№ 4257
гр. С, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110142811 по описа за 2021 година
Ищците М. Г. Д. с ЕГН **********, Г. М. Д. с ЕГН **********, Р. М. Д. с ЕГН **********,
Е. Т. С. с ЕГН **********, Д. Г. Д. с ЕГН **********, В. Х. Д. с ЕГН **********, Б. Х. М. с
ЕГН **********, Р. Н. С. с ЕГН **********, А. Л. Д. с ЕГН **********, Х Ц Я с ЕГН
**********, К. Р Я. с ЕГН **********, С. Т. К. с ЕГН **********, починал в хода на делото
– на 13.03.2023г., Е. Г. М. с ЕГН **********, Д. П. П. с ЕГН *********, Р. М. П. с ЕГН
**********, всички чрез адвокат А. Д. С., гр. С.... с първоначалната искова молба по гр.д. №
5288/2021г. по описа на СГС, уточнена с молба вх. № 322279/31.05.2021г. по същото дело, са
предявили срещу „Б“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В..., представлявано от
М А Т, следните искове:
Да се осъди ответното дружество да заплати на ищците сума в общ размер 25 000 лева, от
която за всеки от тях сума в размер на 1666, 66 лв., представляваща обезщетение за това, че
са били лишени от ответното дружество от ползването на собствен имот за времето от
25.08.2020г. до 25.06.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска – 21.04.2021г. до окончателното й изплащане, ведно с направените в
производството разноски.
Ответникът оспорва исковете като недопустими, алтернативно като неоснователни.
Ищците твърдят, че са собственици по силата на наследство, реституция и замяна на атЕ.е,
находящо се в град С, в сградата на ул. .... на два етажа и тавански етаж, което атЕ.е, заедно с
цЕ.ят втори етаж има обща площ от 156.32 кв.м., на две мазета в избата на сградата,
застроени на 47.02 кв.м., заедно с 40 % идеални части от дворното място, в което се намира
атЕ.ето, заедно с 32% идеални части от дворното място, върху което е построена тази сграда,
1
цялото от 310.20 квадратни метра, заедно с две канцеларии, склад, барака и дворен /етажен/
клозет, находящи се на втори етаж от вътрешната двуетажна къща на площ от 61.60 кв.м.,
заедно с 50 % идеални части от общите части на сградата, в която се намират тези
помещения и заедно с 10 % идеални части от дворното място, върху което е построена
сградата.
Ищците сочат, че с влязло в сила решение на Софийския апелативен съд № 146 от
14.01.2020г., постановено по гр.д.№ 3091/2018г., ответното дружество е осъдено да предаде
владението на имота на ищците и е издаден изпълнителен лист срещу него. На 18.06.2020г.
ищците предявили искане за въвод и било образувано изп. дело 235/2020 г. на ЧСИ М Мов.
С молба от 18.08.2020г. ответникът поискал изпълнението да бъде спряно. На 24.08.2020г.
ВКС с определение № 85 по гр.д. № 1528/2020г. спряло изпълнението. С Определение № 11
от 15.01.2021г. касационната жалба на „Б“ срещу решението на апелативния съд не била
допусната за разглеждане по същество и решението на Апелативен съд - С било оставено в
сила.
Ищците твърдят, че имотът не е предаден и същият е във владение на ответника. В
резултат на спирането на изпълнението, те били лишени и не могат да получават добиви
/наем/ от него най-малко за период от 10 месеца - от 25.08.2020 г. до 25.06.2021 г. Считат, че
наема, който биха получили за този период възлиза на 25 000 лева - по 2 500 лева месечно. С
молба вх. № 322279/31.05.2021г. по гр.д. № 5288/2021г. по описа на СГС уточняват, че с
предявените искове, всеки от ищците претендира обезщетение в размер на по 1666, 66 лв.
Ответникът счита, че в настоящият казус е приложима разпоредбата на чл. 282, ал.4 от
ГПК според която, когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение
относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в 2-
седмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на
вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. Счита,
че след като определението по чл. 288 от ГПК е с дата 15.01.2021г., то преклузивният срок е
пропуснат, затова иска производството по делото да се прекрати, а алтернативно исковете да
се отхвърлят като неоснователни.
Предявените искове са с правно основание чл. 73, ал.1 от ЗС, съгласно който
недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е
могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат
направените за това разноски.
Съдът е указал на ищците, че следва да посочат по коя от хипотезите на чл. 73, ал.1 от ЗС
са предявили исковете си: Дали претендират добивите, които ответникът е получил и е
могъл да получи или обезщетение за ползите, от които са били лишени или и двете, и в
зависимост от това да докажат: вида и размера на добивите за ответника и/или вида и
размера на пропуснатите от тях ползи. И в двата случая е следвало да се докаже, че в
периода от 25.08.2020г. до 25.06.2021г. процесния недвижим имот е бил във владение на
ответника. В тежест на ответника е възложено да докаже освобождаването на имота.
2
Въпреки, че ищците не са изпълнили указанията на съда, тъй като след предявяване на
исковете, по указания на съда, е депозирана уточнителната молба вх. № 322279/31.05.2021г.
по гр.д. № 5288/2021г. по описа на СГС, продължение на което се явява настоящото дело и
със същата се претендира заплащане на обезщетение, настоящият съдебен състав счита, че
коректното правно основание на исковете е второто предложение на чл. 73, ал.1 от ЗС и се
иска обезщетение за ползите, от които ответното дружество е лишило ищците, като е
въпрепятствало ползването на собствения им имот, след като се приспаднат направените
разноски.
Твърдението на пълномощника на ответника, че исковете се основават на чл. 282, ал. 4 от
ГПК и, че ищците претендират права по чл. 282, ал. 4 от ГПК, е неоснователно. Компетентен
да се произнесе в производството по чл. 282, ал.2 от ГПК е Върховния касационен съд и той
е сторил това в развилото се пред него касационно производство по гр.д. № 1528/2020г.
От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо
отношение:
Ищците са собственици на процесния недвижим имот, тъй като спора за собствеността им
с ответника „Б“ ЕООД е решен с влязло в сила решение № 146/14.01.2020г. по гр.д. №
3091/2018г. по описа на САС. Преди да влезе в сила посоченото решение, „Б“ ЕООД е
останало недоволно от същото и е подало касационна жалба до ВКС с която поддържало, че
решението е постановено в нарушение на процесуалните правила при преценка на
доказателствата и при неправилно приложение на материалния закон. Образувано е гр.д. №
1528/2020г., I ГО по описа на ВКС, което е приключило с определение № 11/15.01.2021г., с
което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 146/14.01.2020г. по гр.д.
№ 3091/2018г. на САС и същото е влязло в сила на 15.01.2021г.
В хода на гр.д. № 1528/2020г., I ГО по описа на ВКС, по искане на „Б“ ЕООД с
определение № 85 от 24.08.2020г. е спряно изпълнението на решение № 146/14.01.2020г. по
възз.гр.д. № 3091/2018г. на САС, след внесено от касатора „Б“ ЕООД обезпечение в размер
на 115 447, 20 лв. на осн. чл. 282, ал.2, т. 2 от ГПК. С определение № 85/24.08.2020г. ВКС е
приел, че съгласно чл. 282, ал. 4 от ГПК, когато обезпечението е дадено във връзка с
изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи,
то се задържа ако в 2-седмичен срок от влизане в сила на решението, носителят на
вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. По
образуваното дело пред ВКС, ответниците по касацията, за които не се спори, че са ищците
по настоящото дело, не са представили доказателства за спазване на двуседмичния срок по
чл. 282, ал. 4 от ГПК за предявяване на иска за обезщетяване на вредите от забавеното
изпълнение, а самите те твърдят, че исковата молба е внесена в съда на 21.04.2021г. При тези
твърдения и като се има предвид, че решението на САС относно вещните права върху
недвижим имот е влязло в сила на 15.01.2021г., е прието, че са налице предпоставките за
освобождаване на внесеното обезпечение в размер на 115 447, 20 лв. и тази сума е върната
на касатора „Б“ ЕООД.
При изложените съображения и фактическа обстановка, предявените искове се явяват
3
неоснователни, тъй като ищците не доказаха, че в процесния период от време от 25.08.2020г.
до 25.06.2021г. процесния недвижим имот е бил във владение на ответника, както и ако е
бил в негово владение, какъв е вида и размера на пропуснатите ползи, произтичащи от
лишаването на ищците от ползването на собствения им имот. Ползата, от която са били
лишени следваше да се опредЕ. въз основа на месечния наем за имота. Съдът назначи
съдебно-оценителна експертиза, но с оглед становището на вещото лице, че по делото
липсват данни, по които да индивидуализира имота, за да отговори на поставените задачи и
поради обстоятелство, че определения от съда депозит за работа на вещото лице не бе
внесен от ищците, експертизата остана неизпълнена. След като ищците не ангажираха
доказателства относно наличието на правопораждащите юридически факти, част от
хипотезата на правното основание на предявените искове, същите останаха недоказани и
следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат на ответното дружество, но то не ангажира
доказателства да е сторило такива съответно не прави искане за присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Прекратява производството по делото по отношение на ищеца С. Т. К. с ЕГН **********,
починал в хода на делото – на 13.03.2023г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от М. Г. Д. с ЕГН **********, Г.
М. Д. с ЕГН **********, Р. М. Д. с ЕГН **********, Е. Т. С. с ЕГН **********, Д. Г. Д. с
ЕГН **********, В. Х. Д. с ЕГН **********, Б. Х. М. с ЕГН **********, Р. Н. С. с ЕГН
**********, А. Л. Д. с ЕГН **********, Х Ц Я с ЕГН **********, К. Р Я. с ЕГН
**********, Е. Г. М. с ЕГН **********, Д. П. П. с ЕГН *********, Р. М. П. с ЕГН
**********, всички чрез адвокат А. Д. С., гр. С...., с първоначалната искова молба по гр.д. №
5288/2021г. по описа на СГС, уточнена с молба вх. № 322279/31.05.2021г. по същото дело,
продължило в настоящото гр.д. № 42811/2021г. по описа на СРС, срещу „Б“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. В..., представлявано от М А Т, за осъждане на „Б“
ЕООД да заплати на ищците сума в общ размер 25 000 лева, от която за всеки от тях
сума в размер на 1666, 66 лв., представляваща обезщетение за това, че са били лишени
от ответното дружество от ползването на собствен имот, представляващ атЕ.е, находящо
се в град С, в сградата на ул. .... на два етажа и тавански етаж, което атЕ.е, заедно с цЕ.ят
втори етаж има обща площ от 156.32 кв.м., на две мазета в избата на сградата, застроени на
47.02 кв.м., заедно с 40 % идеални части от дворното място, в което се намира атЕ.ето,
заедно с 32% идеални части от дворното място, върху което е построена тази сграда, цялото
от 310.20 квадратни метра, заедно с две канцеларии, склад, барака и дворен /етажен/ клозет,
находящи се на втори етаж от вътрешната двуетажна къща на площ от 61.60 кв.м., заедно с
50 % идеални части от общите части на сградата, в която се намират тези помещения и
заедно с 10 % идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, за
4
времето от 25.08.2020г. до 25.06.2021г., ведно със законната лихва върху сумите от
датата на предявяване на иска – 21.04.2021г. до окончателното им изплащане, на осн.
чл. 73, ал.1, пр.2 от ЗС, както и искането за присъждане на сторените в производството
разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5