№ 19964
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110125504 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД
и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД от „А. Б. Б.“ ЕООД срещу Е. М. М., с която се
моли да бъде установено между страните, че ответникът дължи сумата от
2000 лв., представляваща главница за период от 30.11.2018 г. по Договор за
кредит № 883208/28.05.2017 г., сключен между „К.“ ЕАД и ответника, ведно
със законна лихва за период от 24.07.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 715,12 лв., представляваща договорна лихва за период от 28.05.2017
г. до 30.11.2018 г., и сумата от 1296,62 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 28.05.2017 г. до 20.07.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 41301/2023 г. по описа на СРС, 168-ми състав.
Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД твърди, че на 28.05.2017 г. между „К.“ ЕАД, в
качеството си на кредитор, и Е. М. М., в качеството си на кредитополучател,
бил сключен Договор за кредит № 883208/28.05.2017 г., като на ответника
била предоставена в заем сумата от 2000 лв. при ГЛП от 41,24 % и ГПР от 50
% с краен срок за връщане- 30.11.2018 г., платима на 18 месечни вноски, всяка
в размер на 150,84 лв. Твърди се, че на 28.05.2017 г. ответникът сключил и
договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ ЕООД, за което било
предвидено възнаграждение в размер на 2033,46 лв. Сочи се, че на същата дата
между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД бил сключен договор за поръчителство,
съгласно което последното дружество се задължило за всички задължения на
Е. М. М., произтичащи от процесния договор за кредит. Доколкото ответникът
не изпълнил задълженията си по кредита, след покана от „К.“ ЕАД „А. Т.“
ЕООД изплатило сумата от 2000 лв., представляваща главница, сумата от
1
715,12 лв., представляваща договорна лихва за период от 28.05.2017 г. до
30.11.2018 г., и сумата 1482,99, представляваща мораторна лихва. Посочва, че
с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „А. Т.“
ЕООД прехвърлило своите вземания към ответника в полза на „А. Б. Б.“
ЕООД, като длъжникът бил уведомен за извършената цесия. Поддържа, че към
настоящия момент ответникът все още не е погасил процесните вземания.
Моли за уважаване на исковете.
Ответникът Е. М. М., редовно уведомен на 05.07.2024 г., не подава
отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени
искания.
В депозираното възражение по чл. 414 ГПК Е. М. М. е възразила, че не
дължи процесните суми. Посочва, че преди 7-8 години е сключила договор за
кредит с „К.“ за сумата около 600 лв. Сочи, че са минали 8 години.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 41301/2023 г. по описа на СРС, 168-ми
състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото
дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже
възникването на валидно облигационно отношение по Договор за кредит №
883208/28.05.2017 г., сключен между „К.“ ЕАД и Е. М. М., и неговото
съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; размера на
уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по
отношение на задълженията му по Договор за кредит № 883208/28.05.2017 г.;
размера на лихвата за забава; наличието на валидно облигационно отношение
между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД по Договор за поръчителство от 28.05.2017 г.
за обезпечаване задълженията на ответницата по Договор за кредит №
883208/28.05.2017 г.; датата на отправяне на искане от „К.“ ЕАД към „А. Т.“
ЕООД за плащане на задълженията на ответника по Договор за кредит №
883208/28.05.2017 г.; уведомяване на ответника от „А. Т.“ ЕООД за
отправеното към него като поръчител искане за плащане; плащане от „А. Т.“
ЕООД на задълженията на ответника по Договор за кредит №
883208/28.05.2017 г.; уведомяване на длъжника за извършеното от поръчителя
плащане; прехвърляне на вземанията на поръчителя в полза на ищеца с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.; уведомяване
2
на длъжника за извършената цесия.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже плащане на
задълженията.
От представения по делото Договор за потребителски кредит №
883208/28.05.2017 г. се установява, че „К.“ АД, в качеството си на
кредитодател, се е задължил да предостави на Е. М. М., в качеството й на
кредитополучател, кредит, като съгласно Приложение № 1 към договора
размерът на отпусната сума бил 2000 лв., при 18-месечен срок за връщането й,
на 18 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 150,84 лв., при
уговорен лихвен процент в размер на 41,24 % и ГПР в размер на 50 %.
Приложен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за кредита.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили
обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в
заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „К.“ ЕАД банкова
гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на
заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от
подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на
кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по
настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия
относно обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок
кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се
счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД, съответно този договор не
поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни
от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението,
договорът не поражда действие.
В тази връзка между „А. Т.“ ЕООД и Е. М. М. е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 28.05.2017 г., по силата на който
дружеството се задължило да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД и
да отговаря пред същия солидарно с физическото лице за изпълнение на
всички задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит.
Съгласно Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство е
било уговорено възнаграждение на поръчителя в размер на 112,98 лв. на месец
за периода на действие на договора. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от
договора, „К.“ ЕАД е овластен да приема и администрира вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението
по сключения между потребителя и поръчителя договор за предоставяне на
поръчителство.
Сключен е и Договор за поръчителство между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД
от 28.05.2017 г., съгласно който поръчителят „Ай Търст“ ЕООД се е задължил
пред кредитора „К.“ ЕАД да отговаря солидарно за дълга на ответника.
3
Видно от приложена справка- извлечение от системата на „К.“ с част от
отпуснатия кредит са погасени задължения по стар кредит в размер на 1478,81
лв., а остатъкът от кредитната сума- 525,04 лв., е предоставена на ответника
чрез Изипей, видно от разписка за извършено плащане от 28.05.2017 г.
Представена е счетоводна справка от 23.02.2021 г. за Е. М. М. по
договор от 28.05.2017 г., съгласно която имало незаплатена главница в размер
на 2000 лв., договорна лихва в размер на 715,12 лв., лихва за забава в размер
на 795,21 лв. и такса поръчител в размр на 2033,46 лв.
По делото е представен и Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.03.2021 г., по силата на който „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД като
цеденти прехвърлят на „А. Б. Б.“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи
от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица,
сключени между първия цедент като кредитодател и физически лица като
кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора,
сред които фигурират и вземанията срещу ответника.
В договора за цесия- пар. 5, /4/, се съдържа задължение на цедентите да
уведомят длъжниците за извършената цесия чрез пълномощник- цесионера,
посредством нарочно пълномощно- Приложение № 3, каквото липсва
представено. По делото е приложено уведомление за цесия от „А. Б. Б.“ ЕООД
до Е. М. М., като не са представени доказателства, от които да е видно дали е
надлежно получено от ответника.
С оглед изложеното следва да се направи изводът, че ищецът основава
вземането си на сключен договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно или
повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР
„средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от
закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите на електронни изявления- Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
На следващо място, доколкото се касае до договор за потребителски
кредит, той се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит, в
който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които следва да бъдат
съобразени от съда. Формата за действителност на договора за потребителски
кредит съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако
4
документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра- по един за всяка от страните по
договора. Съгласно § 1, т. 10 ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и
който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация.
Спазването на горепосочените законови изисквания не се доказа по
делото. По делото не е представено подаденото заявление от
кредитополучателя в електронна форма на хартиен носител, не са представени
и никакви други извлечения от електронни документи във връзка с
кореспонденцията между страните. Не са представени никакви доказателства
за спазване на ЗПФУР. Оттук и съдът приема, че представените по делото
писмени доказателства- стандартен европейки формуляр, договор и общи
условия, имат характер на частни неподписани документи, които изхождат от
ищеца и не са в състояние да обосноват извод, че фактически са били
предоставени на ответника и същият се е запознал и се е съгласил с тях. Както
се посочи по-горе, договорът за потребителски кредит е формален с
изисквания за конкретно минимално съдържание и форма. Липсата на
съгласие в предвидената форма има за последица липсата на договорна връзка
между страните. Няма как и да се установи от изложеното от ответника във
възражение по чл. 414 ГПК, депозирано по ч. гр. д. № 41301/2023 г. по описа
на СРС, 168-ми състав, становище, че действително между страните е бил
сключен процесният договор, доколкото изложеното от ответника твърдение
за съществуване на облигационни отношения отпреди 7-8 години по-рано е
неясно и липсва достатъчна конкретизация кога е бил сключен соченият
договор с „К.“ ЕАД. Отделно от това, ответникът посочва, че
правоотношението с „К.“ ЕАД, което признава да е възникнало, е било за
главница от около 600 лв., какъвто не е случаят в настоящото дело.
Ето защо между страните не е възникнало кредитното правоотношение с
претендираните от ищеца правни последици. Тъй като не е породено
вземането, което се претендира, предявеният иск за установяването му е
неоснователен само на това основание и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се има предвид и че ищецът не доказа и качеството
си на кредитор на ответника и че е активно легитимиран да предяви исковете в
настоящото производство. Представеният договор за цесия е сключен с двама
цеденти „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД. Уведомяване за извършената цесия дължат
цедентите, освен в хипотезата на упълномощаване, в противен случай цесията
е непротивопоставима на длъжника. При липса на пълномощно в полза на
цесионера да извърши това уведомяване, то цесията не е произвела и своето
действие спрямо ответника, независимо че изявление в този смисъл се
съдържа в исковата молба, към която пълномощно в този смисъл на цесионера
не се съдържа. Също така следва да бъде отбелязано, че по делото не бяха
доказани твърденията на ищеца, изложени в исковата молба, че поръчителят
„А. Т.“ ЕООД е изпълнил задълженията на ответника, произтекли от договора
5
за кредит, поради което се е суброгирал в правата на кредитора срещу
длъжника.
Следователно, тъй като не е налице нито една от материалните
предпоставки за уважаване на предявените искове, същите следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски за производството има
единствено ответникът, но доколкото такива не са били сторени, респ.- не се
претендират, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд, 168-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Е. М.
М., ЕГН **********, с адрес гр. С.........., ДЪЛЖИ на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК
******, седалище и адрес на управление гр. С......, на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД, сумата от 2000 лв., представляваща главница за период от 30.11.2018 г.
по Договор за кредит № 883208/28.05.2017 г., сключен между „К.“ ЕАД и
ответника, ведно със законна лихва за период от 24.07.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 715,12 лв., представляваща договорна лихва за период от
28.05.2017 г. до 30.11.2018 г., и сумата от 1296,62 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 28.05.2017 г. до 20.07.2023 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 41301/2023 г. по описа на СРС,
168-ми състав.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6