Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./28.02.2022 г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 485/ 2021 год.
Производството е по реда на чл. 145, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба на ЕТ “В.М.– С.П.”, с ЕИК ХХХХХХХХХ,
със седалище и адрес на управление: ул. „ХХХ“ № Х, с. Б., община Каварна,
представлявано от С.С.П., против заповед за налагане на ПАМ № 158-ФК от 08.09.2021 г.,
издадена от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – снек-бар „Аквабар“, находящ
се в с. Българево, стопанисван от търговеца, и забрана за достъп до обекта за
срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Твърди
се, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с
материалноправните разпоредби, административнопроизводствените правила и целта
на закона. Изразява
се несъгласие с мотивите към акта. Твърди се, че имат абстрактен характер и не
съответстват на установените факти. Излагат се доводи за нарушение на принципа
на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, липсата на анализ на конкретните
факти и обстоятелства и липсата на мотиви относно продължителността на срока за
налагане на ПАМ. Твърди се, че затварянето на обекта за срок от 14 дни ще
причини големи имуществени вреди на търговеца, които са явно неизмерими с преследваната
от закона цел. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски в
размер на платената държавна такса.
Ответникът
– началник отдел “Оперативни дейности” гр. Варна, в Главна дирекция “Фискален
контрол” при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността
на жалбата. Твърди, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати
процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, които да водят до нейната
незаконосъобразност. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 07.09.2021 г. в 17,30 часа служители на
НАП са извършили проверка на
търговски обект – снек-бар
„Аквабар“, находящ се в с. Българево, центъра, стопанисван от ЕТ “В.М.–
С.П.”.
В хода на проверката е установено, че в 17,25 ч. преди
легитимацията на органите по приходите е извършена контролна покупка на 1 бр. рибена
супа, 1 бр. пърленка, 1 бр. таратор, 1 бр. пилешка пръчица, 2 бр. картофи по
селски, 2 бр. минерални води, 3 бр. кафета, 1 бр. торта, 1 бр. пържола на обща
стойност 40,60 лева (четиридесет лева и шестдесет стотинки), платени в брой с
банкноти от 20 лева, монета от 0,50 лева и монета от 0, 10 лева на лицето Б.А.,
работещо в обекта като серитьор. За покупката не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ TREMOL M20 с ИН №ZK127650 и ФП 50164201, нито ръчна касова
бележка от кочан. Издадена е ръчна бележка „сервитьорска сметка“. За целите на
проверката от ФУ е изведен отчет от КЛЕН за 07.09.2021 г., съгласно който последната
отчетена продажба е в 14,10 ч. Разпечатан е дневен отчет от фискалното
устройство за 07.09.2021 г. Установена е разчетена касова наличност от 44,00
лв. и фактическа наличност от 84,00 лв., като разликата е 40,00 лв. Резултатите от проверката са обективирани в протокол
за извършена проверка № сер.АА-0437259/07.09.2021 г., съставен на основание чл.
110, ал. 4, във вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Предвид на констатациите в протокола на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС е издадена и обжалваната заповед за налагане на принудителна
административна мярка - запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
Налагането на мярката
е мотивирано с това, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на касова
бележка и правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ,
както и предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС са нормативно установени
задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти.
Отразено е, че извършеното деяние показва поведение, насочено срещу
установената фискална дисциплина и показва организация в търговския обект,
която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено е, че целта
на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще осигурят
бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на
стоки и на реализираните обороти. Изложени са доводи, че ако не бъде приложена
мярката, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за
фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо
до неправилно определяне на дължимите налози. Направен е извод за
необходимостта от извършване на промяна в организацията на дейността на обекта,
за което е необходим определен срок.
Срокът на действие на
мярката е мотивиран с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида
и местонахождението на обекта – в центъра на с. Българево, със значителен поток
от хора, характера на дейността – снек-бар, голяма търговска площ – 36 места на
открито и 44 места на закрито, установената касова разлика от 40,00 лева.
Прието е, че този срок се налага, за да се осигури защитата на обществения
интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Посочено
е, че продължителността на срока е съобразена с принципа за съразмерност и с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане
на дейността на търговеца, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване на отчетността и на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите към НАП данни, а индиректният - недопускане на вреда за фиска.
Заповедта е връчена на
търговеца на 20.09.2021 г., като на същата дата му е съставен и АУАН № F627786 за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 от ЗДДС.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
адресат на обжалваната принудителна административна мярка, в преклузивния 14 - дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен административен орган съгласно представените
по делото заповед № ЗЦУ - 1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП и заповед № ЗЦУ – 1157 от 27.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП, в необходимата писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния
закон.
Производството е
образувано за нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на
продажбите. За този вид нарушения разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда
налагането на принудителна административна мярка – “запечатване
на обект за срок до 30 дни”, като в случая
нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” (редакция ДВ,
бр.104/2020 г.) - неизпълнение на задължение за издаване на съответен
документ за продажба по чл. 118 - неиздаване на фискална касова бележка от ФУ
при получаване на плащане в брой.
Съгласно цитираната
норма на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Това
задължение е доразвито в чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на ЗПУ. Съгласно
чл. 25, ал. 1, т. 1 от същата наредба независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От данните по делото се
установява безспорно, че при извършена продажба и плащане в брой не е издадена
фискална касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта,
което съставлява нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Доказателство за това е не само съставеният
протокол по чл. 50, ал. 1 от ДОПК, който като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща доказателствена сила
до доказване на противното, но и приложените към него писмени доказателства
(дневен финансов отчет, опис на паричните средства, отчет
КЛЕН, сервиторска сметка), сочещи положителна разлика между фактическата
наличност и разчетената касова наличност от фискалното устройство. Фактическите
констатации в протокола не са оспорени, а и не са опровергани от жалбоподателя
с годни доказателствени средства, с оглед на което съдът ги приема за верни и
съответстващи на обективната действителност.
От съдържанието на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС е видно, че условието за
неговото приложение е търговецът да е допуснал нарушение, свързано с неиздаване
на съответен документ за продажба, което да осъществява фактическия състав на
чл. 185, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 118 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г. В случая са налице всички предпоставки на закона, поради което
началникът на отдел “Оперативни дейности” – Варна не
е имал друга възможност освен да издаде процесната заповед за налагане на ПАМ.
В производството по чл. 186 ЗДДС органът действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при допуснато нарушение той е длъжен да наложи ПАМ,
без да има право на преценка дали да издаде заповед за това или не.
С оглед на това правилно и законосъобразно
началникът на отдел “Оперативни дейности” – Варна е наложил процесната ПАМ,
като за жалбоподателя остава възможността по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС да поиска
нейното прекратяване, като заплати изцяло наложената му имуществена санкция.
Неправилно и
незаконосъобразно обаче административният орган е определил срока на действие
на заповедта. Продължителността на ПАМ се определя
по целесъобразност от органа, като в настоящия случай тя е в размер на 14 дни. Така определеният срок е под средния в закона
размер, но не е съразмерен на извършеното нарушение и неговата тежест. Не са
отчетени ниската стойност на закупените стоки, за които не е издадена касова
бележка, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер, липсата на
разлика между касовата и фактическата наличност (с изключение на сумата от процесната
продажба не са констатирани други неотчетени продажби), липсата на непогасени
публични задължения, което изключва извода за трайно поведение към неспазване
на фискалната дисциплина. Не е извършена обективна преценка за наличието на
баланс между личните и обществените интереси, а само за наличието на обществен
интерес от налагането на ПАМ. Съгласно принципа за съразмерност, установен в
чл. 6 от АПК, приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и
интересите на търговеца в степен по – голяма от необходимото за постигане на
целта на закона. В ал. 3 на същия текст е посочено, че когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани и
организации, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по
този начин се постига целта на закона. Изборът на най-леката мярка не е въпрос
на преценка на административния орган, а негово задължение. След като
нарушението е констатирано за първи път и са налице данни за инцидентен
характер на деянието, то определената продължителност на ПАМ се явява
неоснователно завишена. При избора на срока на ПАМ са засегнати прекомерно
правата и интересите на ЕТ. С оглед на данните по делото съдът намира, че целта
на закона и интересите на държавата и обществото биха могли да се постигнат и с
прилагане на по-благоприятна мярка с по-кратък срок на действие.
Продължителността от 14 дни не е в разумно съотношение на пропорционалност
между засегнатите интереси на търговеца и охраната на обществените отношения,
касаещи данъчното облагане.
Поради това процесната
заповед не следва да се отменя, доколкото безспорно се установява неправомерно
поведение от страна на търговеца, а следва само да се измени, като се намали
срокът на ПАМ от 14 дни на 7 дни. В останалата си част жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. В този смисъл е и актуалната съдебна
практика на ВАС - решение
№ 13875 от 10.11.2020 г. по адм. дело № 5114/2020 г. по описа на ВАС, VІІІ о.,
решение № 14196 от 17.11.2020 г. по адм. дело № 4199/2020 г. по описа на ВАС,
VІІІ о., решение № 14407 от 20.11.2020 г. по адм. дело № 7045/2020 г. по описа на
ВАС, VІІІ о.
С оглед на изхода от спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на НАП следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определени в
съответствие с чл. 24 от НЗПП, във вр. чл. 37 от ЗПП (в този смисъл решение №
13875 от 10.11.2020 г. по адм. дело № 5114/2020 г. по описа на ВАС, VІІІ о. и
решение № 14196 от 17.11.2020 г. по адм. дело № 4199/2020 г. по описа на ВАС,
VІІІ о.).
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на ЕТ “В.М.– С.П.”, с ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес
на управление: ул. „ХХХ“ № Х, с. Б., община Каварна, представлявано от С.С.П.,
заповед за налагане на ПАМ № 158-ФК от 08.09.2021 г., издадена от началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, В
ЧАСТТА, в която е определен срокът на мярката, като го намалява от 14 дни на 7
дни.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “В.М.– С.П.”, с ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес
на управление: ул. „ХХХ“ №Х, с. Б., община Каварна, представлявано от С.С.П., срещу
заповед за налагане на ПАМ № 158-ФК от 08.09.2021 г., издадена от началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в
останалата й част.
ОСЪЖДА ЕТ “В.М.–
С.П.”, с ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: ул. „ХХХ“ №Х, с. Б.,
община Каварна, представлявано от С.С.П., да заплати на НАП – София сумата от
100 (сто) лева, разноски по делото за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
Административен съдия: