП” отдел “ОП” при О.н.М. които да въвеждат ел.фишовете в “Системата за управление на фишове и плащания по тях”.

Освен това от приобщените като писмени доказателства по делото протокол от проверка №154-ИСИ/19.03.2015г на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения, идент. №593-072/71-307, тип “MultaRadar SD580”, № от ДР 4888 МАС №00209D32F66C на Български институт по метрология, по безспорен и категоричен начин се установява, че използваното техническо средство за измерване на скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил към датата на извършване на засичането на скоростта 13.05.2015г. е било технически изправно.

Съобразно разпоредбата на чл.189 ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес. Следователно идентификатор на снимка №00209D32F66С - № 120 от 13.05.2015г. представлява годно доказателствено средство за констатираното нарушение.

При така приетото за установено от фактическа страна административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателя В.  К. е извършила нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП са посочени различни стойности на скоростта, която следва да избере водача при движение в населено място или извън населено място. Посочването на номера на пътя, на който е извършено нарушението е важен белег на извършеното нарушение с оглед различната скорост, която следва да избере водачът при движение в и извън населено място и установяване на действителното превишение на скоростта с цел прилагане на точната санкционна норма. От представените към административна наказателната преписка писмени доказателства се установява, че се касае за превишение на разрешената от 90км/ч скорост с 25 км/ч.

Административно наказващият орган е наложил на В.К. с електронен фиш серия К №2230555 административно наказание глоба. Електронният фиш представлява единство от акта, обективиращ наложеното наказание, и доказателството за извършеното нарушение, представляващо приложение към преписката – видеоклип. По същество електронният фиш заменя наказателното постановление в хода на особеното производство по чл.189 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.182 от ЗДвП за установени нарушения за превишаване на разрешената максимална скорост, законодателят по категоричен начин е предвидил наказанието да е глоба, независимо от собствеността на моторното превозно средство. Обжалваният електронен фиш е издаден на собственика, на който е регистрирано в АИС - КАТ моторното превозно средство съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП "Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Електронния фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение на ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с видео-радарна система за наблюдение  и регистрация на пътни нарушения , тип „MultaRadar SD580„. Установката се намира на път Е83 км.89.2 околовръстен път гр.Плевен. Същата е оборудвана с камера, която заснема МПС, което се движи с превишена скорост.

Налице е правилна материална квалификация на деянието. В случая е налице ограничение за скоростта, което попада в предметния обхват на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Пътният участък, в който е засечена превишената скорост и поставена стационарната радарна установка е в зоната на действие на пътен знак Т17 „радар” в двете посоки /л.15/. В подкрепа на това твърдение, ведно с преписката е приложено и изпратено Удостоверение изх. № 160/22.01.2015г.  на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ОПУ – Плевен, за монтирана  на  път І-3 /Е-83/ Бяла –Ботевград, км 89+200 стационарна система за видеоконтрол  на нарушенията MultaRadar SD580”, № от ДР 4888 МАС №00209D32F66C.

Нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Няма съмнение, че скоростта, с която се е движил автомобилът към момента на заснемането му, е била 115км/ч при разрешена такава в извън населено място 90 км/ч. Скоростта е фиксирана със система за видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията, от председателя на Българския институт по метрология, вписана е в регистъра за одобрените типове средства за измерване и е със срок на валидност на одобряване на типа до 08.12.2020г.

В тази насока е и Тълкувателно решение №1/26.02.2014г, постановено по т.д.№1/2013г на Общо събрание на колегиите на Върховен административен съд на Република България, обявено и влязло в сила на 26.02.2014г, според което в хипотезата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Съобразно разпоредбата на чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт това тълкувателно решение е задължително за органите на съдебната власт. В конкретния случай безспорно е установено, че електронният фиш е бил издаден за нарушение констатирано при наличие на предпоставките на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Липсва доказателства относно дата на издаване на ЕФ, което препятства преценката на съда за спазване сро­­ка по чл.34 от ЗАНН, чието приложение в никакъв случай не може да се при­е­ме, че е изключено в това производство.

Неоснователно е да се изключи въобще приложението на института на давността в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания. По този начин ще се допусне възможността административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на неопределен период във времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в правния мир. Такава възможност няма нито по отношение на извършителите на противообществени прояви с най-висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията (чл. 79, т. 2 НК), нито по отношение на извършителите на други проявни форми на правно запретено поведение като гражданските деликти (чл. 110 и чл. 111 ЗЗД) и дисциплинарните простъпки (чл. 194, ал. 1 КТ, чл. 94, ал. 1 ЗДСл, чл. 134, ал. 1 ЗАдв., чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, чл. 76, ал. 1 ЗННД и др.). Неоснователно е да се счита, че административните нарушения представляват изключение от общото правило.

Правилното решаване на поставения въпрос зависи на първо място от изясняване на съдържанието на „обстоятелства, изключващи наказателната отговорност" (чл. 11 от ЗАНН).Според правната доктрина обстоятелствата, изключващи наказателната отговорност, са три групи: първо – изключващи преследването и изтърпяването на наказанието, сред които са смърт на субекта, давност, амнистия. Втората група са обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност, и третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание. Давността попада в първата група и без съмнение представлява обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Аргумент в подкрепа на този извод е фактът, че наказателната отговорност може да бъде осъществена само чрез наказателния процес, от което следва, че при настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност, а като краен резултат - до нейното погасяване.Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност.В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение.

Понастоящем санкционното ни законодателство изключва погасяване по давност единствено на престъпления против мира и човечеството (чл. 79, ал. 2 НК), а едва ли е уместна съпоставката между тези общественоопасни посегателства и което и да било административно нарушение.

С оглед изложеното следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс./ чл.11 от ЗАНН - По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс

, доколкото в този закон не се предвижда друго/.

В конкретния казус административно наказателното производство  е започнало  най-късно на 13.05.2015 г. със съставянето на ЕФ .Съгласно  разпоредбата на чл. 80 ал.1 т. 5  от НК  давностния срок е две години /предвид старата редакция приложима към времето на установяване на нарушението /Съгласно  разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК  абсолютния давностен срок е три години  и е изтекъл най-късно на 13.05.2018 г. При това положение с оглед на изнесеното и като се вземе предвид диспозитивната част на Тълкувателно постановление, № 1 /27.02.2015 г. постановено от съдиите при ОСНК на ВКС и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 1/2014г.по описа на ВАС, а именно „Сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни.Разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните.нарушения  и  наказания  препраща  към  уредбата относно.;/ погасяване  на  наказателното  преследване  по давност в Наказателния кодекс” то се налага правно обоснования извод,че административно наказателното преследване и изпълнението на наказанието се  изключва , поради изтичане на абсолютната давност на основание  чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 вр. чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 34 ал. 1 от ЗАНН .

В този смисъл е практиката на съдилищата ,т.напр  Варненски Административен съд, седми касационен състав в Решение по К.Д. №2703 по описа на съда за 2015 г.,сочи,че :

„За да отмени НП съдът е приел в мотивите си, че следва да се приложи института на абсолютната давност визиран в нормата на чл.81 ал.3 от НК, която в случая следва да намери приложение, тъй като ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давността за погасяване на административно-наказателното преследване. Приел е, че съгласно чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 от НК, абсолютния давностен срок в случая е четири години и шест месеца и съответно в случая е изтекъл на 23.03.2013 г. Позовал се е и на Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на ВАС.

Възражението на касатора, че предвидената в чл.34 регламентация, свързана с определени давностни срокове за образуване на АНП изключват приложението на НК, е неоснователно. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на ВКС по тълк.дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. В мотивите на решението е прието, че в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнин.се преодолява с приложението на чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.

Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, решаващият състав при ВРС,като е отменил НП е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. „

 Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство №2230555 от 13.05.2015г. издаден от О.на М. който е наложен на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП на В.Т. ***, ЕГН:************ административно наказание глоба в размер на 100,00лв.за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: