О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 17.03.2015 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, ІІ
– ри състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИБИЛА СИМЕОНОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 342
по описа за 2014 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Постъпило е искане изх.
№РС-841-8664/17.12.2014г. от председателя на Националното бюро за правна помощ (НБПП)
за присъждане в полза на бюрото на разноски за възнаграждение за предоставената
правна помощ на назначения адвокат по АД №342/2014г. по описа на АС – Русе на
ищеца В.М.И..
В искането е
изразено становище за дължимост на разноските на основание чл. 189 от НПК (Наказателно-процесуалния
кодекс) и чл. 81
във вр. с чл. 78, ал. 7
от ГПК (Гражданския
процесуален кодекс) и чл. 27а от
Закона за правната помощ (ЗПП). Представено е и Решение №
РС-841-8664/2014 от 17.12.2014г. на Председателя на НБПП, с което на основание
представен отчет №841/2014г. за предоставена правна помощ от адвоката му е
изплатено възнаграждение в размер на 100 лева. След влизане в сила на съдебния акт за присъждане
на разноските, се иска и издаване на изпълнителен лист в полза на Националното
бюро за правна помощ.
За да се
произнесе по искането, съдът взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на В.М.И. срещу Национален осигурителен институт –
ТП на НОИ – Русе на основание чл.128, ал.1, т.1,4,5,7,8 от АПК и чл.144 от АПК
във вр. чл.70, ал.3 от ГПК.
С Разпореждане
от 16.09.2014г., съдът е освободил ищеца И. от заплащане на такси и разноски по
АД №342/2014г. по описа на АС – Русе (л.47 от делото).
С Определение
от 29.09.2014г., съдът е предоставил правна помощ по чл.21, т.3 от Закона за
правната помощ - процесуално представителство на В.М.И. по административно дело
№ 342/2014 год. по описа на АС – Русе (л.121-122 от делото).
В изпълнение
на разпореждането Националното бюро за правна помощ е изпратило до
Административен съд - Русе уведомително писмо вх. №2520/01.10.2014г. (л.125 от
делото), в което е съобщило името на определения адвокат за осъществяване на
правна помощ.
С Решение №
2590/2015г. по АД № 835/2015г. по описа на ВАС, V-членен състав е оставено в
сила Определение № 13498/12.11.2014г., постановено по адм.д. № 13895/2014г. по
описа на Върховния административен съд, четвърто отделение и Определение №
27/13.10.2014 г., постановено по адм. дело № 342/2014 г. по описа на
Административен съд-Русе, с което е оставена без разглеждане искова молба на В.М.И.
срещу Национален осигурителен институт – ТП на НОИ – Русе и прекратено
производството поради оттегляне на иска.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Материалноправната
разпоредба на чл. 27а от ЗПП (ДВ, бр. 28 от 19.03.2013 г.) предвижда, че лицата, на които е
предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски само в
определени със закон случаи. В разглеждания случай, който се отнася до исково
производство, не е предвидено изключение от правилото за финансиране на
правната помощ от държавния бюджет в интерес на правосъдието, за да се
гарантира равен достъп до правосъдие на лицата, които нямат средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Правната помощ е предоставена на
основание чл. 23, ал. 2
и 3 от ЗПП
по преценка на административен съд, а не в хипотезата на ал. 1 поради
задължително изисквана от закона адвокатска защита, резервен защитник или
представителство.
Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс,
и в частност на чл. 189,
не намират субсидиарно приложение в съдебноадминистративните производства. Съгласно
правилото на чл. 94 от ГПК,
приложимо в съдебно-административното производство по силата на препращащата
норма на чл. 144 от АПК, адвокатската защита с характер на правна помощ е безплатна.
Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат е
предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1
от ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като
условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти.
В конкретния случай, съдът е освободил ищеца И. от
заплащане на такси и разноски като е признал, че същият няма достатъчно
средства да ги заплати и му е предоставил правна помощ.
Първото предложение на нормата на чл. 78,
ал.7 от ГПК предвижда наличието на положителна процесуална
предпоставка за предявяване на искане за присъждане на разноски по предоставена
правна помощ - претенцията на лицето,
получило правна помощ да е уважена. В този случай изрично е установено другата
страна по делото да бъде осъдена да заплати на НБПП заплатеното възнаграждение
на адвоката, осъществил правната помощ. Изречение второ на посочената
разпоредба предвижда хипотезата на осъдително решение за лицето, получило
правна помощ - "същото дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска". Тази хипотеза не предвижда изрично лицето да бъде осъдено да
заплати освен разноски на другата страна по делото и на НБПП за изплатеното
възнаграждение на процесуалния му представител. Съдът намира, че посоченото
правило на изречение второ не може да се тълкува разширително. На първо място,
това следва от разпоредбата на чл. 46, ал.3
от Закона за нормативните актове, въвеждаща забрана чрез тълкуване
или прилагане по аналогия на закона да се определят задължения като принципно
правило, представляващо и общ разум на закона, който съдът следва да приложи на
основание чл. 5 ГПК.
На следващо място, разпоредбите на чл.чл. 2,3
и 4 на ЗПП
предвиждат финансиране на правната помощ по този закон от държавата чрез
републиканския бюджет, с цел да се осигури на лицата равен достъп до
правосъдие. По тези съображения, когато жалбата или исковата претенция в
производство по АПК на лицето, на което е предоставена правна помощ бъде
оставена без разглеждане, законът не предвижда това лице да бъде осъдено да възстанови
на НБПП разноските, заплатени на процесуалния му представител. По аргумент от
по-силното основание на посоченото, също е недопустимо да бъде осъден ответника
за тези разноски при постановен съдебен акт като процесния за оставяне на
жалбата или исковата претенция без разглеждане.
Водим от горното, съдът намира подадената молба за
присъждане на разноски в полза на Националното бюро за правна помощ в размер на
определеното възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ на ищеца В.М.И.
по АД №342/2014г. по описа на АС – Русе за неоснователна, поради което следва
да бъде отхвърлена.
Водим от
горното, съдът на основание чл.78, ал.7, чл.94 от ГПК във вр. чл.144 от АПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Председателя на
Националното бюро за правна помощ изх. №РС-841-8664/17.12.2014г. за присъждане
на разноски по АД №342/2014г. по описа на АС – Русе.
Определението може да се обжалва с
частна жалба, в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния
административен съд.
На основание чл.138 от АПК, да се
изпрати препис от определението на страните.
СЪДИЯ: