Р Е Ш Е Н
И Е
№ ………./……........2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на единадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията Колева
въззивно търговско дело № 627 по описа за
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 15692/28.02.2019 г. на
К.Г.К., ЕГН **********, с
адрес ***, както и по въззивна жалба
с вх. № 17177/07.03.2019 г. на „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76-Г, офис 405,
представлявано от управителя Т.Й.Т., двете срещу решение № 466/07.02.2019 г.,
постановено по гр. дело № 10841/2018 г. по описа на ВРС, 19-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от „КАПИТАЛ СФ" ЕООД, ЕИК *********,
срещу ответника К.Г.К., ЕГН **********, иск за осъждането му да заплати сумата
от 3300 евро, представляваща
договорно възнаграждение, на основание чл. 3.1 от сключения между страните
договор за поръчка от 10.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
задължението, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2018 г.
до окончателно заплащане на задълженията, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и е осъден К.Г.К., ЕГН **********, да
заплати на „КАПИТАЛ СФ" ЕООД, ЕИК *********, сумата от 650 евро, представляваща договорно възнаграждение,
на основание чл. 3 от сключения между страните договор за поръчка от 10.04.2018
г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 825 евро, представляваща
уговорена неустойка, дължима на основание чл. 9 от сключения между страните
договор за поръчка от 10.04.2018 г., на
основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху задължението,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2018 г. до окончателно
заплащане на задълженията, като е
отхвърлен предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 650 евро
до пълния претендиран размер от 1650 евро.
В
жалбата си въззивникът К.К.,
обосновава подробно оплаквания за необоснованост, противоречие с материалния и
процесуалния закон на решението в частта, с която е осъден да заплати на
въззиваемия сумите за уговорено възнаграждение и неустойка по процесния договор
за поръчка. Твърди, че към момента на подписване на договора не е знаел, че
дружеството-продавач „ПРОЕКТ 65“ ООД не е упълномощавало нито „КАПИТАЛ СФ“
ЕООД, нито М.С. да посредничат за извършване на продажбата на тяхната
собственост, включително на вписаната в договора цена от 55 000 евро.
Сочи, че не се е свързвал с продавача на имота чрез „НОВ ДОМ 1“ ООД, но въпреки
това добросъвестно, считайки че изпълнява свое морално задължение, е престирал
възнаграждение в размер на 1000 евро, което се равнява на три процента от
действителната и реално заплатена цена на имота. Излага, че в
първоинстанционния съдебен акт не е взето предвид обстоятелството, че имотът е
намерен лично от него и съпругата му, като единствената причина за
осъществената връзка с ищеца е видяна обява за продажба на обекти в имота.
Пояснява, че преди това е бил осъществен контакт с фирмата-строител „ЕКОБИЛД
65“ ООД, за обмен на данни за връзка с продавача. Намира, че от съществено
значение за изпълнение на задължението за посредничество по договора е
осъществяването на контакт между страните продавач и купувач, като видно от чл.
3 от договора, възнаграждението е дължимо при достигане на продажба (подписване
на предварителен договор), а не само за предоставяне на подходящи предложения.
Неправилно първоинстанционният съд е кредитирал единствено показанията на
свидетеля на страната на ищеца, но не и тези на свидетеля Ивалина Иванова,
които потвърждават, че собственикът „ПРОЕКТ 65“ ООД не е предоставял права за
продажба на имота, нито на ищцовото дружество, нито на „НОВ ДОМ 1“ ООД, а
единствено тя предлага имотите на дружеството като негов управител. Излага
също, че не са били обсъдени и показанията, които свидетелстват за начина, по
който са се свързали продавача и купувача, а именно, чрез инвеститорите от
„ЕКОБИЛД 65“ ООД, които осъществяват връзка с бащата на Ивалина Иванова,
съответно последната се е свързала с жалбоподателя и е продала имота.
