МОТИВИ по НОХД № 820/2015 г.

 

         Обвинението против Е.С.Ц. е по чл. 283, във връзка с чл. 20, ал. І, във връзка с чл. 26 от НК, затова че през периода 8.Х.2014 г. до 9.І.2015г., в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, сама и в съучастие с И.И.П. като извършители, в качеството си на длъжностно лице – главен инспектор в ОДБХ – Плевен използвала своето служебно положение – при проверка предлагала  на ползватели на магазини за търговия с храни да изготви актуални „Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните, основани на принципите на НАССР” и предоставяла такива, за да набави за себе си и за И.П. противозаконна облага – общо в размер на 190 лв., както следва: през периода 8.10.2014г. – 31.10.2014г. предложила да изготви актуални „Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните, основани на принципите на НАССР на С.Ц.П., представител на ЕТ „*******”,  предоставила такива на П. и набавила за себе си противозаконна облага – получила от П. сумата 120 лв.; през периода 11.12.2014г. – 9.01.2015г. в съучастие като извършители с И.И.П. предложили да  изготвят актуални „Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните, основани на принципите на НАССР”,  предоставили такива на А.П.П., представител на „Ренати” ООД и набавили за себе си и за П. противозаконна облага – получили от П. сумата 70 лв.

         Обвинението против И.И.П. е по чл. 283, във връзка с чл. 20, ал. ІІ от НК, затова че през периода 11.ХІІ.2014 г. – 9.І.2015 г. в съучастие като извършители с Е.С.Ц., в качеството си на длъжностно лице – инспектор в ОДБХ – Плевен използвал своето служебно положение – при проверка в търговски обект в гр. Плевен, стопанисван от „Ренати” ООД, предложили на А.П.П., представител на „Ренати” ООД да изготвят актуални „Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните, основани на принципите на НАССР” и предоставил такива, за да набави за себе си и за Е.Ц. противозаконна облага – общо в размер на 70 лв. и получил от П. сумата 70 лв.

            Двамата подсъдими разбират в какво са обвинение и не се признават за виновни. В хода на съдебното производство дават обяснения след разпита на свидетелите по делото. Ц. изгражда своя защитна теза, като заявява, че е невинна и не е извършила деянието, за което е предадена на съд. Според нейните твърдения никога не е предлага изготвянето на нови системи за самоконтрол срещу заплащане.

        П. заявява, че е предложил да помогне на П. да изготви такава система, тъй като той не е могъл сам да се справи с това. Твърди, че не е искал пари за тази услуга.

           От страна на представителя на прокуратурата е приета за установена следната фактическа обстановка, която напълно се споделя от страна на настоящия състав на съда: През периода м. октомври 2014 г. – м. февруари 2015 г. Е.С. работила като главен инспектор назначена със заповед № ОСПД – 1340/1.ІІІ.2011 г., а И.П. като инспектор в отдел «Контрол върху храните» към ОДБХ – Плевен, назначен със заповед № ОСПД – 2383/31.VІІ.2012 г. С оглед заеманите длъжности обвиняемите Е.Ц. и И.П. притежават качеството «длъжностно лице» по смисъла на чл. 93, т.1, б. «а» НК. Тяхната компетентност подробно е посочена в разпоредбите на чл. 30 и чл. 30а от Закона за храните. По силата на закона – чл. 30 от ЗХ двамата подсъдими в качеството на длъжностни лица имат право на свободен достъп до всички обекти за производство и търговия с храни, както и до транспортните средства; да изискват сведения и документи, свързани с производството и търговията с храни, и да получават копия от тях; да вземат проби и образци за лабораторни анализи и изследвания; да посочват в писмен вид конкретно установените от тях отклонения от нормативните изисквания, без да дават указания за начина на отстраняване; да предлагат на държавната приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България решение за отказ за приемане на обекти за производство и търговия с храни, когато установят съществени нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт; да спират експлоатацията на обекти за производство и търговия с храни или на части от тях временно или завинаги при установяване нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт; да извършват мониторинг; да спират реализацията на храни, които пряко или косвено застрашават здравето на хората, и да разпореждат те да бъдат върнати, отнети, унищожени, преработени или използвани за други цели; да съставят актове за констатиране на административни нарушения; да ограничават достъпа до обектите под възбрана чрез удостоверителни знаци; да ограничат или забранят пускането на пазара на храни; да предприемат необходимите действия за гарантиране безопасността на храните и съответствие с нормативните изисквания; да предприемат всякакви други действия, необходими за изпълнение на правомощията им.

         Съобразно длъжностната си характеристика / находяща се папка №2, от досъдебното производство, л. 4-9/ П. следвало да извършва постоянен и периодичен контрол  в обекти от търговската мрежа и общественото хранене съобразно оценката на риска, да издава в рамките на своята компетентност документи по образци, утвърдени от ръководителя на БАБХ, да дава предписания за отстраняване на констатирани нарушения на Закона за храните и подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането му, да съставя актове по ЗХ и подзаконовите нормативни актове, да изготвя необходимите сведения, доклади, отчети, информация и справки, свързани с дейността им, да преглежда подадените им комплекти документи за регистрация по ЗХ и да издава фактури за такси по утвърдена тарифа на БАБХ и пр.

        Съобразно длъжностната си характеристика / намираща се в папка №2 от досъдебното производство, л. 86-92/ Ц. следвало да извършва постоянен и периодичен контрол  в обекти от търговската мрежа и общественото хранене съобразно оценката на риска, да налага частично и предлага на Директора на ОДБХ издаване на разпореждане за отнемане на разрешителното за дейност на производствено предприятие или друг обект на контрол при констатиране на нарушения на ЗВМД, ЗХ и подзаконовите нормативни актове, да съставя актове по ЗХ и подзаконовите нормативни актове, да изготвя оценки на проекти за изграждане на нови и за реконструкция на съществуващи обекти, да контролира въвеждането и изпълнението от собствениците на предприятията или техен представител на система за собствен контрол, съгласно чл. 62, т. 4 на ЗВМД, да изготвя необходимите сведения, доклади, отчети, информация и справки, свързани с дейността им, да преглежда подадените им комплекти документи за регистрация по ЗХ и пр.

        Обектите подлежащи на контрол, както районите и служителите, които следвало да упражняват контрол в тях се определяли със заповед на Директорът на ОДБХ – Плевен. В изпълнение на служебните си задължения инспекторите извършвали официални проверки съобразно оценката на риска на обекта, проверки във връзка с регистрация на търговци по Закона за храните, проверки по сигнали на граждани и пр. При установяване на нарушения при проверките, в зависимост от тежестта им, инспекторите съставяли предписания или акт за установяване на административно нарушение. В случаите, в които са изготвени предписания следвало да се извърши проверка за изпълнение на предписанието в срок от 3 работни дни след изтичане на срока, даден в самото предписание, съгласно Инструкция за извършване на инспекция на обекти за търговия на дребно с храни и заведения за обществено хранене, утвърдена със заповед №  РД-11-607/29.04.2014г. на Изпълнителния директор на БАБХ. Съгласно заповед № 1535/15.ІХ.2014г. на Директора на ОДБХ – Плевен /папка № 2 предварителното производство, лист 100/, бил определен пети екип, в състав гл. инспектор д-р П.П., гл. инспектор д-р Л.И. –Б. и инспекторите Г.Б. и П.И., който следвало да извърши проверки в район, на територията на който се намирал и обект в гр. Плевен, бул.“******“ **, стопанисван от ЕТ *******.», представляван от С.П., като Е.Ц. не била включена в състава му. Смени в така определените екипи за извършване на проверки не се допускали, без надлежно разрешение на ръководството.

          Въпреки това, на 8.Х.2014г. на посочения по-горе обект в гр. Плевен, бул.“******“ ** била извършена проверка от д-р Л.И. –Б. и д-р Е.Ц.. При посещението си в търговския обект двете служителки констатирали, че С.П., представляваща ЕТ *******.» не води редовно изискуемия дневник за входящ контрол. Казали й, че за да не й налагат глоба, ще отразят, че не е представила такъв дневник. Подсъдимата Ц. изискала от П. да й представи «Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните», основани на принципите на НАССР, т. н. «система за самоконтрол. Ц. прегледала документа и казала на П., че следва да се изготвят нови процедури. Заявила, че може да предостави на П. актуални «Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните». П. се съгласила да ползва услугите на Ц. и й предоставила номера на личния си мобилен телефон – 0******, за да бъде уведомена за получаване на документа. За извършената проверка д-р Л.И. –Б. и д-р Е.Ц. съставили доклад № 773/8.Х.2014г., в който записали, че не са представени дневниците от СУБХ, а в графа «Предприети административни мерки» вписали, че дневниците следва да се представят в стая 1301 в сградата на ОАПС след предварително съгласуване по телефона. Докладът е подписан от д-р Л.И.–Б. и д-р Е.Ц.. Никъде в доклада не било отразено, че според обвиняемата Ц. наличните в обекта «Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните» не са изрядни.

           Няколко дни след извършената проверка, на 13.Х.2014 г.,  подсъдимата Ц. се обадила от мобилен телефон с № 0********* на свидетелката П. на мобилен телефон с номер 0******. Ц. уведомила П., че системата за самоконтрол «Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните»  е готова, и че може да си я получи срещу сумата 120 лв. На следващия ден П. посетила Ц. в стая 1301 в сградата на ОАПС в гр. Плевен, предала й сумата 120 лв. и получила документите.

            Извършената проверка в обект в гр. Плевен, бул.“******“ ** на 8.Х.2014 г. е била отразена в дневника за регистриране на проверките в ОДБХ – Плевен. От данните по досието на обекта е видно, че не са приложени доказателства за представяне на исканите документи или доказателства за извършена последваща проверка на обекта. Не е съставян акт за установяване на административно нарушение нито във връзка с непредставянето на дневниците, нито във връзка с неправилното им съставяне. В хода на досъдебното производство е установено, че номер 0********* на мобилен телефон е регистриран на името на Ц. и се ползва от нея.

         Със заповед № 1842/31.Х.2014 г. на Директора на ОДБХ – Плевен /папка № 2, лист 26-29/ било извършено ново разпределение на обектите за контрол в гр. Плевен, като били определени районите и служителите, които следва да упражняват контрол в тях. Според заповедта четвърти район, в който попадал обект в гр. Плевен, на ул. ******* **, **, стопанисван от «Ренати» ООД, представлявано от А.П. се обслужвал от екип в състав – главен инспектор д-р Е.Ц., главен инспектор д-р И. Б. и инспектори А.С. и И.П.. На 5.ХІ.2014 г. инспекторите А.С. и И.П. извършили проверка на обект ул. ******* **, **, стопанисван от «Ренати» ООД. Бил изготвен доклад  0001543/5.ХІ.2014г., в който е отразено, че на обекта са констатирани нарушения – не е осигурено работно облекло, не е представена лична здравна книжка на А.П., не се водят редовно записи по Система за управление безопасността на храните / СУБХ/ по «Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните», основани на принципи на НАССР, и че се предлагат храни извън удостоверението за регистрация на обекта. Издадено било предписание № 1186/5.ХІ.2014 г. със срок за изпълнение – 10.ХІ.2014 г., в което било указано в т. 1 да се осигури работно облекло, в т.2 да се съхранява здравната книжка в обекта, в т.3 да се воят редовно записите по разработената СУБХ – НАССР, в т. 4 – да се добавят в удостоверението за регистрация всички групи предлагани храни. Допълнително било посочено, че срокът за изпълнение на т. 2, т.3 и т. 4 е веднага. Докладът за извършената проверка бил отразен в дневника за извършени проверки в ОДБХ – Плевен, като не е отразена извършена последваща проверка за изпълнение на издаденото предписание.

           На 11.ХІ.2014 г. А.П. подал заявление за регистрация на обект за търговия на дребно с храни с № 3810/11.ХІ.2014 г., с което поискал регистрация за групите храни, които продава в търговския си обект извън Удостоверение ***25/15.VІ.2012 г. Директорът на ОДБХ издал заповед № 1910/14.ХІ.2014г., с която разпоредил инспектори от четвърти екип да извършат проверка на обекта по подаденото заявление. На 11.ХІІ.2014 г. подсъдимите Е.Ц. и И.П. извършили проверка в обекта и съставили протокол № 170/11.ХІІ.2014 г. и предписание ***02/16.ХІІ.2014 г. В т. 3 от протокола записали, че разработената СУБХ и процедури, основани на принципа на НАССР са непълни и несъизмерими с дейността на обекта. В предписанието по тази точка от констатациите е бил определен срок за отстраняване на нарушението 19.ХІІ.2014г., като тази дата видимо е преправена на 29.ХІІ.2014 г. При проверката на място П. оставил на П. номера на мобилния си телефон – 0*****, за да го потърси, ако има нужда от съдействие при изготвяне на «Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните» /т.н. системи за самоконтрол/. А.П. провел разговори с подсъдимия П. от мобилния си телефон с  0***** на 17.ХІІ., 19.ХІІ и 22.ІІ. 2014 г., като при този разговори двамата си уговаряли срещи, при които П. подписвал документи, свързани с проверката и заявил на П., че не може да изготви сам «Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните» /т.н. системи за самоконтрол/ и обещал да му ги осигури. На 30.ХІІ.2014 г. подсъдимата Ц. се обадила на П. от телефон № 0*********, представила се като колежка на П. и му  казала, че «системите за самоконтрол» са готови и може да си ги получи. П. нямал възможност да я посети същия ден и се уговорили това да стане на 7.І.2015г. На 7.І.2015г. П. позвънил на Ц., но тя му казала, че П. вече е на работа и, че ще получи «системите за самоконтрол» от него. П. се свързал с П. по телефона и се уговорили къде да се видят. Същият ден, на паркинга пред магазин «Била» П. и П. се срещнали и последният му предал «Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните» /т.н. системи за самоконтрол/. П. заявил на П., че за тези документи му дължи сумата 70 лв., тъй като трябва да предаде половината от тези пари на колежката си. П. обещал, че на 9.І.2015 г. ще му предаде парите. На 8.І.2015г. П. уведомил органите на МВР за случващото се. С протокол за доброволно предаване предал на разследващия орган две банкноти – с номинал 50 лв. и сериен № Б 39550453 и с номинал 20 лв. и сериен № ЯА 2761072, които след съответна обработка – маркиране със специално вещество му били върнати. На 9.І.2015г. П. отново по телефона се обадил на подсъдимия П. и двамата се уговорили да се срещнат в гр. Плевен, на ул. *********», пред кино *********». При срещата П. предал сумата 70 лв. на  П., който отново му заявил, че трябва да предаде част от сумата на колежката си. И.П. бил задържан непосредствено след приемане на парите. При извършения личен обиск в него били намерени и иззети двете банкноти - с номинал 50 лв. и сериен № Б 39550453 и с номинал 20 лв. и сериен № ЯА 2761072. Иззети били и обтривки от лявата и дясната ръка на обвиняемия.

          От приложените приемо-предавателни протоколи е видно, че на служителите в ОДБХ – Плевен са предадени за служебно ползване мобилни телефони, като И.П. е притежавал телефон с № 0*********, а Е.Ц. – телефон с № 0*********. Ц. е ползвала и мобилен телефон с № 0*********, регистриран на името на съпруга й Ц.Ц. – видно от справка от «Теленор България» ЕАД.

          Описаната и приета за установена от съда фактическа обстановка по делото се подкрепя от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.Х.Й., Ц.В.К., А.П.С., И. И.Б., Л.И.И. – Б., Г.Е.Б., П.Г.И., И.Х.Й., С.Ц.П., А.П.П., О.Д.И. и  В.С.Д., приетото и приобщено към делото заключение на съдебнохимическа експертиза изготвена на досъдебното производство.

          По време на съдебното следствие се оформиха три групи гласни доказателства. Първата група включва в себе си показанията на свидетелите И.Х.Й., Ц.В.К., А.П.С., И. И.Б., Л.И.И. – Б., Г.Е.Б., П.Г.И., И.Х.Й., С.Ц.П., А.П.П., О.Д.И. и  В.С.Д., които са кредитирани от страна на съда, тъй като напълно съответстват на обстоятелствата от приетата за установена фактическа обстановка.   

          Втората група гласни доказателства включва обясненията на двамата подсъдими, които са в разрез с установената фактическа обстановка, показанията на свидетелите, както и с писмените доказателства, поради което не се кредитират от страна на съда и не се взимат под внимание при постановяване на присъда.

          В хода на съдебното следствие се оформи и трета група гласни доказателства, в която се включва лицето Ц.Ц., чийто показания са без значение за изясняване на фактическата обстановка по делото и решаване на спорния въпрос, касаещ авторството на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд.

             В съдебно заседание показания даде свидетелят И.Х.Й., който заяви следното: Работи като Директор на Областна   дирекция по безопасност на храните в гр. Плевен. Контрола на храните  е организиран въз основа на  негова заповед с която са възложени  отговорностите на всеки един служител на обектите по населени места и в гр. Плевен, който е разделен на райони. През 2014 г. Е.Ц.  и И.  П. са били негови служители. Работили са в отдел  по контрол на храните. Проверките на съответните търговски обекти се правели  по график, като всеки от служители имал определен план. Всяка седмица се определял седмичния план за  контрол, който се изпълнявал  и би следвало  проверките да се извършат в съответните  райони, в които  е  възложен контрола.  В края на седмицата се отчитат за извършената работа на началника на отдела.  Служителите при констатиране на нарушения при констатирани нарушения са длъжни  са да вземат съответните коригиращи мерки - издават се предписания, следват санкции и актове, и съответно заповед за спиране на обекта, ако в него се намират храни, които застрашават здравето се спира обекта, или се вземат проби. Инспекторите нямат право да  изготвят  система за управление на безопасност на храните, тъй като са  контролен орган. При подаване на заявление за разрешение за допълване на асортимента, се извършва проверка  на място в обекта да се види дали са  създадени условия,  които да позволят това разширение на асортимента.  Ако е налице  нещо, което да  не е в ред  се  издава предписание, в което  има препоръки, които да се изпълнят  - в случаи, че не се изпълнят в срок  се издава отказ за разширяване на асортимента. Ако се изпълнят в срок се издава ново удостоверение за регистрация  и асортимента се разрешава. Свидетелят заявява, че в големите търговски обекти има разработена процедура по изтегляне от пазара на продукти, които не отговарят на  изискванията за безопасност. Що се касае до обектите изпълняващи търговия на дребно, то е необходимо само да бъде спряна стоката от продажба, без да бъде извършвана процедурата предвидена за големите търговски вериги и складове извършващи дистрибуция на хранителни стоки.

           Свидетелката Ц.В.К. в показанията си излага следните факти: През 2014 г. е работила като началник отдел контрол храни  в ОД „БХ” – гр.Плевен. Контролът и проверките на обектите се извършвали по утвърден план и съответните  инспектори се определят със заповед на директора на Областната  дирекция.  Обектите за производство на храни и заведенията  за обществено хранене са  поименно определени, по-малките обекти са на териториален принцип. Инспекторите си водят графици и се разбират  помежду си, за да няма повторение да отидат в една и съща седмица и двата екипа. Имат правомощия да извършват проверки,   да констатират нарушения и да предприемат мерки, като издадат   предписание, съставят акт. Предписанието се изготвя поименно с предписани  мерки и с определен срок, като се извежда в журнал и се следи  дали е изпълнено  в определения срок. В самото досие всеки си  от инспекторите проверява кога изтича срока на предписанието, дали е изпълнено или не, има ли основание да се удължи. Служителите индивидуално определени за извършване на проверки на по-големите обекти, могат да отидат с колега, който да присъства при проверката евентуално при съставяне на акта, но индивидуално определеният инспектор носи персонална  отговорност. При извършване на проверка, ако се констатира че дадено предписание е изпълнено, това се отразява се в констативен протокол. Допустимо е инспектор да си предостави  служебно  телефона  на търговец когато е подал заявление за включване на нова група храни. В самото заявление подадено от търговеца за включване в продажба на нови групи храни, което подава се оставя име, и телефон налице за контакт с цел да се уточни  времето за извършване на проверката. То е бланка, която е одобрена  от  ЦУ „БАБХ”.  Предвид на това е нормално инспекторът да позвъни на телефона на инспектора, за да уговорят времето и часа за извършване на проверката, ако има  някои  проблеми.

          Свидетелката А.П.С. в показанията си пред съда излага следните факти: Работи в Областна   Агенция  по Безопасност  на Храните  – гр.Плевен като инспектор.  Извършвала е проверка на  обект „*********„ **  стопанисван от „Ренати”ООД. На 5.ХІ.2014 г. с колегата й И.П. извършили проверка  в посоченият обект. Установили несъответствия, които отразили в предписанието. Нямало работно облекло, не е била представена лична здравна книжка, не са водени записи по системата, доказваща прилагането на  системата  за управление на  безопасността на храните  редовно и коректно, установено било, че в обекта се предлагат някои храни, които  не са включени в удостоверението за регистрация. Проверяващите издали предписание, тъй като след това свидетелката била в отпуск, а след това в болнични тя не знае  развитието  по  изпълнението на предписанието.

         Свидетелката И.И.Б. в показанията си заявява следното: През есента на 2014 г. работила като контрол по безопасност на храните гр.Плевен. Работата се организирала съгласно заповед за извършване на проверка, която се издава  от  началник отдел   на контрол по храните. Въз основа на тази заповед екипа,  който е  вписан в заповедта отива на мястото, което е упоменато в заповедта за извършване на проверка. Инспекторите са разделени на териториален принцип съгласно заповед, която се издава  от началника, или  съответно от директора и въз основа на   тази заповед се  извършва проверката.  В тридесет  дневен срок трябвало да се извърши  тази проверка. Проверките завършват с констативен  протокол и евентуално предписание, ако се налага, и  акт за  констатирани нарушения,  ако е установено. Предписанието се издава, и в 30-дневен срок се ходи на проверка,  за да види  дали е изпълнено, или не е, и ако не е изпълнено се предприемат съответните мерки, а ако е изпълнено  се описва  в  протокол за извършена проверка и се издава фактура за изпълнение на предписанието съобразно определен член. Свидетелката не си спомня да е извършвала проверки с други свои колеги, които не са били в нейния екип.

             Свидетелката Л.И.И. – Б. казва следното: Работила е в ОДБХ – гр.Плевен  като областен инспектор. Познава Е.Ц., която тя също работила  там.  Със заповед на директора колегите на свидетелката са подредени в екип и всеки екип си проверява  определени обектите. И. си спомня за извършената проверка на обект, находящ се на бул.„******„ ** стопанисван от ЕТ ****** И.П.” извършена от нея и подсъдимата Е.Ц., която не е била в екипа на свидетелката. Най-вероятно по същото време Ц. е била свободна, а колегите на свидетелката от екипа й са били заети. Има заповед за определяне на екип,  но затова, че свидетелката е отишла с подсъдимата на проверка няма заповед и Л.И. не е уведомила прекия си ръководител за извършената смяна. Свидетелката твърди, че нито тя, нито Ц. са знаели, че като отиват на проверка в екип, без съответната заповед нарушават разпореждане на  директора. Твърди, че ако е знаела, че нарушава заповед, с която са били определени екипите за проверки, то най-малкото би уведомила прекия си ръководител. Според Л.И. - Б. няма изрична писмена забрана по силата, на която колеги от различни  екипи не могат да извършват заедно проверки.  Свидетелката и подсъдимата влезли в обекта, поискали да се представят удостоверение за регистрация, дневниците, които водят документи за произход на храните. Единственото констатирано нарушение е било, че не са им били представени дневниците, които се водят по прилагането на системата за самоконтрол. Това нарушение е било отразено от свидетелката в съответния доклад. Тъй като дневниците  не са били представени Л.И. записала в протокола, че моли собственичката на обекта, да се яви в работния й кабинет, за да ги предостави. След предварителна  уговорка тя се явила и представила дневниците, като това обстоятелство не е било отразено в протокола. Системата за самокронтрол е била проверявана от свидетелката, като през цялото време на проверката, тя и подсъдимата са били заедно с помещенията на обекта.

          Свидетелят Г.Е.Б. заявява следното в показанията си.  През есента на 2014 г. е работил към ОДБХ – гр.Плевен, като инспектор. Обектите, които подлежащи на проверка са разпределени със заповед на директора, като са определени съответните екипи. През този период свидетелят бил в един екип с П.И. и д-р Л.И.. Не си спомня за проверка извършена от неговия екип на   бул. „******” **. Имало е случай на замяна   на човек от екипа със заповед на директора,  в други случай не е допускано заместването на  член от екипа. Заповедта се издава от прекия ръководител, но може да се направи и устно. Тази замяна се извършвала, когато другите колеги от екипа са ангажирани и се определя друг, който да бъде в екипа, но това се е извършвало след съгласуване с началника на отдела. Има съответни дневници, в които се извеждат всички документи, изискани при проверката, като срещу всяка такава се упоменават инспекторите, които са я извършили.

            Свидетелят П.Г.И. в показанията си излага следните факти:  Работил в  ДИ „Контрол Храни”- гр.Плевен.  Принципа  на разпределение  на извършващите проверките е на екипи по райони в града, и в областта. Свидетелят бил в един екип с Г.Б., с  д-р Л.И. и с д-р П.П.  към  онзи момент.  Можело е да се случи да се заменят екипи, но това ставало само  по заповед на директора. Нямало как да се смени състава на екипите. Смяната на екипа единствено може да се случи   в извънредно положение  и по разпореждане на прекия ръководител - началника на отдела или със заповед на директора. Проверяващите нямат право да ходят на проверка с други екипи на своя глава.

          В хода на съдебното производство бяха разпитани и поемните лица, присъствали на проведения обиск на подсъдимия И.П., а именно О.Д.И. и В.С.Д.. В показанията си и двамата свидетели установяват, че е бил проведен обиск на подсъдимия П., при които са били намерени две банкноти с номинал 50 лв. и 20 лв. Няма данни банкнотите да са били подавани на П. или някой да му ги е сложил в джоба.

             При извършване на анализ на показанията на разпитаните по-горе свидетели дадени в съдебно заседание не бяха констатирани противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Предвид на това не е налице съмнение в  достоверността на показанията на свидетелите дадени пред съда по време на съдебното производство, касаещи факти и обстоятелства по случая, поради което следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата.

          С.Ц.П. в показанията си казва следното: Работи, като продавач-консултант съм в магазин за плод и зеленчук и има телефонен номер 0******. Извършвани са в нейният обект проверки редовно от всякакви институции При последната проверка е било констатирано, че системата за самоконтрол е изтекла. Свидетелката твърди, че проверяващите заявили, че ще помогнат да бъде направена нова такава. П. отишла  в ОАПС и заплатила, по спомени 120 лева и я получила. Контактувала  с две  жени,  които дошли в обекта, за да извършат проверката.

         На основание чл. 281, ал. І, т. 2 предложение 2-ро от НПК, съдът  прочете показанията на свидетелката С.Ц.П., дадени на 16.01.2015 г. пред съдия  по ЧНД №62/2015 г. по описа на  ОС – Плевен. В тях свидетелката излага следните факти: Работи, като продавач-консултант в зеленчуков магазин намиращ се на бул. „******“ **. Проверката на обекта била извършена от подсъдимата Ц. и свидетелката И. на 8.Х.2014 г. към 10 -11 ч. Било констатирано, че П. не води редовно дневника за входящ контрол и че системата за самоконтрол била остаряла. Проверяващите казали на свидетелката, че следва да изготви нова система, но същата заявила, че не знае как. Тогава подсъдимата Ц. й казала, че ще й помогнат. Една седмица по-късно подсъдимата се обадила на П. и й казала, че системата за самоконтрол е готова и свидетелката, трябва да носи сумата от 120 лв. Уговорен бил ден и час. В уреченото време П. отишла, дала сумата от 120 лв. и получила новата система за самоконтрол.

          Свидетелят А.П.П. в показанията си заявява следното: Има  зеленчуков магазин в гр. Плевен, кв. „******”, ***ти блок. Миналата година му е била извършена проверка, при която се установи, че не е пълна системата за самоконтрол.  След това му е била направена втора проверка, в която му е било издадено  предписание, че трябва да се добави продукт „варива” в разрешителното за продажба. Подадено било от свидетеля заявление и така разбрал, че проверката трябва да извършат същите инспектори, които да добавят продукт „варива“  в разрешителното за продажба и да установят дали има възможност да ги продава. Било му предложено да му се помогне да се направи нова система за самоконтрол, като му е била поискана сумата от 70 лв. Новата система била дадена на П., но тъй като нямал пари у себе си било постигнато споразумение няколко дни по-късно да донесе парите.

          На основание чл.281 ал.І, т.1 и т.2 от НПК съдът прочете показанията на свидетеля А.П., дадени на 8.І.2015 г. /лист 41 до 43 том 1/ пред органи на досъдебното производство. В тях свидетелят установява следните факти: На 5.ХІ.2014 г. в магазина негова собственост на проверка дошъл подсъдимият И.П., който бил придружен от своя колежка. При извършването на проверката били констатирани нередности свързани със  системата за самоконтрол на обекта. П. оставил на свидетелят мобилния си номер, с молба да му се обади, тъй като трябвало да подпише някакъв документ. Свидетелят се свързал с подсъдимия и се разбрал да отиде в ДФ „Земеделие“, да носи своята система за самоконтрол и да подпише документа. П. спазил уговорката и отишъл на работното място на П., подписал съответния документ и представил системата за самоконтрол. Същата му била върната от подсъдимия, който му казал, че тя не му трябва и свидетелят може сам да си я направи, а ако види трудности да му се обади, за да му помогне. Около 20.ХІІ.2014 г. П. се обадил на подсъдимия с молба да му помогне при изготвянето на системата. Последният се съгласил. В началото на 2015 г. системата била готова и свидетелят и подсъдимият се разбрали да се срещнат. По време на срещата от страна на подсъдимия била поисканата сумата от 70 лв. Свидетелят се договорил да я предаде на следващия ден.

