Р Е Ш Е Н И Е № 40
Гр.Сливен, 19.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
А. СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 514 по описа за 2020 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал.1 и ал.3, вр. чл. 117, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.К.К., с адрес ***, против Решение № Ц1012-19-101#1 от 10.12.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен. С обжалваното решение е отхвърлена депозирана жалба вх.№ 1012-19-101 от 13.11.2020 г., подадена срещу разпореждане № 2113-19-1338#12/13.10.2020 г. на Ръководител на пенсионно осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-2 от КСО на жалбоподателя. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административният орган - Директорът на Териториално поделение на НОИ - Сливен, чрез процесуален представител оспорва жалбата. В депозиран по делото писмен отговор излага подробни аргументи за законосъбразност на оспорения акт и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е започнало въз основа на заявление вх. № 2113-19-1338/16.10.2019 г., с което К.К.К. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, като декларира, че не желае пенсия от И.. Към заявлението са приложени съответните документи, установяващи осигурителния му стаж. В хода на административното производство, във връзка с подаденото заявление и за изясняване на осигурителния стаж за периода от *****са изискани справки от Ц. за . м. п.– С. и от МБАЛ „С. П. Б.“ ЕООД - гр. Н. З.. С писмо изх. № 08-34 от 09.10.2020 г. от Ц. за с. м. п. - С.е декларирано, че К.К.К. не фигурира в списъчния състав на ЦСМП – С.. С писмо № 253 от 08.10.2020 г. от МБАЛ „С. П. Б.“ ЕООД - гр. Н. З. е потвърдено, че К.К. за процесния периода от *****е р. като „ш. на с. л." в О. за б. и н. м. п. към б. в гр. Н. З., а не в Ц. за с. м. п..
Въз основа на представените и събрани в хода на производството доказателства, с разпореждане № 2113-19-1338#12 от 13.10.2020 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Изложени са мотиви, че заявителят не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1 и ал.2 от КСО, тъй като няма навършена възраст 64 години и 02 месеца, както и на условията на чл. 69б, ал. 2 и чл. от КСО – няма 15 години осигурителен стаж от втора категория. В това разпореждане общият осигурителен стаж на лицето е изчислен както следва: осигурителен стаж от II категория - 00 години, 00 месеца и 19 дни; осигурителен стаж от III категория - 21 години, 09 месеца и 26 дни; стаж за право на пенсия от Компетентната институция на И. – 13 години, 10 месеца и 18 дни, или общ стаж превърнат към III категория от 35 години, 09 месеца и 08 дни.
В срока по чл. 117, ал. 2 от КСО пред Директора на ТП на НОИ гр. Сливен от К.К.К. с адрес: ***, чрез п.Б. Г. С.с пълномощно от 25.06.2019г. е подадена жалба вх. № 1012-19-101 от 13.11.2020 г. срещу разпореждането. С Решение № Ц1012-19-101#1 от 10.12.2020 г., решаващият орган е оставил без уважение жалбата, като е приел, че спорният период от трудовия стаж на жалбоподателя от ********, когато е р. на длъжност „ш. на с. л." в МБАЛ „С. П. Б.“ ЕООД - гр. Н. З. не следва да се признава за такъв от II категория труд, тъй като тази длъжност не попада в професиите, посочени в разпоредбата на т. 53"а" от ПКТП (отм.), както и не са налице основанията за прилагане на чл. 67 и 68 от ПКТП (отм.).
Решението е съобщено на 14.12.2020 г., след което в законоустановения 14-дневен срок - на 29.12.2020 г., видно от пощенското клеймо, е обжалвано пред съда.
По делото е приобщена Заповед №1015-19-21/27.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Сливен, с която е определен С. Д. С.– и. д.Н. на О. „А.“ да го замества в качеството му на Административен орган при отсъствието поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при в. н., командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост и да подписва „За директор на ТП на НОИ – Сливен“, решенията по чл. 117, ал. 3 от КСО, както и Болничен лист за в. н. ********* издаден на ******* г., от който е видно, че д. на ТП на НОИ – Сливен е в отпуск от *******.
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените писмени доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.