На следващо място, оспорва
изпълнението по процесния договор с аргумент за липсата на представен в съдебно
заседание двустранно подписан от страните протокол за отчитане и приемане на
извършената услуга, от който да е видно, че е бил извършен оглед на имота в присъствието
на продавача, че са били поети ангажименти във връзка с продажбата му. Излага
аргументи в тази връзка, като сочи, че сам е открил и огледал отвън имота,
отишъл е в офиса на „НОВ ДОМ 1“ ООД с интерес към точно този имот, но
продавачът сам се е свързал с него и е продал имота. Подчертава, че ищцовото
дружество е предложило договор за поръчка и оглед на имота без да има съответно
такива права, а и без да има ключове. Твърди, че същото не го е свързало с
продавача и не му е съобщило реалната продажна цена. Освен това, във връзка със
значителното завишаване на продажната цена на имота спрямо първоначално
заявеното от въззивника още при предлагането на имота, същият се позовава на
нищожност на неустоечната клауза по чл. 9 от процесния договор на основание
чл.146, вр. чл. 143, т.14 ЗЗП, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Сочи, че не е разгледано възражението му в този смисъл, а районният съд е
приел, че с плащането на 1000 евро задължението на К.К. е изпълнено отчасти, а
от друга страна го е осъдил да заплати пълния размер на неустойката при наличие
на предпоставките за нейното намаляване, доколкото разпоредбата на чл. 309 ТЗ е
специална и приложима единствено за търговски сделки. Счита за неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 14 и т. 18 ЗЗП клаузата по т. 3.1 от договора, тъй като
вменява задължение на потребителя да заплати възнаграждение на търговското
дружество, дори и последното да не е изпълнило своите задължения. Сочи, че
липсват доказателства ищецът да е положил усилия и да е организирал преговори
между продавача и купувача преди сключване на сделката, да е представил договор
с продавача за възложени права и т.н. Позовава се на неравноправния характер и
на клаузата по чл. 1 от Договора, тъй като намирането и предоставянето на
предложения на доверителя не изчерпва изпълнението му по договора.
Съображения на жалбоподателя са
изложени и в насока нищожност на сключения договор, поради липса на
представителна власт. В случай, че лицето, подписало договора е прокурист,
същият е следвало да бъде вписан в Търговския регистър. Сочи се, че липсват
такива данни по партидата на дружеството към момента на процесната сделка, а и
имената на М.Н.не фигурират никъде. Не е спазено и изискването на чл. 21 ТЗ за
подписване с добавката „прокура“ в договора, а в случай, че подписалият го
представител на ищеца е търговски пълномощник, отново по силата на чл. 26, ал.
4 ТЗ следва добавка в този смисъл, каквато няма. Намира, че видно от
представеното пълномощно Мариета Костадинова Нейкова не отговаря на законовите
критерии за търговски помощник, търговски представител или търговски посредник.
Моли за отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да се
уважи въззивната жалба, респ. да се отмени обжалваното решение в осъдителната
му част и да се отхвърлят предявените искове, както и да се присъдят сторените
разноски.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1
от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД,
чрез пълномощника адв. Н.Т., е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че наличието на валидна облигационна връзка между
страните е безспорно установено в първоинстанционното производство, поради
което се явява дължимо възнаграждението по т. 3.1 от договора. Оспорва
твърденията за неизпълнение от негова страна, като сочи, че с оглед предмета на
договора на въззивника е било оказано нужното съдействие при покупката на
имота. Оспорва твърденията за липса на представителна власт за сключване на
поръчката, като счита, че представителната власт на М.Н.се установява безспорно
от представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписите от
30.05.2017 г., с което е изрично упълномощена да сключва такива договори.
Допълнително се позовава и на правилото на чл. 301 ТЗ в тази връзка. Сочи също,
че процесният договор за поръчка е бил подписан и одобрен без забележки от
страна жалбоподателя, което също обуславя извода за валидно обвързване на
страните по него.
Твърди, че представената в проведеното
на 16.01.2019 г. съдебно заседание разписка от 08.06.2018 г. няма касателство
по спора, доколкото същата свидетелства за плащане от страните по продажбата П.Л.и
К.К. на свидетеля М.С., който е приел сумата в лично качество. Сочи, че сумата
не е била предадена като дължимо възнаграждение по възникналата договорната
връзка, което следва и от липсата на отбелязване имената на ищцовото дружество
в разписката. В тази връзка излага, че разпитаният в качеството му на свидетел М.С.
е потвърдил, че е получил парите като личен бонус. Счита, че твърденията за
дарственото намерение на въззивника също изключват договорното основание за
предаване на сумата. Моли за отхвърляне на процесната въззивна жалба като
неоснователна и присъждане на разноски.
С подадената от своя страна въззивна жалба „КАПИТАЛ
СФ“ ЕООД излага
съображения за неправилност, необоснованост и противоречие с практиката на
решението, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на
възнаграждение по т. 3.1 от процесния договор. Като се позовава на собствената
си изправност по договора, аргументира извод за дължимост на претендираното
възнаграждение в случай на сключване на продажбата без участието на ищцовото
дружество. Намира, че с оглед свободата на договаряне и приемането на условията
по договора от К.К., клаузата на т. 3.1 е действителна. Оспорва възприетото от
първата инстанция във връзка с основанието за предаване на сумата от 1000 евро
на М.С., а именно, че същата е предадена в изпълнение на договора за поръчка.
Сочи, че е ирелевантно обстоятелството, че Стоянов е бил на работа в
дружеството, след като сумата не е постъпила като плащане към „КАПИТАЛ СФ“
ЕООД. Моли за отмяна на решението в частта, с която е отхвърлена претенцията по
чл. 3.1 от процесния договор и присъждане на сумата от 3 300 евро, както и
за присъждане на направените по делото разноски.
В
срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна К.Г.К. е
постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна с доводи,
сходни на изложените в подадената от същия въззивна жалба. Оспорва се
възникването на валидна облигационна връзка между страните и се твърди
нарушение на правилата на чл. 21-чл. 29 от ТЗ във връзка с представителство на
търговци по повод подписването на процесния договор от М.Н.. Счита, че е налице
не просто неизпълнение на задълженията на ищцовото дружество, но и действията
му съставляват заблуждаваща и агресивна търговска практика по смисъла на чл.
65г от ЗЗП, която е забранена, в който смисъл сочи и последните решения на КЗП
(решение № 15567/13.12.2018 г. по адм. дело № 9458/2017 г. на ВАС; Решение №
3860/09.06.2017 г. по адм. дело № 2110/2017 г. на АССГ). Сочи, че недобросъвестно търговецът
му е вменил задължение без самият той да е съдействал за конкретни преговори и
осъществяване на контакт между страните. Излага, че твърденията за дарствения
характер на заплащане на сумата от 1000 евро са извадени от контекст, като в
действителност не се касае за безвъзмезден акт, а за плащане на процент от
действителната цена на закупения имот. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и
присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът - ищец в първоинстанционното производство „КАПИТАЛ СФ“
ЕООД – гр. София, се
представлява от пълномощника адв. Г.В., която моли съда да уважи подадената от
него въззивна жалба и да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част. Оспорва жалбата на ответника в първоинстанционното производство. Претендира
присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът - ответник в първоинстанционното производство К.Г.К., се
представлява от пълномощника адв. А.Б., която поддържа подадената от него
въззивна жалба и моли съда за нейното уважаване. Оспорва жалбата на ищеца в
първоинстанционното производство. Претендира присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненският
окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по
предявени от ищеца
„КАПИТАЛ СФ" ЕООД срещу ответника К.Г.К. осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата от 3300
евро, дължима на основание чл. 3.1 от сключения между страните договор за
поръчка от 10.04.2018 г., за имот, находящ се в гр. Варна, бул. „Трети
март" № 11, ж.к. „Възраждане", вх. В, ет. -1, ап. Обект 8, сумата от
825 евро, представляваща уговорена неустойка, дължима на основание чл. 9 от
сключения между страните договор за поръчка от 10.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху задължението, считано от датата на подаване на исковата
молба – 13.07.2018 г. до окончателно заплащане на задълженията. В условията на
евентуалност, ищецът прави искане, в случай, че съдът не уважи иска за сумата
от 3300 евро, на основание чл. 3.1 от Договора, ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 1650 евро, на основание чл. 3 от Договора.
Твърди се в исковата молба, че по силата на сключен договор за поръчка от
10.04.2018 г., ищецът се задължил да намери и предостави подходящи предложения
на ответника за покупка на предложен от ищеца и одобрен от ответника недвижим
имот. На 10.04.2018 г., в офиса на ищцовото дружество, ответникът си уговорил
среща с брокер от агенцията, като му се презентирал имот. След одобрение на
същия, той подписал договор за поръчка, от същата дата, в който бил посочен и
селектирания за оглед от ответника недвижим имот, находящ се в гр. Варна, в
жилищна сграда в УПИ II 1339, с идентификатор №10135.3511.1339, ж.к.
„Възраждане", р-н Младост, вх. В, обект № 8 (магазин № 8). Съгласно чл. 1,
т. 1 от Договора, продажната цена на имота била в размер на 55000 евро.
Представители на агенцията разяснили на ответника подробно правата и
задълженията на страните, съгласно сключвания договор за поръчка, след което
същият бил приет и подписан от него. В присъствието на К.К., брокерите от
агенцията организирали оглед на имота, в района на гр. Варна, ж.к.
„Възраждане", вх. В, обект № 8 - магазин. К.К. ги уверил, че е харесал
имота, но понеже искал да огледа и други такива, щял да изчака преди да вземе
окончателно решение, но ще се свърже с брокерите да ги уведоми за решението си,
което не било сторено. След справка в Служба по вписванията се установило, че
ответникът придобил процесния имот. На основание чл. 3 от Договора, ответникът
се задължил да заплати на ищцовото дружество, при сключване на предварителен
договор, възнаграждение в размер на 3% върху цената на недвижимия имот, така
както била посочена в чл. 1 от Договора, възлизаща на сума в размер на 1650
евро. На основание чл. 3.1 от
Договора, ответникът следвало да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 6%
върху цената на недвижимия имот, доколкото умишлено закупил имота, като укрил
тази информация от ищеца, с цел избягване на плащане на договореното и дължимо
на ищцовото дружество възнаграждение. Добросъвестно и в срок ищцовото дружество
изпълнило договорните си задължения, като организирало оглед и селекция на
имоти, съобразно дадените указания на доверителят. Съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 130, том 30, per. № 6431 от 18.05.2018 г., К.К.
придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда, с площ
93.090 кв.в., гр. Варна, ул. бул. „Трети март" № 11, ж.к.
„Възраждане", вх. В, ет. -1, ап. Обект 8, досежно който имот ответникът
сключил с ищцовото дружество процесния договор за поръчка от 10.04.2018 г.
Считано от 18.05.2015 г. и на основание чл. 3 от Договора, К.К. не изпълнил
добросъвестно и в срок договорните си задължения, като не заплатил на ищеца
уговореното възнаграждение в размер на 3300 евро. В договора страните уговорили и неустоечна клауза, като съгласно
чл. 9, ответникът се задължил при неизпълнение на свое задължение по сключения
между страните договор да заплати на ищцовото дружество и неустойка в размер на
1.5% върху цената на всеки от имотите посочени в чл. 1 от договор, независимо
от възнаграждението, уговорено и дължимо съгласно чл. 3 от договора. В
конкретния случай, К.К. не заплатил дължимото съгласно чл. 3 от договора
възнаграждение, с което не изпълнил и поетите по него задължения и изпаднал в
неизпълнение на договорно задължение, поради което и същият следвало да
заплати, както дължимото и уговорено в чл. 3.1 от договора възнаграждение, така
и уговорената в чл. 9 от договора неустойка, в размер на 825 евро.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който
се оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че не е налице валидно
възникнала облигационна връзка между страните. Подписът, положен на договора за
поръчка от 10.04.2018 г. не съответствал на подписа на Т.Й.Т. - управител на
„КАПИТАЛ СФ" ЕООД. Не било ясно кой е подписал договора и в какви
взаимоотношения е лицето с управителя, какви са правомощията му (на
пълномощник, на търговски посредник, на търговски представител, произтичащи от
трудов договор или други), каква е връзката на това лице с брокера М.С. и имал
ли е право последния да получава суми по договори на търговеца. Неустойката в
настоящия случай не се дължала, тъй като не бил налице договор. Ответникът
търсел да закупи търговско помещение, като за целта отделил сумата до 37 000
евро. Видял обява за продажба на процесния имот и се свързали с агенция „Нов
дом 1", на адрес бул. „Владислав Варненчик", с М.С.. Решили да
направят оглед и отишли на място. Брокерът нямал ключове и казал, че ще ги
вземе от продавача, на другия ден. Протокол за оглед на имота не бил съставен.
Върнали се в офиса и подписали договор
за поръчка. Ответникът подписал договора в един екземпляр, след което му било
върнато копие без подпис и печат. По настояване на ответника да получи оригинал
с подпис, лицето М.С., напуснало стаята и се върнал отново с копие (без печат)
на което вече фигурирал подпис. След известно търсене и оглед на други имоти,
се спрял на този имот, но го купил на цена различна от предложената от
агенцията. Лично се свързал с М.С. и се уговорили, че ще бъде заплатено
възнаграждение в размер на 1000 евро, което било процент от действителната цена
(70 000 лв. = 35 787 евро) на закупения имот. Това била договорката между тях.
Предаването на сумата се извършило на 08.06.2018 г., в присъствието на
свидетеля П.Л., и собственоръчно М.С. написал разписка за получаването й.
Предварителен договор между ответника и продавача не бил подписван, каквото
било условието за получаване на възнаграждение по чл. 3 и чл. 3.1. от договора
за поръчка, защото самият продавач пожелал да се премине направо към нотариално
изповядване на сделката. Възнаграждението се дължало в момента на подписване на
предварителен договор, а такъв не се твърдяло да е сключен, откъдето би
произтекла дължимост на посредническо възнаграждение по т. 3 от договора от
10.04.2018 г. „КАПИТАЛ СФ” ЕООД нямало право на иск, защото като изрядна страна
по договора ответникът престирал уговореното в чл. 3 възнаграждение в размер на
3%, но не по-малко от 950 евро.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето
на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от
родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
На
10.04.2018 г., между „Капитал СФ" ЕООД и К.Г.К. е бил сключен договор за
поръчка, по силата на който ответникът възложил на ищеца да му намери и предостави
информация за покупка на недвижим имот, срещу възнаграждение в размер на 3 % от
продажната цена на имота, посочена в договора за поръчка, но не по-малко от 950
евро. В договора е уговорено, че ако клиентът закупи показаният му имот, но без
съдействието на агенцията, дължи 6 % от продажната цена на имота, посочена в
договора за поръчка. За цена на имота била посочена сумата от 55000 евро. В чл.
9 от договора е постигнато споразумение, че ако клиентът не изпълни
задължението си да заплати цената по договора, дължи неустойка в размер на 1.5
% от продажната цена на имота, посочена в договора за поръчка, независимо от
дължимото възнаграждение. Предложеният въз основа на договора имот е магазин 8,
вх. В, ет. подземен, в жилищна сграда в УПИ II – 1339, кв. 16, с идентификатор №
10135.3511.1339, по плана на гр. Варна, ж.к. Възраждане I, р-н Младост.
От
представените в производството пред първоинстанционния съд справка от Службата
по вписания и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109, том II, рег. № 3007, дело № 241/2018 г. от
18.05.2018 г. на Петър Петров – нотариус с район на действие – района на ВРС,
вписан под № 224 в регистъра на Нотариалната камара /вписан в Службата по
вписванията с вх. № 12357/18.05.2018 г., акт № 130, том 30, дело № 6431/2018
г./, се установява, че на 18.05.2018 г., между „ПРОЕКТ 65“ ЕООД и К.Г. К. е бил сключен договор за покупко-продажба
на имот магазин 8, вх. В, ет. подземен, в жилищна сграда в УПИ II – 1339, кв. 16, с идентификатор №
10135.3511.1339, по плана на гр. Варна, ж.к. Възраждане I, р-н Младост.
Същевременно
от представената пред ВРС разписка от 08.06.2018 г. се установява, че на същата
дата М.С. е получил сумата от 1000 евро, като възнаграждение за продажбата на
имота - магазин № 8, бул. Трети Март 11, от К.К. и П.Л..
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че така сключения между страните договор за
поръчка от 10.04.2018 г. е действителен и обвързва страните. В тази връзка във
въззивната си жалба К.Г.К. е навел доводи за това, че при постановяване на
решението не е била обсъдена действителната воля на страните, като не е взето
предвид това, че самият той е намерил имота, който е предмет на договора,
свързал се е с неговия собственик и въз основа на него е осъществена
покупко-продажбата. „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД не е имало предоставено му от собственика
на имота право да предлага и продава същия. Поради това дружеството не е могло
да изпълни задълженията си по договора за поръчка, при който е било задължено
да прехвърли тези права на доверителя - К.Г.К..
На второ място, твърди се, че не е изпълнено задължението на „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД
да действа съобразно интересите на доверителя К.Г.К., тъй като въпреки, че
последният е посочил каква е сумата, която може да отдели за сключването на
договор за продажба, в договора за поръчка е вписана значително завишена цена,
която е била искана от продавача. На трето място, излагат се доводи за това, че
в решението не е било взето предвид и направеното от К.Г.К. възражение за
недействителност на договора за поръчка поради това, че същият е бил подписан
от името на „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД от лице без представителна власт.
По отношение на тези възражения следва
да бъде посочено, че обстоятелството дали „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД е било упълномощено
от собственика на имота да предлага същия за продажба и да сключва договор за
това е без значение за действителността на сключения между страните договор за
поръчка от 10.04.2018 г. Въз основа на този договор дружеството е имало
задължението да намери и предостави на К.Г.К. информация за покупко-продажба на
подходящ недвижим имот. При изпълнение на това си задължение дружеството може
да събира информация за предлаганите за продажба имоти не само измежду тези, за
които то е упълномощено да предлага и извършва продажби, но и за тези, които се
предлагат от други дружества със същия предмет на дейност, както и от самите
собственици. Липсва законово ограничение да бъдат предлагани само тези имоти,
за които дружеството има изрично пълномощно. При изпълнение на задълженията си
дружеството, след като предложи подходящ имот измежду предлаганите на пазара,
може да осъществи контакт между евентуалния купувач и лицето, предлагащо имота
за продажба, като посредничи между тях за евентуалното сключване на договор за
покупко-продажба. Поради това обстоятелството дали „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД е било
упълномощено да предлага имота за покупко-продажба и да сключва такава от името
на собственика на имота е без значение за действителността на договора за
поръчка от 10.04.2018 г. За това показанията на свидетелката Ивалина Маринова
Димитрова не могат да доведат до извод за недействителност на договора. Останалите
доводи, развити от К.Г.К. в тази връзка са без значение за действителността на
договора и са свързани с изпълнението на същия от страна на „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД.
Второто от направените във въззивната жалба на К.Г.К. оплаквания във връзка с
действителността на договора за поръчка от 10.04.2018 г. също не води до такава
недействителност. Обстоятелството, че в договора е била вписана по-висока цена
от тази, за която К.Г.К. е посочил, че може да закупи имота и за която се
твърдяло, че била поискана от собственика, не е основание, което да доведе до
нищожност или унищожаемост на договора или до друг вид недействителност на
същия. При това положение К.Г.К. е имал възможността да не сключва договора за
поръчка при тези условия. Като е направил обратното, същият се е съгласил с тях
и не може в последствие да претендира недействителност на това основание. В
тази връзка позоваването на чл. 351 от ТЗ е неоснователно, доколкото същата
разпоредба се отнася до комисионния договор, а не до договора за поръчка, какъвто
е този от 10.04.2018 г. Що се касае до възражението за недействителност на
договора за поръчка от 10.04.2018 г. поради това, че същият е подписан от лице
без представителна власт за „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД, то следва да се има предвид, че
съгласно т. 2 от Тълкувателно решение №
5/12.12.2016 г., постановено по тълк.дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
позоваване на липса на представителна власт може да извършва само лицето, от
чието име е действано без такава власт, което в случая е „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД.
Такова позоваване от страна на К.Г.К. е недопустимо, доколкото твърдяната липса
на представителна власт не засяга негови права и интереси. Освен това, от
представените по делото доказателства се установява, че договора за поръчка от
10.04.2018 г. е подписан от „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД от лице с представителна власт –
Мариета Костадинова Нейкова, която е надлежно упълномощена с пълномощно с
нотариална заверка на подписите рег. № 4992 от 30.05.2017 г. по описа на
Красимира Кангалова – нотариус с район на действие ВРС, вписана с рег. № 513 в
регистъра на Нотариалната камара.
Във връзка с гореизложеното следва, че
сключеният на 10.04.2018 г. между страните договор за поръчка е действителен и
обвързва страните. От събраните по делото доказателства се установява, че К.Г.К.
е закупил имота, който е предмет на този договор, с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 109, том II, рег. № 3007, дело № 241/2018 г. от
18.05.2018 г. на Петър Петров – нотариус с район на действие – района на ВРС, вписан
под № 224 в регистъра на Нотариалната камара, от собственика на имота „ПРОЕКТ
С оглед на всичко гореизложено,
обжалваното решение е правилно в частта му,
с която е отхвърлен предявения от „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД срещу К.Г.К. иск за
заплащане на възнаграждение по чл. 3.1 от договора за поръчка от 10.04.2018 г.,
като в тази му част решението следва да бъде потвърдено. Обжалваното решение
следва да бъде отменено обаче в частта му, с която е отхвърлен предявения от
„КАПИТАЛ СФ“ ЕООД срещу К.Г.К. иск за заплащане на възнаграждение по чл. 3 от
договора за поръчка от 10.04.2018 г. за разликата от 650 евро до пълния
претендиран размер от 1650 евро. Неправилно в тази част първоинстанционният съд
е приел, че заплатената по разписката от 08.06.2018 г. на Мирослав Бориславов
Стоянов сума от 1000 евро представлява плащане на К.Г.К. за задълженията му „КАПИТАЛ
СФ“ ЕООД. Видно от показанията на Мирослав Бориславов Стоянов, тази сума му е
заплатена в лично качество, а не като представител на „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД. Поради
това не може да бъде прието, че плащайки тази сума К.Г.К. е бил със съзнанието,
че изпълнява задължението за заплащане на възнаграждение на „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД.
Предвид на това, не е налице изпълнение от негова страна до размер на 1000
евро, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Това налага обжалваното
решение да бъде отменено в частта му, в която искът е отхвърлен в тази му част,
като бъде постановено друго, с което К.Г.К. бъде осъден да заплати на „КАПИТАЛ
СФ“ ЕООД сумата от още 1000 евро, представляващи договорено възнаграждение по
чл. 3 от договора за поръчка от 10.04.2018 г., заедно със законната лихва върху
същото, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2018 г. до
окончателното заплащане.
Същевременно в чл. 9 от договора за
поръчка К.Г.К. се е задължил при неизпълнение на свое задължение по сключения
между страните договор да заплати на ищцовото дружество и неустойка в размер на
1.5% върху цената на всеки от имотите посочени в чл. 1 от договор, независимо
от възнаграждението, уговорено и дължимо съгласно чл. 3 от договора. С оглед на
това, така уговорената неустойка се дължи и при забава на плащането на
уговореното възнаграждение. Неоснователно е твърдението на К.Г.К., че
уговорката е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като
така, както е уговорена, същата не излиза извън рамките на присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не води
единствено до неоснователно обогатяване на „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД. Същевременно така
уговорената неустойка не е недействителна и на основание чл. 143, ал. 1, т. 14
от ЗЗП, тъй като същата не налага на К.Г.К. да изпълни своите задължения по
договора дори и „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД да не изпълни своите. Напротив, същата се
дължи в случаите, когато „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД е изпълнило своите задължения или не
ги е изпълнило, но поради виновното поведение на К.Г.К.. С оглед на това,
размерът на дължимата се неустойка по чл. 9 от договора за поръчка от
10.04.2018 г. е 825 евро и искът в тази му част правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд. Това налага обжалваното решение да бъде потвърдено в
тази му част.
По
отношение на разноските.
Обжалваното решение
следва да бъде отменено изцяло в частта за разноските, като на страните бъдат
присъдени направените разноски и пред двете инстанции с оглед изхода на делото.
Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство „КАПИТАЛ СФ" ЕООД е направил искане за
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и е представил списъци на
разноските по чл. 80 от ГПК и надлежни доказателства за извършването им,
съответно в размер на 972,71 лв. за първата инстанция /322,71 лв. внесена д.т.
и 650,00 лв. платено адвокатско възнаграждение/ и 779,08 лв. за въззивната
инстанция /129,08 лв. внесена д.т. и 650,00 лв. платено адвокатско
възнаграждение/. От тях с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени
разноски съответно в размер на 583,63 лв. за първата инстанция и 467,45 лв. за
въззивната инстанция или общо в размер на 1051,08
лв. за двете инстанции, съобразно уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство К.Г.К. е направил искане за присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции и е представил списъци на разноските по чл.
80 от ГПК и надлежни доказателства за извършването им, съответно в размер на 678,00
лв. за първата инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение и
821,00 лв. за въззивната инстанция /65,00 лв. внесена д.т. и 756,00 лв. платено
адвокатско възнаграждение/. От тях с оглед изхода на делото следва да му бъдат
присъдени разноски съответно в размер на 271,20 лв. за първата инстанция и 328,40
лв. за въззивната инстанция или общо в размер на 599,60 лв. за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въз основа на изложените
мотиви и на основание чл. 271 от ГПК, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 466/07.02.2019 г.,
постановено по гр. дело № 10841/2018 г. по описа на ВРС, 19-ти състав, В ЧАСТТА
МУ, с която е отхвърлен предявения от „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76-Г, офис 405, представлявано от
управителя Т.Й.Т., срещу К.Г.К., ЕГН
**********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
заплащане на възнаграждение по чл. 3 от сключения между тях договор за поръчка
от 10.04.2018 г., за разликата над уважения размер от 650 евро до пълния
претендиран такъв от 1650 евро, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска – 13.07.2018 г. до окончателното
плащане и ИЗЦЯЛО в частта му за разноските по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „КАПИТАЛ СФ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76-Г, офис 405,
представлявано от управителя Т.Й.Т., сумата от още 1000 евро /хиляда евро/, представляваща възнаграждение по чл. 3 от
сключения между тях договор за поръчка от 10.04.2018 г., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска – 13.07.2018 г. до
окончателното плащане, на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 466/07.02.2019 г.,
постановено по гр. дело № 10841/2018 г. по описа на ВРС, 19-ти състав, в
останалата му част.
ОСЪЖДА
К.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар
Освободител“ № 76-Г, офис 405, сумата от 1051,08
лв. /хиляда и петдесет и един лева и осем стотинки/, представляваща сторени
съдебно - деловодни разноски пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „КАПИТАЛ СФ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 76-Г, офис 405, да заплати на К.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
599,60 лв. /петстотин деветдесет и
девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторени съдебно - деловодни
разноски пред двете инстанции, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.