Решение по дело №2082/2023 на Административен съд - Варна

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Натурални продукти България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 1057/11.07.2023 г. по АНД №20233110200918/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03 – 2200658/20.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Натурални продукти България“ ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, вр. чл.61, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, като е намален размера на наложената имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Касаторът сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Изложени са твърдения, че не е доказано престиране на труд от страна на А.Р.в полза на дружеството, поради което неправилно съдът е приел, че НП е законосъобразно. Останалите доводи са за липса на нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ, което не е предмет на процесното наказателно постановление, съответно тези доводи са неотносими за настоящия спор. В съдебно заседание чрез адв. Б. жалбата се поддържа, като изтъква че в дадените свидетелски показания има противоречие и не е категорично доказано, че има полаган труд от страна на Р.. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП, както и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Установено е от първоинстанционния съд, че на 09.06.2022 г. представители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са извършили проверка в обект за производство на тестени изделия в с. Кичево, ул. Първа, стопанисван от жалбоподателя. На място е установено, че в обекта работи лице гражданин на трета държава – А. Р.. Предоставена й е декларация, в която тя е посочила, че работи за дружеството от 09.06.2022 г., с работно място с. Кичево, изпълнява длъжността „работник производство“, посочила е почивките, работната седмица, трудовото възнаграждение и липсата на трудов договор. Съставен е Констативен протокол № ПР2219048/29.06.2022 г.

Районен съд – Варна е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в законоустановените срокове, при липса на процесуални нарушения. Съдът е приел, че от показанията на свид. Н., свед. М. и представената декларация от Р. е установено, че е налице трудово правоотношение, тъй като е уговорено дневно възнаграждение, работно време и дневна почивка. Тези договорености не са съвместими с граждански договор. Приел е, че дружеството е извършило вмененото му нарушение, но целите на наказанието ще се изпълнят и с налагане на наказание в предвидения минимум, поради което е изменил НП като е определил наказанието да е в размер на 1500 лева.

Решението е правилно и законосъобразно.

Изводите на Районен съд – Варна изцяло се споделят от касационната инстанция.

В касационната жалба са изложени доводи за липса на нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. С процесното НП не е наложено наказание за нарушение на тази норма, поради което съдът не следва да обсъжда доводите в тази насока. Предписанието в т.9 от Протокол за извършена проверка № ПР2219048/29.06.2022 г. е работодателят да уведомява ИА „ГИТ“ в 7 – дневен срок от датата на действителното започване на работа на работник – гражданин на трета държава, съгласно чл.10 от ЗТМТМ, което също не е свързано с процесното НП, поради което и в тази насока съдът не дължи произнасяне.

В декларация попълнена на украински език на 09.06.2022 г. в 14 часа от А.Р.гражданин на Украйна е посочила, че работи за „Натурални продукти България“ ЕООД, като работник производство от 7 до 16 часа, с работно място цех в с. Кичево, като основната й работа е помощник производство за изготвяне на меденки, има два почивни дни, първия й работен ден е бил на 09.06.2022 г., работната й заплата е 40 /не е посочена валута/ за един ден, няма трудов договор и командироване в България.

Свид. М. – инспектор в ДИТ – Варна, твърди, че при влизане в цеха за производство на храни стопанисван от жалбоподателя са й предоставили шапка и калцуни. Всички работници в цеха са били облечени с бели работни дрехи и шапки за покриване на косите. Имало е две украински гражданки, едната е била Р., като те са избрали да попълнят декларациите на украински език. Тези две гражданки са подреждали пакетирани меденки в щайги. След като са попълни декларациите са се върнали в цеха, за да продължат работата си. Свид. Н. – инспектор в ДИТ – Варна също е посочил, че при влизането в цеха е установил, че лицето, което при проверката е установено, че е А.Р.е подреждало сладки.

Свид. Г. е посочила, че „Натурални продукти България“ ЕООД произвеждат продукти за „БГ кухня“ ЕООД, като тя е служител на последното дружество. Твърди, че украинските гражданки са били в цеха, за да установят дали ще могат да се справят с работата. А. е била в цеха, за да наблюдава, но не е извършвала работа. Посочила е, че не присъства всеки ден в цеха и през целия работен ден. В деня на проверката е била в цеха от 8 часа до след обед и през цялото време А. е била в помещението.

Действително между показанията на инспекторите от ДИТ – Варна и тези на свид. Г. има противоречие, но законосъобразно РС – Варна не е възприел свидетелските показания на Г., тъй като от останалите доказателства е установено, че престирането на труд има признаците на трудово правоотношение, а именно – декларацията от А. Р., показанията на свид. М. и свид. Н.. Също така свид. Г. не е възложител на работата, за да се счита, че е запозната подробно с взаимоотношенията между жалбоподателя и Р..

При преценка налице ли е договор за услуга или трудов договор следва да се преценява изпълнението на задължението било ли е свързано с постигане на определен резултат на свой риск по арг. на чл. 280 от ЗЗД. В гражданския договор от 09.06.2022 г. е посочено в чл.1 и чл.2, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши производство на сладкарски изделия меденки, съответно възложителят ще изплати на изпълнителят възнаграждение в размер на 40 лева в срок до 09.06.2022 г. Дори и да се приеме, че възложеното задължение е само за един ден, то в случая създалото се правоотношение е трудово, защото резултата, който се изисква от работника не е предоставен на неговата свободна воля относно изпълнението, а е под ръководството и контрола на дружеството възложител. В случай, че беше сключен действително граждански договор с лицето, то щеше да посочи, че е наето за определена работа, както и че посещава обекта, само когато има необходимост, за да постигне договорения резултат. При наличие на граждански договор, Р. нямаше да се налага да бъде постоянно в обекта, нямаше да получава месечно възнаграждение за ежедневна работа, а възнаграждение за определен резултат. Също така, ако е имало действително сключен граждански договор, той е щял да бъде представен още при първоначалната проверка, както и Р. щеше да посочи възложената й задача и крайния продукт, който трябва да предаде, а не да описва елементи на трудово правоотношение.

Не може да се приеме и доводът на жалбоподателят, че Р. е наблюдавала, за да прецени дали ще приеме работата, защото и при обучение се сключва трудов договор на основание чл.230, ал.1 от КТ.

Касационният състав намира, че по категоричен начин е доказано обстоятелството по престиране на труд, както и всички характеристики на трудовото правоотношение – чл.66, ал.1, т.1-8 от КТ, в това число и качеството работодател на дружеството - касатор. Предвид това, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на касатора на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл. 61, ал. 1 и чл.1, ал.2 от КТ.

Решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл. 63д, ал.1, вр. чл.143, ал.1 от ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане възнаграждение за адвокат е неоснователно, поради което съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1057/11.07.2023 г. по АНД № 20233110200918/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: