Решение по дело №1703/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 496
Дата: 23 октомври 2023 г.
Съдия: Кристиан Димитров Колев
Дело: 20234430201703
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Плевен, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно
наказателно дело № 20234430201703 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ.59 ОТ ЗАНН
С наказателно постановление № 15-2300179 от 26.07.2023г. на *** на
Дирекция “ Инспекция по труда” гр.Плевен на основание чл.416 ал.5, вр. чл.
415в от КТ на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
*** представлявано от В. П. П. с ЕГН: ********** за нарушение на чл.11, ал.1
на Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работници и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лв.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят „***“ ЕООД с ЕИК: *** представлявано от В. П. П., която го
обжалва и моли съдът същото да бъде отменено като незаконосъобразно или
алтернативно да бъде изменено обжалваното наказателно постановление,
като бъде намален размера на имуществената санкция в минимален размер
или алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание повереникът на жалбоподателят адв.И. И. от АК –
Пловдив изразява становище за отмяна на издаденото наказателно
1
постановление или алтернативно за намаляване размера на наложеното
наказание, в минимално предвидения в закона или алтернативно да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“, редовно призован, се
представлява лично от *** Р. И., която изразява становище, че жалбата срещу
наказателното постановление е неоснователна и незаконосъобразна, поради
което моли съда да остави същата без уважение и да постави решение, с което
да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Моли също така да бъде потвърдено наказателното постановление с размера
на санкцията, която е определена.
След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна, следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, допустима е, а по
същество съдът намира следното:
Видно от представения по делото акт за установяване на
административно нарушение № 15 - 2300179 от 26.06.2023г., съставен от А.
В. Д. на длъжност *** при Дирекция „Инспекция на труда“ гр. Плевен и в
присъствието на свидетеля Х. В. Р., при проверка на място, извършена на
05.06.2023г. в 15:43 часа в обект магазин “”***”, намиращ се в гр.Плевен,
ул.“***, стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в ***, представляван от В. П. П. с ЕГН: ********** и при
извършена документална проверка на 26.06.2023г. в офиса на Дирекция „ИТ“
със седалище гр.Плевен се констатира нарушаване на разпоредбите на
трудовото законодателство, а именно „***“ ЕООД в качеството си на
работодател допуска до работа лица, които не са инструктирани, с което е
нарушил чл.11, ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно: Наказателно
постановление № 15-2300179 от 26.07.2023г.; акт за установяване на
2
административно нарушение № 15 - 2300179 от 26.06.2023г.; заверено копие
от обратна разписка от 28.07.2023г. за получаване на НП № 15-2300179 от
26.07.2023г.; заверено копие от товарителница, с която е получена жалбата;
заверено копие от възражение с вх.№ 23079066/ 28.06.2023г. ведно с
приложенията към него; заверено копие на обяснение от В.В.; заверено копие
на книга за начален инструктаж; заверено копие на книга за периодичен
инструктаж; заверено копие на длъжностна характеристика за длъжността
„***“ в Дирекция „ИТ“гр.Плевен; заверено копие на длъжностна
характеристика за длъжността „***“ в Дирекция „ИТ“гр.Плевен; заверено
копие на протокол за извършена проверка № ПР2320720/ 26.06.2023г.,
показанията на свидетелите А. Д. и Х. Р..

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
При извършената служебно проверка, съдът не констатира допуснати
нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването
на обжалваното НП, представляващи основания за отмяната му, като всички
изложени в противен смисъл възражения в жалбата и в съдебно заседание са
неоснователни: АУАН и НП са издадени от материално и териториално
компетентни органи – актът за установяване на нарушението е съставен от А.
Д. – *** в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, а обжалваното НП е
издадено от *** на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Плевен – Р. И. И., т.е.
от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, с което
са спазени разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. АУАН и НП и съдържат
всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, ясно и
недвусмислено описание на нарушението със съответните съставомерни
елементи и нарушената законова норма.
Видно от приложените по делото инструктажни книги, на лицата,
допуснати до работа, не са проведени различни по вид инструктажи от
посочените в чл. 10, ал. 3 от Наредбата и обстоятелството, че в АУАН не е
посочено кой точно инструктаж не е проведен не представлява нарушение на
производствените правила. Що се отнася до твърденията на защитата, че не се
разбира кога точно е извършено нарушението, съдът констатира, че в случая
се касае за множество лица, постъпили на работа в различни периоди, като се
извършва проверка на място и нарушението се констатира при последвалата
проверка в офиса на ДИТ, но не е възможно да се установи в кой конкретен
момент е извършено от нарушителя. Налице са множество отделни
нарушения на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, респективно за
всеки допуснат до работа без проведен инструктаж служител, които са
квалифицирани като едно нарушение на посочената норма, във връзка с което
е ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството. По
3
отношение на установяването на нарушението, в АУАН ясно и конкретно е
посочено, че при проверка на място на 05.06.2023 г. и последвала
документална проверка в офиса на ДИТ – Плевен, се установява
нарушението. Това представлява стандартен метод на работа, доколкото при
проверката на място обективно не е възможно да се изследва целият обем
относими документи. Показанията на актосъставителя Д. и свидетеля Р. също
подкрепят описаното в процесния АУАН, доколкото и двамата са
категорични, че са извършили проверка на място в обект, стопанисван от
„***“ ЕООД, като след това е извършена документална проверка, при която е
установено въз основа на представените инструктажни книги, че
работодателят допуска до работа лица, които не са инструктирани.
Налице е и съответствие между текстовото описание на нарушението,
дадената му цифрова квалификация и приложената санкционна норма.
Доколкото не са представени доказателства, от които да е видно, че в
действителност са били извършени инструктажи преди проверката, които не
са документирани, то и правната квалификация на нарушението като такова
по чл.11, ал. 1 от Наредба № РД – 07-2 за условията и реда на провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Не е
и житейски логично инструктажите да са проведени, а в инструктажните
книги да липсва подпис на лицата, които са били инструктирани. Не се
доказват твърденията на защитата, че работодателят е осигурил провеждането
на инструктажи по безопасност и здраве при работа, тъй като тях не са
ангажирани доказателства. Видно от книгите липсва подпис на лицата, които
е следвало да бъдат инструктирани, от което следва и извод, че инструктаж не
е проведен и съответно фактическите констатациии в АУАН и издаденото
впоследствие НП отговарят на обективната действителност.
По отношение на възраженията, че АУАН е бил връчен на лице, което
няма правомощие да го получи, както и че в АУАН и в НП за управител е
вписана В. П., вместо Ц. П., която е била действащ управител от 21.06.2023 г.,
съдът намира същите за неоснователни, като съображенията за това са
следните: Обстоятелството, че в процесния АУАН е вписана като управител
на дружеството В. П., която считано от 21.06.2023 г. не е била на тази
длъжност, макар и да представлява нарушение, не е от такова естество, че да
доведе до ограничване правата на жалбоподателя, доколкото актът е връчен
на лице, редовно упълномощено да представлява жалбоподателя, съответно
управителят на дружеството към този момент е имал възможност да се
запознае със съдържанието му, поради което и съдът не намира, че е
4
нарушено правото на защита на дружеството. Следва да се отбележи и че това
лице – В.В. е подало възражение от името на дружеството, което още повече
опровергава тезата, че правата на жалбоподателя са били нарушени. Видно от
изложеното процесният АУАН е бил предявен на нарушителя чрез негов
редовно упълномощен представител – лицето В.В., което е било
упълномощено от действащия към момента на издаване на пълномощното
управител на дружество, като доколкото това пълномощно не е било
оттеглено от новия управител – Ц. П., то същото е било валидно и В.В. е била
оправомощена да получи АУАН от името на дружеството. В тази връзка и
доколкото АУАН е бил връчен на нарушителя, твърдението на
жалбоподателя, че е бил нарушен чл. 52, ал. 2 от ЗАНН също не се споделя от
съда.
От материално-правна страна, обжалваното НП е и напълно
обосновано. От събраните по делото доказателства, а именно разпита на
актосъставителя А. Д., на свидетеля Х. Р. и от приложените към
административнонаказателната преписка заверено копие на книга за начален
инструктаж и заверено копие на книга за периодичен инструктаж, безспорно
се установява, че при проверка на място, извършена на 05.06.2023 г. и при
последвала проверка по документи в офиса на Дирекция „ИТ“ със седалище
гр.Плевен се констатира нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2), изразяващо се в това, че
дружеството жалбоподател „***“ ЕООД в качеството си на работодател
допуска до работа служители, на които не са проведени задължителните
съгласно Наредба № РД-07-2 инструктажи.


При определяне на санкцията е взето предвид, че от нарушението не са
произтекли вредни последици и то е остранено веднага след установяването
му, като именно заради тези обстоятелства санкцията да е наложена по реда
на чл. 415в от Кодекса на труда, с оглед на което същите не могат да се ценят
отново при определянето на размера й, нито да обусловят извод, че
нарушението представлява маловажен случай.
5
Основателно е обаче възражението, че размерът на санкцията не е
определен в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. АНО не е отчел,
че се касае за първо нарушение на дружеството от този вид, а освен това след
извършената проверка са изпълнени дадените предписания. В тази връзка и
предвид липсата на обстоятелства, обосноваващи налагането на санкция в по-
висок размер, съдът намира, че административнонаказващият орган
необосновано е наложил санкция в максимален размер, а именно 300 лева,
при предвидени от законодателя рамка от 100 до 300 лева. В настоящия
случай справедлива санкция се явява такава в минимален размер – 100 лева.
По тези съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в частта относно наложената санкция,
като на жалбоподателя „***“ ЕООД бъде наложена санцкия в законовия
минмум - 100 лева. Съдът намира, че такова размер наказание съответства
на степента на обществена опасност на нарушението и нарушителят и ще
способства за постигане целите на наказанието, установени в чл. 12 от ЗАНН.
По разноските: Производството по обжалване
наказателноадминистративните постановления е особен вид наказателно
производство. За призоваването и разноските по това производство важат
правилата относно делата за престъпленията от общ характер, защото с
престъпленията и с административните нарушения се засягат определени
обществени, а не лични отношения. Съгласно чл. 189, ал. 1 НПК, към която
норма препраща чл. 84 от ЗАНН, с решението си съдът е длъжен да се
произнесе по въпроса, на коя от страните възлага разноските по делото.
Възлагането зависи от това, дали наказателното постановление е
потвърдено, изменено или отменено, като ако наказателното постановление
бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя,
защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени.
В настоящия случай съдът изменя наказателното постановление, а
процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за
присъждане на разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, които предвид изхода на делото не следва да се присъждат.

Воден от горното и на осн. чл. 63 ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 15-2300179 от 26.07.2023г. на
*** на Дирекция “ Инспекция по труда” гр.Плевен на основание чл.416 ал.5,
вр. чл. 415в от КТ, с което на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление *** представлявано от В. П. П. с ЕГН: ********** за
нарушение на чл.11, ал.1 на Наредба № РД-07-2 за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работници и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 300 лв, в частта относно наложената санкция, КАТО
НАЛАГА имуществена санкция в размер на 100 лева.

ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд гр.Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7