Р Е Ш Е Н И Е
Номер
318 12.07.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански състав
На четвърти
юли две
хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Цветанка Арнаудова
Прокурор: -
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
търговско дело номер 118 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс.
Ищецът „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен
път” № 260, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис №
9 – адв. Делян Манчев, е предявил иск за
установяване на вземанията му против ответниците Р.Е.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** и Д.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: *** по Заповед № 5137 от
10.11.2017 г. по ч. гр. дело № 7565/2017 г. на Бургаския районен съд, за
солидарно заплащане на следните суми, дължими по договор за потребителски
кредит № HL40286 от 19.06.2008 г., изменен с допълнителни споразумения от
27.03.2009г., 10.11.2009 г., 24.06.2010г., 29.09.2010г., 30.09.2010г.,
31.08.2011г., 29.10.2012г., 25.07.2013г., 18.03.2014г. и 20.01.2015г. и договор
за встъпване в дълг от 31.08.2011г.:
- сумата от 98000 швейцарски
франка, представляваща част от дължимата главница от 165589,06 швейцарски
франка;
- сумата от 1415,16 швейцарски
франка, представляваща стойността на дължими такси по договора за периода
10.02.2015 г.-04.10.2017 г.;
- сумата от 460,80 лева, представляваща стойността на направени
през периода 27.06.2017г.- 04.10.2017г. разноски по връчване на нотариални
покани до ответниците във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита.
С определение от 25.04.2018 г. на основание чл. 232 от ГПК производството е
прекратено в частта относно законната
лихва върху главницата.
Претенциите са описани уточнени с допълнителни молби.
Частно гражданско дело № 7565/2017 г. на БРС, по което е била издадена
цитираната по-горе заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е приложено. От
него е видно, че ответниците Б. са предявили възражения по реда на чл. 414 от ГПК. Заповедта им е била връчена на 09.01.2018 г. Възраженията на ответниците
са депозирани на 18.01.2018 г. - в законния двуседмичен срок по чл. 414 от ГПК.
Настоящият иск по чл. 422 от ГПК е предявен на 28.02.2018 г. Указания в
тази насока са били дадени с разпореждане на БРС от 19.01.2018 г., връчено на
12.02.2018 г. Спазен е едномесечният срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба са описани условията, при
които банката предоставила на ответника Р.Б. потребителски кредит в швейцарски
франкове, равностойни на 160000 лева. Главницата трябвало да бъде върната в
срок от 25 години на месечни анюитети при подробно описани лихвени условия. Банката
цедирала вземанията си на факторингово дружество „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.
С това дружество ответникът бил подписал редица допълнителни споразумения за
промени в условията по кредита. По силата на договор от 31.08.2011 г., сключен
със същото дружество, ответницата встъпила в дълг. На 27.05.2015 г. „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило вземанията обратно на банката.
Поради продължителна забава в погасителните плащания банката обявила
кредита за предсрочно изискуем и уведомила за това ответниците с нотариални
покани, връчени на 08.08.2017 г.
Ответниците са оспорили иска. Изразили са становище, че по кредита била
предоставена българска валута. Договорът само формално визирал кредитиране в
швейцарски франкове. Той бил подписан по този начин след като ответникът бил подведен от банкови служители, че така
кредитът щял да му бъде по-изгоден. Понеже впоследствие швейцарската валута
поскъпнала неимоверно, ответникът преустановил плащанията.
Ответниците са предявили възражения относно активната легитимация на
банката във връзка с прехвърленото на вземанията на факторинговото дружество и
последвалото договаряне с него.
Оспорили са прилаганата от банката методика за олихвяване. Позовали са
се на нищожност на отделни клаузи от договора и допълнителните споразумения,
касаещи олихвяването.
Предявили са възражения по чл. 32, ал. 3 вр. чл. 28 и 29 от ЗЗД за
унищожаване на договора за кредит респ. на договора за встъпване на ответницата
в дълг, породи пороци във волеизявленията им. Договорът за кредит бил подписан
от ответника с убеждението, че ще бъде финансиран в българска валута.
Ответницата пък не разбрала, че ще встъпва в чужд дълг. Подведена от служители
на банката, тя си мислела само, че подписва договора по чл. 101 от ЗЗД, за да
може обслужването на кредита да се извършва чрез нейна сметка.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно представения договор от 19.06.2008 г. (л.
65-70 от делото) ищецът „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Юробанк
И Еф Джи България” АД) предоставил на ответника Р.Е.Б. потребителски кредит в швейцарски
франкове с равностойност от 160 000 лева. Кредитът е усвоен на 25.06.2008 г.,
когато по сметка на ответника били преведени 135399 швейцарски франка (като равностойност на 160000 лева по курс
„Купува“ на банката от 1,1817 шв. фр. за 1 лв.). Това било отразено в
приложение №1 към договора, двустранно подписано (л. 71).
Предвид изложеното вън от съмнение, че кредитът е
уговорен и предоставен в швейцарска валута.
Размерът на годишната възнаградителна лихва е бил
определен като сбор от стойността на базовия лихвен процент на банката за
жилищни кредити в швейцарска валута (променлива компонента, който към датата на
договора възлизала 4,5 %) и фиксирана
надбавка от 1,65 пункта. Така първоначалната възнаградителна лихва е възлизала
на 6,15 %. Уговорена е била и мораторна неустойка, надвишаваща с 10 пункта
възнаградителната лихва. Ответникът следвало да заплаща ежегодно и такса за
управление от 0,04% върху остатъчната главница.
Срокът на договора е бил определен на 300 месеца (25
години), считано от датата на усвояване. В погасителните вноски са включени и
главница и лихви.
С договор от 05.09.2008 г. (л.151-155) банката е цедирала вземанията си на
факторингово дружество „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД.
На л. 84 - 142 от делото са приложени няколко допълнителни
споразумения между факторинговото дружество и ответника, сключени през периода 27.03.2009г.-
20.01.2015г., с които страните са
уговаряли промени в условията по първоначалния договор, включително и чрез преструктуриране
на банковия дълг чрез капитализиране на изтекли лихви и разноски.
Съгласно договор от 31.08.2011 г. (л. 149-150), също
сключен с факторинговото дружество, ответницата Д.Г. встъпила като солидарен
длъжник на основание чл. 101 от ЗЗД.
Съдът отбелязва, че факторинговото дружество не е
лицензирана кредитна институция, поради което няма как валидно да договоря
промени в кредитното правоотношение. Затова действието на споразуменията и на
договора за встъпване в дълг не може да бъде зачетено.
С договор от 27.05.2015 г. (л.74-79) „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД прехвърлило вземанията обратно на банката.
Изследването на редовността на съобщаването на първата
цесия е безпредметно, доколкото липсват предявени възражения за извършени
плащания в полза на цесионера, които не са взети предвид.
Поради продължителна забава в
погасителните плащания банката обявила кредита за предсрочно изискуем и
уведомила за това ответниците с нотариални покани (л. 173-176), връчени на
08.08.2017 г.
С оглед незачитането на промените, договаряни с
факторинговото дружество, от значение са единствено условията по първоначалния
договор, сключен между банката и първия ответник.
Договорът обаче
не препраща към точна и ясна методика относно промените в лихвените условия.
При това положение съдът приема, че първоначалният размер на възнаградителната
лихва от 6,15% на годишна база, е приложим за целия срок на кредита (ползването
на главницата от кредитополучателя по дефиниция е винаги възмездно).
Данните относно размера на
главницата, възнаградителната лихва и периода на връщането й на равни месечни
вноски са достатъчни за изчисляване на стойността на всеки анюитет.
Размерът на месечната
анюитетна вноска се определя по следната математическа формула:
i
АР = DC . -----------------
,
1
1- --------
(1+ i)n
където АР е размерът на месечната анюитетна вноска, DC е размерът на главницата, i
е лихвеният процент (за месеца), а n
– оставащите месеци по договора.
Налице е математическа
закономерност, при която изискуемата част от редовната главница и дължимите
възнаградителни лихви върху непогасения размер на усвоената главница имат
винаги еднакъв ежемесечен сбор. Всеки месец тези две вземания обаче са в
различни съотношения – с времето тежестта на погасената главница се увеличава
за сметка на погасената лихва.
Прилагайки коментираната
методика на базата на признатите от съда първоначални условия по договора (при
6,15-процентна възнаградителна лихва) и отчитайки всички погасителни плащания,
вещото лице по изслушаната съдебноикономическа експертиза е дало заключение по вариант
ІІ – Таблица № 2 (л. 334 - 336 от делото), че просрочената главница е в размер
на 21828,72 швейцарски франка. Според експертизата дължимите такси по договора възлизат на 2164,61 швейцарски франка до 10.02.2015 г. и на 2943,33 швейцарски франка (с натрупване) към 04.10.2017 г. За процесния
период от 10.02.2015г. до 04.10.2017 г.
стойността на таксите се равнява на 778,72 швейцарски франка.
Съдът подчертава, че банката не може да се позовава на предсрочна
изискуемост на кредита поради неплащане на вноски по некоректно съставен погасителен
план, базиран на незаконосъобразно определени лихви.
Предвид изложеното следва да бъдат признати следните вземания
на банката срещу първия ответник: за редовно падежиралата до сезирането на
заповедния съд (09.10.2017 г.) главница в размер на 21828,72 швейцарски франка и за банковите такси за периода 10.02.2015г. - 04.10.2017
г. в размер на 778,72 швейцарски
франка.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е направил следните разноски: в исковия процес
- 3903,75 лева (държавна такса и депозит за
експертиза); в заповедното производство - 7103,12 лева
(държавна такса и адвокатски хонорар).
Ответниците са направили разноски в размер на 300 лева
(депозит за експертиза).
В съответствие
с постановения резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца 887,73 лева – разноски в исковия
процес и 1615,28 - разноски в
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи
следните разноски за исковото производство: на ответника – 115,89 лева, а на
ответницата – 150 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”,
ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ №
54, ет. 4, офис № 9 – адв. Делян Манчев, има следните вземания
против ответника Р.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: *** по Заповед № 5137 от
10.11.2017 г. по ч. гр. дело № 7565/2017 г. на Бургаския районен съд:
- просрочена към 09.11.2017 г. главница по договор за
потребителски кредит № HL40286 от 19.06.2008 г. в размер на 21828,72 швейцарски франка
(двадесет и една хиляди осемстотин двадесет и осем швейцарски франка и
седемдесет и два сантима);
- банкови такси по договора, начислени за периода 10.02.2015
г.-04.10.2017 г. в размер на 778,72 швейцарски франка (седемстотин седемдесет и осем
швейцарски франка и седемдесет и два сантима).
ОТХВЪРЛЯ иска на „Юробанк България” АД против
ответника Р.Е.Б. за установяване на вземания по Заповед № 5137 от 10.11.2017 г.
по ч. гр. дело № 7565/2017 г. на Бургаския районен съд В ЧАСТТА над установения
размер на просрочената към 09.11.2017 г. главница от 21828,72 швейцарски франка
до претендираната при условията на частичност горница от 98000 швейцарски франка, В ЧАСТТА над установения размер на банковите такси по договора, начислени за периода 10.02.2015
г. - 04.10.2017 г. от 778,72 швейцарски франка до претендираната горница от 1415,16 швейцарски франка и В ЧАСТТА относно сумата от
460,80 лева, представляваща стойността на направени през периода 27.06.2017г.-
04.10.2017г. разноски по връчване на нотариални покани до ответниците във
връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Юробанк България” АД против Д.Т.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** за установяване на вземания за следните суми по
Заповед № 5137 от 10.11.2017 г. по ч. гр. дело № 7565/2017 г. на Бургаския
районен съд:
- сумата от 98000 швейцарски франка, представляваща
част от главницата от 165589,06 швейцарски франка, дължима по договор за
потребителски кредит № HL40286 от 19.06.2008 г., изменен с допълнителни
споразумения от 27.03.2009г., 10.11.2009 г., 24.06.2010г., 29.09.2010г.,
30.09.2010г., 31.08.2011г., 29.10.2012г., 25.07.2013г., 18.03.2014г. и
20.01.2015г. и договор за встъпване в дълг от 31.08.2011г.;
- сумата от 1415,16 швейцарски франка, представляваща
стойността на дължими такси по договора за периода 10.02.2015 г.-04.10.2017 г.;
- сумата от 460,80 лева, представляваща стойността на направени
през периода 27.06.2017г.- 04.10.2017г. разноски по връчване на нотариални
покани до ответниците във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита.
ОСЪЖДА Р.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес гр.
София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис № 9 – адв. Делян Манчев, съдебноделоводни разноски в исковото производство в
размер на 887,73 лева (осемстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и три
стотинки), както и съдебноделоводни разноски в производството по ч. гр. дело №
7565/2017 г. на Бургаския районен съд в размер на 1615,28 лева (хиляда
шестстотин и петнадесет лева и двадесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен
път” № 260, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис №
9 – адв. Делян Манчев, да заплати на Р.Е.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** съдебноделоводни разноски в исковото производство в размер на
115,89 лева (сто и петнадесет лева и осемдесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен
път” № 260, със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 54, ет. 4, офис №
9 – адв. Делян Манчев да заплати на Д.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: *** съдебноделоводни
разноски в исковото производство в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: