Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 735 / 05,06,2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 05,06,2019 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 823/2019 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 3325/07,03,20198 г. от Г.П.К.
с ЕГН **********; и К.К.К. с ЕГН **********; длъжници по изпълнително дело № 20178290400257
по описа на ЧСИ Добринова рег829 № 821, район на действие – ПОС, против разпореждане
от 21,02,2019 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 1306/29,01,2019 г.
за намаляване размера на приетите за събиране разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания отказ на ЧСИ. Твърди се, че приетите за
събиране разноски са завишени, тъй като посоченото възнаграждение е прекомерно
и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на дел. Въз основа
на това от съда се иска да отмени обжалваното постановление в тази част и
вместо това да намали приетите за изпълнение разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение до минималния размер, съобразно Наредба № 1.
Ответната страна по жалбата – КООПЕРАЦИЯ
„ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ СТОПАНИ – МАРИЦА
ИНВЕСТ“ – гр. Пловдив, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на
частната жалба и иска същата да се остави без уважение.
В писмените
си мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител
също изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена от легитимирани лица /длъжници в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК. Следователно
същата е допустима и следва да се разгледа. По същество съдът я приема за неоснователна
по следните съображения:
Според разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004
г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се
формира като сбор от възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително
дело - 200 лв.; и възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания, когато вземанията са над 1000 лв. -
1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В
случая изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство, е за сумата от 20450 евро и 4951,93 лева. При това положение
минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, определено
по реда на чл. 10 т. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, възлиза на 939,50 лв.
(или 1/2 от 1879 лв.).
Следователно минималното адвокатско възнаграждение
за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по същото в
случая следва да се определи в размер на 1139,5 лв. (200 лв. – по чл. 10, т. 1;
и 939,50 лв. – по чл. 10, т. 2)
Заплатеното от взискателя възнаграждение, според
представения договор за правна помощ, е в размер на 2500 лв. без ДДС лв. и
посочената сума се претендира за събиране от длъжниците.
С молба вх. № 1306/29,01,2019 г. длъжниците са
предявили възражение за прекомерност и са поискали намаляване размера на
приетите за изпълнение разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение. С
обжалваното разпореждане молбата е приета за неоснователна и е оставена без
уважение.
Видно от данните по изпълнителното дело,
задължението по изпълнителният лист не е изпълнено в срока за доброволно
изпълнение. По делото към настоящия момент не са постъпили суми за
удовлетворяване на взискателя.
Следователно на настоящия етап от производството,
доколкото изпълнителният процес е все още висящ, не може да се предвиди действителната
фактическа и правна сложност на делото, тъй като не е ясно какви действия още
ще са необходими за пълното удовлетворяване на взискателя и прекратяване на
изпълнителното производство. При това положение, въпреки че надвишава
двукратния размер на установения с Наредба № 1/2004 г. минимум, уговореното и
заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело и за процесуално представителство по същото до
приключването му, не би могло да бъде прието за прекомерно. Въз основа на
изложеното жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без
уважение.
Въпреки изхода на спора, неоснователно е искането
на ответника за присъждане на разноски за производството пред настоящата
инстанция, доколкото същото има за предмет спор относно дължимостта на
присъдени деловодни разноски (в този смисъл Определение № 345/21,05,2015 по ч.
гр. д. 2664/2015 г. на ВКС, IV г. о.).
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) №
3325/07,03,20198 г. от Г.П.К. с ЕГН **********; и К.К.К. с ЕГН **********;
длъжници по изпълнително дело № 20178290400257 по описа на ЧСИ Добринова рег829
№ 821, район на действие – ПОС, против разпореждане от 21,02,2019 г., с което е
оставена без уважение молба вх. № 1306/29,01,2019 г. за намаляване размера на
приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: