Р Е Ш Е Н И Е
№
от 22.07.2020г., гр.Троян
Троянски районен съд, в публично заседание на двадесет и втори юни,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа
докладваното от съдията Иванова гр.дело № 681
по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
В
Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба предявена от
„Агенция за събиране на вземанията“ЕАД гр.София, срещу С.Г.Б., с постоянен и
настоящ адрес ***, ЕГН ********** ***,
с правно основание чл.422 от ГПК.
Претенцията
е за заплащане на суми, дължими по Договор за потребителски кредит №
PLUS-13463430, сключен на 6.06.2016 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД
и С.Г.Б. (кредитополучател), прехвърлено от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД
по силата на Приложение № 1 от дата 27.07.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. в полза на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД.
Излага се, че на 27.07.2017 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от дата 27.07.2017г, на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД,
ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-13463430
от дата 6.06.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и С.Г.Б.
е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди се, че договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, както и че длъжникът
е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането
от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД с Уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне.
Ищецът моли в случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в производството безспорно се
установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
потребителски кредит паричен заем, не е погасено, съдът да приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Заявява, че уведомлението по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което
счита, че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане
не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба
задължение не е погасено. Позовава се на Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС
по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г.ТК.
Заявява, че за "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника С.Б. за всички дължими суми по Договор за потребителски кредит по Договор за потребителски кредит № PLUS 13463430 от 06.06.2016 г.
По образуваното ч. гр. д. №164/2019г. по описа
на РС Троян била издадена заповед за изпълнение за сумата от 4440.32 /четири хиляди четиристотин и четиридесет лева и тридесет и две
стотинки/ лева главница, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 1253.74 /хиляда двеста петдесет и
три лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща договорна лихва
за периода от 20.01.2017 г. до 20.06.2018 г., сумата 1038.85 /хиляда тридесет и
осем лева и осемдесет и пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за
забава, за периода от 21.01.2017 г. до 05.03.2019 г., сумата 134.66 /сто тридесет
и четири лева и шестдесет и шест стотинки/ лева - разноски по делото за платена
държавна такса и сумата 50.00/петдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Длъжникът
не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е
явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло
правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№164/2019г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендира направените по настоящото дело и в
заповедното производство разноски.
Ответникът С.Г.Б. представя писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който заема становище, че
оспорва изцяло така предявения иск, както и всички твърдения на ищеца в
исковата молба, като неверни. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни
и да осъди ищецът да заплати разноските по делото.
Относно уведомлението за
извършена цесия и направените от ищеца искания особения представител изрично
заявява, че в качеството си на особен представител няма право да получава
кореспонденция, адресирана до ответника, която не е в изпълнение на процесуални
права и задължения по делото, а цели доказване на твърденията на ищеца; не е
пълномощник на страната и не може да участва в материалните отношения между
страните.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело
№ 164/2019г. по описа на ТРС, за процесните вземания
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение №73 от
06.03.2019г., с която е разпоредил длъжникът С.Г.Б. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД София следните суми: 4440.32 /четири
хиляди четиристотин и четиридесет лева и тридесет и две стотинки/ лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS 13463430 от 06.06.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 1253.74 /хиляда двеста петдесет и три лева и седемдесет и
четири стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2017
г. до 20.06.2018 г., сумата 1038.85 /хиляда тридесет и осем лева и осемдесет и
пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от
21.01.2017 г. до 05.03.2019 г., сумата 134.66 /сто тридесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки/ лева - разноски по делото за платена държавна такса
и сумата 50.00/петдесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. С
разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
От представения по делото договор за кредит за покупка на стоки или
услуги номер PLUS 13463430 от 06.06.2016 г.
се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София /кредитор/ и ответника С.Г.Б. /кредитополучател/ е
сключен договор, по силата на който
кредиторът е предоставил на ответника сумата в размер на 5200 лева.
В Погасителния план записан в Договора изрично са записани падежните дати, като
първата падежна дата е 20.07.2016 г., а последната е с падеж 20.06.2018 г.. В
този погасителен план не са посочени размер на главница и лихва по кредита.
По делото е допусната и реализирана ССчЕ, която е приета
като доказателство по делото. От заключението на вещото лице се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е предоставило копие от първичен
документи, който документално обосновава извършеното плащане в полза на кредитополучателя
С.Г.Б. в размер на 5018,00 лева,
тъй като от одобрения размер на кредита,
при превода е удържана еднократна такса за ангажимент в размер на 182,00
лева.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е
изпълнил договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя
заемната сума, поради което в тежест на ответника-заемополучател
е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне
предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в
договора. Такива доказателства по делото не са представени. Вещото лице
по допуснатата експертиза е
констатирало, че кредитополучателят е направил плащане на 6/шест/ броя месечни погасителни
вноски, съответно на 18.07.2016 г. - 335,75 лв., на 18.08.2016 г. -335,75 лв.,
на 19.09.2016 г. - 335,75 лв., на 20.10.2016 г. - 335,75 лв., на 21.11.2016 г.
- 335,75 лв. и на 27.12.2016 г. - 335,75 лв., като в периода от 20.01.2017 г.
до 20.06.2017 г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е заплатил 6 броя застрахователни
вноски, всяка в размер на 29,12 лв. или общо заплатена сума по застраховка на
кредит - 174,72 лв., които са прибавени
към салдото на главницата по кредита, която след плащане от страна на клиента е
останала в размер на 4265,60 лв./5200,00 лв. — 934,40 лв./ или салдото на
главницата е увеличено и тя е в размер на 4440,32 лева.
Ищецът е частен правоприемник
на заемодателя по силата на рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г. От същия е видно че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е
прехвърлило възмездно на цесионера „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД свои ликвидни и изискуеми вземания, подробно
индивидуализирани в Приложение №1 към договора, между които и процесното вземане. Цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията им /пълномощно №3230/2018г./. На основание
направеното упълномощаване ищецът, като пълномощник на кредитора на ответника е
изпратил на С.Б. три уведомителни писма: уведомително писмо от 01.08.2017г.,
което не е получено от адресата и е върнато на подателя, тъй като пратката е
непотърсена; уведомително писмо от 15.02.2019г
и от 08.07.2019г., които отново не са достигнало до адресата и са върнати на
подателя. С оглед на това ищецът представя към исковата молба копие от
уведомително писмо за извършената цесия, което да бъде връчено на ответника,
ведно с книжата по делото.
В практиката на ВКС, намерила
израз в решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. №1711/2013г., I
т.о., ТК, решение №78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д. №2352/2013г., II т.о., ТК,
решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II т.о., ТК и др. се
приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено съгласно разпоредбата на
чл.235 ал.3 от ГПК, като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска. Няма спор също така, че е допустимо, какъвто е и настоящия
случай, цедентът да упълномощи цесионера
да съобщи извършената цесия на длъжника /решение №137 от 2.06.2015г. на ВКС по
гр.д. №5759/2014г., III г. о., решение №156 от 30.11.2015г. на ВКС по т.д.
№2639/2014г., ІІ т. о. и др/.
В случая обаче уведомлението
за цесията, приложено към исковата молба, е връчено не на ответника-кредитополучател
или на негов упълномощен представител, а на назначения му на основание чл.47
ал.6 от ГПК особен представител. Т.е. до фактическо връчване на книжата, сред
които и уведомленията за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект
по чл.99 ал.4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на особения представител не
може да се приравни с връчването на длъжника, тъй като представителната власт
на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното
представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и
не обхваща получаването на материалноправни
изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ
ответник. Особеният представител не е страната по спорното материално
правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които
принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като
например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Видно от отбелязването в известията за доставяне, изпратените до ответника
уведомления за цесията не са достигнали до него. Поради изложеното съдът
намира, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента
за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор, съответно ищецът не е
активно материално легитимиран да търси изпълнението им.
При иска по чл.422 ал.1 ГПК
ищецът следва да докаже факта, от който вземането му произтича и едва след това
ответникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу неговото
съществуване (чл.154 ал.1 ГПК). В случая ищецът твърди в заявлението и исковата
си молба, че правопораждащият процесните
вземания факт е сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София и
ответника договор за потребителски кредит № PLUS 13463430 от 06.06.2016г. и рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София и „Агенция за събиране на вземания"
ООД, по силата на който вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД София,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS 13463430 от 06.06.2016. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Ищецът обаче не доказа, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземанията.
При така установените по
делото обстоятелства съдът намира, че предявения от ищец иск по чл.422 ал.1 ГПК
е недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт ет.2,
ЕИК ***, против С.Г.Б., с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********,
иск да се признае за установено по
отношение на С.Г.Б., съществуването
на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София за следните суми: 4440.32 /четири хиляди четиристотин и четиридесет лева и тридесет и две
стотинки/ лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS 13463430 от 06.06.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата 1253.74 /хиляда двеста петдесет и три лева и седемдесет и
четири стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2017
г. до 20.06.2018 г., сумата 1038.85 /хиляда тридесет и осем лева и осемдесет и
пет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от
21.01.2017 г. до 05.03.2019 г., сумата 134.66 /сто тридесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки/ лева - разноски по делото за платена държавна такса
и сумата 50.00/петдесет/ лева, за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
София, заповед №73 от 06.03.2019г., за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 164/2019г. по
описа на ТРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Ловешки Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: