№ 837
гр. Перник, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720102391 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. ИЛ. ИВ., с ЕГН: **********,
подадена чрез пълномощника й – адв. А.А. против „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление – гр. Перник,
ТЕЦ Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищцата в
качеството си на наследник на И.Г.И, починал на 03.09.2020 г., НЕ ДЪЛЖИ
на ответното дружество следните суми: сумата от 2079.33 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.09.2006 г. до 30.04.2009 г., вкл. за имот – апартамент № 30, находящ се в
гр*****, сумата от 299.75 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.10.2006 г. до 14.10.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на
Пернишкия РС – 29.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените разноски по делото в размер на 141.37 лева, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. по ч.гр.д. № 5416/2009 г.
по описа на Пернишкия и които суми са предмет на изп.д. № 155/2011 г. по
описа на ЧСИ Елена Добренова и на изп.д. № 2377/2020 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев, поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и
обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника
на наследодателя на ищеца – лицето И.Г.И, починал на 03.09.2020 г.
Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И.Г.И,
като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на
1
Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение
като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на
дружеството били присъдени и разноските по делото. Посочената заповед
влязла в сила. В тази връзка и по ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на
Пернишкия РС за вземанията по заповедта в полза на дружеството бил
издаден и изпълнителен лист от 17.08.2010 г. Въз основа на последния по
молба от ответника срещу И.Г.И било образувано изп.д. № 155/2011 г. по
описа на ЧСИ Елена Добренова. Впоследствие и след смъртта му, ответникът
образувал и второ изпълнително дело – срещу ищеца като наследник – изп.д.
№ 2377/2020 г. по описа на ЧСИ Бадев.
На следващо място в исковата молба се излагат подробни доводи, че
след издаване на изпълнителния лист и образуване на изп.д. № 155/2011 г. по
същото било извършено проучване на имущественото състояние на длъжника
при последно валидно действие от 04.07.2011 г. В тази връзка и цитираното
изпълнително дело било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК след изтичане на двугодишен срок. Поради това и доколкото в случая
била приложима кратката 3 годишна давност, то до образуване на изп.д. №
2377/2020 г. същата била изтекла. Излагат се аргументи с оглед приложението
на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. Обръща се внимание, че И.Г.И имал и други
наследници освен ищцата, но всички те извършили отказ от наследство.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата
молба са представени: квитанция за платена такса на ЧСИ Бадев за копие от
изпълнително дело, удостоверение за наследници на И.Г.И и три броя
удостоверения за отказ от наследство.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 155/2011 г. по описа на ЧСИ Елена
Добренова и изп.д. № 2377/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. В хода на
посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество
изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания.
По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по
давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи
се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото по същото са приложени изп.д. №
155/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и изп.д. № 2377/2020 г. по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев.
2
В съдебно заседание, проведено на 11.07.2022 г., ищцата се
представлява от адв. А., която изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
155/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова от ответното дружество е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ищцата лицето И.Г.И
за вземанията, които са предмет на настоящото производство – за вземането
за главница, както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за
забава, лихви и разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
3743 от 29.10.2009 г. по ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на РС Перник.
Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист
от 17.08.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
16.03.2011 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Елена Добренова,
като на последната е възложено да извърши действия по принудително
изпълнение в това число като наложи запор върху вземания и възбрана върху
имоти на длъжника И.Г.И.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 155/2011 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника И.Г.И като до него е изпратена и покана за
доброволно изпълнение от 06.06.2011 г., за която са налице данни, че е
връчена чрез залепване на уведомление. По делото е наложен и запор върху
пенсията на длъжника – от 02.04.2013 г. Суми обаче не са събрани, доколкото
е върнат отговор, че лицето не е пенсионер в НОИ. Извършени са множество
справки относно длъжника и имущественото му състояние, както и
аналогични справки относно съпругата на длъжника и настояща ищца –
независимо, че първоначалният длъжник все още е бил жив през периода на
висящност на делото.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Няма данни по изпълнителното дело
да са постъпвали и суми за погасяване на задълженията.
Въз основа на изпълнителния лист от 17.08.2010 г. по молба на
взискателя ответник от 22.12.2020 г. срещу И.Г.И е образувано и второ
изпълнително дело № 2377/2020 г. – по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. По
посоченото изпълнително дело е установено, че длъжникът е починал още на
03.09.2020 г. – съгласно справка. На 02.03.2021 г. като длъжници по
изпълнителното дело са конституирани ищцата Р. ИЛ. ИВ. – съпруга на
починалия длъжник и лицата А.И.Г., Е.И.Г. и Ю.И.Г. – негови деца. В тази
връзка на 13.12.2021 г. до длъжниците са изпратени ПДИ, за които са налице
данни за връчване по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. От взискателя е постъпила
3
молба от 09.02.2022 г. за налагане на запор – като такива са наложени на
банкови сметки на А.И.Г. и Ю.И.Г.. Последните обаче са уведомили съдебния
изпълнител, че са извършили отказ от наследството на баща си, поради което
и запорите са вдигнати.
В тази връзка по изпълнителното дело не са извършени други действия,
нито са събрани суми в изпълнение на дълга.
От представено по делото удостоверение за наследници на И.Г.И се
установява, че същият е починал на 03.09.2020 г. като е оставил за свои
наследници съпруга – ищцата по делото Р. ИЛ. ИВ. и три деца – А.И.Г., Е.И.Г.
и Ю.И.Г.. По делото обаче са представени и копия от три броя удостоверения,
издадени от Пернишкия РС, от които е видно, че преди образуване на
настоящото дело А.И.Г. /на 23.12.2020 г./, Е.И.Г. /на 28.07.2021 г./ и Ю.И.Г.
/на 23.12.2020 г./ са извършили отказ от наследството на баща си по
надлежния ред. Така единствен наследник на лицето И.Г.И остава ищцата по
делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията по изпълнителен лист от 17.08.2010 г., издаден по ч.гр.д. №
5416/2009 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело
относно процесните вземания /изп.д. № 2377/2020 г. по описа на ЧСИ
Стилиян Бадев/.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Това разрешение е
възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. Без правно значение за
интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може
4
да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане (доброволно
плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността, както
и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила
на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност).
Даже да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по
иска винаги е налице възможност за ново изпълнително дело, докато
изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се установи по исков ред
недължимост на сумите по него, което от своя страна обуславя и интереса от
отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Исковете са допустими в цялост, доколкото няма данни част от дълга да
е погасен чрез доброволно плащане или по реда на принудителното
изпълнение. Освен това трима от четиримата наследници на починалия
длъжник са извършили отказ от наследство, поради което единствен титуляр
на задълженията в пълния им размер остава ищцата.
По основателността:
По иска предмет на настоящото производство е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова. Към
настоящия момент обаче е налице практика на ВКС – Решение №
118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС – съгласно което
и при наличие единствено на заповед за изпълнение давността отново е пет
години т.е. не е налице различен давностен срок в зависимост от това дали
вземанията са установени в хода на заповедно производство или на исково
такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т.
8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
5
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 3743 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
29.10.2009 г. по ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
насока следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение се издава по реда
на специално производство, уредено в глава 37 от ГПК, което се развива без
провеждане на открито съдебно заседание с участието на заявителя и
длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. Поради това
специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена възможност да
подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1] от връчването й.
При липса на подадено възражение в този срок заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът губи
възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е
могъл да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от
ГПК). В тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка
единствено факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
29.10.2009 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
16.08.2010 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 16.08.2010 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 17.08.2010 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
16.03.2011 г. при ЧСИ Добренова е образувано изп.д. № 155/2011 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата 16.08.2010 г.
/денят преди издаване на изпълнителния лист/, когато най-късно е влязла в
сила заповед № 3743 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от 29.10.2009 г. по ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на Пернишкия РС и датата
на образуване на изп.д. № 155/2011 г. – 16.03.2011 г. е изминал период от
едва няколко месеца.
На 06.06.2011 г. до длъжника И.Г.И е изпратена ПДИ, връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Посочените действия обаче нямат отношение нито
към перемпцията, нито към давността, доколкото не е поискано или
допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание на същия. По
изпълнителното дело обаче не са събрани суми, нито са извършени
изпълнителни действия в период от две години. В тази връзка и по аргумент
от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № 155/2011 г. следва да се приеме за
прекратено по право на 16.03.2013 г. /две години след образуването му по арг.
от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да
6
съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно
последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване,
съответно образуването на изпълнително производство представлява
действие, което прекъсва давността относно вземането, предмет на
изпълнението, като погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът приема, че
давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 16.03.2011 г. –
с образуването на изп.д. № 155/2011 г. На основание чл. 433, т. 8 от ГПК /чл.
330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ същото следва да се счита за прекратено ex lege
(по закон) на 16.03.2013 г., като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът
възприема, доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК,
аналогичен на уредбата в ГПК отм./ изпълнителното производство се
прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Такова искане взискателят е направил
само в молбата за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка за
пълнота следва да се отбележи, че връчването на покана за доброволно
изпълнение, извършването на справки за имущественото състояние на
длъжника, както и изпращането на съобщение до НАП, до НОИ и Община
Перник съответно получаването на уведомление от агенцията, НОИ и писмо
от общината, не представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 155/2011 г. е
било висящо в периода от 16.03.2011 г. до 16.03.2013 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното
постановление на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла
давност /същата е била спряна/. Отново по аргумент от цитираното Решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС обаче като
действие, прекъсващо давността следва да бъде съобразено и налагането на
запор макар и след перемпцията – на 02.04.2013 г. От 16.03.2013 г. до
02.04.2013 г. също са изминали едва няколко седмици.
От 02.04.2013 г., когато за процесните вземания е започнала да тече
нова давност, до 02.03.2021 г., когато ищцата е конституирана като страна по
изп.д. № 2377/2020 г. по описа на ЧСИ Бадев не са предприемани никакви
действия по принудително удовлетворяване на процесните вземания. По тези
съображения, доколкото от 02.04.2013 г. до 02.03.2021 г. са изтекли повече от
пет години, то исковете следва да се приемат за основателни.
Образуването на изпълнително дело на 22.12.2020 г. при ЧСИ Бадев
настоящият състав приема, че не прекъсва давността относно процесните
вземания. Посоченият извод следва от обстоятелството, че изпълнителното
дело е образувано срещу И.Г.И, която обаче е починал още на 03.09.2020 г.
Със смъртта на лицето същото губи своята правоспособност, поради което и
предприети спрямо починало лице изпълнителни действия не могат да се
приемат за такива, прекъсващи давността относно процесните вземания. Дори
да се приеме, че конституирането на наследниците прекъсва давността – то
това е станало на 02.03.2021 г. – с постановление на съдебния изпълнител,
към който момент обаче давността така или иначе вече е била изтекла. На
7
последно място предвид направените откази от наследство ищцата отговоря
за пълния размер от задълженията в наследството.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 100.82 лева с 1.96 лева
такса превод, 24 лева такса за копие от изпълнително дело и 410 лева –
възнаграждение на адвокат. Посочените разноски са действително
извършени, видно от приложени платежни нареждания и следва да бъдат
присъдени. Така претендираният хонорар съдът намира, че не е прекомерен,
доколкото надвишава минималния размер предвид разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения съобразно цената на иска и фактическата и правна сложност
на делото – с по-малко от 5 лева. В тази връзка и ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от общо 536.78 лева.
Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] С измененията от ДВ. бр. 100 от 2019 г. срокът вече е едномесечен.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. ИЛ. ИВ., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***** в качеството й на наследник на И.Г.И, с ЕГН: **********,
починал на 03.09.2020 г. НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
********* и със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 2079.33 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до
30.04.2009 г., вкл. за имот – апартамент № 30, находящ се в гр*****, сумата
от 299.75 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 30.10.2006 г. до 14.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на Пернишкия РС – 29.10.2009
г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски
по делото в размер на 141.37 лева, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 17.08.2010 г. по ч.гр.д. № 5416/2009 г. по описа на Пернишкия и които
суми са предмет на изп.д. № 155/2011 г. по описа на ЧСИ Елена Добренова и
на изп.д. № 2377/2020 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради
погасяването на задълженията по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Р. ИЛ. ИВ., с ЕГН:
********** и адрес: гр. ***** сумата от общо 536.78 лева, представляваща
разноски за държавна такса, такса превод, копие от изпълнително дело и
адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9