РЕШЕНИЕ
№ ………………../08.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ
КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 7234 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, ж. к. *,
представлявано от *, заедно с *,
чрез адв. Виолета Герова, срещу Н.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск с правно основание чл. 422 вр.
415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД за приемане на установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 90,35 лв. - потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 10.07.2016 г. до 09.11.2016
г. за клиентски номер на абоната № * по договор за далекосъобщителни услуги от
12.03.2015 г., за което е издадена фактура № */10.11.2016 г.,
платима в срок до 25.11.2016 г.; сумата от 32.66
лв. - потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги за периода от 05.07.2016 г. до 04.09.2016 г. за клиентски номер на
абоната № *
по договор за далекосъобщителни услуги от дата 11.03.2015 г., за което е
издадена фактура № */05.09.2016 г., платима в срок до 20.09.2016
г.; сумата от 35,10 лв. - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
от 15.07.2016 г. до 14.11.2016 г. за клиентски номер на абоната № * по договор за
далекосъобщителни услуги от 25.04.2016 г., за което е издадена фактура № */15.11.2016 г.,
платима в срок до 30.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.1.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК №384/22.01.2019 г. по ч.гр.д. №*/2019
г. по описа на ВРС, 35 състав, както и осъдителен
иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 342
от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 46,62 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 25.04.2016 г. към абонатен номер №* за
устройство „*“
модел „* *“ за периода от м.11.2016 г. до м.03.2018 г.
и сумата от 153,44 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от 17.02.2016 г. към абонатен номер №* за
устройство „* *“ за периода от м.11.2016 г. до м.01.2018 г.
В исковата си и уточняващите
молби ищецът „Т.Б.” ЕАД твърди, че
на 12.03.2015г. е сключило с Н.Х. договор за мобилни услуги, с открит клиентски
номер №*, съгласно който на клиента
е предоставен мобилен телефонен номер * с
абонаментна програма *. със срок
на действие от 24 месеца. С допълнително споразумение към договора за мобилни
услуги „Нон стоп“ 30,99 лв. със срок на действие от
24 месеца до 17.02.2018 г., при което абонатът е взел и мобилно устройство „* на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 9,59 лв. всяка
съобразно погасителен план. С договор от 17.02.2018 г. бил взет и втори
абонаментен план с номер * по програма Старт
7,99лв., със срок на действие от 24 месеца. Твърди се, че във връзка с договор
за мобилни услуги от 25.04.2016 г. към
мобилен номер *
с абонаментна програма Интернет ссъс срок от 24 месеца, е взето мобилно устройство „* на
изпалащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 2,59 лв. всяка по погасителен
план, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетния период мобилни услуги. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на месечни абонаментни такси и услуги и
лизингови вноски за съответния период, за което са издадени фактури. Твърди, че поради неплащането на
дължимите суми, операторът едностранно прекратил договорите, поради което и
предвид факта, че не е върнал мобилното устройство и таблет
са начислени сумите в размер на 46,62 лева, представляваща стойност на
предсрочно изискуемите лизингови вноски за м.11.2016 г. до 03.2018 г. за таблета * сумата от 153,44 лева, представляваща предсрочно
изискуеми лизингови вноски за устройство марка *. Позовава
се на Общите условия с твърдения, че потребителят дължи заплащане на всички потребени услуги, като месечният абонамент осигурява достъп
до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, включва разходите за
поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Заявява, че неполучаването
на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума в указания срок, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването ѝ. Тъй като
ответникът не е погасил задълженията си, се излага, че ищецът е подал заявление
по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 881/2019г., по описа на ВРС, 35-ти състав. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и
за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуване на вземането му
за сумите, предмет на заповедта. Предявява осъдителен иск за сумите за
незаплатени лизингови вноски, които не са предмет на заповедното производство.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Н.Х.Х., чрез особен представител адв. Б.Х. депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
наличието за основание за предсрочно прекратяване на договорните услуги. Счита,
че е налице несъответствие между неизплатените задължения и претендираните
суми, доколкото вземането се основава на едностранно издадени документи от
страна на ищеца.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител, а ответникът чрез особен
представител оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.
След съвкупна преценка на
ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и
преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
По иска с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД:
За успешното
провеждане на така предявения иск е необходимо ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните
в производството по сключени договор за мобилни услуги; размерът на уговорените месечни абонаментни такси; реално извършване на доставката и
потреблението на мобилни услуги.
Предмет
на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация
по съществували между страните договорни отношения. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. №
881/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 35 с-в, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и
обективен идентитет между вземането, за което е
издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост
е предмет на установяване в настоящото производство.
За да е налице валидно възникнало
вземане на ищеца към ответника, нужно е да бъдат установени като настъпили
следните факти: ответникът да има качество на потребител на мобилни услуги за
процесния период и абонатен номер; ищецът в
качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено
между страните договорно отношение, да е предоставил посочените услуги на
ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно индивидуалния
договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане в посочения
във фактурите размер.
От ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че между страните са сключени договор
за далекосъобщителни услуги от 12.03.2015 г., договор за далекосъобщителни
услуги от дата 11.03.2015 г. и договор за далекосъобщителни услуги от
25.04.2016 г.
С подписа си потребителят е
удостоверил получаването на екземпляр от ОУ на дружеството доставчик на
мобилната услуга.
Видно от представените по делото
доказателства по силата на договор от 11.3.2015г.
ответницата Н.Х. използва мобилни услуги с план „*“ към предпочетен
номер *.
На следващия ден 12.3.2015г. ответницата Н.Х. става абонат на мобилни услуги с
план „Резерв 24.99" към предпочетен номер *. По силата на
Допълнително споразумение от 17.2.2016г. абонатът преминава на месечен
абонамент „*“ към същия номер, като получава мобилно
устройство с договор за лизинг. На същата дата ответницата подписва нов договор
за мобилни услуги „*“ към предпочетен номер *, с включени
национални разговори. Нов договор е подписан на 25.4.2016г. с месечен абонамент
19.99лв./мес. за ползване на Интернет услуги към
номер *
и ново мобилно устройство с договор за лизинг.
От приобщените доказателства се установява,
че съответните абонаментни такси включват следния предплатен обем на
потребление: „Резерв 24.99" предлага включени разговори 2000минути в
мрежата на *, 200минути извън нея, 1500МБ мобилен
Интернет, 200SMS съобщения;„Старт 7.99" има включени 60 минути за
разговори с всички мрежи; „Нонстоп 30.99" е с включени 5000МБ Интернет
трафик и неограничени разговори; „Интернет 6500" предлага 14000МБ
Интернет.
За релевирания
период, ищцовото дружество е издало на абоната девет
фактури и три кредитни известия. Фактурите са издавани на три различни
Клиентски номера: * към предпочетен номер
089 *,
*
към предпочетени номера * към
предпочетен номер *.
От приетата по делото съдебно-компютърнотехническа
експертиза, неоспорена от страните, което заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че за номер * няма реализирано потребление.
Номер 0896/604887 има отчетено потребление само в периода 26.07.2016г. -
29.08.2016г. общо 536 минути разговори, като за този номер няма реализиран
Интернет трафик. В периода има дни без възможност за изходящи разговори поради
неплатени задължения. Всички услуги са спрени на 27.09.2016г. По отношение на номер
*1 вещото лице заключава, че не е реализирал
потребление в релевирания период. В част от него има
период със спрени услуги поради неплатени задължения, а към номер * не е отчетено потребление.
Изходящите услуги са били спрени на 30.6.2016г. Представени са извлечения от
справката за потребление, видно от които потребление извън месечните
абонаментни планове не е налице.
От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като пълно и обективно дадено, се изяснява, че на
клиент № *
на титуляр Н.Х. * са издадени фактури за месечни такси за
мобилни номера № * и № *, като оставащото
неплатено задължение само за месечни абонаментни такси се равнява общо на 61,58 лв. с ДДС за отчетен период
10.07.2016 г. до 09.10.2016 г., сумата за лизингови вносни фактурирани в този
период възлизат в общ размер на 28,77лв. За този период няма извършени
плащания. Съобразно заключението на клиент № * на титуляр Н.Х. са
издадени фактури за месечни такси и пакетни отстъпки за мобилни номера № *, като оставащото неплатено задължение само
за месечни абонаментни такси се равнява общо на 32,66 лв. с ДДС Установява се също, че на клиент № * на титуляр Н.Х. са издадени фактури за
месечни такси и пакетни отстъпки за мобилни номера № *, като оставащото неплатено задължение само
за месечни абонаментни такси се равнява общо на 27,33 лв. с ДДС. Дължими са и лизингови вноски за устройство * модел * 3 бр. х 5,59 лв. или
на обща стойност 7,77 лв. За посочения период няма извършени плащания.
При така установените факти, в
тежест на ищеца е било да докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена
се търси понастоящем.
Не е налице спор между страните, че
са били в твърдяните облигационни правоотношения с
предмет предоставени мобилни услуги. Видно е, че договорните отношения са
възникнали за срок до 24 месеца, с уговорена месечна абонаментна такса по
договора. Договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни
съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени
доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между
страните се регламентира от общите правила за договорните задължения.
Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка.
По договор
за далекосъобщителни услуги от 12.03.2015 г.
се установи от СТЕ осъществени
вътрешни разговори към различни мобилни оператори и ползван мобилен интернет.
При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на
телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и
детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на
посочените съобщителни услуги. Мобилните услуги са
спрени на 27.09.2016г.,
като по процесните телефонни номера няма потребление,
извън включените в абонаментния план. Предвид на това е направено приспадане на
дължими суми за период на потребление 10.09-09.10.2016 г. по фактура от 10.10.2016 г., видно от изготвеното заключение по ССчЕ, поради което за периода от 10.07-09.10.2016 г. е
начислена сума за дължими абонаментни такси в размер на 61,58 лева. Ето защо, съдът намира, че сумите, начислени за осъществени
услуги, са дължими, поради което потребителят дължи цената за тях.
Доказателства за извършено плащане на потребените
услуги не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този
факт, претенцията за главница по договора, за който е издадена фактура, се
явява доказана по основание и в размер на 61,58 лева за периода от 10.07-27.09.2016 г. За разликата до претендираните 90,35 лв. за период от 27.09.2016 г. до
09.11.2016 г. искът се явява недоказан по основание и размер и следва да се
отхвърли.
По договор
за далекосъобщителни услуги от 11.03.2015 г.
се установи от СТЕ осъществени
вътрешни разговори към различни мобилни оператори и ползван мобилен интернет.
При липсата на оспорване на представените извлечения от електронната система на
телекомуникационната компания, в които доставените услуги са конкретно и
детайлно индивидуализирани, се налага извод, че е извършена реална доставка на
посочените съобщителни услуги. Мобилните услуги са
спрени като
по процесните телефонни номера няма потребление,
извън включените в абонаментния план. Предвид на това е направено приспадане на
дължими суми за период на потребление 05.09-04.10.2016 г. по фактура от 05.10.2016
г., видно от изготвеното заключение по ССчЕ, поради
което за периода от 05.07-04.10.2016 г. е начислена сума за дължими абонаментни
такси в размер на 32,66 лева. Ето
защо, съдът намира, че сумите, начислени за осъществени услуги, са дължими,
поради което потребителят дължи цената за тях. Доказателства за извършено
плащане на потребените услуги не са ангажирани по
делото и при изначална липса на твърдения за този факт, претенцията за главница
по договора, за който е издадена фактура, се явява доказана по основание и в
размер на 32,66 лева за периода от 05.07.2016г-04.09.2016
г.
и този иск следва да се уважи в пълен размер.
По договор
за далекосъобщителни услуги от 25.04.2016
г. се установи от СТЕ осъществени вътрешни разговори към различни мобилни
оператори и ползван мобилен интернет. При липсата на оспорване на представените
извлечения от електронната система на телекомуникационната компания, в които
доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани, се налага извод,
че е извършена реална доставка на посочените съобщителни услуги. По процесните
телефонни номера няма потребление, извън включените в абонаментния план.
Предвид на това е направено приспадане на дължими суми за период на потребление
15.09-14.10.2016 г. по фактура от 15.10.2016 г., видно от изготвеното
заключение по ССчЕ, поради което за периода от
15.07-14.10.2016 г. е начислена сума за дължими абонаментни такси в размер на
27,33 лева. Ето защо, съдът намира, че сумите,
начислени за осъществени услуги, са дължими, поради което потребителят дължи
цената за тях. Доказателства за извършено плащане на потребените
услуги не са ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този
факт, претенцията за главница по договора, за който е издадена фактура, се
явява доказана по основание и в размер на 27,33 лева за периода от 15.07-14.10.2016 г. За разликата до претендираните 35,10 лв. за период от 14.10.2016 г. до 14.11.2016
г. искът се явява недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли.
Приетите за доказани по основание и
размер суми, следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението- 21.01.2019г., така както е поискано.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл.342 от ТЗ.
За успешното
провеждане на така предявения иск е необходимо ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между страните
в производството по сключени договор за лизинг;
изправността си по договора за лизинг, т.е. предоставил е държането на вещта;
размерът на уговорените лизингови вноски по отделни пера; факта на осъществяване на всички предпоставки
за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора за лизинг и
дължимостта на допълнителна лизингова вноска, респективно нейния размер.
От
представения по делото договор за лизинг от 25.04.2016 г. към абонатен номер №*,
се установява, че страните са договорили получаване от потребителя на
устройство „*, 7
inch“. Съгласно чл. 4 лизингополучателят
е декларирал подписвайки договора, че е получил устройството във вид годен да
го ползва. Съгласно чл.1, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се е задължил да плати лизингова цена съгласно погасителен план по чл. 5 на 23
бр. месечни вноски от по 2,59лева всяка. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност
за лизингополучателя да придобие собствеността върху
лизинговата вещ, ако подпише договор за изкупуване най- малко 10дни преди
изтичане срока на договора за лизинг и след изпълнение на предвидените за това
условия. Съгласно ал. 3 на същия член, ако тези права не бъдат упражнени, то лизингополучателят дължи връщане на вещта в едномесечен
срок от изтичане срока на договора. Подписвайки договора лизингополучателят
се е съгласил и с ОУ към него, съгласно чл. 6 от договора. В чл. 12, ал. 1 от
ОУ е регламентирано правото на лизингодателя при
неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя
с писмено уведомление до лизингополучателя да се
откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми. В ал. 2 е разписано, че месечните
вноски и други възнаграждения стават предсрочно изискуеми при прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги сключен с лизингополучателя,
както и в случай на забава в плащането на дължими суми по този договор.
Съответстващо на това задължение е това на лизингополучателя
да плаща дължимата цена за това ползване. Така сключеният договор има характеристиките на договор за финансов лизинг, който
не страда от пороци водещи до неговата недействителност. Договорът валидно
обвързва страните по него, поради което и при липса на твърдения за плащане на
дължимите лизингови вноски начислени до соченото прекратяване на облигационната
връзка са на общо основание дължими, начислени с процесните
фактури.
Съобразно заключението по допусната ССчЕ, неоспорена от страните за периода след м. 11.2016г.
остават неплатени 18 бр. лизингови вноски х 2,59 лв. или на обща стойност 46,62
лв., за които е издадена фактура № */15.11.2016 г. Ответникът не е
ангажирал доказателства за заплащане на сумата, поради което същата се явява
дължима.
От
представения по делото договор за лизинг от 17.02.2016г.
се установява, че страните са договорили получаване от
потребителя на устройство таблет * модел *. Съгласно чл. 4 лизингополучателят
е декларирал подписвайки договора, че е получил устройството във вид годен да
го ползва. Съгласно чл.1, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят
се е задължил да плати лизингова цена съгласно погасителен план по чл. 5 на 23
бр. месечни вноски от по 9,59лева всяка. В чл. 1, ал. 2 е уговорена възможност
за лизингополучателя да придобие собствеността върху
лизинговата вещ, ако подпише договор за изкупуване най- малко 10дни преди
изтичане срока на договора за лизинг и след изпълнение на предвидените за това
условия. Съгласно ал. 3 на същия член, ако тези права не бъдат упражнени, то лизингополучателят дължи връщане на вещта в едномесечен
срок от изтичане срока на договора. Подписвайки договора лизингополучателят
се е съгласил и с ОУ към него, съгласно чл. 6 от договора. В чл. 12, ал. 1 от
ОУ е регламентирано правото на лизингодателя при
неизпълнение на задължение от страна на лизингополучателя
с писмено уведомление до лизингополучателя да се
откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и/или да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми. В ал. 2 е разписано, че месечните
вноски и други възнаграждения стават предсрочно изискуеми при прекратяване на
договора за предоставяне на мобилни услуги сключен с лизингополучателя,
както и в случай на забава в плащането на дължими суми по този договор.
Съответстващо на това задължение е това на лизингополучателя
да плаща дължимата цена за това ползване. Така сключеният договор има характеристиките на договор за финансов лизинг, който
не страда от пороци водещи до неговата недействителност. Договорът валидно
обвързва страните по него, поради което и при липса на твърдения за плащане на
дължимите лизингови вноски начислени до соченото прекратяване на облигационната
връзка са на общо основание дължими, начислени с процесните
фактури.
Съобразно заключението по допусната ССчЕ, неоспорена от страните за периода след м. 11.2016г.
остават неплатени 16 бр. лизингови вноски х 9.59 лв. или на обща стойност
153,44 лв., за които е издадена фактура № */10.11.2016 г. Ответникът не е
ангажирал доказателства за заплащане на сумата, поради което същата се явява
дължима.
По
изложените съображения претенциите за лизингови вноски в размер на 46,62 лв. и 153,44лв., се
явяват доказани в своето основание и размер и следва да бъдат уважени.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, които съобразно
представените доказателства възлизат в общ размер на 1105лв., от които 180 лева
адв. възнаграждение, 225лева платена дължима за исковото производство държавна
такса; 300 лв. за особен представител, 200лв. СТЕ и 200 лв. ССчЕ,
като съобразно уважената част от иска следва да се присъди сумата от 992,27лв.
На
основание т.12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, които съобразно
предявената и уважена част от иска възлизат на 69,58лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Н.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***, ж. к. „* представлявано от *,
заедно с *,
за приемане
на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 61,58
лева (шестдесет и един лева петдесет и осем стотинки) -
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода от за периода от 10.07.2016 г. до 27.09.2016 г.
за клиентски номер на абоната № * по договор за далекосъобщителни услуги от
12.03.2015 г., за което е издадена фактура № */10.11.2016 г.,
платима в срок до 25.11.2016 г.; сумата от 32,66
лв. (тридесет и два лева шестдесет и шест стотинки) - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
от 05.07.2016 г. до 04.09.2016 г. за клиентски номер на абоната № * по договор за
далекосъобщителни услуги от дата 11.03.2015 г., за което е издадена фактура № */05.09.2016 г.,
платима в срок до 20.09.2016 г.; сумата от 27,33
лв. (двадесет и седем лева тридесет и три стотинки) - потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
от 15.07.2016
г.-14.10.2016 г за клиентски номер на абоната № * по договор за
далекосъобщителни услуги от 25.04.2016 г., за което е издадена фактура № */15.11.2016 г.,
платима в срок до 30.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.1.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК №384/22.01.2019 г. по ч.гр.д. №881/2019 г. по описа на ВРС, 35
състав, на основание
чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената
сума от 61,58 лв. до претендираната от 90,35 лв. -
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и за
периода от 27.09.2016
г. до 09.11.2016 г. за клиентски номер на
абоната № ********* по договор за далекосъобщителни услуги от 12.03.2015 г.; както
и иска за разликата над присъдената сума
от 27,33 лв. до претендираната от 35,10 лв. - потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги и за периода от 14.10.2016 г. до 14.11.2016 г.
ОСЪЖДА Н.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление
*** 4, *, сумата от 46,62 лева (четиридесет и шест лева и шестдесет и две
стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.04.2016 г. към
абонатен номер №*
за устройство „Таблет“ модел „* inch“ за периода от м.11.2016 г. до м.03.2018 г., както и
сумата от 153,44 лева (сто
петдесет и три лева и четиридесет и четири лева), представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от
17.02.2016 г. към абонатен номер №* за устройство „*“
за периода от м.11.2016 г. до м.01.2018 г., на основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 342 от ТЗ.
ОСЪЖДА Н.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** 4*
сумата от 69,58 лева (шестдесет и
девет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща направени в заповедното
производството съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 992,27лева (деветстотин деветдесет и два лева и двадесет и седем
стотинки), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: