№ 31685
гр. София, 05.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕ. МИТЕ.
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕ. МИТЕ. Гражданско
дело № 20231110165335 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 14 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Е. С. В., уточнена с молби с вх. № 3751/05.01.2024г.
вх. № 36133/05.02.024г. и вх. № 63489/26.02.2024г. срещу Х.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, при която съдът намира, че
предявените искове са редовни и допустими, при което следва да насрочи открито съдебно
заседание за разглеждане на делото.
Ищецът и ответникът са представили относими и необходими писмени доказателства,
чието приемане е допустимо.
На основание чл. 140, ал. 2 ГПК съдът отлага произнасянето си по доказателствените
искания на ищеца - за допускане на експертиза, по чл. 186 и по чл. 190 ГПК, за първото по
делото заседание след изясняване фактическите твърдения на страните.
Така мотивиран и чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 22.10.2024г. от
10,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящето
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с
приложенията към него.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора
писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА за първото по делото заседание произнасянето си по доказателствените
искания на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, по чл. 186 и по чл. 190
1
ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба Е. С. В., уточнена с молби с вх. №
3751/05.01.2024г. вх. № 36133/05.02.024г. и вх. № 63489/26.02.2024г. срещу Х, с която при
условията на обективно съединение са предявени:
- иск с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ за отмяна на Заповед №
*******/16.11.2023г. на Управителя на Х, с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание “Уволнение”
- иск с правно основание чл. 344, ал. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заемната
преди уволнението длъжност – „Заместник-директор на РЗОК – София град“
- иск с правно основание чл. 344, ал. 3 вр. с чл. 225 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от
16.11.2023 г. до 16.05.2024 г., включително, в общ размер на 12 000 лЕ., от които сумата от 8
000 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от 16.11.2023г. до
15.01.2024г. и сумата от 4 000лв., представляваща разлика в заплатите за периода от
16.01.2023г. до 16.05.2024г.
-иск с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 2 КТ за сумата от 360 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд с продължителност от 6 часа на 21.10.2023г.
съгласно докладна записка с вх. № ******/19.10.2023г.
-иск с правно основание чл. 107а, ал. 14, т. 2 КТ за сумата от 360 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд с продължителност от 6 часа на 14.10.2023г.
съгласно докладна записка с вх. № 20-22-1353/16.10.2023г.
-иск с правно основание чл. 107а, ал. 14. т. 5 КТ за сумата от 3000 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати за периодите от 01.07.2023г.
до 30.09.2023г. и от 01.10.2023г. до 16.11.2023г.
- иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 24 000 лв., представляваща
разлика между изплатеното и дължимото се трудово възнаграждение на ищеца за периодите
от 27.09.2022г. до 03.01.2023г. и от 14.02.2023г. до 16.11.2023г., в които е заемал длъжност
„Изпълняващ длъжността директор“ на Х
- иск с правно основание чл. 107а, ал. 14. т. 5 КТ за сумата от 8 000 лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати в периодите
от 27.09.2022г. до 03.01.2023г. и от 14.02.2023г. до 16.11.2023г., в които ищецът е заемала
длъжност „Изпълняващ длъжността директор“ на Х
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор с ответника от 12.03.2021г. заемала
длъжността „Заместник директор“ на Столичната здравноосигурителна каса по безсрочно
трудово правоотношение, считано от 15.03.2021г. при 8-часов работен ден. Твърди, че със
заповеди на Управителя на Х в периодите от 07.02.2022г. до 22.09.2022г., от 23.09.2022г. до
03.01.2023г. и от 15.02.2023г. до 15.11.2023г. й било вменено да изпълнява длъжността
2
директор на СЗОК поради отсъствието на титуляра. Със заповед № *****/16.11.2023г. й
било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и трудовото правоотношение между
страните било прекратено. Твърди, че констатациите на дисциплинарнонаказващия орган не
отговаряли на действително осъществените от ищцата действия, насочени към стриктно и
точно изпълняване на трудовите й задължения. Възразява, че оспорената заповед била
незаконосъобразна, бланкетна, немотивирана, неправилна, издадена при явно
несъответствие с целта и правилата на дисциплинарното производство. Ищецът не бил
извършвал каквито и да било нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта за
уволнението й погрешно било указано, че същата подлежала на обжалване в 14-дневен срок,
с което се нарушавало правото й на защита. Възразява, че при издаването на оспорената
заповед за уволнение не била спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като не били
взети предвид дадените от ищцата подробни писмени обяснения. На следващо място, по
отношение на твърдяното нарушение по т. 2.1. твърди, че в заповед № ******/24.04.2023г.
била допусната техническа грешка, поради което с последваща заповед същата била
отменена. Във връзка с нарушението по т.2.2. от заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание излага, че лечебното заведение самоинициативно депозирало в деловодството на
СЗОК документи, с което отпадала необходимостта от изпращане на указания в тази връзка.
Във връзка с твърдяното нарушение под т. 2.3 изтъква, че съгласно действащия медицински
стандарт по медицинска дейност „Лъчелечение“ не се изисквало осигуряването на 24-часово
изпълнение на медицинската помощ. По описаната фактология по т. 2.4 от процесната
заповед възразява, че от съвкупния анализ на данните за собствеността на Х в Търговски
регистър и издадената лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения за
медицински цели от АЯР следвал несъмнен извод, че в сградата с адрес „Х била налична
необходимата апаратура за осъществяване на медицинска дейност „Лъчелечение“. Това се
установявало и от назначената от ищцата преди сключването на допълнителното
споразумение проверка на лечебното заведение като в тази връзка подчертава, че
медицинското оборудване било специално и не можело да се демонтира и монтира в друго
лечебно заведение. Във връзка с описаните нарушение в т. 2.5, 2.6 и 2.7 излага, че мнението,
дадено от проф. Петко Слачев в качеството му на Управител на Х не било обвързващо и
кореспондиращо с действащото законодателство. Поради противоречие между алгоритъма
на клиничните пътеки и медициснкия стандарт се налагал извода за отсъствие на
изискването за минимален брой специалисти със специалност лъчелечение. Твърди, че взел
под внимание особените мнения на комисията, но те не били обвързващи, а освен това
отказът за сключване на допълнително споразумение с Х застрашавал здравето и живота на
пациентите. Възразява, че преклузивният двумесечен срок за налагане на дисциплинарно
наказание за сключеното на 24.07.2023г. допълнително споразумение бил изтекъл. На
следващо място, възразява, че не била извършена преценка от страна на работодателя за
съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с твърдените нарушения.
Последният пълен месец, който отработила при ответника, бил м. октомври 2023г., за който
получиа основно трудово възнаграждение в размер на 4 000 лв. Твърди, че от 16.01.2023г.
започнала по-нископлатена работа. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
3
уважи изцяло предявените искове, като й присъди законната лихва върху всички съдебно
предявени вземания от датата на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът със срочно депозиран отговор твърди, че е спазил процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание, а по същество – че вменените нарушения са извършени от
ищеца виновно. Твърди, че при преценката на тежестта на извършените нарушения
управителят на Х взел предвид всички относими критерии, включително, че ищцата била
санкционирана за предходни нарушения на трудовата дисциплина с наказания „забележка“ и
„предупреждение за уволнение“. Във връзка иска за допълнително възнаграждение за
постигнати резултати изтъква, че такова се изплащало по преценка на управителя на Х. По
арг. от чл. 259, ал. 2 КТ претенцията за заплащане на разликата между изплатеното
възнаграждение на ищцата и възнаграждението за действиетелно изпъляваната в периода на
заместването на отстсътващия директор работа била неоснователна. По отношение на
претенциите за възнаграждение за положен извънреден труд изтъква, че не била издадена
заповед за полагането на такъв. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения –
правата на ищеца произтичат от работата му по трудово правоотношение при ответника и
незаконното му уволнение
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, чл. 107а, ал. 14, т. 2 и т. 5 КТ и чл. 128 КТ
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване –
наличието на валидно безсрочно трудово правоотношение между страните за твърдения
период, възлагането на ищцата да изпълнява функциите за длъжността „директор на СЗОК»
за твърдените в исковата молба периоди, връчването на заповедта за уволнение, размера на
полученото брутно трудово възнаграждение за м. октомври 2023г. като последен пълен
отработен месец на ищеца при ответника.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже съществувалото между страните безсрочно трудово
правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си за спазването формалните
изисквания за ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца в т.ч. изискването на
обяснения преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение и
виновното извършване на твърдените нарушения на трудовата дисциплина от страна на
ищеца, както и съразмерността на наложеното наказание.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца
е да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането му без работа е в
причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение при
4
ответника, получено за последния пълен отработен месец.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.3 вр. с чл. 225, ал. 2 КТ в тежест на ищеца
е да докаже размера на възнаграждението си на по-нископлатената работа.
По иска с правно основание чл. чл. 107а, ал. 14, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
установи, че по силата на сключения с ответното дружество трудов договор е положил
извънреден труд, за което му се полага допълнително възнаграждение, както и неговият
размер, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. чл. 107а, ал. 14, т. 5 КТ в тежест на ищеца е да
установи, че е взето решение за заплащане на допълнително възнаграждение за постигнати
резултати по реда на чл. 107а, ал. 15 КТ и конкретния му размер, както и че отговаря на
изискванията за получаването на такова, за което не сочи доказателства.
По иска по чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да установи, че в процесния период
възмездяването на положения труд по трудовото правоотношение с ответника не е
извършено в цялост без да е налице основание за това.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5