При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № Ц1012-19-101#1 от 10.12.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на Административно процесуалния кодекс, съгласно чл. 118, ал.1 и ал.3 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал.1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал.1, т.2, б. „а“ от КСО - ръководителят на териториално поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Подписано от С. Д. С.– и. д.Н. на О. „А.“ – „За Директор“, съгласно Заповед №1015-19-21/27.01.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Сливен, при отсъствието му видно от Болничен лист за временна неработостпособност № *****издаден на ****** Същото съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, позовавайки се на наличните и служебно събраните доказателства по случая. При разглеждането на искането за пенсиониране на жалбоподателя и при постановяването на Разпореждане № 2113-19-1338#12/13.10.2020 г. на Ръководител на пенсионно осигуряване и на Решение № Ц1012-19-101#1 от 10.12.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен, не са допуснати нарушения на установените в КСО процесуални разпоредби.
Предвид горното съдът приема, че обжалваното решение на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
По съществото на спора, съдът счита, че решението е издадено в съответствие с материалния закон и неговата цел, предвид следното:
Видно от мотивите на обжалваното решение и на предхождащото го разпореждане № 2113-19-1338#12/13.10.2020 г., компетентните административни органи са зачели следния осигурителен стаж по периоди и с продължителност, а именно :
• от 28.09.1976г. до 12.10.1978 г. - 2 години и 15 дни осигурителен стаж от трета категория труд на основание чл. 9, ал. 7 от КСО (наборна военна служба) и зачетен по служебна бележка №3-937 от 26.06.2019г., издадена от В. о. – С.;
• от 10.08.1976 г. до 23.09.1976 г. - 1 месец и 13 дни и от 30.10.1978г. до 10.12.1979 г. - 1 година 1 месец 10 дни осигурителен стаж от трета категория труд положен на длъжност „ш.в. ш." и зачетен по удостоверение УП-3 №252 от 21.06.2019 г., издадено от „*****" АД;
• от 29.01.1980 г. до 05.08.1980 г. - 6 месеца и 6 дни осигурителен стаж от трета категория труд на длъжност „ш." и зачетен по удостоверение №ФС 99-548 от 22.07.2019г., издадено от „М." ЕАД - София;
• от 05.08.1980 г. до 31.10.1980 г. - 19 дни осигурителен стаж от втора категория труд положен на длъжност „с. р." в Строително предприятие при АПК „П.Е." - гр. Н. З. и зачетен по удостоверение УП-13 №3329#1 от 28.12.2011 г., издадено от ТП на НОИ - Сливен;
• от 01.09.1981г. до 31.10.1981г. - 1 месец и 12 дни на длъжност „ш." - звено „Администрация и обслужващ персонал" в АПК „П. Е." - гр. Н. За. и зачетен по удостоверение УП 13 №3329#1 от 28.12.2011г., издадено от ТП на НОИ - Сливен;
• от 01.02.1982 г. до 31.08.1983 г. - 1 година и 7 месеца от трета категория труд на длъжност „ш." в „И." ЕАД - гр. Н. З. и зачетен по удостоверение УП-13 №3505#1 от 12.01.2012 г., издадено от ТП на НОИ - Сливен. Липсват данни за вида и товароподемността на автомобила;
• от *****- 15 години и 1 месец от трета категория труд на длъжност „ш. на с. л." и зачетен по удостоверение УП-3 №167 от 25.06.2019 г„ издадено от МБАЛ „С. П. Б.“ ЕООД - гр. Н. З.;
• от 01.07.1999 г. до 30.09.1999 г. - 3 месеца осигурителен стаж от трета категория труд зачетен заради получено обезщетение за безработица съгласно данни от Регистъра на осигурените лица;
• от 01.06.2000 г. до 31.05.2001 г. - 1 година осигурителен стаж от трета категория труд положен на длъжност „ш." и зачетен по удостоверение УП-3 №48 от 25.11.2011 г., издадено от „B." ЕООД - гр. В. Т.;
• от 25.04.2005 г. до 15.10.2019 г. - 13 години, 10 месеца и 18 дни осигурителен стаж от трета категория труд - потвърден от компетентната институция на И. и зачетен по Формуляр Е 205 (ES) от 07.08.2020 г. до датата на заявлението за отпускане на пенсия 16.10.2019 г.
На оспорващия е признат на основания чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд придобит в Република България и К. И. от 35 години 09 месеца и 08 дни, както следва: 19 дни от втора категория труд в Република България; 21 години 9 месеца и 26 дни от трета категория труд в Република България; 13 години 10 месеца и 18 дни осигурителен стаж от К. И..
Въз основа на гореизложеното на жалбоподателя е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при втора категория труд и на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст лицата, които са р.и 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
Следователно през 2019 г., когато е подадено заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да придобие право на пенсия, жалбоподателят следва да е навършил 58 години и 4 месеца, а сборът от осигурителен стаж и възраст да възлиза на 100. Към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е навършил необходимата възраст, но следва да се установи дали сборът с осигурителния му стаж възлиза на 100. Спорът в настоящото производство се свежда до това дали положеният от К.К.К. на длъжност „ш. на с. л." в Отделение за бърза и неотложна медицинска помощ към МБАЛ „С. П. Б.“ ЕООД - гр. Н. З., през периода ********, е бил такъв от втора категория.
Съгласно § 9 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999 г. е в сила Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм), който определя съответните длъжности, производства и предприятия, трудът на които се причислява към отделните категории. В § 2 от ПМС № 75/1998 г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.).
Причисляването на даден труд към първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на работа, които са изрично нормативно установени като такива от съответната категория и самото формално наличие на които презюмира тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно установена в общите разпоредби на т. 67 и т. 68 от ПКТП /отм./, и се изразява в правото да се докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в отрасли на производството или услугите, посочени в правилника, трудът е бил със същата вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли.
Видно от удостоверение УП-3, изх. № 167 от 25.06.2019 г., издадено от МБАЛ „С. П. Б.“ ЕООД - гр. Н. З. за периода от ********, осигурителя МБАЛ е удостоверил стаж от трета категория труд според заеманата длъжност и работно място на жалбоподателя.
Жалбоподателят не е представил други документи удостоверяващи вида на полагания от него труд през посочения период, включително и трудова книжка. При това положение, при преценката за категорията труд както от пенсионния, така и от горестоящия А. орган са взети предвид данните от удостоверение УП-3, изх. № 167 от 25.06.2019 г., издадено от МБАЛ „С. П. Б.“ ЕООД - гр. Н. З., както и служебно събраните - писмо изх. № 08-34 от 09.10.2020 г. от Ц. за . м. п.– С., където е декларирано, че К.К.К. не фигурира в списъчния състав на ЦСМП – Сливен и писмо №253 от 08.10.2020 г. от МБАЛ „С. П. Б.“ ЕООД - гр. Н. З., в което е потвърдено, че К.К. за процесния периода от *****е р. като „ш. на с. л." в О. за б. и н. м. п. към б. в гр. Н. З., а не в Ц. за с. м. п.. Счетено е, че заеманата от К. длъжност не попада сред посочените в чл. 53а от ПКТП и процесният стаж следва да бъде зачетен като такъв от III-та категория. Този извод на административните органи съдът приема за законосъобразен и в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, съгласно която осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. От съдържанието на представените в хода на административното производство официални документи, се установява, че през периода от време *****К. е бил назначен на длъжност „ш. на с. л." в Отделение за бърза и неотложна медицинска помощ към МБАЛ „С. П. Б.“ ЕООД - гр. Н. З.. Съгласно т. 53а, предл. последно от ПКТП /отм./, от втора категория е трудът на ш. от с. за б. и н. м.п. в страната. Съгласно чл. 8 от Инструкция № 2/ 07.02.1992 г. на МЗ, за доболнична бърза и неотложна медицинска помощ системата за БНМП се организира на териториален принцип, като служби на системата са: центрове за бърза медицинска помощ, станции за бърза и неотложна медицинска помощ, отделения за бърза и неотложна медицинска помощ, отделения за неотложна медицинска помощ, звена за бърза и неотложна медицинска помощ, звена за неотложна медицинска помощ, звена за бърза и неотложна психиатрична помощ. Съгласно чл. 2 от Инструкция № 1/ 24.01.1992 г. за организацията на спешната консултативна помощ в страната /отм./ Спешната консултативна медицинска помощ на здравните заведения се осъществява: 1. на регионално ниво от: Центъра за бърза медицинска помощ в София, станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в Пловдив, Варна и Плевен и 2. на районно ниво - от отделенията за бърза и неотложна медицинска помощ на съответните обединени районни болници. С Постановление № 195 на МС от 11.10.1995 г. за структурни промени в системата на здравеопазването, съгласно Приложение №1, към чл.1 е създаден Ц. за с. м. п. - Сливен - обслужващ района на общините: Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица. С оглед изложеното, се налага извод, че понятието „станция за бърза и неотложна медицинска помощ в страната“ следва да се разграничава, от „центрове за бърза медицинска помощ“, както и от „отделение за бърза и неотложна медицинска помощ“.
Следователно въпросните понятия не могат да се приравняват и за целите на пенсионното законодателство. В самата норма на чл. 53а от ПКТП /отм./, императивно и изчерпателно са определени субектите, които могат да черпят права от нея, определени чрез критериите заемана длъжност и месторабота, и липсват основания да се смята, че посоченото определяне е примерно или непълно. Според настоящият състав е недопустимо разширителното тълкуване или прилагането по аналогия на която и да било от специалните разпоредби на правилника, тъй като съгласно т. 66 от ПКТП от трета категория е трудът на всички останали работници и служители, невключени в другите раздели на правилника, и която изключва наличието на празнота в закона относно категорията труд на която и да било длъжност. От събраните по делото писмени доказателства, може да се направи категоричен извод, че през процесния период жалбоподателят не е р. в станции за бърза и неотложна медицинска помощ в страната по смисъла на чл. 53а от ПКТП, такова обстоятелство не се сочи и от самия него. Предвид казаното и по аргумент от т. 53а от Правилника, стажът на длъжността “ш. на с. л.” в Отделение за бърза и неотложна медицинска помощ към МБАЛ Нова Загора не следва да бъде категоризиран от втора категория.
Съдът не намира за установено по делото и че характерът на работата на К. като „ш. на с. л.“ в О. за б. и н. м. п. към б. в гр. Н. З., е идентичен с тази на ш.. в станциите за бърза и неотложна медицинска помощ през процесния период, нито че са налице и основания за прилагане на чл. 68 от ПКТП. Липсват доказателства тежестта на труда на жалбоподателя като интензитет и натовареност да е била същата като на работещите в посочените в правилника медицински заведения. Преценката за вредността и тежестта на работата и нейното съответствие с тази на работниците по т. 53а от ПКТП /отм./, следва да се извърши въз основа на документите, посочени в 40, ал. 1 от НПОС или на документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация, както и на всички други допустими доказателствени средства, които е следвало да бъдат представени по делото или посочени от жалбоподателя. Въпреки че с разпореждането за насрочване, съдът е дал указания, жалбоподателят не е представил писмени доказателства, въз основа на които да се приложи разпоредбата на чл. 67 от ПКТП /отм./, нито е поискал събирането на други доказателства.
От всичко изложено, като краен резултат се налага извод за неоснователност и недоказаност на претенцията на жалбоподателя, че положеният от него труд на длъжност „ш. на с. л." в Отделение за бърза и неотложна медицинска помощ към МБАЛ „С. П. Б.“ ЕООД - гр. Н. З., през периода ********, е бил от втора категория.
Анализът на относимите правни норми в съпоставка със събраните по делото доказателства сочи, че административният орган е преценил правилно фактите, привел ги е в съответствие с материалния закон и е стигнал до единствения възможен извод, че не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Жалбоподателят не отговаря и на условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като към датата на заявлението за отпускане на пенсия е навършил 61 години 01 месец и 11 дни, а през 2019 г. изискващата се възраст за мъжете е 64 години и 2 месеца.
Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ - Сливен и потвърденото с него разпореждане са правилни. Постановени са в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и при пълно изследване на фактите и обстоятелствата с оглед изискванията на чл. 35 от АПК. С оглед на това оспореното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна - оставена без уважение.
При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Сливен за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от
АПК, А. съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, против Решение № Ц1012-19-101#1 от 10.12.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен, с което е отхвърлена жалба вх.№ 1012-19-101 от 13.11.2020 г., подадена срещу разпореждане № 2113-19-1338#12/13.10.2020 г. на Ръководител на пенсионно осигуряване, с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1-2 от КСО, като неоснователна.
ОСЪЖДА К.К.К.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ТП на НОИ - Сливен сумата 100 лв. (сто
лева) разноски по делото.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен А. съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК, препис от решението да
се изпрати на страните.
А. СЪДИЯ :