№ 776
гр. Варна , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела С. Христова
Членове:Светлана К. Цанкова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500802 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. рег. № 275961 от
02.03.2021г., подадена от Ц.Д. А., гр.Варна, ул.„Баба Рада“ 22, ет.2 срещу Решение №
19.02.2021 г. в частта, в която съдът е определил срок от 12 месеца за приложената марка
за защита по чл. 5, ал.1 т. 3 от ЗЗДН, както и в частта относно размера на наложената глоба
от 300 лева по чл. 5, ал.1 т. 4 от ЗЗДН.
В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част и
необоснованост на същото. Жалбоподателката счита, че мотивите в обжалваното решение
са прекомерно оптимистични в преценката, че срокът от 12 месеца е достатъчен за
ответника да преосмисли поведението си. Счита, че след като в първоинстанционното
производство е установено, че актовете на насилие са повече от двукратно описаните в
молбата, с която съдът е сезиран, то съответно на техния перманентен характер би било
срокът да бъде определен в максимален предвиден от закона размер от 18 месеца. За
обосноваване на горните съждения, жалбоподателката е въвела нови фактически
твърдения, че в периода на разглеждане на делото ответникът е продължил да
кореспондира с нея електронно, като в жалбата възпроизвежда цитати от неговите писма от
дати 26.02.021 г., 23.02.2021 г.
Във въззивната жалбата са наведени твърдения, че и след постановяване на
първоинстанционото решение, молителката не се е почувствала спокойна и защитена.
Затова отправя искане с въззивното решение, срокът да бъде увеличен с шест месеца, до
предвидения максимален размер от 18 месеца. От въззивния съд молителката иска да
отчете факта, че упражнява адвокатска професия и е променила адреса на кантората от ул.
Баба Рада“ на ул. „Батак“ № 7. По отношение на размера на глобата отправя искане за
увеличение, като мотивира искането с твърдението, определяния от съда размер от 300 лева,
не съответства на доходите на ответника и по този начин обезсмисля санкционния характер.
В писмен отговор вх. Рег. № 278220 от 1503.2021 г. ответникът П.А.а Я. поддържа
възражението за недопустимост на производството, съответно недопустимост на
1
обжалваното решение. В условията на евентуалност, изразява становище за неправилност
на решението, поради неправилно приложен материалния закон към твърденията на
молителката за извършени два акта на домашно насилие и ако изобщо е извършил някаква
форма на насилие, то същото няма характеристиките на домашно, съответно не следва да
търпи последиците от постановените от съда мерки. В писмения отговор признава факта, че
е писал писма на молителката, както и че е получавал такива, но счита, че тези действия не
са актове на насилие, а и не са били посочени като такива в молбата и в декларацията,
поради което не са предмет на делото. Счита, че след като писмата не съдържат заплахи, то
това поведение не може да се квалифицира като акт на насилие, а като начин на общуване.
По отношение на претенцията на жалбоподателката за увеличаване на размера на
наложената глоба, счита, че тя неправилно е тълкувала актовете на щедрост насочени към
нея и от там извежда изводи за неправилност на атакуваното решение в тази част.
Във въззивна жалба с вх. рег. № 278220 от 15.03.2021г., П. А. Я. от гр. Варна, ул.
„Зеленика“ 23, ет.1 оспорва допустимостта на Решение № 19.02.2021 г. като счита, че
преценката за правен интерес /активна процесуална легитимация/ е следвало да се обоснове
още с молбата, а не едва след запознаване със свидетелските показания и преценката на съда
по вътрешно убеждение. Счита, че решението е недопустимо, тъй като с него са
пренебрегнати правилата за тълкуване на нормативните актове при празнота в закона, а
такава съдът е следвало да констатира относно изискването между страните по делото да е
налице връзка по смисъла на чл. 3 т.2 от ЗЗДН. С въззивната жаба са преповторени всички
възражения от писмения отговор срещу молбата , възоснова на която е постановено
обжалваното решение и се излага, че първоинстанционният съд не е дал отговор на тези
възражения. В писмен отговор с вх. Рег. № 279555 от 22.03.2021 г. Ц.Д. А. оспорва
въззивната жалба като неоснователна и насочва съда към обстоятелства, които възприема
като лична обида към себе си в качеството на молител, нанесена от пр. представител на
ответника. Излага личното си разбиране на връзка, основана на критериите за фактическо
съпружеско съжителство като въвежда вече изложените в своята въззивнна жалба съждения,
че е насилвана многокгратно, интензивно чрез обиди, физическо насилие, психическо
насилие, всяване на страх, преследване, блъскане, отклоняване със сила от пътя, гонене,
влизане с взлом в чужд дом.
С определение № 1178 от 01.04.2021 г. жалбите са приети за процесуално
допустими.
В проведеното открито съдебно заседание страните поддържат депозираните жалби и
съответните им писмени отговори. По искане на жалбоподателя Я. е събрано писмено
доказателство, удостоверение за разходена на ел. енергия в жилището собствено на Я. в кл.
Чайка, бл. 42, ап. 46, за периода от м. 01.2020 г. до 19.11.2020 г., а по искане на
жалбоподателката А. е събрано гласно доказателство показанията на св. Р.С.Д..
Доказателствата са допуснати като относими към част от спорния предмет, въведен с
въззивната жалба на Я., отнасяща се до допустимостта на обжалваното решение и с
указаната в първоинстанционното производство относно доказването на правния интерес от
инициираното производство.
От служебната проверка, която въззивният съд извършва по реда на чл. 269 от ГПК се
установява, че обжалваното решение постановено в производство по спорна съдебна
администрация е валидно.
По неговата допустимост, въззивният съд съобрази, че въззивната жалба с вх. Рег. №
278220 от 15.03.2021г., въвежда в предмета на спора възражения относно
2
допустимостта на първоинстанционното решение в неговата цялост и обосновава
искане за обезсилване на решението и прекратяване на делото.
По допустимостта на съдебното решение, съдът съобрази следното:
Делото е образувано на 20.11.2020 г. възоснова на молба, депозирана на 19.11.2020 г.
от Ц. Д. А. с твърдение, че е пострадала от домашно насилие осъществено от П. А. Я. и с
искане за защита по реда на ЗЗДН.
Молителката представила Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, в съдържанието на
която е изложено, че насилието е осъществено с два акта, извършени на 06/07.11.2020 г. и
15.11.2020 г.
От съдържанието на декларацията се установяват твърденията на молителката, че
действията на ответника от 06.11.2020 г. са осъществени в апартамент с административен
адрес гр.Варна, кв. „Чайка“ бл. 42, ап. 46 и се изразява в изказан и насочен към
молителката израз: „Трябва да знаеш, че си фригидна“, който е възприет като обиден и
предизвикал нейното желания да се прибере у дома. Това желание не е могла да осъществи
за времето от 23:00 до 1.30 часа на 07.11.2020 г., защото е била препятствана от поведението
на ответника, което описва като – „истерични викове, молби, закани, клетви,
ръкомахания и обиди, коленичения, признания в любов, умолявания да остане, викове
„махай се“ и моментни изблици на неконтролируем гняв“. В декларацията се излага, че
след като е успяла да стигне до входната врата на апартамента е започнала да я рита и да
вика за помощ и тогава „Павлин ми отключи“. В декларацията излага, че за пореден път
се прибира в дома си със „синини по ръцете“ и описва предходен инцидент осъществен,
през м. август същата година, в който срещу нея е осъществено същото насилие и това е
станало повод да преустанови отношенията, които обаче били възстановени през м. ноември
2020 г.
На 15.11.2020 г. малко преди 17:00 часа в гр. Варна в района между х-л Черно море и
ул. „Стефан Караджа“ била „гонена по улицата“, настигната до павилион за вестници и
след като е отказала да проведе разговор,“бутана и блъскана до дама си, находящ се на ул.
„Баба Рада“, в който ответникът влязъл със сила и против нейната вола, и съответно
изведен от орган на МВР.
В молбата, с която съдът е сезиран са преповторени обстоятелствата изложени в
декларацията.
Възоснова на молбата, първоинстанционният съд е издал Заповед за незабавна защита
№ 260050 от 20.11.2020 г. като е задължил ответникът П. А. Я. да се въздържа от
извършване на домашно насилие и е забранил да приближава молителката и нейното
жилище на по-малко от 100 метра. С определението, възоснова на което съдът е издал
заповед за незабавна защита е насрочил делото в открито съдебно заседание.
В писмен отговор от ответникът е оспорил процесуалната легитимация на страните.
Развити са доводи, че тези лица не са във фактическо съпружеско съжителство и не са
били в такова преди датите, на които се твърди, че е извършено насилието. Направено е
възражение, че описаните в молбата актове на насилие не са домашни по смисъла на ЗЗДН и
редът, по който се търси защита от съда е неприложим по отношение на тези субекти.
По това възражение, което се отнася до допустимостта на производството
първоинстанционният съд е изложил мотиви в съдебния акт по същество, като е приел, че е
спорно дали страните са или са били във фактическо съпружеско съжителство и по този
3
спор е формирал положително становище в хипотезата на чл.3, т.2 пр. 2 от ЗЗДН
/ответникът е лице, което е било във фактичесдки същителство с молителката/.
За да достигне до този извод и да отхвърли възражението на ответника, съдът се е
позовал на събраните по делото гласни доказателства и е приел за установен факта, че
страните са имали връзка и в периода от м. юни 2020 г. до м. август 2020 г. и от м.
октомври 2020 г. до м. ноември 2020 г. са обитавали съвместно собствено на ответника
жилище в кв. „Чайка“ / същото, от което молителката твърди, че си е тръгнала през
нощта на 6/7 ноември 2020 г. Съдът е коментирал като недостатъчни да го разколебаят
показанията на свидетелите водени от ответника, които съдът е допуснал за доказване на
отрицателни факти, че страните не живеят в това жилище.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства относими към допустимостта на производството включително и тези събрани
във въззивното производство намира, че първоинстанциония съд е формирал неправилен
извод, възоснова на погрешна преценка за доказателствената тежест и погрешна оценка на
доказателствата. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка, която
следва да е налична от момента на подаване на молбата до постановяване на съдебен
акт по същество на спора. Тази предпоставка е абсолютна и затова, съдът е натоварен
да следи служебно за нея във всеки един момент от развитие на производството, а при
определени хипотези включително и след постановяване на решението до влизането му
в сила.
Абсолютната процесуална предпоставка правен интерес следва да е налична към
момента на подаване на молбата и ако съдът не може да установи тази наличност от
обстоятелствата изложени в молбата или поради противоречие в обстоятелствената част, е
длъжен да изиска от ищеца/молителя, да обоснове правен интерес чрез фактическо
твърдение, към което следва да бъде насочен от съда.
В конкретния случай, от молбата на Ц. Д. А., не се установява фактическо твърдение,
че нейният дом е този в кв. „Чайка“ /собствен на ответника/ или, че е бил такъв, а ако е бил,
в какъв период от време, кога при какви обстоятелства е бил напуснат, дали след
твърденията за насилие през м. август 2020 г. или след действията на ответника на
06.11.2020 г.
Същественото за преценката относно допустимостта на производството е да се
съобрази обстоятелството от кой момент страните са заживели в този дом съвместно ако
изобщо е направено такова фактическо твърдение.
За да направи преценка съдът, дали молителката е активно легитимирана да се
ползва със защита по ЗЗДН, следва да бъде сезиран с недвусмислено твърдение, че
страните са били във фактическо съпружеско съжителство. Тежестта на доказване на
фактите, от които може да се изведе извод за фактическо съпружеско съжителство е за
молителката, но ако тя не е въвела конкретни фактически твърдения, те не могат да бъдат
замествани от съжденията на съда, нито извеждани от него с мотиви, които се ограничават
до изводи за неоснователност на възраженията на ответника.
От протокол за проведено съдебно заседание на 15.12.2020 г. се установява, че съдът
е указал на ищцата, доказателствената тежест за твърдението, че тя и ответника са били във
фактически съпружеско съжителство в периода от м. юни 2020 г. до 07.11.2020 г, което е в
противоречие с изложеното и поддържаното в декларацията и в молбата, че през м. август
2020 г. е извършено действие, мотивирало молителката да преустанови връзката и да не се
вижда с ответника през целия м. октомври 2020 г.
4
При постановен съдебен акт по същество на спора, в който съдът е излагал мотиви по
допустимост на производството, настоящият въззивен съд приема, че е допустимо да
ревизира не само по оплакване във въззивна жалба, а и служебно преценката на
първоинсанционният съд, относно наличието на положителна процесуална предпоставка -
правен интерес, която се свързва с установяване на факта, че страните са били във
фактическо съпружеско съжителство. Съдът приема, че този факт, косвено се извежда от
твърденията на молителката, от поддържането на молбата и от депозиране на въззивната
жалба, а относно продължителността на това съжителство, съдът съобрази следното:
Към молбата, с която съдът е сезиран за образуване на производство по реда на
Гл.Втора от ЗЗДН, са представени писмени доказателства /писма/, които съдържат
неоспорени от ответника извънсъдебни признания. В тяхното съдържание се намира
изявлението - „стягам Чайка“ , т.е. , че този дом се подготвя да бъде общ и, че е подарил
пръстен като знак за сериозни намерения за бъдещо обвързване. В съдебното производство
молителката е представила личната кореспонденция на ответника, адресирана до нея през м.
септември 2020 г. От цялостното й съдържание, се установява, че през този месец страните
не живеят заедно. Ответникът въвежда молителката в обстоятелствата свързани в
наследствено заболяване – диабет и неговото развитие. На л. 135 от делото е приложено
изявлението на молителката, което съдържа адресирано до ответника несъгласие за
въвличане в отношенията им и други близки, както и оценката на молителката за неговата
личност. От кореспонденцията в нейната цялост, се установява, че страните не живеят
заедно, а всеки от тях е имал някакви вещи в дома на другия /в случая в дома на
молителката на ул. „Баба Рада“ / „имаш тук дискове, инструменти, учебници, химикал,
документи и т.н. Ако не ги искаш, още днес ще ги изхвърля“ – 27.09.2020 г. /десет дни преди
датата на първия акт акт - 6/7.11.2020 г/.
Не е спорно, че страните са били в интимни отношения от началото на юни 2020 г. ,
което обаче е недостатъчно да покрие фактическият състав на „ бил във фактическо
съпружеско съжителство“ според нормата на чл.3, т.2 пр. 2 от ЗЗДН.
ЗЗДН дава защита на лица, които са били в са били във фактическо съпружеско
съжителство, а интимните отношения между тези субекти са само елемент от фактическото
съпружеско съжителство.
ЗЗДН не съдържа легално определение, от което да бъдат изведени лимитативно
признаците фактическо съпружеско съжителство. Правните последици на това съжителство
са били обект на съдебната практика от 1969 г., когато за първи път Постановление № 5 от
24.XI.1969 г., Пленум на ВС, придава правно значение на последици от фактическото
съпружеско съжителство. С това постановление се признават права на лица, които не са
сключили граждански брак, но са изградили такива трайни отношения на съюз
помежду си, които изпълва фактическия състав на отношенията между съпрузи, така
както са регламентирани като лични отношения от СК макар и да нямат сключен
граждански брак.
Съпружеското съжителство предполага съвместно живеене в общо домакинство.
От историческото тълкуване на правните норми, които регламентират права,
задължения, санкции за субекти на фактическо съпружеско съжителство, следва че
законодателят и сега се придържа недвусмислено към трайността в личното обвързване
като признак на съюза между мъж и жена /независимо от липсата на сключен брак/ и към
живеене в общо домакинство.
От горното следва, че за да приеме съда, че интимна връзка има характеристиката на
фактическо съпружеско съжителство, следва тя да се отличава с трайност в личното
обвързване и с наличието на общо домакинство. ЗЗДН, не се прилага за интимни връзки, а
за семейни връзки без значение дали те са изградени на основаната на сключен граждански
5
брак или на фактическо съпружеско съжителство. За да е налице обаче такова, освен
интимността е необходимо още, страните да обитават общ дом, подобен на семейно
жилище, партньорите да са представени и възприети сред близки и роднини като
семейство и това обитаване, представяне/възприемане да има траен характер. Според
личния морал, навици и разбирания на всеки индивид, той може да осъществява връзки с
един или повече партньори, едновременно или последователно с цел трайно обвързване,
създаване на семейни връзка или без тези цели, в своя дом или в дома на партньора си, или
на друго място или места, но от защита по ЗЗДН може да се ползва само субект, който е
бил във фактическо съпружеско съжителство, с лицето което призовава към
отговорност за акт на насилие по ЗЗДН. ЗЗДН не два защита на интимни партньори,
които са в периода на установяване на фактическо съжителство, защото в този период
отсъстват личните отношения като между съпрузи и имуществените зависимости между тях.
Наличието на общ дом /семейно жилище/, имуществени зависимости /общо домакинство/, и
разстроени лични отношения, правят трудно възвратимо самостоятелното живеене, поради
което всеки субект на фактическо съпружеско съжителство, се нуждае от защита по реда на
ЗЗДН, такава каквато би получил ако е съпруг сключил граждански брак. В периода, в който
бившите съпрузи и приравнените им от фактическо съпружеско съжителство субекти,
преминават в индивидуално живеене, се нуждаят от защита по реда на ЗЗДН, защото освен
общ дом /семейно жилище/ са налице и личните отношения, а двете заедно могат да
предизвикат насилие при несъгласие за продължаване на съвместното съжителство.
Изискването за траен характер в отношенията, за да бъдат преценявани тези отношения
като фактическо съпружеско съжителство намира израз и в други нормативни актове
/изчерпателно цитирани в становището на пр. представител на ответника/, защото с
привилегиите и отговорностите на закона се ползват субекти, които имат съпружески връзки
или приравнените им, а не тези които имат намерение да установяват такива, в периода
преди да ги установяват и тези, които имат само интимни отношения.
Извършени актове за насилия, между правни субекти, които не са във връзки извън
лимитативно изброените в чл. 3 от ЗЗДН са отговорни по общия ред гражданско правен ред
ако извършат противоправни деяния или по реда на наказателното преследване установен
в НПК, независимо дали е извършено престъпление от общ характер /закана за убийство
или противозаконно отнемане на свобода/ или такова, което се преследва по тъжба на
пострадалия, каквото се твърди от молителката в случая /обида и телесно нараняване във
форма на лека телесна повреда/. Субектите по чл. 3 от ЗЗДН също носят гражданска и
наказателна отговорност, но целта на защита от домашното насилие се състои в това, да
осигури спокойствие на жертвата, да продължи живота си докато окончателно
преустанови или продължи фактическата съпружеска връзка. Когато такава връзка не
е съществувала или не е била изградена, независимо от емоционалните желания на
интимните партньори, те са самостоятелни индивиди, необвързани от фактически
съпружески отношения основани на съвместно съжителство, поради което за посегателства
върху личността, здравето и честта им не е предвиден специалния ред в ЗЗДН.
Деянието на ответника и виктимността на молителката, не може да бъде предмет на
обсъждане по същество, защото в периода от м. юни 2020 . до м. август 2020 г. те не са били
във фактическо съпружеско съжителство. Този извод е обоснован от факта, че и в този
период молителката споделя разочарования от държанието на интимния си партньор, а това
разочарование е повод, да прекъсне на визуалните им срещи от месец август 2020 г. до
06.11.2020 г. Съдът кредитира показанията на св. Р.С.Д., който е бил изпълнител по
договор за поръчка на дограма в дома на ответника в кв.“ Чайка“, бл. 42, но от тяхното
съдържание, според което при посещенията в този обект са присъствали Я. и А., не следва,
че този дом е тяхното семейно жилище. Такъв извод не може да се обоснове от показания за
мокра баня, плодове във фруктиера и тоалетни принадлежности. Молителката нито е въвела
фактически твърдения за отношения като между съпрузи, нито е доказала съдържанието на
такъв вид отношения.
6
Изводът на първоинстанционния съд за наличието на фактическа съпружеска връзка,
се опровергава от два факта, които са неизгодни за всяка от страните, която ги твърди.
Първият, твърдян от ответницата, че е прекъснала отношенията с ответника през август
2020 г. и вторият, извънсъдебните признания на ответника, обективирани в писмата от м.
септември 2020 г., от които съдът извежда еднозначният извод, че страните не живеят
заедно.
Настоящият въззивен съд не споделя извода на пр. представител на А., че възрастта
на страните предполага по-бързо и мотивирано решение за избор на партньор и обвързване,
защото то се опровергава от развитието на конкретните отношенията между страните. Те са
били интимни партньори в продължение на около 40 дни /от юни 2020 г. до август 2020 г./,
а споровете по между им продължават и към настоящия момент. Продължителността на
връзката от м. юни до м. август 2020 г. е твърдяна от самата молителка в декларацията и в
молбата, и се подкрепя от данните съдържащи се в писмата подписани от Яръмов, които са
представени от молителката. Бившите интимни партньори не са се намирали в материални
зависимости един от друг, нито по повод на общ дом , нито по повод на общи или лични
вещи, нито по повод на отговорности за общи деца или заварени роднини. Всеки от тях е
запазил индивидуалното си живеене, като само и единствено наличието на недопустимо
висящо съдебно производство, провокира кореспонденция помежду им, привидно
адресирана до съда. Бившите интимни партньори не са изградили лични отношения като
съпрузи, а от кратката им връзка се установява, че не са комуникирали успешно нито
вербално, нито чрез писано слово.
Молителката разполага със всички правни способи, които и дава НПК да претендира
за осъществен състав на престъпления по НК / обида и/или лека телесна повреда/, които се
преследват по тъжба на пострадалия и да претендира обезщетение, както и да потърси
съдействие от органите на МВР при посегателство върху личността и имуществото, което
вече е сторила. Ответникът отговоря за действията си, които са насочени към личността,
здравето и имуществото на друг правен субект, в съответствие със задълженията и
отговорностите, които има като пълнолетен и вменяем субект на гражданска и наказателна
отговорност. Наличието само на интимна връзка продължила от м. юни 2020 г. до м. август
2020 г., не придава никакъв специален характер на отношенията отчетен от правна норма в
ЗЗДН за да се претендира за защита по реда на този закон.
Молителката не е доказала твърденията си, че е била във фактическо съпружеско
съжителство, поради което въззивния съд констатира липсата на абсолютна положителна
процесуална предпоставка – правен интерес към момента на депозиране на молбата, към
датата на постановяване на обжалваното решение, така и към настоящия момент.
Обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството
по делото прекратено. На основание чл. 78, ал.4 от ГПК в тежест на молителката следва да
бъдат присъдени разноските направени от ответника пред двете инстанции, които съобразно
представените списъци са в размер на общо 800 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 19.02.2021 г. постановено по гр.дело № 14909 по опис на
ВРС за 2020 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГРЕЖДАНЕ подадената от Ц. Д. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Баба Рада“ № 22, ет. 2 против П. А. Я., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Зеленика“, бл. 23, ет. 1 молба с вх. Рег. № 283007/19.11.2020
7
г. по опис на ВРС, за защита от домашно насилие по реда на Гл. Втора от ЗЗДН, поради
липса на правен интерес, на основание чл. 130 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по молба с вх. Рег. №
283007/19.11.2020 г. по опис на ВРС.
ОСЪЖДА Ц. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Баба Рада“
№ 22, ет. 2, да заплати на П. А. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул.
„Зеленика“, бл. 23, ет. 1, сумата от 800 лв. ( осемстотин лева), представляващи разноски
в производството пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд, на основание чл.
78, ал. 4ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Баба Рада“
№ 22, ет. 2, да заплати по сметка на ВОС сумата от държавна такса в размер на 25 лв.
(двадесет и пет лева), за образуване на производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр.
чл. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Решението в частта, в която има характер на определение, с което производството
по делото е прекратено и в частта за разноските може да се обжалва от молителката пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен седмичен срок от връчване на препис от
настоящия съдебен акт.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8