Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на четиринадесети
юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при
секретаря Йоана П.
разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 9 398 по описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал.
1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на С.Д.Д. срещу „Д.З.“ ЕАД и А.Ф.В.
за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от
пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 08.05.2014 г.
[2] ОСЪЖДА С.Д.Д.
да заплати на "Д.З.“ ЕАД 300,00 лева
разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА
СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На
ищеца
[3] В искова
молба от 10.05.2017 г. С.Д. е заявил, че на 08.05.2014 г. А.В. е причинил ПТП.
От него С.Д. е получил:
1. контузия на главата със: счупване на черепа,
което е било импресионно, многофрагментно, открито и проникващо; наличие на
въздух в черепната кухина; контузия на мозъка с флукс на мозъка и кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки; разкъсване на твърдата мозъчна обвивка; травматична
субарахноидна хеморагия и пневмоцефалия; разкъсноконтузна рана на главата;
2. разкъсно-контузна рана на трети пръст на дясната
ръка;
3. охлузвания по лицето и гръдния кош. От
уврежданията ищецът е претърпял болки, страдания и неудобства, чието
обезщетяване той оценява на 100 000,00 лева. Той е заплатил и 2 603,11
лева за лечението си.
[4] Към
момента на ПТП ГО на А.В. е била застрахована при ответника „Д.З.“ ЕАД (ДЗИ).
Нито ДЗИ, нито А.В. са заплащали обезщетение на ищеца. Затова С.Д. моли съда да
осъди ДЗИ да му заплати:
а) 100 000,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди;
б) 2 603,11 лева обезщетение за имуществени
вреди. Той търси и обезщетение за забава от 08.05.2014 г. до окончателното
изплащане. Ако съдът отхвърли исковете му срещу ДЗИ, С.Д. моли съда да осъди А.В.
да му заплати търсените обезщетения (исковата молба, л. 9-10, и уточнителната
молба, л. 53-54 от делото на СОС; молбата за увеличение на иска за
неимуществени вреди и определението за допускането на увеличението, л. 121 и л.
144 от делото на СГС).
2. На
ответниците
2.1.
на ДЗИ
[5] ДЗИ е оспорил предявените искове.
Той заявява, че:
1. А.В. не е причинил ПТП;
2. ищецът не е претърпял твърдените увреждания от ПТП;
3. твърдените разходи не са били направени за лечение на уврежданията му
от ПТП;
4. търсеното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно;
5. ищецът е допринесъл за настъпването на: а) ПТП, защото е управлявал
автомобил с превишена скорост; б) уврежданията, защото е бил без поставен
обезопасителен колан. Затова ДЗИ моли съда да отхвърли исковете (писмения
отговор, л. 64-66 от делото на СОС).
2.2. на А.В.
[6] А.В. не
е подал писмен отговор.
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО
СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
[7] Не се спори, че С.Д. е бил роден на ***
г. Той е бил напълно здрав, в много добро физическо и психическо състояние
(показанията на свидетелките П. и Д., л. 140-141).
[8] На 08.05.2014 г. около 14:30 часа А.В.
е управлявал товарен автомобил „Даф“ в гр. Пловдив, по бул. Цариградско шосе“,
в северното платно за движение в посока изток запад на пътен възел „Скобелева
майка“. Пътят в този район е бил с две платна за движение – северно и южно –
като южното е било в ремонт. Двете платна за движение са били разделени от
разделителна ивица със затревена площ, като в началото си по посоката на
движение на товарния автомобил тя е имала триъгълна форма с пътна маркировка М15
„Коси успоредни линии“. При наближаване на автокомплекс „Рено-Дачия“ скоростта
на товарния автомобил е била 58 км/ч, а движението е било в населено място.
[9] Зад товарния автомобил „Даф“ С.Д. е
управлявал лек автомобил „Мерцедес“ със 110,56 км/ч без поставен обезопасителен
колан. Когато товарният автомобил е навлязъл в участъка от северното платно,
което го е разделяло от южното платно чрез защрихования и затревен участък, той
се е движил в лявата лента. Тогава С.Д. е предприел изпреварване отляво на
товарния автомобил, като първоначално е навлязъл в защрихования участък от
пътя, а след това и в затревения. С.Д. е разбрал, че няма да успее да
изпревари, задействал е спирачната уредба, но поради високата му скорост е
настъпил удар с товарния автомобил, а след това и удар в мантинелата. Ударът е
бил непредотвратим за товарния автомобил, дори А.В. да е предприел спиране
веднага след като е чул шума от спирачната уредба на автомобила „Мерцедес“
(заключението и показанията на вещите лица доц. Х. и д-р Ш., л. 95-119 и л.
