РЕШЕНИЕ
№ 3565
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110102054 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Й. К. Й. срещу
/фирма/. Ищецът твърди, че на 20.05.2014г. по ч. гр. д. № 22710/2014г. по
описа на СРС са издадени заповед за незабавно изпълнение и изп. лист, с
които е осъден да заплати в полза на /фирма/ сумата от 10 040лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
***********/30.08.2013г., ведно със законната лихва от 25.04.2014г. до
окончателното плащане, 353,32лв. – договорна лихва за периода 03.09.2013г.-
03.12.2013г. и 797,70лв. – разноски по делото. За събиране на вземанията с
молба от 25.06.2014г. било образувано изп. дело № 566/2014г. по описа на
ЧСИ Т.В.. На 18.01.2016г. на мястото на взискателя бил конституиран
ответникът съгласно сключен договор за цесия. С молби от 20.05.2016г. и
07.10.2016г. новоконституираният взискател поискал извършване на
съответните изп. действия, без да ги конкретизира, като след това не са
искани и извършвани изп. действия. Ищецът счита, че още към 25.06.2016г.
изпълнителното производство се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, а на 25.06.2021г. е изтекла 5-годишната погасителна давност за
вземанията.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да
бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите от: 10 040лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №
***********/30.08.2013г., ведно със законната лихва от 25.04.2014г. до
окончателното плащане, 353,32лв. – договорна лихва за периода 03.09.2013г.-
03.12.2013г. и 797,70лв. – разноски по делото, за които на 20.05.2014г. е
1
издаден изп. лист по ч. гр. д. № 22710/2014г. по описа на СРС, поради
погасяването им по давност.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. На 05.04.2022г. е
депозирал молба по делото, в която заявява, че признава предявения иск, като
счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и моли
разноските да бъдат възложени в тежест на ищеца, а при условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то
се основава на признанието на иска.
В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване
на решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба
е признал предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с
признатото право. По арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на
спора не следва да се излагат.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което
предявеният иск да бъде уважен.
По разноските:
Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да
намери чл. 78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената
разпоредба не са налице, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всички
сторени от ищеца разноски следва да бъдат понесени от ответника.
Ответникът разполага с изпълнителен лист за процесните вземания, тъй като
същите са обективирани в заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
въз основа на която веднага се издава изп. лист. Наличието на изпълнителен
лист в полза на ответното дружество обуславя интерес у ищеца да заведе
отрицателен установителен иск. Още повече, че с молба, изпратена на
30.12.2021г. /л. 7-10/, ищецът е поискал отписване на задълженията от
ответника с изрично признаване на възражението за изтекла давност, но
ответникът е изпратил отговор /л. 11/, с който продължава да претендира
вземанията с възможности за „гъвкави решения за заплащане на дължимите
суми“ и отказ да уважи възражението му. Това изявление следва да се
тълкува като даден от ответника повод за завеждане на иска от страна на
ищеца.
С оглед на това, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане
на делото и в негова тежест следва да бъдат възложени сторените от ищеца
разноски. Ищецът е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от
2
държавната такса за производството, поради което на основание чл. 78, ал. 6
ГПК същата следва да бъде присъдена в полза на съда. Нейният размер
възлиза на 501,60лв.
В производството се претендира адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищеца за извършено
безплатно процесуално представителство. Същият е осъществил такова,
поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да му се присъди
възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004г., а именно 865,73лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. К. Й., ЕГН:
**********, с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми,
за които на 20.05.2014г. е издаден изп. лист по ч. гр. д. № 22710/2014г. по
описа на СРС: 10 040лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***********/30.08.2013г., ведно със законната лихва
от 25.04.2014г. до окончателното плащане, 353,32лв. – договорна лихва за
периода 03.09.2013г.-03.12.2013г. и 797,70лв. – разноски по делото, за които
на 20.05.2014г. е издаден изп. лист по ч. гр. д. № 22710/2014г. по описа на
СРС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /фирма/, ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление: /населено място/, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата
от 501,60лв., представляваща дължимата за производството държавна такса,
от която ищецът е освободен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, да
заплати в полза на адв. И.В. Ю. от САК с адрес: /населено място/, сумата от
865,73лв. за извършено безплатно процесуално представителство на ищеца в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3