№ 5728
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
МиХ.ела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100508878 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Б. Т. Х. и Ц. Б. Х. срещу решение №
1250/27.01.2023 г. по гр.д. № 202/2022 г. по описа на СРС, 66 състав, в частта, с която
исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателите са уважени, а
именно – жалбоподателят Б. Т. Х. е осъден да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД: сумата в размер на 841,66 лв. – главница за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до
погасяването; сумата в размер на 139,42 лв. – мораторна лихва върху посочената
главница за периода от 15.09.2019 г. до 03.11.2021 г. (при допусната очевидна
фактическа грешка в решението, касаеща началната дата, от която се дължи
мораторна лихва); сумата в размер на 26,10 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до
погасяването; жалбоподателят Ц. Б. Х. е осъдена да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД: сумата в размер на 280,55 лв. – главница за доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до
1
погасяването; сумата в размер на 46,47 лв. – мораторна лихва върху посочената
главница за периода от 15.09.2019 г. до 03.11.2021 г. (при допусната очевидна
фактическа грешка в решението, касаеща началната дата, от която се дължи
мораторна лихва); сумата в размер на 8,70 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до
погасяването.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно. Поддържат, че не са
потребители на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължат
заплащането на цената им. Считат също така, че в имота не е предоставена топлинна
услуга с цена в размер на присъдената сума. Оспорват дължимостта на присъдената
главница за дялово разпределение, както и обстоятелството, че са изпаднали в забава.
Ето защо, молят обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Третото лице помагач – „Бруната“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят разделно - Б. Т. Х. –
3/4 части, а Ц. Б. Х. – 1/4 част, в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:
сумата в размер на 1122,21 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к.
„*******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до погасяването;
сумата в размер на 185,89 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода
от 15.09.2019 г. до 03.11.2021 г.; сумата в размер на 43,86 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
05.01.2022 г. до погасяването; сумата в размер на 9,06 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 03.11.2021 г.
Исковете са уважени частично, като ответникът Б. Т. Х. е осъден да заплати в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 841,66 лв. – главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.
в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната
лихва от 05.01.2022 г. до погасяването; 139,42 лв. – мораторна лихва върху посочената
2
главница за периода от 15.09.2019 г. до 03.11.2021 г. (при допусната очевидна
фактическа грешка в решението, касаеща началната дата, от която се дължи мораторна
лихва); 26,10 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до погасяването, ответникът
Ц. Б. Х. - 280,55 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******,
аб. № *******, ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до погасяването; 46,47 лв. –
мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 03.11.2021
г. (при допусната очевидна фактическа грешка в решението, касаеща началната дата,
от която се дължи мораторна лихва); 8,70 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до
погасяването.
Решението е обжалвано от ответниците в частта, с която предявените срещу тях
осъдителни искове са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно.
Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с
основателността на претенциите в уважената от районния съд размер, които
настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Видно от договор за придобиване на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт № 197 от 20.12.1997 г., ответникът Б. Т. Х. е
придобил процесния имот. Договорът е сключен по време на брака между Б. Т. Х. и
И.Ц. Х., видно от справка от Столична община за сключен брак, от което следва, че
имотът е бил съсобствен в режим на съпружеска имуществена общност на Б. Т. Х. и
И.Ц. Х.. Последната е починала на 09.11.2017 г. и е наследена от Б. Т. Х. – съпруг, и Ц.
Б. Х. – дъщеря, видно от удостоверението за наследници на И.Ц. Х.. Следователно, в
процесния период ответниците са били съсобственици на имота, като ответникът Б. Т.
Х. е притежавал 3/4 части от същия, а ответникът Ц. Б. Х. – 1/4 част.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
3
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение.
Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на
топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата
нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота
има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като
ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответниците – да
заплаща цената при условията на разделна отговорност – ответникът Б. Т. Х. - 3/4
части, а ответникът Ц. Б. Х. – 1/4 част.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което се възприема изцяло от съда като обективно
и компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата в размер
на 2952,91 лв. В заключението е посочено и какво е количеството на потребената
енергия за отделните периоди и по компоненти. Начислените суми са съгласно
действащата през исковия период нормативна уредба в областта на енергетиката, като
същото е извършено на база прогнозна стойност, коригирана след извършен реален
отчет от дружеството, извършващо дялово разпределение, за което са представени и
приети в първоинстанционното производство писмени доказателства.
Следователно, предвид приетите по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, следва
извод, че цената на реално предоставената в имота топлинна енергия в процесния
период е в размер на 2952,91 лв., съответно – за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г. сумата в размер на 1122,21 лв., предвид уваженото на първостепенния съд
възражение за погасяване по давност на задълженията за периода от м.05.2018 г. до
м.10.2018 г.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
4
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за
предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както
беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат
в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление
(чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД). Следователно,
моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се
считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД
за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата
на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45-
дневен срок от издаването на всяка от двете общи фактури. Следователно,
неоснователно е възражението на „Топлофикация София” ЕАД, че ответниците не са
изпаднали в забава по отношение заплащане на задължението за потребена топлинна
енергия.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателите, че не е налице основание
за „Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за
осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от
действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД,
потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания
от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата
на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един
уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за
имота на ответника, поради което претенцията за заплащането е установена в своето
основание. Размерът на претендираната цена за дялово разпределение не е спорен
между страните, поради което искът за главница за услугата „дялово разпределение“ е
уважен правилно от районния съд.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно в обжалвана част, поради което
следва да бъде потвърдено.
В обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка при посочване
5
на началната дата, от която се дължи мораторна лихва, като вместо 15.09.2019 г. е
посочено, че същата се дължи от 15.09.2016 г. Грешката следва да бъде отстранена по
реда на чл. 247 ГПК от районния съд след връщане на делото.
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждене.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1250/27.01.2023 г. по гр.д. № 202/2022 г. по описа
на СРС, 66 състав в частта, с която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу
ответниците са уважени, а именно – ответникът Б. Т. Х., ЕГН ********** е осъден да
заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******: сумата в размер на
841,66 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. №
*******, ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до погасяването; сумата в размер
на 139,42 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г.
до 03.11.2021 г.; сумата в размер на 26,10 лв. – главница за дялово разпределение за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до
погасяването; ответникът Ц. Б. Х., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******: сумата в размер на 280,55 лв. – главница
за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със
законната лихва от 05.01.2022 г. до погасяването; сумата в размер на 46,47 лв. –
мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 03.11.2021
г.; сумата в размер на 8,70 лв. – главница за дялово разпределение за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.01.2022 г. до
погасяването.
ОСЪЖДА Б. Т. Х., ЕГН ********** и Ц. Б. Х., ЕГН ********** да заплатят в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски по производството за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Бруната“
ООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7