РЕШЕНИЕ № 1017
Номер 28.05.2019 година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХХІІ наказателен състав
На осми април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар: МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията
НАХ дело номер 1735 по описа за
2019 година
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 387702-F416391 от 07.12.2018г. на Заместник директора
на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на
Г.В.Г., ЕГН **********, в качеството на *** на „ГИГА
НЕЙЛС” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена
„Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено административно нарушение по
чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!Й.Т.
МОТИВИ:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 387702-F416391 от 07.12.2018г. на Заместник
директора на ТД на НАП – гр.Пловдив, с което на
Г.В.Г., ЕГН **********, в качеството на *** на „ГИГА
НЕЙЛС” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., вр. чл.16,
ал.1, т.4 от ЗСч.
Жалбоподателят, Г.В.Г. обжалва издаденото наказателно постановление
с доводи за оправдание, като моли съда
да го отмени. По същество не спори,че е налице закъснение за публикуване на ГФО на дружеството за 2017г. в
ТР при Агенция по вписванията. Редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание и поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП гр. Пловдив, редовно призована, изпраща процесуален
представител, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът,
като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА
Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против Г.В.Г. за това, че в качеството й
на *** на „ГИГА НЕЙЛС” ЕООД, ЕИК *********, предприятие по смисъла на ЗСч и
търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, като е бил задължена, не е
публикувала годишния финансов отчет
/ГФО/ на дружеството на 2017 г. в Търговския регистър /ТР/ при Агенцията по
вписванията в законоустановения срок – до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018г. /30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни/.
Търговското предприятие е извършвало дейност
през отчетния период 2017г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх. 1600И0566704/10.03.2018г., от
приложения към нея годишен отчет за дейността.
ФО на
дружеството за 2017г. е заявен за вписване и представен за обявяване в
Търговския регистър към агенцията по вписванията на 03.09.2018г.
Нарушението
е извършено на 03.07.2018 г. в гр.Пловдив и установено на 07.08.2018 г. –
датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с
писмо изх. № 20-00-149/17.08.2018 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив
с вх.№ 04-01-1347/17.08.2018 г.
Наказващият
орган е приел, че е нарушен състава на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., вр. чл.16,
ал.1, т.4 от ЗСч. За установеното
нарушение срещу жалбоподателя е съставен АУАН № F 416391/ 03.10.2018 г. в присъствието на жалбоподателя,
след получена от нея нарочна покана във връзка с това.
Наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН, в който по идентичен начин е
описана, посочената по-горе фактическа обстановка.
Така
изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното
нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен
материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както
свидетелските показания на *** С.Р., така и приложените по делото писмени
доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и
взаимноподкрепящи се.
При тази
фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът
приема, че от страна на Г.В.Г., ЕГН **********, в качеството й на *** на „ГИГА
НЕЙЛС” ЕООД, ЕИК *********, е осъществен по безспорен и категоричен начин
състава на вмененото й административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр.
чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч. Нарушената разпоредба задължава всички търговци по
смисъла на Търговския закон да публикуват годишния финансов отчет, приет от ОС
на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на
следващата година. Правилно е определено, че задължението за заявяване за
вписване на ГФО на „ГИГА НЕЙЛС” ЕООД е
възникнало за жалбоподателя в качеството й на ** и представляващ дружеството,
предвид разпоредбата на чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, като лице отговарящо за
съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните
доклади, изисквани по този закон. В случая от отразеното по партидата на
дружеството в ТР е видно, че е подадено заявление Г2 за вписване на ГФО за 2017
г. на 03.09.2018 г., т.е. след законоустановения за това срок,като последния
ден, в който е могла да стори публикуването на това обстоятелство в срок в Търгоски
регистър е бил на 02.07.2018г.
Описанието
на нарушението е достатъчно пълно, ясно и конкретизирано, така, че нарушителят
е разбрал за какво е санкциониран.
Предвид изложеното, правилно и законосъобразно
административнонаказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч., вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
Неспазване
на законоустановения срок е довело до съставомерността на нарушението, поради
което за административнонаказващият орган е възникнало задължението да
санкционира тази противоправна деятелност на основание на чл.74, ал.1, пр.1 от
ЗСч, като на жалбоподателят е наложена глоба в минимално предвидения в закона
размер от 200 лв. Размерът на наказанието се явява съобразен с предвиденото в
санкционната норма, съгласно, която всеки който е задължен и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000
лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на
сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.
Съдът не
споделя възражението на жалбоподателя, че е неоснователно ангажирана
отговорността й, тъй като дружеството било на загуба от дейността си през
конкретната година. По делото, последното е без значение за предмета на делото,
тъй като все пак се установява от подадената годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО с приложения към нея годишен отчет за дейността, че търговецът е
осъществявал дейност през отчетния период за 2017г., факт, който се признава и от
самия жалбподател. Отделно от това, случаят не попада и в хипотезите по чл.38,
ал.9 от ЗСч, за да бъде освободен жалбоподателят от задължението си по чл.38,
ал.1, т.1 от ЗСч вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
На
следващо място, съдът намира за ирелевантни в случая обстоятелствата, сочени от
жалбоподателя, че неизпълнение на конкретното задължение, се дължало на отсъствието й в
чужбина, незнание, както и несъответствие на работното й време с това на
Агенцията по вписванията. Ето защо неоснователни се явяват наведените в тази
посока твърдения от жалбоподателя.
Що се
отнася до довода, че в случая закъснението за подаване на ГФО било кратко, също
не се споделя от настоящия съдебен състав, доколкото предприетите от страна на
жалбподателя стъпки се явяват едва, след като е получила нарочна покана за
съставяне на АУАН, т.е. не по своя инициатива, а поведението й е било
продиктувано единствено от действията на контролните органи и установеното от
тях нарушение. Фактът, че отчетът е подаден дни след получаване на поканата и преди
съставянето на АУАН влияе единствено върху размера на наложеното на
жалбоподателя наказание, като административнонаказващият орган правилно е
съобразил, че същата следва да е в най-ниския предвиден такъв. Това последващо
поведение на нарушителя, обаче, не може да обуслови маловажност на извършеното
нарушение. Нещо
повече, Съдът счита, че законодателят е предоставил достатъчно дълъг срок за
изпълнение на задължението в чл. 38, ал. 1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч.
В тази
връзка, настоящият съдебен състав не намери основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност от други нарушения от същия вид. Задължението за
своевременно публикуване на ГФО е вменено от законодателя с оглед гарантиране
интересите на останалите лица и търговци, доколкото публикуването на отчетите
дава възможност за информиране за финансовото състояние на търговеца.
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят
до отмяната им.
С оглед
на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно
постановление № 387702-F416391 от 07.12.2018г. на Заместник директора на ТД на
НАП – гр.Пловдив, с което на Г.В.Г., ЕГН **********, в качеството й на ** на
„ГИГА НЕЙЛС” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за
счетоводството /ЗСч/ е наложена „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено административно нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч., вр. чл.16,
ал.1, т.4 от ЗСч, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО като правилно и законосъобразно.
За
изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По
застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!Й.Т.