№ 195
гр. Пазарджик, 06.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
в присъствието на прокурора В. М. М.
като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Частно
наказателно дело № 20225200200240 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК, във
връзка с чл. 70 от НК.
Образувано е по повод молба от осъдения В. и приложено становище от
Началника на Затвора - град Пазарджик.
В съдебно заседание упълномощеният от Началника на Затвора – мл.
юрк. Р. изразява становище, че молбата на осъдения В. е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Прокурорът излага доводи, че не са налице предпоставките на чл. 70,
ал. 1, т. 2 от НК - осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от
наложеното му наказание и с примерно поведение да е дал доказателства за
своето поправяне.
Осъденият В. и защитникът му адв. В.С. поддържат молбата за УПО.
Съдът като обсъди доводите на страните и приложените по делото
писмени доказателства намира, че молбата на осъдения В. е неоснователна и
следва да се остави без уважение по следните съображения:
С протокол без № / 2.10.2018 г., Районен съд – Пловдив по НОХД №
5064/2018 на Районен съд – Пловдив, е признат за виновен в това, че на
12.10.2017 год. в с. М., при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 386 лв. от владението на Н.Г., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
1
основание чл. 196, ал. 1, т. 1 е осъден на 8 месеца лишаване от свобода.
С присъда № 78/7.3.2016 г., Районен съд – Пловдив, по НОХД №
1941/2014 на Районен съд -Пловдив, е осъден на 8 години лишаване от
свобода за престъпление по чл. 196, ал.1,т.2, чл.195,ал.1, чл.206,ал.3 от НК.
С протокол № 266/9.2.2017 г., Районен съд - Пловдив, в сила от
25.2.2017 г., НЧД № 287/2017 на Районен съд – Пловдив му е определено едно
общо най-тежко наказание по НОХД 1185/2014 г., НОХД 2311/2014 г. (изцяло
изтърпяни - 1 год. 9 мес.) и НОХД 1941/2014 г. всички по описа на PC –
Пловдив в размер на 8 години, увеличено на основание чл.24 от НК с 6
месеца.
С протокол № 2213/11.5.2021 г., Районен съд – Пловдив, в сила от
27.5.2021 г. по НЧД № 1871/2021 на Районен съд –Пловдив на основание чл.
27, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е присъединено изцяло наложеното наказание в
размер на 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 5064/2018 г. по описа на
РС Пловдив към неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода,
определено му като едно общо най-тежко наказание по ЧНД № 287/2017 г. по
описа на РС Пловдив в размер на 6 години, 8 месеца и 29 дни.
Към наказанието са приспаднати арест в размер на 1 година 9 месеца 4
дни + прекъсвания в размер на два месеца петнадесет дни.
Начало на наказанието: 12.10.2017 г.
Към 18.05.2022 г. осъденият В. фактически е изтърпял 4 години 6
месеца и 0 дни, от работа 2 месеца и 25 дни или общо 4 години 8 месеца и 25
дни.
Към датата на днешното съдебно заседание остатъкът за изтърпяване на
наказанието е 2 години и 14 дни.
В приложеното към настоящото дело становище на Началника на
затвора Пазарджик се сочи по отношение на осъдения В., че същият
формално признава извършеното деяние, но не осъзнава степента му на
обществена опасност. Сочи се, че приема наложеното му наказание, но смята
размера му за завишен, както и че липсват данни за устойчива мотивация за
промяна на криминалното поведение. Според становището осъденият В. е
трайно криминализиран, с устойчиви престъпни и асоциални нагласи.
Изрично в становището е посочено, че е било регистрирано участие на
2
осъдения в недобри практики на територията на МЛС, като рискът от
извършване на нарушения е среден със значителен уклон към висок.
Регистрирана е по надлежния ред употреба на ПАВ /наркотици/ в условията
на затвора.
Според становището осъденият В. познава добре установения ред, но го
спазва избирателно и формално или в съответствие с възникнала актуална
ситуация, при съблюдаване на личната изгода.
Сочи се, че е налице относително пасивно и формално отношение към
предлаганите му мероприятия и алтернативи. Към момента полагал труд в
цех за производство на пластмасови изделия.
Отделно от изложеното в становището изрично е акцентирано и върху
обстоятелството, че към момента осъденият В. има наложени общо 9 /девет/
дисциплинарни наказания по реда на ЗИНЗС.Посочено е също, че от
изготвената оценка на риска от рецидив е установен риск на средно ниво /75
т./ с основни проблемни зони, както следва: криминално минало осъждан
многократно. Възприел извършването на кражби като естествен и нормален
начин за придобиване на финансови средства; отношение към
правонарушението, поема вината, но счита че присъдата му е завишена. Не
осъзнава мотивите довели до криминалното му поведение. Нагласите са
придобили устойчив криминален характер; начин на живот и обкръжение -
интегриран в криминалните среди. Обкръжението е силно заразено в
криминално отношение; умения за мислене - силно ограничени способности
за разрешаване на текущи проблеми по социално приемлив начин. Не се
замисля за последствията от собствените действия. Не изпитва уважение към
чуждата собственост. Уменията за преценяване на ситуациите и
възможностите за абстрактно мислене са затруднени. Злоупотреба с
наркотици регистрира се епизодична на употреба на ПАВ в МЛС, което
деяние предполага придобиване и държане на забранени вещества в пряко
противоречие с установения ред и действащо законодателство. Подобни
действия съставляват потенциална опасност за реда и живота и здравето на
служителите и лишените от свобода, както и на лицето.
При извършената оценка на риска от сериозни вреди, същият е
определен като нисък по отношение на служебния състав и лишените от
свобода, като е възможна реактивна градация към среден при възникване на
3
нетипична ситуация. По отношение на самият себе си осъдения е носител на
нисък риск от вреди.
Посочва се в становището, че независимо от постигнатите в
краткосрочен план относително оптимални резултати на територията на
Затвор гр. Пазарджик, са налице индикации, че при отпадане на прекия
контрол съществува значима възможност за реализиране на нови престъпни
прояви със същия или сходен характер.В тази връзка се сочи, че не е налице
реално осъзнаване на високата обществена опасност на извършените деяния
като в заключение е изведен извод, че предвид значителният остатък от
наложеното наказание, обосновано може да се счита, че търпяното наказание
не е постигнало изцяло целите си към настоящия момент.
В аналогичен смисъл е и депозираното по делото психологическо
становище.
С оглед гореизложеното и предвид липсата на отчетени позитивни
промени вследствие на осъществяваната с осъдения В. корекционна работа,
не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70,
ал. 1 от НК. Съдът отчете, че в затворническото досие на осъдения В. са
приложени множество заповеди за наложени наказания, от които може да се
направи извод, че е налице системно нарушаване на установения ред в
Затвора. Очевидно осъденият В. не проявява самокритичност към
противоправното си поведение и в никакъв случай не личи да се опитва да
спазва нормите на поведение, установени в затвора. Отчете се и липсата на
положителни промени в актуалната оценка на риска, както и склонността да
употребява наркотични вещества, който факт сам по себе си говори за все
още неосъзната необходимост от промяна в избора на поведение.
Изложените доводи, свързани със здравословното състояние на
лишения от свобода, както със семейното му и имотно състояние, въпреки че
имат своята роля, не са решаващи за вземане на решение по въпроса
постигнати ли са целите на наказанието и дал ли е лишеният от свобода
доказателства за своето поправяне. Затворническата администрация дължи
полагането на достатъчен обем грижи за здравето на лицата, настанени в
местата за лишаване от свобода, като съдът намира, че стандартите, на които
тази грижа отговаря, също не са измежду решаващите критерии при преценка
наличието на предпоставките за условно предсрочно освобождаване на
4
лишените от свобода.
Негативните последици за близките на лишения от свобода са
закономерна последица от изтърпяването на този вид наказание като в
конкретния случай не може да се приеме, че има несъответствие и липсва
баланс между обществения и личен интерес. В този смисъл обстоятелството,
че съпругата на лишения от свобода изпитва финансови затруднения във
връзка с размера на своите доходи и ползвания банков кредит, също не може
да се приеме като съществено основание и да се даде на същото приоритет
пред целите на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, визирани
в чл. 36 от НК, водеща между които е личната превенция.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъденият В. все още не е дал
доказателства за своето поправяне и не е налице настъпила трайна и
необратима положителна промяна у него по време на изтърпяване на
наказанието, предвид което не следва да бъде допуснато условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Й.К.В. – роден на
07.08.1980 г. в гр. П., общ. П., живущ в П., р-н С., общ. П., ул. "П." № **, ет.
*, българин,български гражданин, женен, с висше образование, осъждан,
ЕГН **********, за предсрочно условно освобождаване от остатъка на
наказанието в размер на 2 години и 14 дни от определеното му наказание в
размер на 8 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено с Протокол №
2213/11.5.2021 г., Районен съд -Пловдив, по НЧД № 1871/2021 на Районен съд
- Пловдив.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Затвора – град Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок
от днес пред Пловдивският апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5