             При извършване на анализ на показанията на разпитаните по-горе свидетели дадени в съдебно заседание и тези дадени пред орган на досъдебното производство не бяха констатирани противоречия, между тях, касаещи факти и обстоятелства от установената фактическа обстановка. Предвид на това не е налице съмнение в  достоверността на показанията на свидетелите дадени пред съда по време на съдебното производство и пред орган на предварителното производство, касаещи факти и обстоятелства по случая, поради което следва да бъдат взети под внимание и кредитирани при постановяване на присъдата.

         В хода на съдебното производство обяснения пред състава на съда даде подсъдимата Е.С.Ц., в които заявява следното: На процесната дата тя и колежката й И. отишли на проверка на обекта на стопанисван от свидетелката С.П.. Били само трите, не са заключвали магазина, защото са влизали клиенти през това време. Подсъдимата проверявала търговските документи, здравните книжки, а доколкото си спомня д-р И. проверявала системата за самоконтрол. Свидетелката П. не  предоставила дневниците, които трябвало да има,  казала че е ангажирана, че не може да ги намери. Изявила желание и била според думите на подсъдимата добронамерена и казала, че ще дойде в ОАПС, за да ги покаже. Въобще не е ставало въпрос за пари, които да се дават за актуализиране на системата за самоконтрол. Проверката на обекта на свидетелката П. била планирана, но колегите на д-р И., с които тя е била в екип са били ангажирани с нещо и тя помолила подсъдимата да отидат заедно, защото имало указания от София  проверките да се извършват от двама инспектори, а не от един. След известно време при подсъдимата и д-р И. дошла свидетелката П., която показала дневниците. Според Ц. д-р И. през цялото време е била в кабинета, заедно с нея и П. и трите подробно разгледали дневниците. Според подсъдимата не е задължително да се издава документ за извършената проверка, тъй като това не е предписание, което се налага със срок, след което се издава съответен документ. П. била много любезна, съдействала на проверяващите, дошла, показала необходимите неща и така е записано   в констативния протокол. В обекта, където работи П. подсъдимата не е ходила преди това. Това е бил единствения път през  цялата й практика. Не е ставало дума за пари и не е получавала сумата от 120 лв., за която се твърди, че й е била дадена. Що се отнася до магазина на А. П., подсъдимата отишла на проверка, заедно с И.П., тъй като имало заявление за разширяване на асортимента. Отишли с И.П., но не направили проверка. Имало само една жена, която се обадила по телефона и казала, че свидетелят А. П. отсъства, не може да дойде, а той  е необходимо да присъства, за да подпише съответните документи.  На място двамата подсъдими не са проверявали нищо. На А. П.  подсъдимата не се е обаждала никога.  В последствие той й се обадил за да пита къде се намира И.П.,  при положение, че подсъдимата не е оставила телефон. Разговор за системата  за самоконтрол не е  ставало въпрос, както и за пари.

          Обяснения даде и подсъдимия И.И.П., в които твърди следното: Извършвал проверка на търговски обект стопанисван от „Ренати” ООД през ноември месец 2014 г. заедно с А.С.. Констатирани били несъответствие в дневниците,  личната здравна  книжка, като и че в обекта се предлагали стоки, извън асортимента - зърнени храни, които не са били вписани в удостоверение то за регистрация. В дневниците  за входящ контрол имало нередовно водене, както и по личната здравна книжка, за което проверяващите издали предписание за отстраняване.  В проведеният разговор с А.П. подсъдимият и неговата колежка му обяснили, че трябва да подаде заявление в Агенция по храните, с което да поиска разширяване на   асортимента на обекта и да се впишат зърнените храни, които продавал в удостоверение за регистрация на обекта. При тази проверка също разгледали, системата за самоконтрол и му казали, че трябва да се актуализира, защото са описани всички други храни, които предлага обекта  и те трябва да съответстват едно към едно  към групите храни, които предлага той в обекта.  През месец декември 2014 г.  управителят на „Ренати” ООД подава заявление за разширение на асортимента в обекта, при което подсъдимият с д-р Ц. извършва проверка на въпросния обект. Установяват, че са налице условия, отговарящи   за продажбата на тези храни и издават предписание, в което му се предписва да актуализира тази система за самоконтрол. Подсъдимият дал на свидетелят П. номера на служебния мобилен си телефон,  защото е постоянно на терен,  когато е готов със системата за самоконтрол да му звънне да си уговорят среща, в която свидетелят да я представи,  да се отбележи, че е изпълнено  предписанието и да се пуска исканото удостоверение за регистрация. В средата на месец декември 2014 г. по този  служебен телефон свидетелят му се обадил с молба подсъдимият да му помогне с изготвянето на системата за самоконтрол. Подсъдимият отказал и излага твърдение, че никога не е предлагал на П. да му направи системата за самоконтрол. Въпреки това по-късно подсъдимият изготвил системата за самоконтрол и на 7.І.2015 г. я предал на свидетелят П., като му казал, че трябва да даде пари за хартията, тонера и хората, които са я изготвили.

         На последно място следва да се извърши анализ на обясненията на подсъдимите дадени в съдебно заседание. Същите се недостоверни и необективни. Както бе отбелязано при извършване на техния анализ, същите съдържат в себе си единствено само голословни твърдения, че двамата подсъдими са невинни, че не е извършили деянието, за което са предадени на съд, неподкрепени с никакви конкретни доказателства. В обясненията на подсъдимите липсва каквато и да е конструктивна позиция, подкрепяща тяхната защитна теза относно липсата на авторството на извършеното деяние, поради което същите не следва да бъдат кредитирани и взети под внимание при постановяване на присъдата.            

         От заключението по назначената физикохимическа експертиза е видно, че веществата, иззети от лявата и дясната ръка на И.П. и веществата, намиращи се по банкноти с номинал 50 лв. и сериен № Б 39550453 и с номинал 20 лв. и сериен № ЯА 2761072 са идентични по химичен състав помежду си и с веществата от сравнителния материал.        

         Експертизата не бе оспорена от страните по делото и бе приета от съда, като компетентна и безпристрастна.

         В хода на съдебното производство от страна на прокуратурата на прокуратурата е направено искане на подсъдимите по делото да бъдат предявени изготвените ВДС. От страна на процесуалните представители на подсъдимите са направени възражение, относно неоснователността на направеното искане, като са изложени доводи, че ВДС изготвени по досъдебното производство касаят тежко умишлено престъпление, докато обвинението, по което двамата подсъдими са предадени на съд, касае престъпление, което не е тежко. Изложени са твърдения, че искането за СРС е във връзка с конкретно  престъпление индивидуализирано в НК и не може да се ползва за друго престъпление,  което не е тежко.

          От страна на прокуратурата е отговорено на възражението на защитата, като са изложени доводи, че в настоящия процес съвсем превратно е тълкувана разпоредбата на чл.177, ал. ІІ от НПК, която гласи, че в наказателното производство не могат да се ползват резултати извън направеното искане по чл.173, от НПК. В конкретния случай според представителят на прокуратурата е налице, коренно различна хипотеза - направеното искане е за престъпление по чл.304б от НК,  като е описана фактическа обстановка, свързана с искане и предаване на парични средства, веществените доказателствени средства са събирани в рамките на това искане и са пряко свързани с това искане, не са излезли извън предмета на това искане. В последствие е направена друга правна квалификация на деянието при същата фактическа обстановка, по която е направено искането, поради това хипотезата на чл.177, ал. ІІ от НПК намира приложение в случаите, в които са събрани данни за престъпление различно от престъпление, което е направено искането, тогава то трябва да бъде тежко умишлено. Хипотезата на чл.177, ал. ІІ, изрично разпорежда, че веществените доказателствени средства трябва да бъдат за тежко умишлено престъпление, когато са получени извън направеното искане а в случая такива ВДС извън направеното искане няма.

        Съдът намира така направеното възражение на защитата за основателно, поради което същото следва да бъде уважено, като при постановяване на присъдата, бъдат изключени от доказателствата представените ВДС, като недопустими, поради следните съображения:

        От съдържанието на приложеното по делото писмени доказателства е видно, че направеното искане, касае извършването на тежко умишлено престъпление. Няма искане, а и то не може да бъде удовлетворено за разследване на престъпление по чл. 283 от НК. А съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. ІІ от НПК, в наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл. 173 от НПК, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. ІІ от НПК, каквото престъплението по чл. 283 от НК категорично не е. Аргументи в подкрепа на това становище се извеждат и от разпоредбата на ал. ІІІ на чл. 177 от НК, където отново става въпрос само за „...тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. ІІ от НК”.

        Имайки в предвид по-горе изложеното, съдът счита, че са налице достатъчно убедителни доказателства, които в своята съвкупност водят до единствения възможен извод, че подсъдимите Е.С.Ц. и И.И.П. са извършители от обективна и субективна страна, на инкриминираното деяние, за което им е повдигнато обвинение и са предадени на съд.

         Този извод на съда се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, И.Х.Й., Ц.В.К., А.П.С., И. И.Б., Л.И.И. – Б., Г.Е.Б., П.Г.И., И.Х.Й., О.Д.И. и  В.С.Д., от които се, че двамата подсъдими – Ц., като главен инспектор и П., като инспектор „контрол върху храните“ и работещи в ОБДХ -  гр.Плевен имат качеството  на длъжности лица съгласно чл.93, т.1 б.”а” от НК. Безспорно е установено, че те са били запознати с длъжностните си задължения регламентирани в Закона за храните, подзаконовите нормативни актове. Подписали са и длъжностните  характеристики, приложени по делото. Едно от задълженията на двамата  подсъдими  е било да посочат в писмен вид конкретно установените от тях  отклонения  от нормалните  изисквания и безспорно съществуваща замяна,  без да дават  указания за отстраняването  им, като  това  тяхно правомощие е регламентирано в чл. 30, т.4 от Закона  за  храните. Нито един от двамата подсъдими не е имал законово правомощие да изготвя  процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните   така наречените  системи за самоконтрол, още по –малко да получава пари във връзка с изготвяне на тези системи за самоконтрол. Безспорно  е установено по делото, че при посещение на  обект  стопанисван от свидетелката  С.П. подсъдимата  Ц.  е уведомила  С.П., че представените й при проверката системи за самоконтрол не отговарят на изискванията и предложила сама да й изготви такива срещу заплащане. Тези твърдения в показанията на П. не са оборени от страна на подсъдимата. В последствие свидетелката П. дала своето съгласил и Ц. изготвила съответните документи. Предала същите  в работното си помещение в сградата  ОАПС- гр.Плевен, като получила  за това сумата от 120 лева от П.. В хода на съдебното производство са събрани безспорни доказателства в подкрепа на извода, че Ц. е осъществила деянията, за които е предадена на съд, които се свеждат до следното. На първо място д-р.Ц. е била  разпределена  в друг екип и по собствена инициатива е извършила проверката заедно с д-р. Л.И. Б.. Това обстоятелство се подкрепя от показанията на свидетелите Й., К., С., Б., Л.И. – Б., Б., И., Й., И. и  Д.. От тях също така е видно, че предварително са били определени съставите на екипите осъществяващи проверките на обектите.  Никой не е имал право самоволно да сменя определения му екип и да участва в друг. Промените в екипите се извършват или със заповед на директора или със съгласието на прекия ръководител, като в конкретния случай не е имало необходимост да бъде заместван член на екипа от Ц.. Никой от ръководството  на Дирекцията в гр.Плевен е знаел за тази промяна, съответно не е давал устно или писмено разрешение промяната да бъде извършена. Видно от показанията на свидетелката С.  П., които не са оспорени  се установява,  подсъдимата Ц. сама е  констатирала, че има проблеми  в представената процедура. Тя е предложила да отстрани възникналите проблеми в системата за самоконтрол на обекта стопанисван от П.. За тази своя услуга тя е поискала сумата от 120 лв., която е получила. Този факт се подкрепя от справките за трафични данни и сведенията от мобилен оператор. От тези писмени данни е установено, че са проведени телефонни разговори между свидетелката С.П. и подсъдимата.  От тях е видно, че инициативата за разговора в който П. е уведомена, че системите са  готови и трябва да се яви да ги получи е на подсъдимата от телефон  0*********, който както видно от представената справка от мобилен оператор е регистриран на името на подсъдимата Ц.. По аналогичен начин  вече в екипа  в който  подсъдимата е била разпределена   с  И.И.П. двамата извършили проверката на ул.“*********“ **,блок ***. След това на свидетеля  А.П. е било  указано, че  е необходимо да коригира  системата  си за самоконтрол, същият  опитал да извърши това със свои средства.  След като не успял свидетелят установил контакт с  И.П. на телефонен номер, който самият П. лично му предал. От справките от мобилен оператори е видно, че двамата са провели няколко разговора, при които явно си уговаряли  срещи  и оформили документи във връзка с  извършената проверка. На 30.ХІІ.2014 г. подсъдимия  И.П. ползвал отпуска  и поради това подсъдимата Ц. се обадила на А.П. от тел.0*********  и го уведомила,  че системите са готови и може да си ги получи. От справките  изпратени от мобилния оператор е установено,  че са проведени  разговори между  от една страна И.П. и свидетелят А.  П., а от друга страна разговори  между свидетеля А.  П. и  подсъдимата д-р. Е.Ц., като използвания от нея мобилен телефон  е регистриран на  името на съпруга й  Ц.Ц., но е ползван от нея. Следва да се отбележи, че в деянията на двамата подсъдими има общ принцип на действие, който се състои в това, че както И.П., така и Ц. не са записвали и не са отразявали в документацията по проверката, че следва да бъдат актуализирани системите за  самоконтрол, а са отразявали други нарушения, като в първия случай преписката от проверката въобще не е приключила, а във втория е приключила частично   при отстраняване на  нередовности.  В хода на съдебното производство е установено, че сумата от 70 лева е следвало да бъде разпределена между двамата подсъдими, като това се установява от показанията на свидетелят А.П.. Съществено косвено доказателство са проведените от подсъдимата Ц. разговори със свидетеля П.,  когато в присъствие  на подсъдимия И.П., тя сама по собствена инициатива търси   П.. Следователно интереса от страна на подсъдимата Ц. от получаването на паричната сума е обективиран от  нейно лично действие в  посока отстраняването на нередностите по системата за самоконтрол. Налице са достатъчно убедителни косвени доказателства, от които може да се направи единственият възможен извод, че двамата подсъдими за извършили от обективна страна деянието, за което са предадени на съд.  Безспорно е установено че всеки един от тях е използвал длъжностните си качества за реализиране на неразрешена дейност, каквато е изготвяне на системи за самоконтрол с цел получаването на определена парична сума. Служебното  им длъжностно качество мотивира двамата пострадали първо да се съгласят да  получат от тях системите за  самоконтрол и второ да им платят за тези системи, защото едва ли в друго качество подсъдимите  биха могли да получат сумите, които са им предадени, като по този начин  набавили имотна облага, която не им се следва.

          Предвид на горе изложените съображения съдът счита, че всеки един от двамата подсъдими от обективна страна е осъществил състава на чл.283  от НК. Безспорно е, че в единия случай П. и Ц. са действали  в  съучастие като  извършители, като са имали са съответните договорки помежду си. Това се доказва от разговорите, които Ц. е провела със свидетеля А.  П..

          Що се касае до случая със свидетелката П. там Ц. е действала самостоятелно, обстоятелство доказано от показанията на П., които не бяха оборени в хода на съдебното следствие от страна на подсъдимата.

          От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, при условията на съучастие от двамата обвиняеми. Всеки от тях е бил добре запознат с обхвата на правомощията си, но въпреки това са изготвили «Процедури за определяне и контролиране на опасностите на храните» и са поискали и получили пари от проверяваните субекти. Общността на умисъла е обективирана в действията на обвиняемите при съвместно извършената проверка, от поддържането на контакт с П. от двамата подсъдими, от доказателства за поделяне на получената сума между тях.

               При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия И.П., съдът взе в предвид ниската степен на обществена опасност на дееца и на деянието, чистото съдебно минало на П., обстоятелството, че причинените имуществени вреди за възстановени – иззетата при личния обиск на П. парична сума в размер на 70 лв. се намира в делото и ще бъде върната на П. след влизане на присъдата в сила.

             Разпоредбата на чл. 283 от НК предвижда наказание до 3 /три/ години лишаване от свобода и имайки в предвид по-горе изложените съображения, следва подсъдимият И.П. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78 А от НК, като му бъде наложена глоба в размер на 1500 лв.

         При определяне на наказанието на подсъдимата Е.С.Ц. от страна на съда бе взето в предвид степента на обществена на обществена на опасност на Ц., на извършеното от нея, чистото й съдебно минало, проявената трайна упоритост при извършване на подобен род деяния, обстоятелството, че престъплението е извършено от Ц. в качеството й на Главен инспектор в ОБДХ гр. Плевен, факта, че се включва в проверки на служители извън нейния район без съответното разрешение от ръководството на дирекцията се явява според съда утежняващо вината. Като смекчаващо вината обстоятелство може да се приеме ниския размер на доказано получените облаги.  

            Имайки в предвид горе изложеното, съдът счита, че наказание лишаване от свобода в размер на 2 /две/ години, би изиграло необходимото превъзпитателно въздействие. Предвид на данните на личността на подсъдимата, както и чистото й съдебно минало изпълнението на наложеното наказание следва да бъде отложено с 4 –четири годишен изпитателен срок.

             На основание горе изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                                                                                                                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: