Решение по дело №142/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 449/06.12.2024г., постановено по АНД № 2196/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление №BG29122023/4000/Р8-1135/22.05.2024г. с наложена на С. В. С. глоба в размер [рег. номер]. на основание чл. 179, ал.3а от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на ЗАНН, защото АУАН и НП отговарят на всички изисквания към тяхното съдържание и след като е установено, че за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, то липсва посоченото от въззивния съд основание за отмяна на наложеното административно наказание. Относно авторството на деянието се твърди, че в АУАН и в НП е посочено деклариране от страна на водача, че е управлявал ППС към момента на извършване на нарушението. С отправяне на обвинение за движение на ППС, за което е дължима, но не е платена пътната такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата е изпълнено условието за яснота, пълнота и липса на противоречие. Следователно, според касатора, не е налице основание за отмяна на НП, поради несъответствие на съдържанието на АУАН с изискванията на чл.42 от ЗАНН. Касаторът счита, че въззивният съд е приложил неправилно и чл.27 от ЗАНН относно съответствието между тежестта на деянието и наложеното административно наказание, защото е установено, че на датата на нарушението бордовото устройство е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване, поради което ППС се е движило по платената пътна мрежа без да заплаща дължимата такса. В същото време дружеството-жалбоподател цели с постановяване на съдебен акт в негова полза да черпи права от собственото си неправилно поведение. Съгласно чл.9а от Директива 1999/62 – държавите членки установяват подходящ контрол и определят системата от санкции, приложими при нарушения на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Наложените санкции следва да отговарят кумулативно и на трите изисквания – ефективност, пропорционалност и възпиращ ефект. Следователно пропорционалността на санкцията не следва да се разглежда изолирано от останалите й две функции, тъй като размерът й очевидно следва постигне възпиращ ефект. След като въззивният съд е счел, че размерът на глобата противоречи на общностния принцип за пропорционалност, то следва на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН с решението си да измени НП в частта относно размера на административното наказание. Като не е изпълнил това си правомощие е допуснал нарушение на закона. Изменението на размера на глобата трябва да е съобразено с фактите по делото и най-вече с обстоятелството, че дружеството жалбоподател многократно е допускало нарушаване на разпоредбите на ЗДвП, свързани със заплащане на пътната такса. От съда се иска да бъде отменено Решение №449/06.12.2024г. по АНД № 2196/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на НП №BG29122023/4000/Р8-1135/22.05.2024г., издадено от Директора на Национално тол управление към АПИ с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции в максимален размер. В условията на евентуалност, ако въззивното решение бъде оставено в сила, заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът по касация С. В. С., редовно призован, не се явява, не се представлява, не депозира писмен отговор против касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора е образувано по жалбата на С. В. С., подадена на 18.07.2024г. по пощата, чрез административно наказващия орган срещу НП № BG29122023/4000/Р8-1135/22.05.2024г., връчено на 17.07.2024г. лично, по пощата – съгласно обратни разписки на стр. стр.5-та, гръб и на стр. 27 по АНД № 2196/2024г. по описа на РС Стара Загора. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок и от лице, на което е наложено административно наказание с обжалваното НП, поради което съдебното производство е допустимо и до постановяване на обжалваното въззивно съдебно решение не са настъпили факти, погасяващи правото на съдебно обжалване. Решение № 449/06.12.2024г. е допустимо и като постановено срещу надлежен ответник – Директора на Национално тол управление при АПИ, издал обжалваното НП.

В АУАН и в НП е посочено, че на 29.12.2023г. в 13.27ч., в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе – Дунав мост, пристига ППС с рег. № [рег. номер], вид ВЛЕКАЧ, марка и модел МАН ТГС 18.440 4Х2 БЛС, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона, управлявано от С.. След извършена проверка се установило, че попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. На 14.12.2023г., в 21.06ч. на Маджерито, път №І-5, отсечка 239+292, ППС е засечено с контролно устройство с идентификатор №20812/АПИ/, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. За нарушението е генериран доказателствен запис №0D68FЕFDA0C632E8E063011F160A9AE4, въз основа на който е съставен АУАН № BG29122023/4000/Р8-1135/29.12.2023г. от инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ при ТД Митница – Русе, срещу С. В. С. за това, че управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, при неизпълнение на задължение по чл.139 ал.7 от ЗДвП, водачът на ППС от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не е закупил маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или не е изпълнил съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, и същите не са платени от трето лице, с което виновно е осъществил състава на административно нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП.

АУАН е предявен на датата на съставянето му 29.12.2023г., а привлеченото към отговорност лице е вписало възражения против обвинението за неизпълнение на съответните задължения за установяване на изминатото разстояние по Закона за пътищата, а именно „Възразявам. Не съм съгласен с констатираното нарушение. Автомобилът е снабден с тол апарат, обслужван от А1 и е работил от София до Стара Загора.“ По тези възражения АНО е извършил проверка. Изпратено е запитване до „Интелигенти трафик системи“ АД, в отговор на което е получено становище, че по отношение на нарушение № ********** за ППС с рег. №[рег. номер], регистрирано на 14.12.2023г. в 21.06ч., системата на ИТС показва, че на посочената дата и час, бордовото устройство е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване. Съгласно сключените договори при общи условия, задължение на клиентите е да поддържат бордовите устройства включени по време на пътуване и да следят индикаторите винаги да светят в зелено, което ангажира отговорността на клиента, а не на доставчика на електронната услуга за събиране на пътни такси. Въз основа на тази проверка е установено /съгласно текста на НП/, че за ППС с рег. №[рег. номер] не са изпълнени изискванията за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси – за процесната дата 14.12.2023г. в 21.06ч., не са получени и платени тол декларации и няма валидна маршрутна карта, за сегмента на рамка 20812, на която е отчетено нарушението.

След изясняване на това спорно обстоятелство относно причината, поради която няма деклариране на тол данни в реално време, въпреки бордовото устройство, АНО е издал НП, с което на С. В. С. е наложил глоба в размер [рег. номер]. на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП за това, че на 14.12.2023г в 21.06ч, ППС с рег. №[рег. номер], вид: влекач, марка и модел: МАН ТГС 18.440.4Х2 БЛС с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона /18 000кг/, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата/ЗП/. Цитираното ППС е засечено на 14.12.2023г в 21.06ч на Маджерито, по път №І-5, към.239+292, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от ЗП. Като място на нарушението е посочен път № I-5, км 239+292, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т.1 от Решение №680 на МС от 21.09.2022г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние. За извършеното нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението от техническото средство /контролно устройство с идентификатор №20812/ - част от системата, който е доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и за местонахождението на техническото средство.

Въззивният съд е отменил НП, поради допуснато нарушение на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН – неясно и неточно административно обвинение – дали водачът е санкциониран за това, че не е закупил маршрутна карта или защото не е изпълнил съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и/или защото е управлявал превозното средство, без да е била заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. При описание на нарушението актосъставителят не е посочил дали в процесното ППС е било монтирано бордово устройство, с което да се отчитат тол данните, а липсата или наличието на такова устройство определя дали за ППС се дължи закупуване на маршрутна карта или заплащането на тол такса въз основа на реално декларирани тол данни. Липсват и данни за това дали водачът е изпълнил съответните задължения за установяване на изминатото разстояние. Проверката, извършена от АНО, чрез изискване на справка от Интелигенти трафик системи АД не санира пропуските в обвинението, повдигнато с АУАН, които ограничават възможността нарушението да бъде установено по категоричен начин. Нарушението е недоказано, защото не са представени доказателства, че С. е бил водач на ППС, на 14.12.2023г в 21.06ч. по път І-5 км.239+292, Маджерито. Установено по делото е, че наказаното лице е било водач на същото ППС на 29.12.2023г., когато е извършена проверка при излизане от територията на страната, но не и за управление на дата, мястото и часа, които са посочени в АУАН и в НП. Наложеното наказание глоба в размер [рег. номер]. е непропорционално по аргумент от Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на СЕС: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително и когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност, чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер“.

Отхвърлени са възраженията на жалбоподателя, изложени във въззивната му жалба за неправилна правна квалификация на деянието под състава на чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата, защото нямало пречка една правна норма да бъде в едната си част процесуалноправна, а в другата материалноправна, каквато е и тази на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и не страда от посочените в касационната жалба пороци, но се дължат следните коригиращи мотиви:

При извършената на 29.12.2023г. проверка е установено, че ППС попада под категорията ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса за изминато разстояние по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата за регистрирано движение на 14.12.2023г. в 21.06ч. по платен сегмент №20812. Тези факти АНО е посочил като фактическо обвинение, подведено под състава на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Категорията на ППС се доказва от общата техническа максимално допустима маса от 18 000кг, а липсата на получени и платени тол декларации за сегмента на рамка 20812, където ППС е засечено на 14.12.2023г. в 21.06ч. на Маджерито, път №І-5, отсечка 239+292, с контролно устройство с идентификатор №20812, от посочения в НП отговор от ИТС АД и от генерирания доказателствен запис. При сравнение между фактическото обвинение по АУАН и по НП, отправени въз основа на доказателствения запис /доклад/, генериран от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП, се констатира, че АНО е отправил фактическо обвинение, което е съответно на административното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, със субект собственикът на ППС или вписаният ползвател, и изпълнително деяние бездействие – незаплащане на таксата за изминато разстояние по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. От изложените към НП мотиви на АНО става ясно, че той е приел за доказани само фактите, които се считат за установени от доклада, генериран от Електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП и удостовереното от ИТС АД, че при движение по сегмент 20812, на 14.12.2023г. в 21.06ч. бордовото устройство на процесното ППС не е изпращало тол декларации поради това, че не е било включено в електрическото захранване или е било изключено. Няма нито мотиви, нито фактическо обвинение за това, че наказаното лице е управлявало ППС на 14.12.2023г. в 21.06ч. по сегмент №20812, за което не са изпълнени съответните задължения от Закона за пътищата за установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за категорията на ППС. Това означава, че АНО не е приел за доказано отправеното с АУАН обвинение за управление на ППС, за което не са изпълнени изискванията на Закона за пътищата за установяване на изминато разстояние. Следователно в изпълнение на задълженията по чл.53 ал.1 вр. с чл.52 ал.2 от ЗАНН, АНО е бил длъжен да се въздържи от издаване на НП с налагане на административно наказание на водача по обвинение за друго деяние, защото след предявяване на АУАН не се допуска изменение на обвинението по отношение на деянието и на съставомерните фактически обстоятелства. С АУАН е повдигнато обвинение за „управление на ППС, за което не са изпълнени изискванията на ЗП за установяване на изминато разстояние“, чрез което се извършва административното нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП, а с НП е наложено наказание за бездействието да се плати пътна такса за изминато разстояние, което е въздигнато в административно нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП със субект собственикът или ползвателят, вписан в Националния регистър на ППС и техните собственици. Незаплащането на пътната такса е посочено в АУАН, но само като обстоятелство по извършване на деянието управление на ППС, за което не са изпълнени изискванията за установяване на изминато разстояние, без да е повдигнато като обвинение на водача, на който е предявен. По силата на чл.53, ал.1 от ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило и неговата вина. Съответно административно наказание е онова, което е предвидено за административното нарушение, извършено, чрез описаното в АУАН деяние, а в тази връзка е и изискването на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН – да се посочи виновно извършеното административно нарушение, гарантиращо принципа на законност на наказанията. АНО дължи правна квалификация на онези факти от АУАН, които са доказани от събраните доказателства, която да му даде отговор за субекта на нарушението и съответното административно наказание. След като е приел движението по сегмент от платената пътна мрежа без заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, то е следвало да се провери кой е субектът на задължението за плащане и коя административно наказателна разпоредба въздига в административно нарушение бездействието да се плати. По силата на чл.10б ал.3 от Закона за пътищата ред. ДВ бр. 66/01.12.2023г., приложима към 14.12.2023г., тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Неизпълнение на задължението за заплащане на тол таксата за изминато разстояние е съставомерно бездействие, чрез което се извършва административното нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП, чийто субект е собственикът или вписаният ползвател. Така формиран съставът на чл.179 ал.3б от ЗДвП позволява да се установи субектът на противоправното бездействие, чрез проверка в Националния регистър на ППС и техните собственици, когато е генериран доказателствен запис /доклад/ от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП, доказващ движение на ППС от категорията по чл.10б ал.3 от ЗДвП, без да се подават в реално време валидни тол декларации. Според показанията на разпитания актосъставител – инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ при Агенция „Митници“ – Дунав мост, при реагиране на системата, че има задължение, тяхната задача е да се обърнат към колегите им от АПИ, които да им предоставят точното време и място на нарушението и вариантите за заплащане на съответната компенсаторна такса при съставяне на АУАН. Колегите им от АПИ се намират в служебния си автомобил, на около 20метра от кантара, където работи актосъставителят. Неговата задача е да предаде документите на водача и той заедно с тях отива при колегите му от АПИ, за да му представят къде и кога е извършено нарушението. В самия АУАН описват, че това е водачът на транспортното средство. Дали го е управлявал по време на констатиране на нарушението го няма в самия формат, но фактът, че водачът не отрича, означава, че го е карал тогава. Ето и причината, поради която АНО не е отправил същото фактическо обвинение, което е предявено с връчване на АУАН на санкционираното лице – към момента на проверката, извършвана от служителите на Агенция „Митници“ няма данни, от които да се установи изпълнителното деяние „управление“, чрез което се извършва административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Фактите, които са установени от техническото средство, регистрирало време и място на движение, се отнасят към състава на чл.179 ал.3б от ЗДвП, а субектът му е установим от публичния регистър на моторните превозни средства и техните собственици, или вписани ползватели.

Следователно основателно е възражението на ответника по касация, изложено във въззивната му жалба за това, че му е наложено административно наказание по чл.179, ал.3а от ЗДвП въз основа на обвинение, което е съответно на чл.179, ал.3б от ЗДвП. Съдът не би могъл да измени правната квалификация на деянието „незаплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП“ от нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП в нарушение по чл.179, ал.3б от същия закон, защото субектът на отговорността е различен, но и защото с АУАН е повдигнато обвинение за „управление на МПС, за което не са изпълнени задълженията за установяване на изминато разстояние“, което сочи, че нарушението не е същото и с НП е наложено административно наказание по непредявено обвинение в нарушение и на чл.52, ал.2 от ЗАНН. Съдът може да измени НП в частта относно размера на наложеното административно наказание, но не и под определения минимален, а такъв е случаят на фиксирани вид и размер, когато същото деяние – действието или бездействието по АУАН и по НП, осъществява виновно състав на еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, ако са повдигнати с АУАН и останалите обективни негови елементи. Само тогава съдът дължи да отстрани правната грешка на АНО по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, допусната при правната квалификация на фактическото и социалното под правното, идеално- административно нарушение, за да се спази принципът на законоустановеност на административното наказание и този за ангажиране на административно наказателната отговорност за всяко виновно извършено административно нарушение, чието авторство е вън от съмнение, без да влошава положението на жалбоподателя и без да допуска изменение на съставомерните факти. Забраната за изменение на обвинението, което е нови факти или заместване на вече повдигнати, се прилага както във фазата след предявяване на АУАН, така и в съдебното контролно-отменително производство, защото съдът няма компетентност да налага административни наказания, освен в хипотезите на принудителен труд, а АНО не може да издаде НП въз основа на непредявен АУАН – чл. 52, ал.2 от ЗАНН. Други грешки в правоприлагането, представляващи основания за отмяна на НП съдът не може да отстранява.

Съгласно Решението на Съда на ЕС по дело С-61/23г. нормата на чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътна инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност, чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер. Като се има предвид, че е правно недопустимо да се определя по-нисък размер на наказанието/санкцията от минимално предвидения в административно наказателната разпоредба следва извода, че националната норма не може да се тълкува по начин, който да е съответен на приложимото право на ЕС, а това е основание да се остави без приложение поради принципа на примата.

При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за две съдебни инстанции е неоснователна. Ответникът по касация не е заявил искане за присъждане на възнаграждение за един адвокат, поради което няма причина да се обсъжда и възражението на касатора за прекомерност.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

ОСТАВЯ В С. Решение № 449/06.12.2024г., постановено по АНД № 2196/2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.