Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.
16.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИНКО МИНЧЕВ
при секретаря МАРИЯНА ДИМОВА
…………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00191 по описа за 2019г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.С.К. ЕГН ********** ***
чрез пълномощник адв. Д. К. с адрес *** срещу С.В.П. ЕГН ********** *** Т. с предявено искане да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането на ищеца в размер на сумата от
2 100, 00 лв., представляваща незаплатен остатък по договор за заем от 18.04.2018г.,
целият за сумата от 4 000, 00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 11.01.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
Претендират се сторените разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението ответника, чрез пълномощник, е
изпратила писмен отговор на
исковата молба. Намира искът за
допустим, но неоснователен и недоказан. В отговора са изложени следните
твърдения: че остатъкът от непогасената искова сума е в размер на 250, 00 лв.,
че договорът за заем е привиден,
прикриващ договор за покупко-продажба на МПС на разсрочено плащане. Оспорва
съдържанието на договора за заем от 18.04.2018г., както и съдържанието на
договор за продажба на МПС от 18.04.2018г. относно сумата от 4 000, 00 лв.
С исковата молба са
предявени съединени искове с правно основание чл.422,ал.І от ГПК във вр. с чл.240 и чл.79
от ЗЗД.
Исковете са
допустими
От приложените по делото доказателства съдът намира за
установена следната фактическа обстановка:
Съгласно приложения по делото договор за заем от
18.04.2018г., с нотариална заверка на подписите, ищецът предал на ответницата
сумата от 4 000 лв. със срок на връщане на сумата до 31.12.2018г. на
вноски, всяка от 500 лв., платими до 30 число на текущия месец. Поради забава
на плащанията по договора на 11.01.2019г. ищецът провел заповедно производство
по чл.417 от ГПК срещу ответницата, като претендирал сумата от 2 100
лв.,представляваща неплатен остатък от уговорената сума от 4 000 лв. По
това съдебно производство било образувано ч.гр.дело №5/2019г. на РС Г.Т., като
бил издаден срещу ответницата изпълнителен лист за сумата от 2 100 лв.
След подадено възражение от ответницата, на осн. чл.420,ал.2 от ГПК съдът спрял
изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.
В показанията си свидетелите З. И., без родство със
страните, и Н. П., син на ответницата, заявяват, че страните не са се
познавали, като твърдят, че договорът за заем прикривал договор за
продажба на МПС между ищеца и ответницата. Показанията им се потвърждават от
приложения по делото договор за покупко-продажба на МПС от 18.04.2018г., с
нотариална заверка на подписите, с
продавач ищеца и купувач ответницата.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общият размер на платените от ответницата и постъпили парични суми по банковата сметка на
ищеца е в размер на сумата от общо 4 304, 66 лв., от която сума 3 000
лв. са постъпили директно по банковата сметка на ищеца и сумата от 1 304,
66 лв. от запори върху трудовото възнаграждение на ответницата по образуваното
изпълнително дело.
Общият размер на сумата от 3 000 лв. на плащанията
на ответницата по банковата сметка на ищеца са извършени за периода от
18.04.2018г. до 25.02.2019г., като след тази дата няма други плащания от
ответницата по банковата сметка на ищеца.
От приложените по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че ответницата е заплатила на ищеца сумата в общ размер от 4 304, 66 лв., от
която сумата от 3 000 лв. е
платена за периода от 18.04.2018г. до
25.02.2019г., като сумата от 1 304,
66 лв. представлява наложени запори
върху трудовото възнаграждение на ответницата по образуваното изпълнително
дело.
С оглед на извършеното плащане исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид
изхода на спора основателно е искането на ответницата за заплащане на
сторените от нея разноски в общ размер
на сумата от 400 лв., от които 100 лв. депозит за вещо лице и 300 лв.
адвокатско възнаграждение.
Ищецът
претендира сторените разноски по заповедното
и настоящото съдебно производство, както следва: сумата от 400, 00 лв. адвокатско
възнаграждение, 42, 00 лв. държавна
такса, 100 лв. депозит за вещо лице и 10 лв. банкови комисиони в настоящето
съдебно производство или общ размер на сумата от 552 лв. по разноските в настоящото съдебно
производство и сумата от 380, 00 лв. адвокатско
възнаграждение и 47, 00 лв. държавна
такса в заповедното производство по
ч.гр.5/2019г. на РС Г.Т. или общ размер
на разноските за сумата от 427 лв. в проведеното заповедно производство.
В съдебно
заседание пълномощникът на ответницата е направила възражение за прекомерност относно размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
В случая по
реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения размерът на
паричното възнаграждение е 377 лв.
Предвид
отхвърлянето на исковете, поради заплащането на процесната сума, искането на
ищеца за заплащане на сторените разноски в настоящото исково производство в общ
размер на сумата от 552 лв. е неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед
обстоятелството, че част от исковата
сума е погасена от ответницата в периода до 25.02.2019г., след проведеното на
11.01.2019г. заповедно производство и с това
си поведение ответницата е станала повод за провеждане на заповедно
производство срещу нея, дължи на ищеца сторените от него съдебни разноски в заповедното
производство.
В това заповедно
производство размерът на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца
е в размер на сумата от 380 лв., съвсем малко над установения размер от 377 лв.
/с три лева по-вече/ в цитираната разпоредба на посочената наредба. Поради това
възражението на пълномощника на ответницата за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца е неоснователно.
Предвид всичко изложено съдът :
Р Е Ш И :
Отхвърля предявените искове с правно
основание чл.422 от ГПК и чл.240
от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД от М.С.К. ЕГН ********** *** чрез пълномощник
адв. Д. К. с адрес *** срещу С.В.П. ЕГН ********** *** Т. с предявено искане да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на
вземането на ищеца в размер на сумата от
2 100, 00 лв., представляваща незаплатен остатък по договор за заем от
18.04.2018г., целият за сумата от 4 000, 00 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 11.01.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
Осъжда М.С.К. ЕГН ********** *** да заплати на С.В.П. ЕГН
********** *** Т. сумата от 400, 00 лв.
сторени от нея съдебни разноски в настоящото съдебно производство, ведно със
законната лихва от влизането на решението в законна сила до окончателното
изплащане.
Осъжда С.В.П. ЕГН ********** да заплати на М.С.К. ЕГН **********
сумата от 427, 00 лв. сторени от него съдебни разноски по заповедното
производство по ч.гр.дело№ 5/2019г. на РС Г.Т.,
ведно със законната лихва от влизането на решението в законна сила до
окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :