№ 10348
гр. /../, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110134587 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 133659/28.06.2022
г., с която ЗАД „/.../” АД, ЕИК /---/ е предявило срещу ЗАД „/.../” АД, ЕИК /.../,
осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 800,00
лева /частичен иск от общо претендирания размер от 2123,71 лева/,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ
Х3“, рег. № /../, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 12.07.2020
г., реализирано по вина на водача на лек автомобил „Фиат Браво“, с рег. № /.../,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ЗАД „/.../” АД, ЕИК /.../
към датата на реализиране на ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 28.06.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, а именно на 12.07.2020 г., около 17:45 часа, в
гр. /../, на бул. /.../, с посока на движение към гр. Б., е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него автомобил
- лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № /../. Поддържа, че след настъпване на
застрахователното събитие в ЗАД „/.../” АД, ЕИК /---/ е подадено искане за оценка
на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, тъй като към
1
момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС –
лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № /../ е било застраховано при ищеца по
застраховка „Каско“ – застрахователна полица № № 19-0300/303/5003344, със
срок на застрахователно покритие от 04.08.2019 г. до 03.08.2020 г. Поддържа, че
при ищцовото дружество била образувана преписка по щета №
0300/20/727/503419/, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти,
описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и същите
били отстранени за сметка на ищцовото дружество в доверен сервиз на
застрахователя. Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото в резултат на
процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е заплатил сумата от
5593,82 лева. Поддържа, че вредите по МПС – лек автомобил „БМВ Х3“, рег. №
/../, застрахован при ищцовото дружество, са причинени от водача на лек
автомобил „Фиат Браво“, с рег. № /.../, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ЗАД „/.../” АД, ЕИК /.../ към датата на реализиране на ПТП.
Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ
размер от 5608,82 лева, включваща заплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 5593,82 лева и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, както и
че от страна на ответника е извършено частично погасяване по заявената
претенция в размер на 3485,11 лева. В тази връзка се сочи, че непогасена останала
сумата от 2123,71 лева, като в настоящото производство се предявява частичен
иск само за част от горепосоченато сума, а именно 800,00 лева, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 28.06.2022 г. /датата на депозиране
на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането..
Моли, за уважаване на предявения иск и за осъждането на ЗАД „/.../” АД,
ЕИК /.../ да заплати в полза на ЗАД „/.../” АД, ЕИК /---/ сумата от 800,00 лева
/частичн иск от общо претендирания размер от 2123,71 лева/, представляваща
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № /../,
вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 12.07.2020 г., реализирано
по вина на водача на лек автомобил „Фиат Браво“, с рег. № /.../, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ЗАД „/.../” АД, ЕИК /.../ към датата на
реализиране на ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 28.06.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски в
производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗАД „/.../”
2
АД, ЕИК /.../ е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище
за неоснователност на предявения иск. Изрично се заявява, че не се оспорва
основанието на предявените искове, като същите се оспорват само по размер.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие,
обхващащ датата на реализиране на процесното ПТП /12.07.2020 г./, сключено
между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Фиат Браво“, с рег.
№ /.../, че на 12.07.2020 г., около 17:45 часа, в гр. /../, на бул. /.../, с посока на
движение към гр. Б., е реализирано ПТП, при което са причинени щети на лек
автомобил „БМВ Х3“, рег. № /../, че щетите са причинени от водач на лек
автомобил „Фиат Браво“, с рег. № /.../, че към датата на ПТП между ищеца и
собственика на увредения при ПТП автомобил е била сключена валидна
застраховка „Каско“, както и че ищецът е предявил пред него суброгационна
претенция за сумата от 5608,82 лева, по която ответното дружество е погасило
сумата от 3485,11 лева. Оспорва се, че ищцовата претенция е завишена по размер,
като се излагат подробни съображения в този смисъл. Посочва се, че
отговорността на ответното дружество се съизмерява със сумата от 3485,11 лева,
която е погасена извънсъдебно от ответника. Поддържа се, че стойността на
вложените количества труд и материали за възстановяване на застрахования по
имуществена застраховка при ищеца лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № /../, е
завишена. Предвид горните съображения се сочи, че сумата, платена от ответника
по регресната претенция е достатъчна за репариране на вредите, причинени на лек
автомобил „БМВ Х3“, рег. № /../, в резултат на процесното ПТП.
Моли, за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се разноски.
Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
С молба, депозирана в проведеното по делото открито съдебно заседание
на 19.09.2022 г., ищецът е направил искане за допускане изменение на предявения
иск на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като същия се счита предявен за сумата от
956,00 лева, която сума представлява пълния размер на предявения за разглеждане
в производството осъдителен иск и не представлява частична претенция.
С определение от 19.09.2022 г., постановено в проведено на същата дата
открито съдебно заседание по делото, съдът, съобразявайки обстоятелството, че
искането е направено в преклузивния срок по чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, е
допуснал исканото изменение в размера на предявения за разглеждане в
3
настоящото производство иск, като същия се счита предявен за сумата от 956,00
лева, която сума представлява пълния размер на предявения за разглеждане в
производството осъдителен иск и не представлява частична претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството: че на 12.07.2020 г., около 17:45 часа, в гр. /../, на бул. /.../, с
посока на движение към гр. Б., на път III-161, около км. 33+000, е реализирано
ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № /../; че
щетите са причинени в резултат на виновно и противоправно поведение на водача
на лек автомобил „Фиат Браво“, с рег. № /.../; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /12.07.2020 г./ за лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № /../ е била
сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № № 19-
0300/303/5003344, със срок на застрахователно покритие от 04.08.2019 г. до
03.08.2020 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /12.07.2020 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Фиат Браво“, с рег. №
/.../, е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на
5593,82 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната
щета са в размер на 15,00 лева; както и че ответникът е погасил, по предявената от
ищеца регресна претенция, сумата от 3485,11 лева, в полза на ищцовото
4
дружество.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че между страните не се спори,
че ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди,
респективно за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена
застраховка на пострадалия обезщетение, като единствените спорни по делото
обстоятелства касаят въпросите, дали всички твърдени от ищеца вреди по лек
автомобил „БМВ Х3“, рег. № /../ се намират в причинно-следствена връзка с
твърдяното в исковата молба проишествие, както и какъв е размерът на
действителната вреда към деня на настъпване на събитието /в този смисъл е и
становището на ответното дружество, изразено от процесуалния му представител
в настоящото производство/.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил
„БМВ Х3“, рег. № /../ и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № /../, към датата на
процесното събитие /12.07.2020 г./ е 5 години 10 месеца и 1 ден, считано от датата
на първоначалната му регистрация – 11.09.2014 г., както и че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил
„БМВ Х3“, рег. № /../, определена на база средни пазарни цени /към датата на
ПТП/ е в размер на 4441,16 лева.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
5
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика
/включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в
самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.
О., ВКС). Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел
на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите
с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
6
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 4441,16 лева, като към тази сума следва да се прибавят 15,00
лева ликвидационни разноски по щетата.
Не е спорно между страните, че преди завеждане на исковата молба
ответното дружество е заплатило в полза на ищеца сумата от 3485,11 лева,
представляваща част от претендираната от последния сума във връзка с
процесното ПТП.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на 971,05
лева. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-нисък размер, а именно 956,00
лева /съобразно извършеното и допуснато от съда изменение в размера на
предявения за разглеждане в настоящото производство осъдителен иск/, то
предявеният иск се явява основателен и доказан за пълния предявен размер и
следва да бъде уважен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 300,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
360,00 лева с ДДС.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „/.../”
АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление гр. /../, ул. „/../“ № 2, следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца „ЗАД „/.../” АД, ЕИК /---/, със седалище
и адрес на управление: гр. /../, бул. „/.../“ № 59, сумата от 710,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 34587/2022 г., по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „/.../” АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление гр.
/../, ул. „/../“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЗАД „/.../” АД, ЕИК /---/, със
7
седалище и адрес на управление: гр. /../, бул. „/.../“ № 59, на основание чл. 411, ал.
1, изр. 2 КЗ, сумата от 956,00 лева, представляваща регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „БМВ Х3“, рег. № /../, вследствие на застрахователно
събитие, настъпило на 12.07.2020 г., реализирано по вина на водача на лек
автомобил „Фиат Браво“, с рег. № /.../, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ЗАД „/.../” АД, ЕИК /.../ към датата на реализиране на ПТП,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.06.2022 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА ЗАД „/.../” АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление гр.
/../, ул. „/../“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЗАД „/.../” АД, ЕИК /---/, със
седалище и адрес на управление: гр. /../, бул. „/.../“ № 59, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 710,00 лева, представляваща разноски в исковото производство
по гр.д. № 34587/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8