133-135; допълнителното заключение на доц. Х., л. 152-153, и показанията му по
него, л. 156); .
[10] От удара С.Д. е получил увреждания
(заключението на вещото лице д-р П., л. 91-94). Не се спори, че към този момент
ГО на А.В. е била застрахована при ответника ДЗИ.
[11] Уврежданията, които С.Д. е получил,
са били:
1. контузия на главата със: счупване на черепа,
което е било импресионно, многофрагментно, открито и проникващо; наличие на
въздух в черепната кухина; контузия на мозъка с размачкване и разкъсване на мозъчната тъкан, която е
изтичала през разкъсно-контузната рана; травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки; разкъсване на твърдата мозъчна обвивка; разкъсноконтузна рана
на главата;
2. разкъсно-контузна рана на трети пръст на дясната
ръка.Той е бил приет в болница, без отпадна симтоматика и с оценка по Глазгоу
кома скала 15 точки. Дефектът на твърдата мозъчна обвивка е бил покрит с тъкан
от С.Д..
[12] Шест месеца по-късно С.Д. отново е постъпил в
болница, където костният дефект е бил покрит с титаниева мрежа. Възстановителният
период е бил около една година. Пълно възстановяване на ищеца е невъзможно,
защото той има локална мозъчна атрофия и титаниева мрежа, закриваша костния
дефект. По-тежки от настоящия случай са уврежданията, които са били предмет на
обезщетяване по решения на САС: 2954-2018-7-ми с-в по гр. д. 986/2018 г.; 967-2017
по гр. д. 4345/2016 г. С.Д. е заплатил 2 636,81 лева за лечението си (заключението
показанията на вещото лице д-р П., л. 91-94, и л. 132-133 ).
[16] Не се спори, че ДЗИ не е изплащал
обезщетения на С.Д.. Съдът е освободил ищеца от заплащането на държавна такса
(л. 57). Той е заплатил 500,00 лева за вещи лица (л. 24-25 и л. 124) и е бил
представляван безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 123-124). ДЗИ е
заплатил 300,00 лева на вещо лице (л. 28).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[13] Ищецът е
предявил искове
по чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие.
Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429,
ал. 1, т. 1 от КЗ.
[14] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за
застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).
[15] Следователно предпоставките за
уважаването на иска са:
1.
ищецът
да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;
2.
това
застрахователно събитие да е причинило увреждане на ищеца;
3.
ГО на виновния причинител на застрахователното събитие
да е била застрахована при ответника;
4.
ищецът
да е претърпял неимуществени вреди от увреждането;
5.
ответникът
да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.
[16] Съдът установи, че:
1.
С.Д. е участвал
в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;
2.
от това ПТП ищецът
е получил увреждания, от които е претърпял болки, страдания и неудобства;
3.
ПТП обаче, е
било причинено от ищеца, а не от А.В., чиято ГО е била застрахована при
ответника ДЗИ;
4.
ДЗИ не е
изплатил обезщетение на С.Д..
[17] Съдът приема, че С.Д. е причинил
ПТП, защото установи, че със скорост много над максимално разрешената, той е
предприел изпреварване отляво, като е навлязъл в участък от пътя, забранен за
това. А.В. не е бил длъжен да предвиди, че някой ще бъде толкова неразумен, че
ще се опита да го изпревари с над 100 км/ч през защрихован и затревен участък
от пътя. Нещо повече, съдът установи, че А.В. не би могъл да предотврати удара,
дори да се е движил с 50 км/ч и да е опитал да спре, след като е чул шума от
спирачната уредба на автомобила „Мерцедес“.
[18] Не е налице предпоставка за
уважаването на исковете. Затова съдът ги отхвърля. По
същите съображения съдът отхвърля и исковете срещу А.В..
2. По разноските.
[19] ДЗИ търси разноски. Той е направил такива за 300,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[20] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете
изцяло.. Затова съдът
осъжда С.Д.
да заплати на ДЗИ 300,00 лева
разноски по делото 300,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Съдия: