№ 3168
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110209761 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-4332-021846 от 24.10.2019 год,
издадено от Началник сектор към ОПП-СДВР на П. Д. М. е наложено
административно наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП- глоба в
размер на 100 лв., за нарушение на чл.103 от ЗДвП и лишаване от право да
усправлява МПС за срок от три месеца.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят,
който го обжалва, излагайки доводи за недоказаност на процесното деяние,
като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на
свидетели актосъставителя – св. С. Д. и св.Ц. Р.. Приобщени са към
материалите по делото материалите по АНП,
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 14.05.2019 г., полицейските служители на СДВР-ОПП, сред които
свид. Ц. Р., изпълнявали служебните си задължения по контрол на скоростта
в гр. София, на ул. „История Славянобългарская“, когато забелязали, че
неустановено лице от женски пол е паркирало лекия си автомобил на пътното
платно и ги заснема с мобилно устройство. Лицето не представило
1
документи за самоличност или документи на автомобила.
При така установната фактическа обстановка срещу П. Д. М. бил
съставен АУАН , като актосъставителят приел, че жалбоподателката е
осъществила нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Въз основа на
издадения АУАН, при идентични фактически и правни констатации, било
издадено процесното НП, с което на П. Д. М. е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.103 от ЗДвП и
лишаване от право да усправлява МПС за срок от три месеца.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установеното
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, доколкото липсват безспорни доказателства
за изпълнение на процедурата по чл. 58, ал.2 от ЗАНН, като в самото
отбелязване върху наказателното постановление-връчено по реда на чл. 58,
ал.2 от ЗАНН, липсват име и подпис, за да се приеме, че е направено
надлежно изявление от АНО.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
За да разгледа жалбата по същество, съдът взе предвид обстоятелството,
че при издаване на НП, административнонаказващият орган се основава на
фактическите констатации на акта за установяване на административно
нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни
до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК
във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат
обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в
Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и обективно
изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на
административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в
наказателното постановление и в АУАН административно нарушение по чл.
103 от ЗДвП.
Съгласно която разпоредба на чл. 103 от ЗДвП: "При подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най- дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
2
неговите указания". Надлежните сигнали за спиране на водач на МПС са
уредени в чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба "При спиране на
пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие
служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със
стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с
описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет". Съгласно чл. 207 изр. последно от Правилника за прилагане на
ЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез
постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!".
От събраните по делото доказателства се установява, че на водача на
проесния лек автомобил не е бил подаден светлинен и звуков сигнал от
полицейските служители. Напротив, установява се, че водачът на лекия
автомобил вече е бил спрял на пътното платно и заснемал полицейските
служители , когато последните са го забелязали и са му поискали документи
за самоличност и такива за процесното МПС. Ето защо съдът счита, че с
оглед установената по делото различна фактическа обстановка, не е
осъществен състав на престъпление по чл. чл. 103 от ЗДвП
Съдът намира, че не следва да извърши изменение на
административното обвинение и преквалифицира случая, доколкото по
делото се установи различна фактическа обстановка, която налага съществено
изменение на обстоятелствата по нарушението. Съгласно императивното
изискване на чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д, когато
се налага да приложи закон за същото, еднакво или по- леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата по нарушението.
По изложените мотиви, съдът намира атакуваното наказателно постановление
за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-4332-021846 от 24.10.2019
год, издадено от Началник сектор към ОПП-СДВР, с което на П. Д. М. е
наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП- глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да усправлява МПС за
срок от три месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – София-град
по реда на Административнопроцесуалния кодекс
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4