Р Е Ш Е Н И Е №
77
гр. Габрово, 18.08.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно
заседание от шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Петракиева
и секретар Радина Церовска,
като разгледа материалите по Адм. дело № 169 по описа за 2023 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.27а
от Закона за закрила на детето /ЗЗДет/.
Образувано е въз основа на депозирана в
деловодството на Административен съд Габрово жалба с вх. № СДА-01-1417 от 14.08.2023г., подадена от С.Д.Х.,
ЕГН **********,***, баща на непълнолетния И.С. Х., ЕГН **********, действащ
чрез пълномощник адвокат И.И.И.-С. ***, против Заповед № ЗД/Д-/ЕВ-С-090
от 28.07.2023 г. на Директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Севлиево, с
която на основание чл.27 ал.1 и чл.26 ал.1 от ЗЗДет във вр. с чл.25 ал.1 т.3 и
чл.4 ал.1 т.5 от ЗЗДет и чл.33 ал.1 от ППЗЗДет е настенен временно, спешно Иван
Стойнов Х., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания с. Дрен, общ. Радомир, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от
ЗЗДет.
В жалбата се навеждат се доводи за
незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт като издаден
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
в противоречие с и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целите на закона. Твърди
се, че при издаване на оспорената заповед не са спазени изискванията на чл.35
от АПК. Административният орган не е изпълнил задълженията си да установи всички
относими към упражненото правомощие факти и обстоятелства, както и не е
установено наличието на факти, които да бъдат подведени под хипотезата на
правната норма на чл.25 ал.1 т.3 от ЗЗДет. Твърди се, че не са посочени фактическите
и правните основания за издаването на заповедта, което води до липса на
конкретни и ясни мотиви относно констатацията, че детето е в риск. В заповедта
не били въведени фактически основания, че бащата на детето трайно не полага
грижи за него или че се намира в трайна невъзможност да го отглежда.
Административният орган не бил изпълнил задълженията си по чл.27 ал.4 от ЗЗДет
и по чл.35 от АПК да изследва всички относими факти преди да постанови акта в
хипотезата на спешност. Недоказано било и обстоятелството, че компетентните
органи са предприели всички предвидени в закона мерки за закрила в семейна
среда, установени в чл.23 ЗЗДет по проблеми свързани с отглеждането,
възпитанието и обучението на детето.
Прави се искане за отмяна на ИАА като незаконосъобразен
и се претендира присъждане на разноски.
Съдът е дал
е указания на страните и е разпределил доказателствената тежест между тях. С
вх. № СДА-01-1427/16.08.2023г. административната преписка е предоставена в
цялост.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен пр.
представител- адвокат.
Като ответник се явява старши юрисконсулт в РДСП
Габрово Стоян Петров. Оспорва жалбата, като счита, че оспорваната Заповед кореспондира изцяло с действащата нормативна уредба, издадена е в
предписаната от з0акона форма от оправомощен орган. Изложените в нея доводи и мотиви
кореспондират на събраните доказателства по преписката. Моли съда да остави в
сила обжалваната заповед
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена
от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в
законоустановения срок, надлежно указан и от административния орган в оспорения
акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
И. С. Х. е непълнолетен, роден на *** г. От 12.10.2020 г. с него работи
отдел «Закрила на детето» при ДСП гр. Севлиево. Родителите на детето са
разведени като родителските права са присъдени на бащата – жалбоподателя С.Д.Х..
На 02.10.2020 г. е регистриран сигнал с вх.№ СИГ/Д-ЕВ$С/137 за детето И. Х.,
подаден от бащата. Същият заявява, че среща сериозни затруднения с поведението
на сина си и моли да му се оказже подкрепа, като бъде насочен към КСУДС гр.
Севлиево. След извършено проучване на сигнала в ОЗД е отворен случай за И. С. Х.
и са предприети мерки по чл.23 от ЗЗДет.
В хода на работата по случая е установено, че И. често бяга от дома си и се
намира без надзор. В това състояние краде и влиза в чужда собственост, за да преспива.
Когато бяга от дома си, извършва противообществени прояви – увреждане на
имущество, кражби на алкохол от магазини. Същият е безкритичен – не осъзнава и
не съжалява за действията си.
Считано от 16.02.2023 г. непълнолетният И. Х. и бащата С.Х. за пореден път
са насочени скъм КСУДС гр. Севлиево за предоставяне на социална услуга с оглед:
Приоритетна работа с детето за осъзнаване на последствията и преустановяване
извършването на противообществени
прояви, изграждане и развиване на умения за самоконтрол на поведението, редовно
посещение на училище; подкрепа на родителя за развиване на умения за справяне с
поведението и възпитанието на детето.
На 09.05.2023 г. в ОЗД е постъпила информация от КСУДС гр. Севлиево, че
бащата С.Х. не желае да посещава услугата в предварително уговорените часове,
не желае да бъде търсен от ОЗД и ЦОП. Детето И. Х. посещава услугата
еднократно. Родителят и детето не съдействат за изпълнение на заложените
дейности в плана за действие по случа на непълнолетния И. Х. като на 11.05.2023
г. на жалбоподателя С.Х. е издадено задължително предписание на директора на
ДСП гр. Севлиево, на основаниечл.21 т.3 от ЗЗДет във вр. с чл.18 ал.4 от
ППЗЗДет.
Съгласно информация от МКБППМН от 26.06.2023 г. детето в по-голямата част
от седмицата не е в дома ни, не е на училище, бащата няма връзка с него и не
можа да съдейства за изпълнение на наложената възпитателна мярка
В последния изготвен социален доклад, обхващащ
период от 27.02.2023 г. – 03.08.2023 г. се сочи, че поставените цели за работа
не са постигнати: И. не осъзнава последствията от извършване на
противообществени прояви, няма напредък в изграждане на умения за самоконтрол
на поведението и овладяване на гнева, не е повишена мотивацията за посещаване
на училище. По отношение на бащата също не е постигнат резултат в изграждането
на умения за справяне с възпитанието и поведението на детето.
Обследвани са алтернативни варианти за
настаняване на детето в приемно семейство или в семейството на роднини и
близки, но такива възможности не са били установени. Лелята по майчина линия и
пълнолетните му братя и сестра са заявявали невъзможност да поемат грижите за И..
Проблемното му поведение го прави неподходящ за настаняване в приемно
семейство.
На 26.07.2003 г. отново е регистриран сигнал за И.
Х. във връзка с това, че системно скита и не се прибира в дома си в с. Б.,
въпреки наложените мерки от МКБППМН, отново е в неизвестност и е в състояние на
безнадзор от родител.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът прие следното:
Предмет на проверка за законосъобразност в това
производство е заповед № ЗД/Д-ЧЕВ-С-090 от 28.07.2023 г. на Директор на дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Севлиево, с която на основание чл.27 ал.1 и чл.26
ал.1 от ЗЗДет във вр. с чл.25 ал.1 т.3 и чл.4 ал.1 т.5 от ЗЗДет и чл.33 ал.1 от
ППЗЗДет е настанен временно, спешно И. С. Х., ЕГН ********** в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания с. Дрен, общ. Радомир, до
произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.
Оспорената заповед е валиден административен акт, обективиран
в писмена форма и подписан от издателя си. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.
1 от ЗЗДет, настаняването на дете в семейство на роднини
или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на
директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето. С оглед местоживеенето на детето И. Х. *** и попадането на същата
община към Дирекция "Социално подпомагане" като териториална структура на АСП,
оспорената заповед е издадена от директора на тази дирекция като материално и
териториално компетентен административен орган.
Основанията за настаняване на дете извън семейството са посочени в
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет, а именно
дете: - чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или
чиито родителски права са ограничени; - чиито родители, настойници
или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; -
чиито родители, настойници или попечители се намират
в трайна невъзможност да го отглеждат; - което е жертва на насилие в семейството
и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; - в случаите по чл. 11 от
Конвенцията от 1996 г.; - чиито родители, настойници
или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване
по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за
неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Съгласно ал. 2
на тази разпоредба, настаняването на детето извън семейството се налага като
мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството
освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл. 26 от ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или
близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална
услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До
произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия
адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.
Именно такъв е предметът и на процесната заповед
- временно настаняване на детето извън семейството, в Център за настаняване от
семен тип за деца без увреждания с. Дрен, общ. Радомир
За да възникне основание за издаване на заповед за временно настаняване, е
необходимо от страна на компетентния административен орган да е направена
преценка за наличие на някое от обстоятелствата, формулирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД, която
предоставя възможност детето да бъде настанено за отглеждане извън семейната му
среда. В конкретния случай това е чл.25
ал.1 т.3 от ЗЗД – може
да бъде настанено извън семейството дете, чиито родители, настойници или
попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Законът и ППЗЗДет
не дават легална дефиниция на понятието „трайна невъзможност“.
В заповедта, като мотиви за налагане на спешно,
временно настаняване на детето в извънсемейна среда – Център за настаняване
от семеен тип с.Дрен, са посочени следните констатации: И. С. Х. е с девиантно
поведение като момчето системно скита и през тъмната част от денонощието, не
посещава училище, извършва противообществени прояви, поставя живота и здравето
си в риск.
Бащата не е в състояние да контролира и повлиява
поведението на детето.
Родителят и детето не съдействат за изпълнение
на заложените дейности в плана за действие.
С действията си И. застрашава живота и здравето
си.
Поради това е възприет извод, че мярката –
настаняване в Център от семеен тип е най-подходяща.
Съобразно чл.33 от Правилника
за прилагане на Закона за закрила на детето, спешното настаняване извън
семейството се предприема в случаите, когато има непосредствена опасност
за здравето и живота на детето. Настаняването се извършва
незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция
"Социално подпомагане". Съответно, при спешно настаняване извън
семейството проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от
издаване на заповедта. Процедурата приключва с подаване на искане от Дирекция
"Социално подпомагане" пред съда за налагане на мерките по заповедите
по ал. 2 и 4 след приключване на проучването в едномесечен срок от издаването
им.
Съдът в този състав, като съобрази
регламентираната процедура по настаняване спешно, временно, в Център за
настаняване от семеен тип, в аспекта на приетите по делото доказателства,
приема, че издадената заповед е правилна, законосъобразна и съответства на
установените фактически обстоятелства.
С оглед преценка на предпоставките на чл.25 ал.1
т.3 от ЗЗДет, в съдебно заседание беше изслушан бащата на непълнолетния - жалбоподателят С.Х.. Непосредствените
впечатления водят до извода, че бащата не е абдикирал от родителските си
задължения, привързан е към сина си, проявява обич и привързаност към него и заявява,
че «иска да си го отгледа»
Същевременно, обаче, цялата преписка съдържа
данни за неговото противоречиво поведение, което в цялост не съдейства за
подпомагане на възпитателната работа с И.. Неколкократно С.Х. е депозирал молби
с изразено желание за извеждане на детето от семейството му, които след няколко
дни е оттеглял. Жалбоподателят е в напреднала възраст и със здравословни
проблеми. «Отглеждането» на дете, както сочи законът и както заявява бащата, не
предполагат само материални условия за съществуване. Отглеждането е сложен
комплекс от поведение и действия, които способстват за изграждане на пълноценна
личност. Те включват не само физическото, но и психическото, и емоционалното
развитие на детето. В конкретня случай, предвид многобройните материали,
събрани в административната преписка, може да се обобщи, че жалбоподателят Х.
притежава емоционална връзка със сина си, но няма оня родителски капацитет,
който е необходим на детето, за да преодолее травмите от лошата семейна среда, липсата
на контакт с майката и всички неблагоприятни фактори, съпътствали израстването
му. Жалбоподателят се е опитва да действа по своите разбирания и според своите
възможности, които, обаче не съответстват на нуждите на детото на този етап от
развитието му.
Както беше посочено по-горе, няма легална
дефиниция и на понятието „трайна невъзможност“. Доколкото, обаче работата с И. Х.
и неговия баща датира от 2020 г., следва да се приеме, че в конкретния случай
такава е налице.
Другото изискване на закона, визирано в чл.33 от
ППЗЗДет е наличие на непосредствена опасност за живота и здравето на детето. Тази
непосредствена опасност в конкретния случай може да се извлече от пълното не
постигане на целите, отчетено в социалния доклад – становище от 03.08.2023 г.
Липсата на какъвто и да е напредък в работата с непълнолетния Иван Х. и
последно регистрирания случай на безнадзорност на 26.07.2023 г. означава, че за
него във всеки един момент съществува реален риск, застрашаващ живота и
здравето му. Установените противообществени прояви – кражби, влизане в чужди
имоти, употреба на алкохол, са фактори, представляващи непосредствена опасност,
която на този етап е потенциална, но би могла своевременно да се превърне в
сериозна реална заплаха за детето
По изложените мотиви, настоящият съдебен състав
намира, че обжалваният административен акт е издаден при правилно изяснена
фактическа обстановка и правилни изводи. Горното обуславя законосъобразност на
издадената заповед и съответно неоснователност на оспорването. Временната мярка за закрила на детето И. С. Х., приложена
по административен ред, е осъществена от компетентен орган, при спазване на
процесуалния и материален закон, както и в съответствие с целта на закона за
закрила на детето – да се предостави временна сигурност и закрила на детето до
решаването на въпроса от съда съгласно чл. 28 от ЗЗДет,
поради което жалбата следва да се
отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване
на оспорваната заповед, е основателно
искането за присъждане на разноски в полза на ответника по делото във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № ЗД/Д-/ЕВ-С-090
от 28.07.2023 г. на Директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Севлиево, с
която на основание чл.27 ал.1 и чл.26 ал.1 от ЗЗДет във вр. с чл.25 ал.1 т.3 и
чл.4 ал.1 т.5 от ЗЗДет и чл.33 ал.1 от ППЗЗДет е настенен временно, спешно И.С.
Х., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
с. Дрен, общ. Радомир, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.
ОСЪЖДА
жалбоподателя С.Д.Х., ЕГН **********,***
да заплати на ДСП гр. Севлиево направените по делото разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: