Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното
от съдията Гълъбова гр.д. №13882 по
описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „ОЗК -
З.“ АД срещу решение от 15.06.2019 г. по гр.д. №51133/2018 г. на Софийския
районен съд, 58 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на
М.С.Р. на основание чл.432 ал.1 вр. чл.493 ал.1 КЗ вр. чл.52 ЗЗД сумата от 8000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 01.09.2017 г. в гр.
Бургас, изразяващи се в: мозъчно сътресение с кратка загуба на съзнание,
дифузно главоболие, гадене, болки в слабините от падането от мотора, охлузвания
при падането, ведно със законната лихва от 10.04.2018 г. до окончателното
изплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи, че първоинстанционният
съд е допуснал съществени процесуални нарушения – не е спазил изискванията на
чл.146 ГПК за изготвяне на доклад по делото, не е допуснал поисканите КСМАТЕ и
разпит на свидетел. Поддържа, че по делото не е установен механизма на
процесното ПТП и съдът неправилно е приел, че не е налице съпричиняване от
страна на ищеца. Твърди и че размера на присъденото обезщетение е в завишен
размер. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявения иск, а при
условията на евентуалност – да намали присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.С.Р. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която
предявеният осъдителен иск е отхвърлен за разликата над посочената по-горе сума
до пълния претендиран размер от 10 000,00 лв., поради което решението в тази му
част е влязло в сила.
Във въззивното производство на основание чл.266 ал.3 ГПК
е допуснато изслушването на КСМАТЕ със задачи, формулирани от ищеца в исковата
молба и отговора на въззивната жалба, и от ответника, формулирани в отговора на
исковата молба и въззивната жалба, и разпит на свид. Й.Б..
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана
по същество е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се
произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, но частично неправилно по следните съображения:
СРС, 58 състав,
е сезиран от М.С.Р.
с искова молба, с която срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД е предявен иск с правно
основание чл.432
ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за
заплащане на сумата от 10 000,00 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 01.09.2017 г. в гр. Бургас, ПТП неимуществени
вреди – болки и страдания.
Ответникът в
срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва механизма на процесното ПТП, вината на водача
на л.а. „Хонда“, наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
сочените от ищеца вреди, а при условията на евентуалност
- релевира възражение за съпричиняване. Оспорва размера на сочените от
ищеца неимуществени вреди.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял
вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на
обезщетението.
От представения по делото двустранен
констативен протокол за ПТП от 01.09.2017 г., двустранно подписан от водачите
на двата автомобила, се установява, че на 01.09.2017 г. в гр. Бургасе е реализирано ПТП между л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ******, управляван от Й.Б., и мотоциклет „Сузуки“ с рег. № ******, управляван от ищеца. ПТП е
настъпило по вина на водача на л.а. „Хонда Сивик“,
който при завиване на ляво е реализирал ПТП с движещия се мотоциклет.
Видно от представеното по делото удостоверение от 17.10.2017 г., издадено
от МВР, ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“, процесното ПТП е настъпило на
01.09.2017 г. в гр. Бургас, като местопроизшествието е посетено от служители на
ПП – Бургас и тъй като е имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с
ПТП, участниците са попълнили двустранен констативен протокол на основание
чл.123 ал.1 т.3 б. „б“ ЗДвП.
От показанията на свид. Й.Б., дадени в първоинстанционното производство, се установява, че
процесното ПТП е настъпило на кръстовище, при наличие на знак „Стоп“, като
водачът на л.а. „Хонда Сивик“ е изчакал, не е имало
приближаващи се автомобили, след което е чул приближаващ се мотоциклет, който е
изпреварвал спрелите автомобили, след което е настъпил сблъсък.
От показанията на свид. Й.Б., дадени във въззивното производство, се установява, че процесното ПТП е
настъпило на кръстовище, като водачът на л.а. „Хонда Сивик“
при излизане от кръстовището, като в средата на платното е видял приближаващия
се мотоциклет, който се е ударил в автомобила. Свидетелят сочи още, че на
кръстовището е имало спрели коли, а ПТП е настъпило при престрояване и завиване
на ляво от страна на водача на автомобила „Хонда Сивик“,
мотоциклетът се е движил по път с предимство, като е имало 3-4 спрели коли,
което не е отразено в протокола за ПТП. От показанията на свидетеля се
установява и водачът на мотоциклета е бил с налакътници
и наколенки, но свидетелят няма спомен дали е бил със защитна каска, като след
настъпване на ПТП водачът на мотоциклета е бил видимо добре.
От приетото във въззивното производство заключение на КСМАТЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило по дължина на
пътното платно – в района на кръстовището на бул. „24-ти черноморски пехотен
полк“, по ширина на пътното платно – в насрещната пътна лента, считано от
посоката на движение на л.а., като от техническа гледна точка причините за
настъпване на ПТП са следните: поведението на водача на л.а. „Хонда Сивик“, който при наличието на пътен знак Б2 – „Стоп“, не е
пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет. От заключението се
установява още, че ударът за л.а. „Хонда Сивик“ е бил
в неговата предна лява част, а за мотоциклета – челен, като от наличните по
делото доказателства не може да бъде определена скоростта на превозните
средства преди и по време на произшествието, а за да се определи безопасната
скорост на движение за мотоциклета е необходимо да се установи на какво
разстояние се е намирал мотоциклета от мястото на удара в момента, в който
мотоциклетистът е имал възможност да забележи за пръв път л.а. В о.с.з. вещото
лице сочи още, че мотоциклетът се е движил от лявата страна на спрели
автомобили, което също е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Хонда
Сивик” с рег. № ****** Й.Й.Б.
е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.37
ал.1 ЗДвП и чл.50 ал.1 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се доказване обстоятелството,
че към датата на процесното ПТП – 01.09.2017 г. между ответника и собственика
на л.а. „Хонда Сивик” с рег. № ****** е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ
предвижда, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да
притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за
управлението или ползването на моторното превозно средство.
Деликтът е настъпил в срока на
застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и
страдания.
От представената по делото епикриза, издадена от УМБАЛ „Бургас“ АД се
установява, че ищецът е постъпил в болничното заведение на 01.09.2017 г. и е
изписан на 04.09.2017 г., като поставената му диагноза е „Мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма“. От епикризата се
установява още, че на ищеца е проведено медикаментозно лечение и при
изписването е бил в добро общо състояние.
От показанията на свид. Т.Р. се установява, че
след процесното ПТП ищецът е бил в болница – некомуникативен, лежал е със
затворени очи, с много силно главоболие, имал е охлузвания по краката и лицето,
и болки в слабините, като е престоял в болница 4 дни, а при изписването е
залитал. От свидетелските показания се установява още, че след прибиране вкъщи
ищецът е трябвало да лежи и почива, забранено му е било да стои пред компютър и
да гледа телевизия, има е гадене, повръщане, силно главоболие, пиел е
лекарства, като възстановяването е продължило около 4 мес., не е могъл да спи,
бил е притеснен, а към настоящия момент му е трудно да се качи на мотоциклет.
От приетото във въззивното производство заключение на КСМАТЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил лекостепенно сътресение на главния мозък, който травма може
да се получи както директно от удар на главата в твърд тъп предмет, ката и
индиректно – без мекотъканно увреждане на главата при
инерционно въздействие върху главния мозък след рязко спиране при удар от ПТП.
От заключението се установява още, че в медицинската документация по делото не
са отразени никакви данни за травматични увреждания на меки тъкани /охлузвания,
кръвонасядания, рани и др./, но е възможно такива да
са получени, с оглед показанията на свид. Р.. Вещите
лица сочат още, че на ищеца е проведено медикаментозно лечение, дадени са и
указания за ХДР, като периодът на възстановяване е около 25 дни, но е възможно
да се наблюдават продължително време усилени вегетативни рефлекси /главоболие,
безсъние, световъртеж/, а последиците от мекотъканните
увреждания отшумяват напълно за около 2-3 седмици. Вещите лица сочат също, че
не е възможно от медицинска гледна точка да се направи извод дали ищецът е използвал
защитна каска и протектори към момента на ПТП, като ползването им би намалило
тежестта на травматичните увреждания, вкл. ограничавайки по размер и тежест мекотъканните травми, а предпазната каска може да ограничи
по тежест, но не може да предотврати получаване на мозъчно сътресение.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка
с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен
период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост,
като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото
факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване,
наличие на остатъчна травма. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че
травмите на ищеца са били без риск за живота на пострадалия, че интензивността
на болката е била значителна, че на ищеца е проведено само консервативно
лечение, периодът на възстановяване е с кратка продължителност, но се е
налагало ограничителен режим на пострадалия за кратък период. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата
на процесното ПТП ищецът е бил на
33 години, т.е. в млада и трудоспособна
възраст, а прогнозата е напълно благоприятна – ищецът е напълно възстановен. С оглед на изложеното по-горе
съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания
е в размер на 5000 лв.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението
на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
обаче е основание да се приеме съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото
се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да
е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните
от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила
за поведение, но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК
– напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния
съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна
практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът
на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България
сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
От събраните в рамките на производството по настоящето дело доказателства
не се установи по безспорен и категоричен начин твърдението на ответника, че
ищецът се е движил с несъобразена скорост и че не е използвал защитна каска,
т.е. не се установи нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.137е ЗДвП. От заключението на КСМАТЕ и въз основа на установения по делото механизъм на настъпване на ПТП е установено
безспорно и категорично, че ПТП е настъпило поради непропускане на движещия се
по път с предимство мотоциклет от страна на водача на л.а. „Хонда Сивик“, както и че не може да се направи извод дали ищецът е
използвал защитна каска и протектори към момента на ПТП. Съдът приема, че процесното ПТП е причинено единствено от действията на
водача на л.а., доколкото липсват данни за скоростта, с която се е движил
мотоциклета, респ., че ПТП е можело да бъде избегнато при движение с друга
скорост от страна на мотоциклетиста, както и че ползването на защитна каска и
протектори би намалило тежестта на травматичните увреждания, но не и да
предотврати получаване на мозъчно сътресение, т.е. липсват нарушения от страна
на ищеца, които да са причинна връзка с настъпилото ПТП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично
основателен до размера на сумата от 5000,00 лв. и като такъв следва да бъде
уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която е искът е уважен за разликата над сумата от 5000,00 лв. до пълния
присъден размер от 8000,00 лв., а в останалата част, в която искът е уважен до
посочения по-горе размер, решението следва да бъде потвърдено. Решението следва
да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски
по компенсация за разликата над сумата от 615,00 лв.
С оглед с изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание
чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 60,00 лв., представляваща държавна такса,
сумата от 112,50 лв., представляваща депозит за вещи лице, сумата от 30,00 лв.,
представляваща депозит за свидетел и сумата от 75,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на въззиваемата страна на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 187,50 лв., представляваща депозит за вещи
лица и сумата от 465,25 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 15.06.2019 г., постановено по гр.д. №51133/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 58 състав, в частта, в която е уважен предявеният
от М.С.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 вр. чл.493 ал.1 КЗ
вр. чл.52 ЗЗД за разликата
над сумата от 5000,00 лв. до пълния присъден размер от 8000,00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, станало на 01.09.2017 г. в гр.
Бургас, изразяващи се в: мозъчно сътресение с кратка загуба на съзнание,
дифузно главоболие, гадене, болки в слабините от падането от мотора, охлузвания
при падането, ведно със законната лихва от 10.04.2018 г. до окончателното
изплащане, и в частта, в която ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, е осъден да заплати на М.С.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски за
разликата над сумата от 615,00 лв., и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.С.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, срещу ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск с
правно основание чл.432 ал.1 вр. чл.493 ал.1 КЗ вр. чл.52 ЗЗД за разликата над сумата от 5000,00 лв. до пълния присъден
размер от 8000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП, станало на 01.09.2017 г. в гр. Бургас, изразяващи се в: мозъчно
сътресение с кратка загуба на съзнание, дифузно главоболие, гадене, болки в
слабините от падането от мотора, охлузвания при падането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.С.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 277,50 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК
- З.” АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.С.Р., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 652,75 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.